Р Е Ш Е Н И Е
12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева
гражданско дело № 16336 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника ЗД „Б.И.“ АД срещу решение от 07.06.2017г. по гр. дело № 70144/2015г.
на Софийски районен съд, 43 състав, с което са уважени изцяло предявените искове
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ за заплащане на неимуществени вреди в
размера на сумата 20 000 лв. и имуществени вреди в размер на 800. 21 лв. и
са присъдени разноски по делото.
Въззивникът обжалва решението в частта
за уважаване на иска за неимуществени вреди над сумата 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв. и за уважаване на иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди изцяло. Поддържа оплакване за нарушение на
материалния закон и необоснованост при определяне размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като съдът не е обсъдил всички критерии
по чл. 52 ЗЗД, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Твърди, че размерът на определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди не
е съобразен и с лимита на отговорност на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, респ. постановеното решение
не съответства и на задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК, съгласно която размерите на обезщетенията следва да определят и
съобразно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново за
уважаване на исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не е завишено, тъй като при определянето му са отчетени
всички релевантни обстоятелства. Сочи, че не е налице съпричиняване и моли съда
да потвърди решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Решението в частта за уважаване
на иска за неимущствени вреди до размера на сумата 10 000 лв. е влязло в сила
като необжалвано.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че решението е
валидно и допустимо. По същество жалбата е неоснователна.
Решението следва да бъде потвърдено, като съдът
изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
и за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 800.
21 лв. вследствие на ПТП, настъпило на 16.11.2012г. на път 405, село Царевец –
гр. Свищов.
По иска с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм/ за заплащане на неимуществени вреди:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение
за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи
от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя.
Предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм/, установени от първоинстанционния съд, въззивният съд намира за безспорно
установени и пред настоящата инстанция, пред която не е променена установената
по делото фактическа обстановка. Отделно, с оглед влязлото в сила решение в
частта за уважаване на иска, е налице сила на присъдено нещо относно налчието
на фактическия състав на цитираната разпоредба.
Спорът във въззивното производство е единствено относно размера на
претендираното обезщетение. Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити
за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са
пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно заключението на приетата СМЕ, при настъпилото процесно ПТП ищецът
е получил следните увреждания, които са в пряка причинно –следствена връзка с
инцидента: счупване на лъчевата кост на типично място на лявата ръка и на
първата фаланга на палеца на лявата ръка; разкъсно контузна рана на дясната
подбедрица; хематом под фасцията. Трите травматични увреждания представляват
трайно затрудняване на съответните движения за срок по дълъг от 30 дни и са
придружени със силни болки и страдания. При определяне на обезщетението СРС е
взел предвид извършените общо три оперативни интервенции – репозиция и вътрешна
фиксация с К – игли на левия палец и гипсова имобилизация, извършена на
27.11.2012г.; оперативно лечение на раната с инцизия, лаваж, дренаж и
евакуиране на хематом под фасцията – на 18.12.2012г. и на 14.01.2013г.
проведена екстракция на фиксиращите игли, както и нуждата от чужда помощ през
първите 4-5 месеца след настъпването на ПТП, съгласно събраните гласни
доказателства.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди с обжалваното решение са взети предвид
всички релевантни обстоятелства, установени със събраните писмени и гласни
доказателства:
характера, вида и
тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие,
продължителността на
претърпените от ищеца във връзка с травмите болки и страдания и тяхната
интензивност, наложили лечение с три
оперативни намеси и последващи физиотерапевтични процедури, възстановителния
период на
ищеца – за ръката 2.5- 3
месеца с 1.5 месеца за раздвижване на палеца на същата ръка, остатъчните болки
в пострадалата зона на ръката съгласно свидетелските показания ; начинът на
причиняване на уврежданията и възрастта на пострадалия към датата на ПТП, както
и икономическите условия и нива на застрахователно покритие към този момент. Въззивният съд
намира, че определеният размер от 20 000 лв. е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е съобразен с всички критерии, в съответствие с указанията, дадени в ППВС
№ 4/68г.
В
първоинстаницонното производство и в жалбата се поддържа възражение за
съпричиняване, с доводи за липса на предпазен колан на ищеца, което е неооснователно
и недоказано. Съгласно заключението на приетата САТЕ, ищецът, като водач на лек
автомобил Тойота, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара с навлезналия в неговото платно лек автомобил Опел, управляван от
виновния водач, т.е. при сравнение на дължината на опасната зона за спиране и
разстоянието между двата автомобила в момента на блокиране на колелетата на лек
автомобил Опел, ударът е бил непредотвратим. От въззивника – ответник, чиято е
доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства за нарушение на нормата
на чл. 137а ЗДвП от страна на ищеца.
По отношение на иска за имуществени
вреди жалбата е бланкетна и не са релевирани конкретни доводи. СРС е обсъдил
всички представени фактури и платежни документи, които установяват общо разходи
за лечение в размер, по-голям от претендирания и правилно е уважил иска до
пълния претендиран размер.
С оглед изложеното, жалбата е изцяло неоснователна
и въззивният съд следва да потвърди решението в обжалваната част.
Предвид изхода на спора, на въззиваемия следва
да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на иска, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.06.2017г.
по гр. дело № 70144/2015г. на Софийски районен съд, 43 състав в обжалваната
част за уважаване на исковете с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ за
заплащане на неимуществени вреди за разликата над сумата 10 000 лв. до
пълния предявен размер от 20 000 лв. и за заплащане на имуществени вреди в
размер на 800. 21 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ********* да заплати на Б.П.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението в частта за уважаване на иска
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ до размера на сумата 10 000 лв.
е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.