РЕШЕНИЕ
№ 1219
гр. Варна, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501649 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Рачо Петков
Казанджията №4, ет.6Б, срещу решение №1635/27.05.22г., постановено по
гр.д.№13818/21г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от
МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД срещу Б. С. И. искове с правно
основание чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата, съставляваща
горницата над 272,46лв до претендирания размер от 356,70лв, представляваща
неплатена главница по договор за кредит от 18.08.20г. за м.11.20г. и м.12.20г.,
и сумата, съставляваща горницата над 608,97лв до размера от 832,81лв,
представляваща възнаградителна лихва за м.11.20г. и м.12.20г., които
вземания са присъдени по ч.гр.д. №9212/2021г. по описа на ВРС.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението. Въззивникът счита, че ВРС неправилно е
приел, че претенцията на ищеца е за месечни вноски с падежи от 20.11.20г до
20.06.21г., тъй като вноска №10 не била предмет на делото и съдът
недопустимо разширил предмета на делото. Счита, че съдът неправилно е
приел, че с постъпилите плащания от ответника са погасени суми по вноски
от процесния период, тъй като с внесената сума от 410лв били заплатени
първите две вноски от погас.план. Излага, че отнасяйки това плащане за
погасяване на вноски №3 и 4, то е налице приспадане на платена сума два
пъти. Счита, че с оглед приетото от съда за клаузата по чл.18.2 следва сумата
от 44,10лв, с която са погасени вноски по неустойката, да бъде отнесена за
погасяване на възнагр.лихва по вноска №3. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде уважен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна Б. С. И., действащ чрез особен представител
адв.Д.В., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, против Б. С. И. от гр.Варна,
искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че Б. С. И. дължи на МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, както
следва: сумата от 356,70лв, представляваща незаплатени вноски за главница
по договор за потребителски кредит №М0000002095/18.08.20г., дължими за
периода 20.11.20г.-20.05.21г.; сумата от 876,91лв, представляваща
незаплатени вноски за договорна лихва по договор за потребителски кредит
№М0000002095/18.08.20г., дължими за периода 20.11.20г.-20.05.21г. и сумата
от 39,49лв, представляваща лихва за забава за периода 21.11.20г.-14.06.21г.,
за които е издадена заповед №2974/28.06.2021год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9212/2021год. на ВРС.
В исковата молба поддържа, че с договор за потребителски кредит
№ №М0000002095/18.08.20г., сключен между страните, на ответника е
предоставен паричен кредит в размер на 3900лв, с краен срок на издължаване
– 20.02.24г. Излага, че кредитът е усвоен по посочена от ответника банкова
2
сметка, като последният се задължил да върне заетата сума ведно с
възнаградителна лихва, чийто размер бил договорен на 41% / чл.9 от
договора/. Сочи, че ГПР на заема възлизал на 49,74%. Било уговорено в
чл.19.2, че при просрочие потребителят дължи законна лихва върху
просрочената сума. Ищецът излага, че ответникът е направил две плащания, с
които са погасени вноски №1 и 2 по погас.план, след което плащанията по
кредита били преустановени. Сочи, че към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК неизплатени били вноски по главницата, дължими за периода
20.22.20г.-20.05.21г. /вноски №3-9 вкл. по погас.план/ и съответно
възнагр.лихва за същия период.
Ответникът Б. С. И., действащ чрез особен представител адв.Д.В.,
в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че лихвеният процент е неясен и
не е налице реално посочване на ГПР, с което са нарушени чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК. Счита уговорката за възнагр.лихва за нищожна, тъй като
надхвърля три пъти размера на законната лихва, както и че
недействителността на клаузата за ГПР водела до недействителност на
договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за
процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
Доколкото в уважената част решението не е било обжалвано и е
влязло в сила, то въпросите за възникналата между страните договорна
3
връзка, нейното изпълнение от страна на финансовата институция и
съответно факта на неизпълнение на длъжника, са били разрешени и следва
да бъдат зачетени.
Видно от издадената заповед №2974/28.06.2021год. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9212/2021год. на ВРС в
полза на ищеца са присъдени сумата от 356,70лв просрочена главница за
времето от 20.11.20г. до 20.05.21г. по договор за кредит от 18.08.20г, както и
сумата от 876,91лв. договорна възнагр.лихва за времето от 20.11.20г. до
20.05.21г. Именно в тези параметри е и заявената от ищеца установителна
претенция с исковата молба.
