Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, ….10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Радева
Цветанка
Бенина
като
разгледа докладваното от съдия Бенина ч.
гр. дело № 9067 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 437 ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 09944/12.08.2020 г., постъпила по изп.д. № 2020921400032/12.08.2020г.
по описа на ЧСИ – С.П., рег. № 921 на КЧСИ. Жалбата е депозирана от Ц.В.Т. и А.С.Т.
– длъжници по изпълнението срещу
действия по насочването на изпълнението чрез извършване на публична продан
срещу следния недвижим имот собственост на жалбоподателите, а именно:
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 121.05 кв.м., изградена в
поземлен имот с идентификатор № 68134.1933.1103, с адрес съгласно скица на АГКК
– гр. София, район Витоша, ул. „********, с площ на имота от 492 кв.м., който
също се явява предмет на насрочената публична продан. В жалбата се излагат
доводи, че към момента на учредяване на законната ипотека върху поземления имот
– с акт № 26, т. ІІ от 30.11.2010г., не е била построена сградата обект на
изпълнението, поради което същата като приращение не се явява ипотекирана.
Поради това, счита за неприложимо изключението по чл. 445, ал. 1 ГПК, според
което несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника не отпада в
случаите, когато върху него е учредена ипотека. Молят да бъде отменено
насочването на принудителното изпълнение срещу собствената на жалбоподателите
еднофамилна жилищна сграда, която твърдят, че представлява единственото им
жилище. Молят на основание чл. 438 ГПК да бъде постановено спиране на
изпълнението по отношение на този имот.
Постъпило е
възражение от взискателя по изпълнението – „Ю.БЪЛГАРИЯ“АД, в което излага
доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. В този смисъл твърди, че
е налице постановен съдебен акт по жалба на длъжниците с идентичен предмет.
Оспорва твърденията на жалбоподателите за несеквестируемост на имота, като
твърди, че същите притежават още няколко апартамента в гр. София, както и
апартамент в гр. Пловдив – който не е обект на изпълнението. Оспорва доводите
на жалбоподателите и излага такива, че ипотеката разпростира действието си и
върху приращенията върху имота.
В мотивите си
съдебният изпълнител е изложил такива по неоснователност на доводите в жалбата,
като счита за допустимо насочването на изпълнението върху имота на
жалбоподателите.
Съдът, като взе
предвид оплакванията в жалбата, изложеното във възражението на взискателя и
мотивите на ЧСИ, както и материалите в приложеното изпълнително дело, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата се явява
процесуално допустима, като подадена от правно легитимирано за това лице в
срока за това срещу акт подлежащ на обжалване по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Предмет на
жалбата е насочването на изпълнението срещу несеквестируем имот според
твърденията на жалбоподателите, което е сред изброените подлежащи на атакуване
по съдебен ред такива в чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
По делото е
безспорно, че върху индивидуализирания в жалбата поземлен имот е била учредена
ипотека за обезпечаване вземането на взискателя по договор за кредит за
закупуването на имота. В тази връзка в материалите по изпълнителното дело се
съдържа Договора за кредит за покупка на недвижим имот по програма премия от
30.11.2020 г., с предмет – предоставяне на кредит в размер на сумата от
122 880 евро за закупуването на поземлен имот, върху който Банката вписва
законна ипотека върху продавания имот. Представена е молба за вписване на
ипотеката, както и справка от Агенция по вписванията, от която е видно
учредената тежест върху имота.
Спорен е
въпросът относно действието на ипотеката върху изградената върху имота
постройка след вписването й и в този смисъл качеството на имота на
секвестируемо имущество по смисъла на чл. 444 ГПК.
В разпоредбата
на чл. 445, ал. 1 ГПК е предвидено отпадане на несеквестируемостта върху
вещите, върху които е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният
кредитор. При преценката за наличието на предпоставките посочени в процесуално
правната разпоредба следва да се има предвид, че като част от ипотекирания
недвижим имот следва да се числят подобренията върху него и приращенията, в
приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС.
Жалбоподателите
длъжници твърдят да е налице сграда върху имота, която ползват като собствено
жилище, но в изпълнителното дело и настоящото такова не са представени
доказателства относно въвеждането й в експлоатация, което да удостовери годността
й за това.
Освен това, от
материалите по изпълнителното дело се установи, като безспорно е между
страните, че длъжниците притежават и други имоти със статут годен да задоволи
жилищната им нужда, като сред тях и такъв, който не е обект на принудителното
изпълнение, а именно – апартамент № 15, находящ се в гр. Пловдив, ж.к.“Христо
Ботев – север“, ул. „********ет. 6. Поради това, съдът намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателите, че имотът – еднофамилна сграда, е единственото
им жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, доколкото
не се установи действията на съдебния изпълнител по насочване изпълнението
срещу изградената върху възбранения поземлен имот еднофамилна жилищна сграда,
да са незаконосъобразни като засягащи несеквестируемо имущество на
жалбоподателите – длъжници.
Неоснователна се
явява жалбата и в останалата си част, а именно по отношение искането за спиране
на изпълнение по изп.д. № 2020921400032/12.08.2020г. по описа на ЧСИ – С.П.,
доколкото не се твърди, а и не се установява да е налице някоя от изрично
изброените предпоставки за това в нормата на чл. 432 ГПК, като също следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 09944/12.08.2020
г. депозирана от Ц.В.Т. и А.С.Т. по изп.д. № 2020921400032/12.08.2020г. по
описа на ЧСИ – С.П., рег. № 921 на КЧСИ срещу действията по насочването на
изпълнението чрез извършване на публична продан срещу следния недвижим имот
собственост на жалбоподателите, а именно: еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 121.05 кв.м., изградена в поземлени имот с идентификатор №
68134.1933.1103, с адрес съгласно скица на АГКК – гр. София, район Витоша, ул.
„********, с площ на имота от 492 кв.м., както и искането за спиране на
изпълнението по изп.д.№
2020921400032/12.08.2020г. по описа на ЧСИ – С.П.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.