Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на осемнадесети
май
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 194 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Столична община против А.С.В. и Р.С.В., с която са
предявени пасивно, субективно съединени положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.2822.2526, който е
актуван като стар общински имот с множество АДС и АОС. Поддържа се, че първо
държавата, а впоследствие и Общината е установила фактическа власт върху имота
и намерението да се държи за себе си, първо държавата, а после общината е
осъществявала от момента на вземането на имота за държавен, поради това, че
същият не е имал собственик. Поддържа се, че имотът е бил придобит от държавата
на основание чл.6 от ЗС, след извършена проверка и установяване, че имотите
нямат собственик. Твърди се, че имотът е бил във владение на държавата измежду
имотите, които са държавна собственост, съгласно приложимото законодателство
като „мера“. Поддържа се, че ищецът е владял имота в периода от 1964 г. до 1979
г. или алтернативно до 1974 г., а в останалата си част на имота за времето от
1970 г. до 1975 г. като добросъвестен владелец.
При условията на евентуалност
претендира прилагане правилото на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм., в сила към 1971
г./, като съдът приеме, че ищецът е собственик на идеална част, съответстваща
на реално определената част от парцела.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
ПИ с идентификатор 68134.2822.2526, гр.София, общ.Столична, обл. София
(Столица) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. София, район Връбница, ул. „Антон Кецкаров“ с площ от 1512 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
За второстепенна улица.
В срока за отговор ответниците А.В.
и Р.В. депозират отговор чрез процесуалния им представител адвокат М., надлежно
упълномощен по делото.
Ответниците оспорват изцяло
исковата молба като необоснована, неоснователна, съдържаща неверни факти и
обстоятелства.
Твърдят, че с писмен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.1978 г.
наследодателят им-С.В.В. е закупил от Б.Г.К.и
Е.Т.К., дворно място, находящо се в гр.София, СО, район *******, с площ от 350
кв.м. кв.м., съставляващо имот с пл.№ 784.
Съгласно влязлата в сила
кадастрална карта, процесният имот представлява поземлен имот, находящ се в
гр.София, Район *******, с проектоидентификатор № 68134.2824.3571, с площ от
378 кв.м. трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: индивидуално застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори № 68134.2824.1541, №
68134.2824.1566, № 68134.2824.3572 и № 68134.2824.2526, съставляващ част от ПИ,
с идентификатор № 68134.2824.2526, целият с площ от 3883 кв.м.. при съседи:
поземлени имоти с идентификатори № 68134.2824.1541, № 68134.2824.1566, № 68134.2824.3572.
През 2009 г. ответниците поискали
да се снабдят с констативен нотариален акт на основание давностно владение за
земята, но ответникът в подадената от тях молба-декларация отбелязал, че
собственият им недвижим имот представляващ терен, с площ общо от 378 кв.м. има
общински характер, съгласно Акт за частна общинска собственост № 461/11.03.1997
г. и по-рано съставения АДС № 945/11.09.1970 г. Ответниците твърдят, че така
описания недвижим имот никога не е имал характер на общинска или държавна
собственост. Твърдят, че от 1978 г. до днес, семейството на ответниците владее,
ползва и полага грижи за същия, без някой да е оспорвал това. Имотът е бил
винаги частна собственост от 70 години, и винаги се е владял, ползвал и своил
като собствен, от физически лица без прекъсване до днес, с грижата на добрия
стопанин.
Оспорват твърдението държавата,
съответно ищецът някога да са установявали фактическа власт върху процесния
имот.
Твърдят, че от 1956 г. процесният имот е в регулация и представлява
жилищен квартал, а не земеделска мера. Съгласно старият регулационен план на м.
"Модерно предградие", одобрен със Заповед № 2902/09.06.1956 г.
процесният имот с пл. № 784 е в кв. 40, отреден за единно училище, но
мероприятието е нереализирано.
Твърди се, че от изброените в
т.нар отговор-насрещна искова молба АДС и АОС единствено до процесния имот се отнася
на АДС № 945/11.09.1970 г., въпреки, че този АДС е съставен без правно
основание, тъй като в графата на акта, на какво основание е съставен и от коя
дата имотът се счита за държавен - основание не се сочи, нито е посочена дата
от която имотът се счита за държавен, респективно общински. А също така в акта
е посочено, че процесният имот се владее от Д.А.П., а не от държавата. Поддържа
се, че основанието въз основа на което процесният имот е актуван за държавен,
като безстопанствен, противоречи на отбелязването в самия акт, че имотът си има
собственик и не е безстопанствен.
