РЕШЕНИЕ
№ 1599
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502399 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №2059 от 06.06.2022г. на ПРС, постановено
по гр.д.№20449/2021г., единадесети гр.с., с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: ********* и
Н. Г. Л., ЕГН: **********, че са нищожни поради противоречие с добрите
нрави, заобикалящи изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие и нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от
ЗПК клаузите от сключените между страните договори и анекси,
предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане, както следва:
клаузата в Договор за кредит № ***г., предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер на 96, 31 лева, клаузата в Анекс за
допълнителна сума от дата 30.03.2020г. към Договор за кредит № ***г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 26, 04
лева и клаузата в Анекс за допълнителна сума от дата 01.04.2020г. към
Договор за кредит № ***г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 46, 78 лева. С постановеният съдебен акт в полза на
1
Н. Г. Л., ЕГН: **********, са присъдени разноски - държавна такса в размер
на 150 лева и разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200
лева, а в полза на адвокат Е. Г. И., ЕГН: **********, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата Н. Г. Л., ЕГН: **********
безплатно процесуално представителство общо 900 лева по реда на чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата
Жалбоподателят „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: *********, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Д. Д. обжалва решението на
първоинстанционният съд, като неправилно и незаконосъобразно, по
съображения подробно изложени в жалбата. Иска се въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковете, като
изцяло неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Г. Л., ЕГН: ********** чрез процесуалния
представител адв.Е. И. изразява становище относно неоснователността на
жалбата, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен по съображения подробно изложени в депозирания отговор.
Претендират се заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемата страна на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 300лв..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от Н. Г. Л., ЕГН: **********,
против „4Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, обективно съединени искове за
признаване на установено, че са нищожни, като противоречащи на принципа
на добрите нрави, неравноправни по смисъла на ЗЗП и заобикалящи
материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузите от договор
за кредит от 20.03.2020 г. (гр. дело № 20459/201г.) и анекси към договора от
30.03.2020 г. (гр. дело № 20449/2021г.) и от 01.04.2020 г., (гр. дело №
20450/2021г.), предвиждащи заплащане на такси за бързо разглеждане на
кредита в размери, съответно в размери от 96, 31 лева, от 26, 04 лева и от 46,
2
78 лева. В исковите молби се твърди, че на 20.03.2020 г. между страните бил
сключен договор за кредит, по който на ищцата се предоставила в заем сумата
от 460 лева, при фиксиран лихвен процент- 41 % и ГПР- 49, 70 %.
Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на
документите в размер на 96, 31 лева, която се плащала с месечната
погасителна вноска. В последствие се сключил анекс от 30.03.2020 г. към
договора за кредит, по който на ищцата се предоставила в заем сумата от 150
лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 97 % и ГПР49, 80 %., с такса за бързо
разглеждане на документите в размер на 26, 04 лева, която също се плащала с
месечната погасителна вноска. Сключен е и втори анекс от 01.04.2020 г. , по
който на ищцата се предоставила в заем сумата от 280 лева, при фиксиран
лихвен процент- 40, 97 % и ГПР49, 80 %, по който се дължала такса за бързо
разглеждане на документите, която била в размер на 46, 78 лева, която също
се плащала с месечната погасителна вноска.
Ищцата твърди, че тези уговорки са нищожни, като неравноправни.
Твърди се, че липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга,
поради което клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9
от ЗЗП и с нея се цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Представлява скрит разход по договора за кредит и по този начин се
заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Получава се скрито оскъпяване
на кредита и това представлявало добавка към възнаградителната лихва,
предоставяща допълнителна печалба на кредитора за сметка на потребителя.
Моли да се признае за установено, че съответните клаузи от договора и
анексите към него са нищожни.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове като е приел,
че начинът на формулиране на клаузата и липсата на яснота досежно срока за
разглеждане на конкретното заявление и липсата на предварителното
посочване на размера на таксата като процент от заемната сума или
фиксирана такава води до неравноправно третиране на потребителя и оттам
до нищожност на процесната клауза както в първоначалния договор от
20.03.2022г., така и в анексите към него от 30.03.2020г. и 01.04.2020г. Съдът
е приел, че предвидената клауза в договора и анекси има неравноправен
характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи
3
парично изпълнение от длъжника. Отделно от това, решаващият съд е
посочил , че таксата е предвидена като такава за допълнителна услуга
единствено с оглед избягване включването й в ГПР, като по този начин тази
реално увеличава печалбата на кредитора.Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не
само уговорените в него, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
4
свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че
„обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай таксата за
бързо разглеждане на документите съобразно императивните разпоредби на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включена при
изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния
договор за кредит, че тази такса не е отразена в действителната обща сума,
дължима от потребителя.
От заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице Ш., което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че с
включването на таксата за бързо разглеждане на документите, ГПР по
първоначалния договор нараства на 1 311.48%, по анекса от 30.03.- на
2 699.88% , а по анекса от 01.04.2020г. - на 3 750.14%.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на такса
за бързо разглеждане на документите, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвидената такса
има характер на скрита добавка към възнаградителната лихва, уговорена е в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Установи се,
че процесните клаузи предпостават допълнителни разходи за потребителя.
Съгласно чл. 145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор се преценява,
като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на
договора, към датата на сключването и всички клаузи. А съгласно
легалната дефиниция в закона неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквото
при процесния договор, в конкретните клаузи, с оглед посочените по-горе
обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
5
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузите в Договор за
кредит № ***г., Анекс за допълнителна сума от дата 30.03.2020г. и Анекс за
допълнителна сума от дата 01.04.2020г., предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане, са нищожни, поради което предявените искове се
явяват основателни.. Първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника
на въззиваемата страна се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., за осъщественото безплатно представителство, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗА, платимо от жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2059 от 06.06.2022г. на ПРС,
постановено по гр.д.№20449/2021г., единадесети гр.с.,
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от управителите З. С. Р. и А. М. да заплати на адвокат Е. Г.
И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ***, адвокатско възнаграждение
за осъществено пред въззивната инстанция безплатно процесуално
представителство на Н. Г. Л., ЕГН: *** в размер на общо 300 лева (триста
лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6