Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2244 от
30.12.2019г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 2734 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Бул
Прим Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Хаджи Димитър“ бл.118, вх.“Д“, представлявано
от управителя С.А.Г., против решение №118/10.09.2019г.,
постановено по НАХД № 207/2019 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 423728-F401849/11.02.2019 г., издадено от началник отдел "Оперативни
дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В
касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява. Не ангажира доказателства.
Ответната страна – ТД на НАП - Бургас,
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас поддържа становище за правилност на първоинстанционното
решение.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените
в нея възражения, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна, съображенията за това са следните:
С потвърденото наказателно постановление
отговорността на касаторът е ангажирана за това, че при извършена на
16.08.2018г., в 16.54 часа проверка, в търговски обект – кафе-аператив ,
находящ се в гр.Приморско, морски плаж-север, е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита в
книгата за дневните финансови отчети или с монтираното и работещо в обекта фискално устройство.
Установена е разчетена
касова наличност от ФУ в размер на 1346.70 лв., фактическа наличност от 653.30 лв. и съответно разлика от 693.40 лв.
За проверката е съставен протокол за
извършена проверка, а за констатираното нарушение – акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), подписан с възражения. Въз основа на акта е издадено
процесното НП.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни органи и съдържат
всички изискуеми реквизити. По същество съдът е приел,
че нарушението е извършено по несъмнен начин, поради което правилно
административнонаказващия орган е санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал.2,
изр.2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са
доводи защо случая не е маловажен.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК.
От анализа на доказателствата по делото
действително се установява, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите са издадени от компетентни органи,
съобразно представените в първоинстанционното производство заповеди на
изпълнителния директор на НАП.
По същество на спора, съдът намира
фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Липсват констатации и
доказателства сочената сумата да е резултат от неотчетени продажби, поради
което установеното деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата / на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.
Отговорността на касатора е ангажирана
на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която
предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10
000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Последната от своя страна предвижда имуществена санкция или глоба
за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева
до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане
на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1, както е в настоящия случай.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира, че не са налице твърдяните процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, както се твърди в жалбата, като нарушението е безспорно
установено и доказано.
Наред с горното, съдът
не споделя доводите на касатора
относно приложението в случая на чл. 28 от ЗАНН. Фактът, че в
наказателното постановление липсват изрични мотиви на АНО защо не квалифицира
нарушението като маловажно не обуславя неговата незаконосъобразност. Със самото
му издаване и ангажиране на отговорността на нарушителя
АНО ясно е манифестирал волята си по този въпрос, показвайки, че не намира
случая за маловажен. Действително, преценката му е свързана с правилното
приложение на материалния закон, поради което когато тя е неправилна,
решаващият делото съд следва да отмени наказателното
постановление. В тази връзка районният съд е изложил съобразени със закона
мотиви защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 ЗАНН като съображенията му се възприемат изцяло от касационната инстанция.
По
изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира решението на
районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 118/10.09.2019 г. постановено по НАХД №
207/2019 г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.