Съгласно заключението по допуснатата пред ВРС съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ответникът е извършил плащания в
размер на 410лв, с които са погасени 87,55лв - главница / вноска №1 и 2 по
погас.план/, 278,35лв – възнагр.лихва / вноска №1 и 2 по погас.план/ и 44,10лв
неустойка. Установява се още, че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК просрочените и незаплатени вноски за главница за периода
20.11.20г.-20.05.21г. са 356,70лв, а за възнагр.лихва – 876,91лв.
Изводът на ВРС относно неравноправния характер на клаузата на
чл.18.2.т.8 от договора, предвиждаща заплащане на вреди, изразяващи се в
извършването на допълн.разходи, свързани с обезпечаването на риска от
просрочие, не се оспорва от въззивника и изцяло се споделя от настоящия
състав.
С оглед така установената недължимост на вземането за
неустойка, отчитайки извършените плащания, следва да се приеме, че с тях е
погасена договорната лихва в размер на 44,10лв, покриваща част от
погас.вноска с падеж 20.11.20г. Следователно към датата на подаване на
заявлението ищецът е имал неудовлетворени вземания към длъжника за
периода 20.11.20г.-20.05.21г. за догов.лихва в размер на 832,81лв. и за
главница – 356,70лв. Именно в тези размери и за този период исковата
претенция се явява основателна.
Предвид гореизложеното решението на ВРС в отхвърлителната
му част за сумата от 84,24лв, съставляваща горницата над 272,46лв до
356,70лв, представляваща неплатена главница по договор за кредит от
18.08.20г. за м.11.20г. и м.12.20г., и за сумата от 223,84лв, съставляваща
4
горницата над 608,97лв до 832,81лв, представляваща възнаградителна лихва
за м.11.20г. и м.12.20г., като неправилно следва да бъде отменено и съответно
исковете в тези размери за периода 20.11.20г.-20.05.21г. следва да бъдат
уважени.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели
от съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът
дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. С оглед на това, предвид установения размер на вземането в
настоящото производство, съдът намира, че допълнително дължимите в
заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 93,28лв, за която
сума е издадена заповед за изпълнение.
Съобразно уважената част от предявените искове дължимите на
ищеца допълн.разноски за първа инстанция са в размер на 226,48лв. С оглед
обжалвания с подадената въззивна жалба размер на решението и установената
от въззивния съд основателност на въззивната жалба, разноските за
въззивното производство, които по съразмерност се следват за въззивника са
560лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1635/27.05.2022г. на Варненски районен
съд, постановено по гр.д. №13818/2021г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в
която са отхвърлени предявените от МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.Рачо Петков Казанджията №4, ет.6Б, против Б. С. И., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, ул.Цар Симеон I №1, искове с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК за приемане за установено по отношение на страните, че
ответника дължи на ищеца горницата над 272,46лв до претендирания размер
от 356,70лв, представляваща неплатена главница по договор за кредит от
18.08.20г. за м.11.20г. и м.12.20г., и горницата над 608,97лв до размера от
832,81лв, представляваща възнаградителна лихва за м.11.20г. и м.12.20г.,
които вземания са присъдени по ч.гр.д. №9212/2021г. по описа на ВРС , като
5
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул.Рачо Петков Казанджията №4, ет.6Б, и
Б. С. И., ЕГН **********, с адрес *************, че Б. С. И. ДЪЛЖИ на
МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, СУМАТА в размер на
84,24лв, съставляваща горницата над 272,46лв до 356,70лв, представляваща
незаплатени вноски за главница по договор за потребителски кредит
№М0000002095/18.08.20г., дължими за периода 20.11.20г.-20.05.21г., и
СУМАТА в размер на 223,84лв, съставляваща горницата над 608,97лв до
832,81лв, представляваща незаплатени вноски за договорна лихва по договор
за потребителски кредит №М0000002095/18.08.20г., дължими за периода
20.11.20г.-20.05.21г., за които е издадена заповед №2974/28.06.2021год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№9212/2021год. на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. С. И., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул.******
№***, ДА ЗАПЛАТИ на МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.Рачо Петков Казанджията №4, ет.6Б, сумата от 93,28лв, представляваща
сторени съдебно-деловодни в заповедното производство, както и сумата от
786,48лв, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6