Твърдението на ищеца, че имотът е
държавен от 1970 г. е невярно и противоречи на отбелязването в самия АДС.
Твърди се, че през 1997 г. имотът
е актуван като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС,
което противоречи на вписването в самия акт, че имотът е „стар общински такъв”.
Поддържа се, че като основание за съставянето на АЧОС са посочени две взаимно
изключващи се основания - чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС-терен чиито собственик не може
да бъде установен и противоположното основание - „стар общински имот” .
Твърди се, че в процесния АОС
липсва валидно отбелязване за основание за актуване на имота. Поддържа се, че
поради липса на преписки и към двата акта, не може да се установи статута на
терена към момента на издаване на АДС и на АОС, тъй като и при двата е налице
идентично разминаване при основанията за издаване, граници и квадратура.
Поддържа се, че и двата,
представени от ответника акта не удостоверяват валидно възникнало право на
собственост в полза на общината за процесния имот.
Твърди се, че процесният имот
никога не е бил владян от държавата, респективно от общината. Ответниците
живеят и своят същия като собствен от 03.08.1978 г. до днес, а преди това
процесния имот се е владял също от частни лица.
Твърди се невярност,
необоснованост и неоснователност на твърдението, че процесния имот бил мера.
Твърди се, че процесният имот е в регулация от 1958 г., когато е бил изработен
първия регулационен план на квартала, т.е. имотът няма земеделски характер от
1958 г. Твърди се, че кварталът е бил застроен с жилищни сгради от 1941 г.
Твърди се, че зa територията на
Район „Връбница" има одобрена Кадастрална карта със Заповед №
РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Процесният имот е с
проектен № 68134.2824.3571, с площ от 378 кв.м. и съставлява част от ПИ, с
идентификатор № 68134.2824.2526, целият с площ от 3883 кв.м., при съседи:
поземлени имоти с идентификатори № 68134.2824.1541, № 68134.2824.1566 и № 68134.2824.3572.
Същият е приобщен към ПИ с идентификационен № 68134.2824.2526 с площ 3883 кв.м,
записан по вид собственост: Общинска публична; по НТП: за второстепенна улица;
собственик: СО - Район „Връбница, без описан документ за собственост.
Твърди се, че процесният имот е
идентичен с описания в договора за продажба по пл.номер и ул. ”****** е имот №
1654. Твърди се, че процесният имот е идентичен с описания в АДС по отношение
на пл.№ на имота, гробището, което е съседно на имота от запад и Д.А.П.,
записан в имот пл.№ 1566, находящ се от северната страна на процесния имот.
Двете улици ****** не граничат с имоти.
Твърди се, че поземленият имот с
проектен № 2824.3571 е част от ПИ 68134.2824.2526, към който е приобщен. Този
ПИ е идентичен с стария имот пл.№ 784, к.л.218 от кадастралния план преди 1956
г., видно от приложената Комбинирана скица. Твърди се, че няма данни за
извършено отчуждаване на процесния имот и за обезщетение, както и че по
отношение на процесния имот не са реализирани мероприятия. Имотът не е
отчуждаван.
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Ответниците, в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове като
неоснователни и недоказани. Подробни съображения излагат в писмени бележки по
делото. Претендират разноски по представен списък.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
С Акт за общинска собственост № 461/11.03.1997 г. имот пл.№
784, кв.40, кв.“Модерно предградие“ с площ от 480 кв.м., е актуван като имот
частна общинска собственост на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОбС. Като бивш
собственик на имота е посочено: стар общински имот. Посочено е също така, че за
този имот е имало издаден Акт за държавна собственост № 945/11.09.1970 г. Този
акт също е приет като доказателство по делото и от него се установява, че на
11.09.1970 г. стар общински имот № 784, кв.40 от 480 кв.м., при съседи: от две
страни ул. „*******“, гробищата и Д.А., е актуван като държавна собственост.
Така описания в акта недвижим имот е идентичен с имотът
описан в договора за покупко-продажба от 03.08.1978 г., по силата на който
С.В.В.
е закупил от Б.Г.К.и Е.Т.К. дворно място от 350 кв.м., находящо се в гр.София,
кв.“Модерно предградие“, ул. „*****, имот № 784 за сумата от 1500 лв., като договорът
служи като разписка за платената продажна цена. Договорът е подписан от двама
свидетели В.В.и Ю.Д..
Със заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от
страните се установява, че в КК процесният имот изцяло попада в границите на ПИ
с идентификатор 68134.2824.2526, а по действащия РП на м.“Модерно предградие“
попада в кв.71, върху УПИ V-1541. Върху комбинираната скица към експертизата,
имотът е изчертан и надписан със зелени
линии и цифри и допълнително е означен по цифрите 1,2,3,4,1.
От приетите по делото многобройни АОбС и АДС, както и от
удостоверение на ГИС София изх.№ 08-00-354 от 29.03.2016 г. се установява, че ПИ
с идентификатор 68134.2824.2526 по КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК е образуван от
множество имоти по регулационен план, част от които улици, между които и
процесния имот.
Разпитана свидетелката М.П.В.установява, че познава ответниците,
които са деца на С.В., който починал преди 6-7 години. Бащата на ответниците
живеел в района, в който от 1967 г. живее и свидетелката- „Модерно предградие“
и от него свидетелката познава и децата му. Свидетелката установява, че около 1979
г.-1980 г. работела към СО, район „Връбница“ и този район във връзка с
установяване на незаконно строителство извършвала огледи. Тогава попаднала на
къщичката на С.и го попитала кога я е строил. Той казал, че няма къде да живее
и че прави малка къщичка само за него. Свидетелката установява, че С.живял
дълги години там, до неговата смърт, заградил мястото. Имотът бил около 350
кв.м. В имота С.си садил домати, имал една слива зад къщичката. След 2010 г.
всичко разградили, защото в район има много цигани. Синът на С.-Р. идвал в дома
на свидетелката да вземе лопата и кирка, купувал мрежа и пак отново заграждал
имота, но след около един месец оградата пак я няма. Два пъти слагал ограда,
след което се отказал. Имотът останал така разграден и от къщата останали само
основите. Тухлите, керемидите били разграбени. Наследниците на С.обикалят имота
и дори искали да ходят до общината и да видят какво става, за да могат да си го
изградят отново.
Свидетелят А.В.В.установява, че познава С.В. и неговите
наследници, защото е израснал в кв.“Модерно предградие“, живее на ул. *******,
а процесният имот се намира на ул. „Светла“. Установява, че имотът е около 400
кв.м., имало две стаички, бил ограден, но откакто С.починал преди 6-7 години,
имотът бил разграбен. Р. се опитал да го загради отново, но пак откраднали
мрежа, колци. Като дете свидетелят ходел да рита мач на игрище, което се
намирало в близост. С.косял тревата, имал си къщичка, бедни били.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни.
Горната
фактическа обстановка се доказва от обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, които Съдът кредитира.
От
правна страна:
Предявен
е иск
е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Безспорен е
правния интерес на ищеца от водене на установителен иск за собственост, до
колкото правото му на собственост върху част от процесния
недвижим имот се оспорва от ответниците. Правният интерес произтича от претендирането от страна
на ответниците на отричаното от ищеца право.
Ищецът твърди, че с Акт за
общинска собственост № 461/11.03.1997 г., Акт за държавна собственост №
945/11.09.1970 г. и на основание на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОбС и чл.6 (отм.)
ЗС се легитимира като собственик на процесния имот, който в хода на настоящото
производство е индивидуализиран и съставлява поземлен имот, находящ се в
гр.София, СО, район *******с проекто идентификатор № 68134.2824.3571 с площ от
378 кв.м., при съседи с идентификатори: 68134.2824.1541, 68134.2824.1566,
68134.2824.3572 и 68134.2824.2526, който имот и съобразно КККР,
одобрена със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, попада изцяло
в границите на ПИ с идентификатор 68134.2824.2526, целият с площ от 3883 кв.м.,
а по действащия РП на м.“Модерно предградие“ попада в кв.71, върху УПИ V-1541. Процесният
имот е индивидуализиран със заключението на приетата по делото СТЕ, като върху
комбинираната скица към експертизата, имотът е изчертан и надписан със зелени линии и цифри и допълнително е
означен по цифрите 1,2,3,4,1.
Актът за общинска собственост е
официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него
записвания действително са извършени въз основа на посочените в него подхождащи
го актове и на посоченото в него основание. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗС в редакцията й както към 1965 г.,
1970 г., така и към 1986 г. държавата придобива имотите, които нямат друг
собственик. Дори да не е установено друго правно основание, ако не се твърди и
не се установява имотът да принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 (отм.) ЗС съставлява правно основание
за придобиване на собствеността от държавата, след което по силата на
разпоредбите на Закона за общинската собственост имотът е преминал в патримониума
на общината, за което е съставен и съответният акт за частна общинска
собственост.
Със съдебна практика,
обективирана в решения постановени по реда на чл.290 от ГПК, която се споделя
от настоящия съдебен състав, е прието, че тъй като общината-ищец не може да
докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента
на актуването, в тежест на този който оспорва констатациите в акта за
държавна/общинска собственост е да установи, че към момента на актуването,
имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от
държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване по
давност, установена с нормата на чл.86 от ЗС във всичките й редакции и не се
прилага §1 от ЗД на ЗС.
В Акта за държавна собственост №
945/11.09.1970 г. обаче като основание за придобиване е посочено-празно място
заето от Д.А.П.. Следователно не е вярно твърдението, че към моментна на
актуването, имотът не е имал собственик. В акта е отбелязано, че мястото се заема
за държавен недвижим имот на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от ПНИ /отм./.
Съгласно редакцията на чл.6 от ЗС
към 1970 г. (Обн. - Изв.,
бр. 92 от 1951 г.), държавни
стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат
друг собственик. Очевидно не е налице втората хипотеза, доколкото в акта
изрично е посочено, че имотът се заема от Д.А.П..
По делото обаче не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че имотът е одържавен или отчужден,
съобразно нормите на действащото към м.09.1970 г. законодателство, а и ищецът
не е твърдял подобно придобивно основание.
Не е вярно и ищцовото твърдение,
че имотът е бил „мера“. Към 1970 г., когато имотът е бил актуван като държавен,
голяма част от празните места в м.“Модерно предградие“, гр.София, район
Връбница са заети от държавата /установява се с приетите по делото многобройни
актове за държавна собственост, съставени в периода 1964 г. -1970 г./ Към този
момент от една страна вече е имало действащ регулационен план от 1956 г., а на
второ място в (редакция от 07.11.1961 г.) е бил действащ Закон за одобрение и
приложение на общия градоустройствен план на гр. София. Съобразно чл.2 от този
закон, общият градоустройствен план на София обхваща градски и околоградски
район с посочените в плана граници. Селата в градския район Обеля, Връбница /където се намира
процесното място/, Илиянци, Орландовци, Малашевци, Враждебна, Слатина, гара
Искър и Дървеница стават квартали на гр. София. Селата Горна баня, Бояна,
Драгалевци и Симеоново стават квартали на София - курорти, и заедно с
квартала-курорт Княжево се определят за предимно малоетажно застрояване с
вилообразен (градински) характер.
Селата по предходната алинея се
заличават от списъка на населените места, а съответните селски народни съвети
се закриват.
В този закон в раздел II.
Отчуждения и обезщетения, е предвиден изричен ред за отчуждаването на
недвижимите имоти. Изрично е посочено, че отчуждаването на недвижими имоти по
Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно
строителство, както и по чл. 101 от Закона за собствеността за осъществяване на
предвидено ново строителство съгласно общия градоустройствен план и плановете
по неговото приложение в границите на Софийската градска община се извършва с
решение на изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет. В случая
се прилага производството за отчуждаване на недвижими имоти за жилищно
строителство по Закона за планово изграждане на населените места.
Откритите производства за
отчуждаване на имоти по предходната алинея се довършват по реда на този закон.
Собствениците на отредените за
мероприятия по улично- регулационните планове недвижими имоти, отчуждени за
държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство или съгласно
този закон, се обезщетяват по правилата на Закона за планово изграждане на
населените места при спазване и на следните особени правила:
Изпълнителният комитет на
Софийския градски народен съвет, като държи сметка за стойността на отчуждените
имоти, както и за семейното и материалното положение и нуждите на собственика,
може да реши той да бъде обезщетен задължително с отстъпване на жилище в
новострояща се сграда. При отчуждения за държавно, обществено, групово и
кооперативно жилищно строителство жилището се определя по правилата на Закона
за планово изграждане на населените места.
