Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
за да се произнесе , съобрази следното: Предмет на обжалване е допълнително Решение 2590 от 01.11.2013г. на Г. районен съд, постановено по гр.д.№628/2013г.въз основа на молба с правно основание по чл.248 от ГПК на страната по делото-Я. И.Я. от с.Н. В.,Община С. ул.”Д. №3 за допълване на Решение № 352 от 19.07.2013г. на Г. районен съд, постановено по гр.д.№628 по описа на съда за 2013г. С жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на допълнителното решение по следните съображения: Горнооряховския районен съд неправилно бил отхвърлил претенцията на молителя Я. за присъждане като направени по делото разноски заплатените от него по гр.д.№ 621/2012г. на ГОРС изразяващи се в заплатено от жалбаподотеля адвокатско възнаграждение по това дело в размер на 240лв. на адвокат Н.И.,ВТАК и заплатена държавна такса в размер на 39.80лв. за образуване на възивно производство пред ВТОС,в резултат на обжалване от жалбоподателя на решението по гр.д.№621/2012г.а на ГОРС.Разноските били поискани както с отговора на исковата молба по гр.д.№621/2012г. даден от името на ответника Я. ,чрез адвокат И. , а освен това разноските във второинстанционното производство В.гр.д.№2/2013г. на ВТОС били поискани с въззивната жалба подадена срещу решението на ГОРС по гр.д.№621/2012г. При новото разглеждане по делото от ГОРС, предявеният иск от ищеца бил отхвърлен и съдът с решението за допълване на решението по гр.д.№628/2013г. е следвало да присъди на молителя в производството по чл.248 от ГПК всички направени разноски ,включително и тези направени при първото разглеждане на делото и във въззивното производство по В гр.д.№2/2013г. на ВТОС или съответно сумите 240лв. адвокатско възнаграждение и 39.80лв. ДТ.Моли да се отмени обжалваното допълнително решение и вместо него да се постанови друго с което да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските. В срока по закона не е постъпил отговор от ответника по жалбата-ЗКПУ”З. 96” с.Н. В. . В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си ,С. Я.а- съпруга, поддържа жалбата си и моли същата да се уважи.Представя писмена защита. В същото съдебно заседание ответник жалбата ЗКПУ „З. 96”.с.Н. В. чрез председателя и Никола Николов заявява,че предоставя на съда въпроса за основателността на жалбата. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд счита,че обжалваното допълнително решение е валидно изцяло, а в обжалваната си част е допустимо.Същото е постановено от състава постановил основното решение . По същество, обжалваното допълнително решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът има право да иска присъждането на разноските в производството по делото съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него иск ,респективно искове, а съгласно ал.4, същият има право на разноските при прекратяване на делото. Производството по делото по смисъла на чл.78 от ГПК е цялостното протичане на делото в различните инстанции .При отмяна на първоинстанционното решение и връщането му за ново разглеждане производството по смисъла на закона обхваща както първоначалното така и новото разглеждане на делото и съответно проведените въззивни производства.Решаването на въпроса на кого да се възложат разноските съгласно правилата на чл.78 от ГПК в тези случаи следва да се осъществи при постановяване на решението при новото разглеждане на делото.В случая решението по първоначалното разглеждане на делото по гр.д.№621/2012г. на ГОРС, с което ответникът жалбоподател е бил осъден, е било отменено с решението по В гр.д.№2/2013 на ВТОС, поради недопустимост на разгледания от първоинстанционния съд непредявен иск и производството в тази част е било прекратено. Следователно този изход на делото във въззивната инстанция е обусловил на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК на ищеца/днес жалбоподател/ да бъдат присъдени направени разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на 39.80лв, а въпроса за разноските изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за първата инстанция при първоначалното разглеждане в размер на 240лв.продължава да е висящ и подлежащ на разрешаване с решението по същество при новото разглеждане от първата инстанция.Следователно само искането за присъждане на следващите се на осн. чл. 78 ал.4 разноски за въззивната инстанция по В гр.д.№2/2013г. е преклудирано , тъй като във визирания в чл.248 срок за обжалване жалбоподателят не е поискал допълване на въззивното решение .Тъй като решението на Въззивната инстанция не е по съществото на делото неподаването на молба от страна на ответник жалбата за допълнително решение във възивното производство за присъждане на тези разноски не преклудира правата му да иска допълнително решение за разноските направени при първоначалното разглеждане в случая заплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат И. от 240лв. , тъй като производството по предявения иск продължава и въпроса за разноските ще бъде решен окончателно с оглед изхода на делото в производството при новото разглеждане. Следователно претенцията на жалбоподателя за теза разноски е следвало до се реши в производството по новото разглеждане на делото, а именно гр.д.№628/2013г. на ГОРС.Пъръвоинстанционният съд като е постановил решението си по това дело и е пропуснал да присъди разноските направени в тази инстанция в при двете разглеждания , е следвало да уважи като основателна тази претенция , тъй като разноските са поискани още с предявяването на исковата молба. След пропуска му е сезиран с молба по чл.248 от ГПК, която е основателна за направените разноски за адвокат при първоначалното разглеждане на делото в размер на 240лв. , докато претенцията му за заплащане на разноските направени по В гр.д.№2/2013г. на ВТОС е била преклудирана, поради пропуска на молителя да ги поиска от въззивната инстанция в срока по чл.248 от ГПК. Ето защо въз основа на гореизложеното следва да се отмени обжалваното допълнително решение в частта му, с която е отхвърлено искането на молителя по чл.248 от ГПК за присъждане на направените разноски за адвокат в размер на 240лв. при първоначалното разглеждане на делото в производството по гр.д.№621/2011г. на ГОРС , и вместо него следва да се осъди ищеца по делото –ЗКПУ”З. 96”с.Н. Въръбовка да заплати същите на молителя на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.В останалата част решението с което се отхвърля претенцията за заплащане на правените разноски за държавна такса по В гр.д.№2/2012г. на ВТОС поради преклудирането на правото на искане за допълване на решението същото следва да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ допълнително Решение 2590 от 01.11.2013г. на Г. районен съд, постановено по гр.д.№628/2013г. частта , с която е отхвърлено искането на молителя по чл.248 от ГПК, Я. Я. ,за присъждане на направените разноски за адвокат в размер на 240лв. при първоначалното разглеждане на делото в производството по гр.д.№621/2011г. по описа на ГОРС,като неправилно вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗКПУ”З. 96”с. Н. В. да заплати на Я. И.Я. от с.Н. В.,Община С. ул.”Д. №3 сумата 240лв., представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото. Потвърждава допълнителното решение в остананалата му част. Решението на съда не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |