Протокол по дело №40/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 53
Дата: 2 февруари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20235000600040
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 53
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев

Мария П. Петрова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600040 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Обвиняемият Х. И. И. се явява лично и с адв. Н. П., с пълномощно по
делото.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор А..
В залата се явява и преводачът от български на арабски език и обратно
Т. К. С..
Съдът намира, че тъй като обвиняемият Х. И. И. не владее български
език, а арабски език, следва да му бъде назначен преводач от български на
арабски език и обратно, а именно Т. К. С., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА Т. К. С. за преводач на обв. Х. И. И. от български на
арабски език и обратно.
СНЕ СЕ самоличността на преводача:
– Т. К. С. – на 62 г., гражданин на С., неженен, неосъждан, без родство
със страните. Предупреден за отговорността по чл. 290 ал. 2 НК.
Преводачът С.: В състояние съм да извърша превода. Владея арабски
език. Наясно съм с отговорността. Обещавам да извърша верен превод.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
1
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият И.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане частната жалба на адв. П. -
защитник на обв. И., срещу определението на Хасковския окръжен съд,
постановено по ЧНД № 51/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставено
без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение от
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека. Съдебният акт се атакува като
незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и да се вземе по-лека мярка за
неотклонение по отношение на обвиняемия И..
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Адв. П.: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата. Не
правя отводи.
Обвиняемият И.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам
искания за доказателства. Поддържам жалбата на защитника си.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Ще ви моля да оставите без
уважение, като неоснователна, жалбата на обв. Х. И. И. срещу определението,
постановено от ХОС по ЧНД № 51/2023 г., и да потвърдите
първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно.
Съобразно с разпоредбата на чл. 65 ал. 4 от НПК, ХОС е преценил
всички обстоятелства, свързани със законността на задържането на обв. И.,
като е преценил, че към момента на произнасянето му събраният
2
доказателствен материал по делото не разколебава обоснованото
предположение относно съпричастността на обвиняемия в извършването на
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, което е достатъчно за
целите на производството и не е необходимо напълно доказване на
въпросните обвинения, като е преценил, че съществува реална опасност при
евентуално изменение на мярката за неотклонение обв. И. да се укрие или да
извърши и друго престъпление.
Обвиняемият е процесуално ангажиран за 3 престъпления, а именно по
чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 НК, а именно за престъпление ПОДКУП, за което се
предвижда наказание 10 години лишаване от свобода; за престъпление по чл.
343б ал. 3 НК, за това че е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, а също така и затова че същият е държал в себе си високорискови
наркотични вещества.
Не може да бъде споделена и застъпената теза на защитата относно
неритмичност на извършваните процесуални действия по делото. Напротив,
по делото са извършени многобройни действия, събрани са гласни и писмени
доказателства, извършени са експертизи и експертни справки и същите
надграждат първоначалните данни за обосновано предположение за
извършване на престъпление от обвиняемия.
Отделно от това, правилно съдът е преценил, че обвиняемият И. е лице
с висока степен на обществена опасност, като в тази връзка е изтъкнал
обстоятелството, че освен трите престъпления, за които е процесуално
ангажиран, непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние е
влезнал на територията на Р. Б. не по установения ред. С оглед на което е
преценил налице реална опасност при евентуално изменение на мярката за
неотклонение обвиняемият да се укрие, като напусне територията на Р. Б..
Преценил е, също така обстоятелството, че същият няма трайна обвързаност с
Р. Б., няма постоянно местоживеене, не е трудово ангажиран, поради което
опасността от укриването се явява реална.
Отделно на това, с оглед изтъкнатите обстоятелства досежно високата
степен на обществена опасност на въпросното лице, съществува и реална
опасност да извърши и друго престъпление, при положение че бъде изменена
мярката ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, като към настоящия процесуален
момент се извършват и други процесуални действия досежно доказване на
3
извършено престъпление от обвиняемия, касаещо свидетелството му за
правоуправление.
Считам, че с оглед сложността на настоящия казус, не се касае за
неразумен срок на задържането на въпросното лице, поради което и не могат
да се споделят доводите на защитата, че е налице неразумна
продължителност на извършването на разследването по делото. Считам, че
липсва и каквато и да е промяна на обстоятелствата, при които е била взета
първоначалната мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Що се касае до искането на защитата за изменение на мярката в
ДОМАШЕН АРЕСТ, който да бъде изтърпяван в Е. ц. в гр. Х.,
първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения защо и поради
какви причини не може да бъде реално изпълнена въпросната мярка и именно
с оглед на изложеното моля да оставите без уважение, като неоснователна,
жалбата на обв. И..
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии! Уважаеми господин прокурор!
Не съм съгласен с твърденията на прокуратурата, както и с аргументите на
първоинстанционния съд, че се води ритмично производство и стегнат
наказателен процес. От доказателствата пред вас е видно, че на 22 август 2022
г. моят подзащитен е ангажиран за обвиненията, по които е привлечен като
обвиняем. На 22 август и на 23 август 2022 г. са разпитани всички свидетели
по тежкото обвинение, също и касаещо притежаване на наркотични вещества.
На 24 август, няколко дни след това, е изготвена експертиза относно
наркотичните вещества. Оттам насетне разследващите органи бездействат.
Има постановление на прокурора от 28.11.2022 г., с които са дадени указания
да бъде прецизирано обвинението по чл. 354а НК. Т.е. не само че няма
надграждане на обвинителната теза. Налице са факти и обстоятелства, които
доказват, че наказателната отговорност на моя подзащитен следва да бъде
занижена. Оттам насетне до момента, вече шести месец, разследващите
органи бездействат. Не е изпълнено указанието на наблюдаващия прокурора,
вече трети месец, да бъде прецизирано обвинението.
По отношение на престъплението за управление на МПС без
свидетелство за управление, на л. 137 от ДП е налице Докладна записка, от
която е видно, че от една от съпругите на моя подзащитен е иззето сирийско
свидетелство за управление. В същия смисъл има и протокол за доброволно
4
предаване от моя подзащитен в С. а. в гр. Х.. Такива процесуални действия не
са регламентирани в НПК. Съпругата на моя подзащитен не е предупредена
за възможността да откаже да съдейства. Извършени са процесуални
действия с моя подзащитен без присъствието на неговия защитник. Маркирам
само допустимостта на стореното до момента и приобщаването на тези
документи като доказателства по делото. Оттук насетне, проследявайки и
практиката на ХОС, е видно, че до момента няма ефективно изпълнение на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по тежкото престъпление. Съгласен
съм с прокуратурата и с първостепенния съд, че е налице завишена степен на
обществена опасност на моя подзащитен. Имайки предвид обаче
доказателствата, че следва да бъде преквалифицирано едно от обвиненията в
по-леко такова, намирам, че към настоящия момент е налице едно ефективно
изпълнение на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което би било
достатъчно по срок на търпимост при една евентуално осъдителна присъда.
Какво би последвало? И до момента не са предприети никакви действия
за установяване истинността на документите за управление, които са иззети.
Досъдебното производство ще бъде върнато на разследващия полицай 2
седмици след днешното съдебно заседание. Със срочността, с която се
работи, предвиждам около месец да се пишат писма до С. п.. От опита, който
имам до момента с А. р., предвиждам между 3 и 4 месеца за отговор, който
ще бъде в смисъл, че доколко О. А. е в центъра на военни действия, не могат
да предоставят информация за документите. И сме изправени пред един 10-
месечен срок ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не можем да сключим
споразумение, въпреки процесуалното поведение на обв. И., предвид и
тежкото обвинение, за което е ангажирана наказателната отговорност, ще
бъде необходимо около месец да напише обвинителния акт, още толкова да
бъде разгледано делото. Следва съкратено съдебно следствие, при което
съдът вече ще бъде обвързан и ще наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА с около 2 месеца. Бих така го предвидил, за да мога да предвидя и
възможност на защитата да обжалва размера пред по-горестоящия съд.
Намирам, че срочността и активността на разследващите органи към
настоящия момент оправдават извода, че процедурата по разследването не се
води с необходимата ритмичност, която изисква законът.
Накратко относно презумпцията, която се излага за пресичане на
5
границата на страната по неустановен ред и възможността това да бъде
сторено отново.
Няма случай до момента, в който бежанец да се е върнал там, откъдето
бяга. От доказателствата по делото мисля, че не става ясно, че прокуратурата
е упражнила правомощията си и ангажирала неговата наказателна
отговорност за престъпление по смисъла на чл. 279 НК. Х. не е мобилен. Той
има 2 съпруги и 8 деца. Така че организацията в този смисъл е почти
невъзможна.
Ние сме абдикирали от искането да бъде наложена мярка за
неотклонение парична гаранция. Поддържаме пред вас алтернативното
искане за ДОМАШЕН АРЕСТ в РПЦ в гр. Х., където електронното
наблюдение ще бъде достатъчна гаранция за неговото местонахождение.
Предвид и режимът на вход - изход на РПЦ - Х., мисля, че е още една
допълнителна гаранция в тази връзка. Подчертавам, че е обв. И. е с 8 деца 2
съпруги, сам е, няма близки и роднини, които да помагат за отглеждането на
децата. Обстоятелството, което заслужава да бъде обсъдено сериозно и
предвид това че е осъзнал стореното, изразил е съжаление и оказва
съдействие на органите на досъдебното производство. Това са аргументите, с
които отправяме молба първостепенният акт да бъде отменен и спрямо моя
подзащитен да бъде определена по-лека мярка за неотклонение. Моля в този
смисъл за вашия съдебен акт.
Обвиняемият Х. И. И. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
моя защитник. Просто имам деца и трябва да ги карам в болница, да се грижа
за тях. Двама от тях са болни. Това е, което искам да кажа.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият И.: Моля за по-лека мяка за неотклонение. Не желая
превод на съдебния акт.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
6
Образувано е по частна жалба на адв.Н.П., защитник на Х. И. И.,
обвиняем по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР
гр.Х., срещу протоколно определение № 44/25.01.2023г. на Окръжен съд
гр.Хасково, постановено по ЧНД № 51/2023г. по описа на същия съд, с което
е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“, взета спрямо неговия подзащитен. Прави се искане
за отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия.
В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното
искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
мярка на процесуална принуда. Поддържа тезата, че целите на чл.57 от НПК
могат да се постигнат и с по-лека такава, а именно „домашен арест“ или
„парична гаранция“.
Обвиняемият И. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска мярката му за неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че
жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният
съдебен акт, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не
са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка
за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия И..
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.Хасково е приел, че
първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
7
и веществени, Окръжен съд гр.Хасково правилно е приел, че не може да се
направи извод, различен от първоначално направения, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемият И. е съпричастен към
престъпленията по чл.304а вр. чл.304, ал.1, чл.354а, ал.3, т.1 и чл.343б, ал.3 от
НК, за които е привлечен към наказателна отговорност. Обосноваността на
това подозрение не се и оспорва от защитата.
На следващо място, касае се за умишлени престъпления, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода, като първите две са и тежки по
смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е заключил, че не е отпаднала
реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление, като се вземат
предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност,
нейният предмет, характерът на засегнатите обществени отношения. Срещу
него се води друго досъдебно производство.
Налице е и реална опасност да се укрие, като се отчете, че обвиняемият
И. е чужд граждани, със статут „кандидат бежанец“, влязъл незаконно на
територията на страната, пребиваващ в Р. п. ц. гр.Х., който може да напусне
по всяко време.
Доводите на защитата за семейното му положение не водят до оборване
на горните изводи. Обстоятелствата, че има две съпруги и осем деца, не са
новонастъпили. Те са били налице и при първоначалното определяне на
мярката за неотклонение „задържане под стража“. Фактът, че всички се
намират в Р. Б. сочи, че няма пречка да минават през т.нар зелени граници и
да се установяват в различни държави. При необходимост децата му ще бъдат
обгрижвани от двама членове на семейната общност, въпреки отсъствието на
обвиняемия като баща.
Не се споделя и упрекът, че в хода на разследването не се извършват
процесуално-следствени действия. Такива са провеждани.
Този за свидетелствата за правоуправление на обвиняемия И. и
изследване на тяхната истинност, как са приобщени към доказателствата по
делото, е извън кръга на повдигнатите обвинения.
Срокът на задържане /от 22.08.2022г./ е в рамките на разумните срокове.
Мярката за неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на
8
наказание лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и
вътрешни нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
Настоящата инстанция също не приема тезата на защитата, че целите на
мярката за неотклонение могат да се постигнат с „домашен арест“ на адрес Р.
п. ц. гр.Х.. Обвиняемият И. няма друг адрес в страната.
Не са ангажирани доказателства за трудова заетост или финансово
състояние, за да се наложи мярка за неотклонение „парична гаранция“.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да
се остави без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 44/25.01.2023 г. на
Окръжен съд гр. Хасково, постановено по ЧНД № 51/2023 г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо Х. И. И.,
обвиняем по досъдебно производство № ***/**** г. по описа на РУ на МВР
гр. Х., в по-лека.
Определението е окончателно.
На преводача Т. К. С. да бъде изплатено възнаграждение за извършения
превод в размер на 120 лева от бюджета на съда, за което на същия се издаде
РКО.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:58 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
Секретар: _______________________
10