Ако съсобственик има незначителна
по стойност идеална част от имота, изпълнителният комитет на Софийския градски
народен съвет, като държи сметка за неговото семейно, материално и жилищно
положение, може да реши той да бъде обезщетен и в брой.
Този ред не е спазен, поради
което и държавата не е станала собственик на имота на нито едно от двете
посочени основания в разпоредбата на чл.6 от ЗС, в редакцията й към 1970 г.
От друга страна се установява, че
имотът е бил собственост на частни лица- Д.А.П., от който е зает, а през 1978 г. е бил собственост
на лицата Б.Г.К.и Е.Т.К., от които наследодателят на ответниците го е закупил.
Владението е предадено в деня на подписване на договора и считано от 1978 г. до
смъртта на наследодателя на ответниците, последният е упражнявал непрекъснато и
необезпокоявано владение, което се установява и със свидетелските показания на М.П.В..
От своя страна ищецът не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на
твърдението си, че първоначално държавата, а в последствие общината е
упражнявала фактическа власт върху имота. Напротив с показанията на свидетелите
В.и В. се установява обратното. Следователно и към датата на влизане в сила на
ЗОбС-01.06.1996 г. имотът
не е преминал в патримониума на общината, тъй като е станал собственост на
наследодателя на ответниците въз основа на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна
давност, а по силата на наследственото правоприемство правото на собственост е
преминало върху ответниците в качеството им на наследници на С.В.В..
Не приложима е нормата на 181, ал.3 от ЗТСУ
/отм./, доколкото по делото се установява, че владението е осъществявано в
реални граници, а не върху реално
определени части от дворищнорегулационни парцели.
Не е вярно твърдението на ищеца,
че към настоящия момент няма действащ регулационен план за местността.
Действително от доказателствата по делото се установява, че регулационният план
на м.“бул.Сливница/Баба Парашкева“, одобрен със Заповед №
РД-09-50-340/23.06.1998 г., Заповед № РД-09-50-303/30.06.2000 г. /ОФГ/, Заповед
№ РД-09-50-368/27.07.2000 г. /ОФГ/, е обявен за нищожен с Решение от 29.10.2003
г. на СГС. Но видно пак от същите доказателства налице е стар регулационен план
от 1956 г. и предвид обявяване на нищожността на плана от 1998 г., то действащ
регулационен план остава този от 1956 г. Видно от заключението на СТЕ
процесният имот, който е с пл. № 784, кв.40, кв.Модерно предградие по стар
кадастрален план с неизвестна емисия на създаване, по единствения действащ РП
от 1956 г. попада в кв.71 върху УПИ V-1541, т.е. владението е осъществявано в
реални граници.
По така изложените по-горе съображения искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на исковете
ищецът и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сумата от 1800 лв., от която 1500 лв.- заплатено от тях адвокатско
възнаграждение във връзка със защитата им по иска, удостоверено с договор за
правна защита и съдействие от 09.07.2019 г. и 300 лв.-депозит вещо лице.
Водим от горното Софийски градски
съд, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни,
предявените от Столична община, гр.София, ул. „*******пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу А.С.В.,***, жп блокове гара *******№ *******и Р.С.В.,***, жп блокове
гара *******, с които се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че Столична община е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен
имот, находящ се в гр.София, СО, район *******представляващ имот с пл. № 784,
кв.40, кв.Модерно предградие по стар кадастрален план с неизвестна емисия на
създаване, с проекто идентификатор № 68134.2824.3571 с площ от 378 кв.м., при
съседи с идентификатори: 68134.2824.1541, 68134.2824.1566, 68134.2824.3572 и
68134.2824.2526, който имот и съобразно КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, попада изцяло в
границите на ПИ с идентификатор 68134.2824.2526, целият с площ от 3883 кв.м., а
по действащия РП от 1956 г. на м.“Модерно предградие“ попада в кв.71, върху УПИ
V-1541 и който имот е индивидуализиран със заключението на приетата по делото
СТЕ върху комбинираната скица към експертизата, със зелени линии и цифри и
допълнително е означен по цифрите 1,2,3,4,1., която скица е приподписана от
съда и представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. „*******да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на А.С.В.,***, жп блокове
гара *******№ *******и Р.С.В.,***, жп блокове гара ******* сумата от 1800 лв. /хиляда
и осемстотин лв./ разноски, направени от ответниците в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: