Р Е Ш Е Н И Е
№ 260309/8.7.2021г. 08.07.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 29.06.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 517 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Гарант Къмпани»ООД против П.А.Б., с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че на 21.03.2017 год. по подробно описана процедура
между „Форуком и Компания“ ООД и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит, в уговорен размер от 1200 лв., която кредитополучателят се задължил да
върне на девет равни месечни погасителни вноски. На първата падежна дата –
15.04.2017 год. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството –ищец, което в качеството си на поръчител се задължава да отговаря
пред кредитодателя „Форуком и Компания“ ООД солидарно с П.Б. за изпълнението на
всички негови задължения, както и за последиците от неизпълнението съгласно
договора за кредит. За поемане на това задължение било уговорено месечно
възнаграждение в размер на 123, 50 лв. или обща сума от 1111, 50 лв. И двата
договора били сключени съгласно чл. 6 от ЗПФУР. Сумата по кредита била
изплатена на каса на „Изипей“. Ответникът обслужил напълно 1 месечна вноска ,
като преустановил обслужването на кредита и всички останали 11 месечни вноски
изцяло падежирали. На 06.10.2017 год. към Б. била отправена покана за
доброволно плащане. На 10.01.2018 год. „Форуком и компания“ ООД отправило към
ищеца покана за плащане на дължими по
договора за кредит от 21.03.2017 год.
сума – главница и договорна лихва. На 01.02.2018 год. между двете
дружества бил сключен споразумителен протокол
за прихващане на дължими суми. В следствие на така направеното
погасяване на задължението за ищеца възниквало регресното право да търси от
исковите суми, сред които и уговореното в полза на дружеството
възнаграждение в размер на 988 лв., след
приспадане на извършено плащане.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на
разноски.
В депозирания отговор особения представител на
ответника оспорва иска. Била заобиколна разпоредбата на чл. 19,ал.2 от ЗПК. Уговорения
ГПР значително надвишавал законово определения максимален размер. Договорът за поръчителство бил нищожен поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, за което се излагат
подробни съображения. Липсвали доказателства за изразено от страна на
потребителя съгласие за сключване на
договора и то при посочените в него параметри. Освен това договорът за
предоставяне на поръчителство не бил подписан, в исковата молба не се твърдяло
да е сключен от разстояние и спрямо него не бил приложим реда за сключване по
ЗПФУР. Ищецът не доказвал и върху представените електронни документи да е
положен електронен подпис на ответника. Липсвали и доказателства за реално
предаване на сумата. Предвид, че договорът бил нищожен същият не пораждал
правно действие, поради което и предявените искове за установяване на регресни
вземания по договор за поръчителство били неоснователни.Иска се отхвърляне на
претенциите.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С писмена молба заявява становище за основателност на иска.
Ответникът
се представлява от особен представител, който оспорва претенцията по изложени в
отговора съображения.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя исковите суми, включително разноски. Предвид ,
че ответникът е бил уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото е представено копие от договор от
21.03.2017 год., сключен между „Форуком и Компания“ ООД и ответника, по силата
на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1200 лв. при уговорен фиксиран лихвен процент
и фиксиран процент на ГПР, платим на 9 месечни погасителни вноски от по 156
лв., или общ размер на всички плащания – 1403, 98 лв. В чл. 4 от договора е уговорено, че в случай, че
кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредитора , същият следва да представи – банкова гаранция или поръчителство на
най-малко две физически лица с минимален месечен осигурителен доход от 1500
лв., или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Представен е и
погасителен план към договора, СЕФ, както и ОУ към договора.
Представено е копие от разписка за сумата от 1200 лв., на
Изипей, с получател ответника, както и разменена по електронен път
кореспонденция.
Прието
е още копие от договор за поръчителство от 21.03.2017 год. със страни ищецът,
наричан поръчител и ответникът – потребител, по силата на който ищецът се е
задължил да сключи с „Форуком и Компания“ ООД договор за поръчителство по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички
задължения възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Уговорено е
още, в случай на изпълнение от страна на поръчителя същият да има право да ска
от потребителя- възстановяване на платените суми, законна лихва от деня на
плащането до възстановяване на сумата, разноски. Поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнението по договора, чийто месечен размер според
Приложение 1 към договора е в размер на 123, 50 лв. , при обединителен
погасителен план, също приложен.
Представена
е покана за плащане на дължими суми от „Форуком и Компания“ООД до „Гарант
Къмпани“ООД, както и договор за поръчителство от 16.12.2016 год., сключен между
горепосочените ЮЛ. На 31.03.2017 год. между страните е сключен Анекс към
договора, с което са се споразумели
Приложение №1/включващо сключени договор за кредит с изрично посочени
кредитополучатели/ да бъде изменено с добавяне на информация по нови кредити,
включително процесния от 21.03.2017 год.
На
01.02.2018 год. между „Форуком и Компания“ООД и „Гарант Къмпани“ООД е подписан
споразумителен протокол във връзка със съществуващи насрещни парични
задължения, основани на договори, с който се прихващат описани суми на обща
стойност 12 549, 79 лв. , включително и по процесния договор от 21.03.2017
год.
По
повод оспорване от страна на ответника ищецът е представил приетите по делото
електронни документи на електронен носител.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 ГПК,
чл. 79, ал. и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен положителен
установителен иск по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за присъдени в
заповедно производство парични суми. Уважаването на тази претенция предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между
страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение;
ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът
да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава,
при условията на чл.410 ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение
на исковите суми. В тази връзка по делото безспорно бе установено, че е
проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение и в срок, по повод дадени указания от заповедния съд,
ищецът е предявил настоящия иск.
Съгласно
чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
В Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за
сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
/чл.6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави
информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен
за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната
последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за
сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на
посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по
описания начин от ответника.Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със
сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника е
извършвано по електронен път, на електронните адреси на страните, то за да
произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е
извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, с предишно наименование – Закон
за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/.
Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което
връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл.
7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от
изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на
електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на
електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния
прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или
кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от
датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния
документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел
действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните
начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е
достигнала до потребителя.
В
конкретния случай са представените разпечатки от електронните документи,
свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Ето защо съдът приема,
че са представени доказателства,
които установяват, че именно
ответникът е автор на електронната
заявка по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, както и че доставчикът на финансовата услуга
от разстояние го е уведомил своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние съответно, че му е предоставил
информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия
закон.
Съгласно чл.
18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. В конкретния случай, ищецът е доказал изпълнението на посочените условия
, т.к. и предвид оспорванията на особения представител на ответника е
представил електронни копия от документа- връчени и неоспорени , поради което и
следва да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на
процесния договор за кредит.
Освен
изложеното съдът приема, че сумата е реално предадена на ответника по
уговорения между него и кредитодателя начин – на каса на Изипей, за което освен
електронна кореспонденция е представена и съответната разписка.
Като
неоснователно се преценява възражението на ответника касаещо нищожност на
клаузата в договора за кредит определяща ГПР. Договорен е фиксиран процент на годишните разходи, при
което не е било необходимо посочване на методика за изчисляването им. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото не противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. В случая е меродавна волята на
страните, само ако тя не надвишава най – високия размер, допустим от чл.19,
ал.4 от ЗПК- петкратния размер на законната за страната лихва. От друга страна,
ответникът се е съгласил с тази цена на кредита при преддоговорния етап, както
и към момента на сключване на договора, както и поради факта, че не се е
възползвал от правото да се откаже от сключения договор.
Неоснователни
са доводите на особения представител на ответника, че поради липсата
на подпис /вкл. и електронен по реда на ЗЕДЕП / следва да се счита,
че между ответника и „ГАРАНТ
КЪМПАНИ" ООД не е възникнало облигационно отношение във връзка с
възмездното предоставяне на поръчителство от страна на ищцовото дружество.
Сключеният договор за предоставяне на поръчителство, е вид договор за поръчка,
за който законът не поставя изисквания за писмена форма за действителност или
за доказване. Същевременно по делото е предоставен и не е оспорен сключен между
ищеца в качеството му на поръчител и кредитодателя на ответника договор за
поръчителство и Приложение №1, неразделна част от него.
Съдът обаче споделя становището на особения
представител на ответника, че сключеният между ответника и „ГАРАНТ
КЪМПАНИ" ООД договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2017 год. е
нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними
условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е
доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство и то с определено от
кредитора ЮЛ. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът има лоша кредитна история, поради което за него е невъзможно да
получи, както кредит от банкова институция, така и да му бъде предоставена
гаранция от банка. Изискването за предоставяне на поръчителство от двама
поръчители на постоянен трудов договор и с минимален осигурителен доход от 1500
лева /за кредит с главница 1200 лева/, също е на практика
неизпълнимо, особено в краткия предвиден в договора срок. При тези
обстоятелства за него единствения възможен начин да получи кредит е сключването
на договор за възмездно поръчителство.
Защитата на потребителя като икономически по- слаб
субект е принцип проведен в редица правни норми на националното
законодателство, както и в специалния Закон за защита на потребителите. Тъй
като в чл.145 ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че
съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде
предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да
намерят общите правила, установени в ЗЗД.
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с
добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който
макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието „добри
нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все
пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от “добрите нрави”. Нарушаването на императивно поставените
корективи води до нищожност на сделката.
В случая кредитоискателят е икономически
по- слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и
да било свобода да договаря условията, при които „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД
да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора,
който е и икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143
ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите
и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от
датата на плащането. Т.е. поетия от поръчителя риск при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство,
е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Срещу поетото от „ГАРАНТ
КЪМПАНИ" ООД задължение за поръчителство по договор за потребителски
кредит от 21.03.2017г., ответникът се е
задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 1111, 50 лв., при
общ размер на всички плащания по кредита от 1403, 98 лева.
Нищожността
на договора за предоставяне на поръчителство от
21.03.2017г. обаче, не се отразява на валидно сключения договор за
поръчителство между „Форуком и Компания"
ООД и „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД.По силата на този
договор „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД е заплатила на кредитодателя „Форуком
и Компания" ООД съществуващото вземане срещу ответника в размер на
1077, 33 лв. – непогасена главница и 349, 53 лв. – договорна лихва,
поради което до този размер предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва
да бъде уважен. За сумата от 988 лв. – остатъчно възнаграждение по договор за
поръчителство , искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски в размер на 508, 56 лева,
съобразно уважената част на иска, както и разноски в заповедното производство
съобразно признатото вземане в размер на
241,25 лева.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че П.А.Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД , ЕИК *********,
със седалище в гр. София сумата от 1077, 33 лв. - главница, ведно със законната лихва считано
от 31.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 349, 53 лв. –
договорна лихва за периода 15.04.2017 – 01.02.2018 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД, с основание чл. 422 от ГПК против П.А.Б., ЕГН ********** за УСТАНОВЯВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО на
вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №***/2019 по описа на ЯРС за сумата от 988 лв. –
остатъчно възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2017
г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.А.Б., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД , ЕИК *********,
със седалище в гр. София, направените в исковото производство
разноски в размер на 508, 56 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 241, 25 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: