№ 2371
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100508439 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, вх.№ 50520 от 09.08.2022 г. по описа на СГС, вх. №
17600/13.06.2022 г. по описа на ЧСИ С.П., на Столична община, адрес: гр. София, ул.
*******, срещу Разпореждане на ПЧСИ Е.П. при ЧСИ С.П. от 08.06.2022 г., постановено по
изп. дело № 20229210401201 г., с което е постановен отказ за редуциране размера на
присъединеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното дело, поради липса на
прекомерност.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на действията на ЧСИ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на ПЧСИ при ЧСИ С.П.
от 08.06.2022 г., като неправилно, като твърди, че не са представени доказателства за
стореното възнаграждение на процесуалния представител, евентуално моли
възнаграждението да бъде редуцирано до сумата от 200 лв. В подкрепа на това излага
доводи, че за взискателя не са били необходими съдействие или защита за удовлетворяване на
неговото вземане. Твърди, че искането за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника с молбата за образуване не може да се определи като действие по процесуално
представителство. Налага доводи, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като
изпълнителното делото не се отличава с правна или фактическа сложност. Също така моли съдът
да задължи ЧСИ да редуцира таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления материален интерес
по изпълнителното дело.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение по настоящето
производство.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ С.П., в които моли съда да остави жалбата
без уважение, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорва
твърденията на частния жалбоподател, че не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Сочи, че след образуване на изпълнителното дело взискателят е депозирал
отделна молба, с която е поискал налагането на запор.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с
1
доказателствата по делото, прие следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
С Изпълнителен лист издаден на 24.03.2022 г. от Софийски районен съд на
основание Съдебно определение по ГД № 2561 от 2021 г. на СРС, 40-ти с-в, Столична
община, е осъдена да заплати сумите посочени в изпълнителния лист, в полза на взискателя
А.И.Т. гр. София - п.к. 1000, ул. *******, чрез адв. С.К.Й.. Взискателят е депозирал молба за
образуване на изпълнително производство на 20.05.2022 г., на същата дата е депозирал още
една молба, с която моли за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 25.05.2022 г.
На 26.05.2022 г. в кантората на ЧСИ е депозирано възражение с вх.№ 16211 с което
се иска намаляване размера на приетия адвокатски хонорар.
С разпореждане от 08.06.2022г. ЧСИ е отказал да намали приетия по делото
адвокатски хонорар. Срещу отказа от 08.06.2022 г. е подадена жалба с вх.№
17600/13.06.2022 г. по описа на ЧСИ С.П..
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка по делото, настоящата съдебна
инстанция намира, че изводите, до които е достигнал съдебния изпълнител са правилни.
Взискателят не е възложил правата по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, поради което е
депозирал още една молба, с която иска реализирането на изпълнението чрез определен
изпълнителен способ, а именно налагане запор върху банковите сметки на длъжника.
Настоящата съдебна инстанция намира, че възнаграждение в размер на 400 лв. се дължи и
не се явява прекомерно с оглед разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като гореописаното
процесуално действие налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, релевирано с
последващата молба е различно от процесуалното действие образуване на изпълнително
дело. Тъй като размерът на стореното адвокатско възнаграждение не следва да се намалява,
неоснователни са оплакванията и относно редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че липсват доказателства за
сторения адвокатски хонорар в размер на 400 лв., тъй като взискателят е представил
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от 16.05.2022 г., намиращ се на л. 4, стр.
2-ра от изпълнителното дело. От същото е видно, че сумата от 400 лв. е изплатена в брой.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че разпореждането
на ПЧСИ при ЧСИ С.П. е правилно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По разноските: С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.
Предвид гореизложеното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх.№ 50520 от 09.08.2022 г. по описа на
Софийски градски съд, вх. № 17600/13.06.2022 г. по описа на ЧСИ С.П., депозирана от
2
Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******, срещу Разпореждане от 08.06.2022 г. на
ПЧСИ Е.П. при ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, район на действие СГС, постановено по
изп. дело № 20229210401201 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3