решение
№524
гр. Габрово, 9 декември
2019 г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 3 декември 2019 г., в състав:
Съдия: радосвета
станимирова
при секретаря ина
георгиева като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 1658 по описа за 2019 г. на ГРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.В.Г., ЕГН**********;*** със съдебен адресат и пълномощник Адв. Н.С.С. ***; СРЕЩУ"ШОПОВ ТРАНС" ООД, ЕИК107548872;
гр.СЕВЛИЕВО, ул. „М. ПОПОВ" № 87А, представлявано
от Управителя Х.С.Ш.; Правно основание - чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ; което се разглежда по
реда на 310 и сл. от ГПК –Бързо производство.
Ответната
страна е депозирала писмен отговор в едномесечния срок.
В исковата
молба се твърди, че:
От 19.04.2018 година работих по трудово правоотношение с
посоченото по- горе дружество, на длъжността „Касиер". Мястото ми на
работа бе в бензиностанцията на дружеството в град Габрово, което е изрично
записано в Трудовия ми договор. Макар добросъвестно да престирах труд на своя работодател - не ми бе
платено трудовото възнаграждение за месец Май и Юни 2019 година, поради което
прекратих трудовия си договор с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от КТ с нарочно Заявление. Въпросното Заявление е с дата 12.08.2019
година и е получено от ответника на 13.08.2019 година, от която дата Трудовия
ми договор следва да се счита за прекратен. Въпреки, получаването на въпросният документ работодателя ми
вместо да съобрази и изпълни разпоредбите на КТ, като ми оформи и предаде
трудовата книжка /по точно казано нейното
Продължение което съм му изпратила /- реши да ме уволни
дисциплинарно. На
26.08.2019 година получих по пощата Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание №1/23.08.2019 година с която ответното дружество ми наложи
дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение". Намирам уволнението си за незаконно по
следните съображения. При
положение, че съм прекратила трудовото си правоотношение с нарочно Заявление,
което е получено от ответника още преди да ми бъде връчена неговата Заповед, то
няма как последната да прояви действие. Това е така понеже аз съм прекратила
Трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ още на
13.08.2019 година,
а ответника ми е връчил Заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание
едва на 26.08.2019 година / към тази дата обаче Трудовото ми
правоотношение вече бе прекратено /. Съгласно чл. 193, aл. 1 от КТ- преди
да ми бъде наложено дисциплинарно наказание ответника е длъжен да поиска от мен
обяснения досея „дисциплинарното нарушение или дисциплинарните нарушения",
което той и до настоящия момент не е сторил. Само на това основание и без да се
разглежда по същество уволнението ми е незаконно на основание чл. 193, ал. 2 от КТ. Считам, че не съм
извършила описаните в Заповедта дисциплинарни нарушения или казано с други думи
- считам, че изобщо няма такива.Дори и да съм извършила някакви дисциплинарни
нарушения, то тежестта на наложеното ми дисциплинарно наказание не отговаря на
тежестта на извършените нарушения. Абсолютно невярно в Заповедта е посочено, че същата може да
бъде оспорена в 14-дневен срок при положение, че срока съгласно КТ е
двумесечен. В Заповедта също
така не е посочено и от коя дата следва да се счита за наложено дисциплинарното
наказание отново в нарушение на разпоредбите на КТ. На последно място не е точна и
правната квалификация на която е наложено дисциплинарното наказание. В частност
когато става дума за дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение" в
правната квалификация на Заповедта следва да присъства чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, а видно от съдържанието на процесната заповед - чл. 330 от КТ изобщо не се
посочва никъде в нея.
иска да се
признае уволнението за незаконно и се отмените /да
се отмени дисциплинарното наказание/.
Претендирам и направените деловодни разноски, съгласно
списъка съдържащ се по-долу.
Списък на разноските- Общ размер 560 лева представляващи
размера на договореното и
заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение.
Ответната страна "ШОПОВ
ТРАНС" ООД, ЕИК107548872; гр. СЕВЛИЕВО, ул. „М. ПОПОВ" № 87А, представлявано от Управителя Х.С.Ш., чрез адвокат Рада Б.; в
писмен отговор взема следното становище: Исковата молба е допустима, но
неоснователна. Изложените в нея основания не отговарят на фактите и
обстоятелствата относно сключения между нас трудов договор и неговото
прекратяване. Приложения трудов договор
е този който сме сключили между нас на 19.IV.2018 г. Договорът съгласно
т. 4 е уговорен със срок на изпитване от 6 месеца, след което се е превърнал в безсрочен
трудов договор и се подчинява на правилата при такъв договор. Съгласно т.6 от
договора страната, която желае да го прекрати следва да изпрати предизвестие до
другата страна от 30 /тридесет дена/ календарни. Съгласно т. 7 от същия
трудовото възнаграждение се изплаща на 30-о число на месеца следващ отработения.
Посочените условия отговарят на изискването на Кодекса на труда /неговите
законови разпоредби/ и следва да се спазват и от двете страни. Твърдението на
ищцата, че е спазвала изискванията по договора, но тъй като не е получила
трудовите си възнаграждения за два месеца- м.май и м.юни на 2019 год. е
изпратила до мен заявление, че по тези причини прекроява договора на
основание чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, изпратено с дата 12.VІІІ.
2019 год, за което действително не се
дължи предизвестие от страната. Считала, че след като ме е уведомила, значи
трудовото правоотношение в че се смята по закон за прекратено. От 13.VІІІ. 2019
г. тя престава да идва на работа. Изпрати ми болничен лист за това, че е
болна и има пет дена отпуск по болест, считано от 13 август включително до
17.VIII.2019 год. Не съм оспорвал
болничния ли по съответния ред и реших по този начин, че има уважителни причини
и не предприех нищо. Междувременно, когато получих исканото от нея прекратяване
на трудовия договор поради неплащане и отговорих писмено, че това не
отговаря на истината, получила е възнагражденията и не приемам този претекст. Може
би точно заради това тя е извадила болничен лист. Но след 17 август тя не се
яви на работа и така до 23.VIII.2019 год. отсъства без уважителни причини и
след като съм я уведомил, че не приемам
заявлението и от 14.VIII.2019 г. че прекратява трудово
си правоотношение поради забава на плащане на две заплати м. май и юни и че
това не отговаря на истината, пристъпих към издаване на Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание за самоотлъчка № 01/23.VIII.2019 г. Заповедта
й бе връчена на 26.8.2019г. срещу подпис. Дадох й възможност да
реагира, ако е имала уважителни причини за неявяването си на работа, като
оспори заповедта за наложеното
наказание, но тя не се яви, не оспори заповедта и след като по нейна вина тя не
даде отговор, да се оправдае, да посочи уважителни причини за неявяване на
работа, дори да каже, че иска прекратяване на трудовото правоотношение по други
причини, посочени в разпоредбата на чл. 327 от КТ щяхке да се споразумеем, а тя
прояви пренебрежение към изискванията си като работник, остави ме без работник
и наруши работата по график в бензиностанцията в гр.Габрово, където тя работеше като касиер. След като я изчаках повече от девет дена,
издадох заповед № 14 от 04.09.2019 год. за дисциплинарно уволнение, считано
04.09.2019 г., с всички произтичащи от това права и задължения. Фактически
исковата молба е насочена против заповед за налагане на наказание за нарушаване
на трудовата дисциплина- безпричиннон отсъствие от работа от страна на ищцата,
а не е прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение.
За това й дадох срок да ми даде обяснения и ако има уважителни причини да и
отменя наказанието . В Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание дисциплинарно уволненение съм посочил изискваните
от закона чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка със заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Считам че съм спазил изискванията на разпоредбите по
Кодекса на труда и заповед № 14 от 04.09.2019 год. е основателна
и не следва да бъде отменена по съдебен
ред, макар че същата не е оспорена
ищцата, а се оспорва заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Тя до 4.ІХ.20019 г. не е влизала в сила и
е само налагане на дисциплинарно
наказание. Считам съм спазил процедурите не следва да се спори кое е
незаконосъобразно и кое не.
Правя искане да отхвърлите иска като неоснователен
недоказан, да осъдите ищцата да заплати на предетавляваното от мен дружество
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за срока на предизвестието едно брутно
трудово възнаграждение в размер на 560 лева ,тъй като бензиностанцията остана
без работник както и да я осъдите да заплати направените от мен разноски в
размер на 400 лева адвокатски хонорар.
насрещният иск да се осъди ищцата да заплати на ответното дружество обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ за срока
на предизвестието едно брутно трудово възнаграждение в размер на 560
лева, не може да се разгледа в настоящото производство, тъй като не е внесена
необходимата ДТ, с отговора.
Правна квалификация - Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
за отмяна на уволнение-
дисциплинарно наказание.
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права
и задължения са:
·
съществуване на трудово
правоотношение с ищеца на длъжност „касиер"
·
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, извършено
със Заповед
№ 14/04.09.2019 г.- дисциплинарно уволнение;
·
наличие
на порок при прекратяване на трудовото правоотношение и конкретно:
-
трудовото си правоотношение е прекратено с нарочно Заявление, което е
получено от ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ на
13.08.2019 година,
а ответника ми е връчил Заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание едва
на 26.08.2019 година /към тази дата обаче Трудовото ми
правоотношение вече бе прекратено /.
-
Съгласно
чл. 193, aл. 1 от КТ- преди да ми бъде наложено
дисциплинарно наказание ответника е длъжен да поиска от мен обяснения досжно "дисциплинарното нарушение или дисциплинарните
нарушения", което той и до настоящия момент не е сторил.
-
не
съм извършила описаните в Заповедта дисциплинарни нарушения или казано с други
думи - считам, че изобщо няма такива.
-
Дори
и да съм извършила някакви дисциплинарни нарушения, то тежестта на наложеното
ми дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на извършените нарушения.
-
Абсолютно
невярно в Заповедта е посочено, че същата може да бъде оспорена в 14-дневен
срок при положение, че срока съгласно КТ е двумесечен.
-
В
Заповедта също така не е посочено и от коя дата следва да се счита за наложено
дисциплинарното наказание отново в нарушение на разпоредбите на КТ.
-
На
последно място не е точна и правната квалификация на която е наложено
дисциплинарното наказание. В частност когато става дума за дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение" в правната квалификация на Заповедта
следва да присъства чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, а видно от съдържанието на
процесната заповед - чл. 330 от КТ изобщо не се посочва никъде в нея.
Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: Твърдението на ищцата, че е спазвала изискванията по договора, но тъй
като не е получила трудовите си възнаграждения за два месеца- м.май и м.юни на
2019 год. е изпратила до мен заявление, че по тези причини прекратява договора
на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, изпратено с дата 12.VІІІ.
2019 год, за което действително не се
дължи предизвестие от страната.
Доводи на ответника за законосъобразност на уволнителната заповед,
наведени в отговора:
·
От
13.VІІІ. 2019 г. тя престава да идва на работа.
·
Изпрати ми болничен лист за това, че е болна и има пет дена отпуск по
болест, считано от 13 август включително до 17.VIII.2019 год. Не съм оспорвал болничния ли по
съответния ред и реших по този начин, че има уважителни причини и не предприех
нищо.
·
Междувременно,
когато получих исканото от нея прекратяване на трудовия договор поради
неплащане и отговорих писмено, че това не отговаря на истината, получила е
възнагражденията и не приемам този претекст.
·
Може
би точно заради това тя е извадила болничен лист.
·
Но
след 17 август тя не се яви на работа и така до 23.VIII.2019 год. отсъства без
уважителни причини и след като съм я уведомил, че не приемам заявлението и от 14.VIII.2019 г. че прекратява трудово
си правоотношение поради забава на плащане на две заплати м. май и юни и че
това не отговаря на истината, пристъпих към издаване на Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание за самоотлъчка № 01/23.VIII.2019 г.
·
Заповедта
й бе връчена на 26.8.2019г. срещу подпис.
·
Дадох
й възможност да реагира, ако е имала уважителни причини за неявяването си на
работа, като оспори заповедта за
наложеното наказание, но тя не се яви, не оспори заповедта и след като по нейна
вина тя не даде отговор, да се оправдае, да посочи уважителни причини за
неявяване на работа, дори да каже, че иска прекратяване на трудовото
правоотношение по други причини, посочени в разпоредбата на чл. 327 от КТ щяхке
да се споразумеем, а тя прояви пренебрежение към изискванията си като работник,
остави ме без работник и наруши работата по график в бензиностанцията в
гр.Габрово, където тя работеше като
касиер.
·
След като я изчаках повече от девет дена,
издадох заповед № 14 от 04.09.2019 год. за дисциплинарно уволнение, считано
04.09.2019 г., с всички произтичащи от това права и задължения.
·
Фактически
исковата молба е насочена против заповед за налагане на наказание за нарушаване
на трудовата дисциплина- безпричинно отсъствие от работа от страна на ищцата, а
не е прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение.
За това й дадох срок да ми даде обяснения и ако има уважителни причини да и
отменя наказанието .
·
В
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание дисциплинарно уволненение съм посочил изискваните от закона чл. 330,
ал. 2, т. 6 във връзка със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
·
Считам
че съм спазил изискванията на разпоредбите по Кодекса на труда и заповед № 14 от 04.09.2019 год. е основателна
и не следва да бъде отменена по съдебен
ред, макар че същата не е оспорена
ищцата, а се оспорва заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
·
Тя
до 4.ІХ.20019 г. не е влизала в сила и е само налагане на дисциплинарно наказание.
От писмените доказателства: Трудов договор, Заявление за прекратяване на трудов договор по чл 327, ал. 1, т. 2, предложение 1 от КТ с Фискален бон, Товарителница и Обратна разписка, Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №1/23-8-2019 г. , връчена ва 26-8-2019 г. , Заповед № 14/04.09.2019 г.,
към нея известие от БП, Известие за доставка, Пощенски плик, Писмо до ищцата с изх.№
07/14.08.2019 г., заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 01/23.VIII.2019 год.; обратна разпика от Еконт ООД;
заверени копия от Дневник за аванс и заплати на работниците
на фирма Шопов Транс ООД гр. Габрово, известие за доставяне, Известие от Български пощи за
непотърсена от получателя пратка заявление
от ищцата до ШОПОВ ТРАНС ООД, Присъствени графици от м.май до
м.септември включително за работниците на бензиностанция Шопов гр. Габрово- 5 бр., 8 броя разплащателни ведомости от м. януари 2019 вкл. и м.август 2019 г.;
два броя платежни нареждания за заплати за м. август и м.
юли 2019 г.; удостоверение за осигурителен месечен доход на Т.Г., Болничен лист на Т.В.Г., Заповед за
разрешен платен отпуск- 10 дена от 10.06.2019 до 21.06.2019 г. с молба от ищцата за искане
на платен отпуск, два броя декларации: отказ да получи изпратената по пощата трудова книжка и че е запозната с
правилата за работа, инструкци за безопасни условия на труд, допълнително споразумение от 31-12-2018г. към трудовия договор за месечно
трудово възнаграждение от 560 лева, считано от 2-1-2019 г. и длъжностна характеристика, протокол от 20.08.2019 г.
удостоверяващ,че ищцата не се е явила на работа, оригинал
на тетрадка на ответното дружество със заглавие „Аванс и заплати на работниците
от Шопов транс ООД- Габрово, която съдържа 88 страници, прошнурована и
прономерована от управителя на дружеството, справка за осигурителен доход и
социално осигуряване на ищцата на 3 листа и копие от покана до управителя на
ответното дружество, заключенията на вещите лица Г.М. и И.Ц. се установява следното:
Ищцата Т.В.Г. има сключен трудов договор с ответника ШОПОВ ТРАНС ООД от
19.04.2018 г. на длъжност „Касиер", при 8 часов работен ден и основно
трудово възнаграждение 510,00 лв.
Трудовото възнаграждение следва
да се изплати до 30 число на месеца, следващ отработения.
На 31.12.2018 г. е
изготвено допълнително
споразумение № 183/19.04.2018 г. относно промяна в трудовото възнаграждение,
считано от 02.01.2019 г.- ново 560,00 лв.
Цитираното допълнително
споразумение не е подписано от страните.
Между
сумите за аванс и заплата по ведомост за работна заплата и сумите за аванс и
заплата по записаното на л.41 и л.42 от Тетрадката за периода м. Април 2018
година- месец Юни 2019 г. няма съответствие в общ размер.
Има
частично съответствие за пълния размер на начислената за изплащане по ведомост
сума и изплатена по тетрадка сума за месец май 2019 г. и месец юни 2019 г.
Вещото лице Ц. в съдебно заседание на
3-12-2019 г. допълва, че има съответствие между сумите за аванс и заплата по ведомост за работни
заплати частично и за пълния размер на начислената за изплащане по ведомост и
изплатената сума по тетрадка за месец май и месец юни 2019 година. Ако приемем,
че датите в тетрадката са датите на плащане на заплатите, забава на
изплащане за месец май и месец юни 2019 година няма. Ако отразените в тетрадката дати
се приемат за достоверни. Има подписи в тетрадката на лист 42. Това, което е
представено в НАП съответства на това, което е начислено във ведомостите за
работна заплата, т.е. има съответствие между ведомост и справката в НАП.
Осигурителният и облагаемият доход не са сумите за изплащане по ведомост за
2019 година. За
месец май и месец юни 2019 година аванс и заплати се
вземат предвид както
са начислени по ведомост, а не въз основа на записките в полето, тъй като са
добавени само на копията, а в оригиналите ги няма и затова в таблицата за
съответствие са посочени плащания с начислението, въз основа на датите по оригинала на
тетрадката.
Трудовото си правоотношение на ищцата с
ответника не е прекратено с нарочно Заявление, което е получено от ответника на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ на 13.08.2019 година, тъй като не е налице
основанието по чл. 327, ал.1, т.2, пр.1 от КТ- няма забава при изплащане
трудовото й
възнаграждение за месец
май и месец юни 2019 година.
Ответният работодател
връчва на ищцата Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на 26.08.2019 година.
Съгласно чл. 193, aл. 1 от КТ преди
да й бъде наложено
дисциплинарно наказание ответника е длъжен да й поиска обяснения досежно "дисциплинарното нарушение или дисциплинарните
нарушения".
Видно от
пощенски плик с клеймо от 15-8- 2019 г. ответният работодател е изпратил писмо до ищцата изх. №
7/14-8-2019 г., че не е съгласен с едностранното прекратяване на трудовия
договор и е поискал от ищцата обяснения, за неявянето й на работа на 10 август
2019 г., 12 август 2019 г., както и до настоящия момент.
Писмото не е получено от ищцата- върнато е на подателя на 4-9-2019 г.с
отбелязване от пощенската служба, че не е потърсено от получателя.
Настоящия
състав съобразява изложеното в Решение № 159 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 563/2019 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Велислав Павков:
Съгласно чл.
193, ал. 3 КТ, разпоредбата на чл.
193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя
не са били изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не са
били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато
работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил
такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения.
Текстът на чл.
193, ал. 3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е
поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса,
който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната
пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е
осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да
достигне до него. Искането за даване на обяснения за констатираното
дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване
възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да
даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки
конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения са относно обстоятелства
- действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от
време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на
документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните
възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или
бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то
наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е
поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. При отказ да се
дадат обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за който е съставен
надлежно протокол, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства е от страна на работодателя да се установят по
несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него.
В този случай, при доказване на
горните обстоятелства, с искането за даване на обяснения, работодателят е
изпълнил изискването на чл.
193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл.
193, ал. 2 КТ е неприложима.
В настоящия
случай работодателят е поискал писмени обясния на ищцата за неявяването й на
работа на от 10 до 14 август 2019 г., но не ги е получил, бидейки поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, тъй
като ищцата не
е намерена на адреса, който е съобщила на работодателя си и не се е явила, за да получи препоръчаната пратка,
съдържаща искане за даване на обяснения. На 20 авугст 2019 г. ответния
работодател е съставил протокол за неявянето на ищцата да даде обяснения защо
не се явила на работа от 10 до 13 август. В този случай, с искането за даване на обяснения,
работодателят е изпълнил изискването на чл.
193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл.
193, ал. 2 КТ е неприложима.
От събраните
доказателства не се установява,
че ищцата е извършила описаните в Заповед №1 от
23-8-2019 г. дисциплинарни
нарушения :
1.
от 19-7-2019 г. до 29-7-2019 г. не се явявала на работа
2.
на 10-8-2019 г. сутринта под въздействието на съпруга си напуснала работа, като до
12-8-2019 г. не се явила на работа;
3.
на 19-8-2019 г. когато трябвало да бъде на работа/след
изтичане на болнчиния й лист от 13 до 17 август 2019 г./, не се явила,
включително и в деня на издаване на заповедта -23-8-2019 г.
На първо място за първото и третото
деяние на ищцата не са искани обяснения с писмото на работодателя от 14 август
2019 г., макар първото да се е било осъществило към този момент. За тези две
деяния работодателят не е изпълнил
изискването на чл.
193, ал. 1 КТ, поради което е
приложима разпоредбата на чл.
193, ал. 2 КТ- заповед №1 от
23-8-2019 г.следва да бъде отменена само на това основние, а именно неспазване
на дисциплинарната процедура.
Не се доказва осъществяването на
второ деяние, тъй като няма неоспорени доказателства за това. Представената
присъствена форма - график на лист 33 от
делото е оспорена като частен документ на работодателя и не са събрани други
безспорни доказателства, че ищцата
"на 10-8-2019 г. сутринта под въздействието на съпруга си напуснала работа, като до
12-8-2019 г. не се явила на работа". В присъствената форма е записано
само, че на 10 август 2019 г. ищцата отсъствала, а не че е напуснала работа сутринта
под въздействието на съпруга си, а други
доказателства, за това какво е се случило на 10 и 12 август 2019 г. не се
събраха.
При това положение не става ясно
второто деяние по заповед 1 от 23-8-2009 г. коя хипотеза на чл. 190, ал. (1) от КТ за налагане на дисциплинарно наказание "Дисциплинарно уволнение" осъществява:
1. три закъснения или преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1
час;
2. неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата
дисциплина; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от
работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото,
качеството на стоката или услугата;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.)
участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се
възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от
1999 г.) други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
В самата
заповед такова посочване също липсва- няма нито текстуално, нито цифрово
обазначение на законоваата хипотеза, която според работодателя е налице в
случая за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарно
уволнение.
В резултат
Заповед 1/23-8-2019 г. се явява издадена в нарушение на дисциплинарната
процедура, не е надлежно мотивирна, а извършването на дисциплинарно нарушение
по чл. 190, ал.1 от КТ не е доказано. Извършеното
с нея уволенение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Заповед №14 от 4-9-2019 г., която според
работодателя била окончателна /а заповедта от 23-8-2019 г. била
предупредителна/ е издадена без законово основание. Не съществува законова възможност
да се издават предупредителни и окончателни заповеди за прекратяване на ТПО в
нито една хипотеза, включително в дисциплинарната процедура. Не може с "предупредителна" заповед
за уволнение да се искат обяснения с цел издаване на окончателна заповед
заналагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Такси и
разноски.
Ответният работодател следва да заплати ДТ на бюджета на съдебната власт
в размер на 50 лв. и 600 лв. разноски за
вещи лица- общо 650 лв. и съдебни разноски на ищеца в размер
на 560 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Реши :
признава уволнението
на Т.В.Г., ЕГН**********;*** със съдебен адресат и пълномощник Адв. Н.С.С. ***; извършено със Заповеди
№ 1 от 23
август 2019г. и №14 от 4 септември 2019 г. на основание чл. 330, ал, 2, т. 6 във вр. 190,
ал. 1, т. 2 от КТ, на управителя на "ШОПОВ ТРАНС" ООД, ЕИК107548872;
гр.СЕВЛИЕВО, ул. „М. ПОПОВ" № 87А, представлявано
от Управителя Х.С.Ш., за незаконосъобразно и го ОТМЕНЯ
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
осъжда "ШОПОВ
ТРАНС" ООД, ЕИК107548872; гр.СЕВЛИЕВО, ул. „М. ПОПОВ" № 87А, представлявано от Управителя Х.С.Ш. да
заплати на Т.В.Г., ЕГН**********;***
със съдебен адресат и пълномощник Адв. Н.С.С.
***; сумата от 560 лв.-
разноски по делото на основание чл.78
, ал.1 от ГПК.
осъжда "ШОПОВ ТРАНС" ООД, ЕИК107548872; гр.СЕВЛИЕВО, ул. „М. ПОПОВ" №
87А, представлявано от Управителя Х.С.Ш.;
да заплати ДТ и разноски в размер общо на 650 лв. в полза
на държавата, чрез
ГРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи въззивно обжалване
пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от 18 декември
2019 г.
СЪДИЯ :