№ 106
гр. В., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от “Енерго - Про Продажби" АД, чрез
процесуален представител адв. Хр. И., въззивна жалба срещу Решение № 261855/07.06.2021
г., с което прието за установено в отношенията между страните, че Д. Ж. УЗ. не дължи на
въззивника сумата от 8163,82 лева, представляваща продажна цена за преизчислено
количество електрическа енергия, натрупано в невизуализиран регистър за периода
11.09.2017 г. до 10.09.2018 г. за обект, находящ се в ***, с клиентски № ********* и
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № 02844396579/26.08.2019 г., и
последният е осъден да и заплати извършените разноски в размер на 1131,56 лева.
́
Жалбоподателят излага становище, че първоинстанционното решение неправилно,
като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила, както и че същото е необосновано. На първо място оспорва извода на съда за
неприложимост на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕЕ по отношение на показанията в
скритите регистри, като същевременно твърди, че не е извършена едностранна корекция на
начисленото количество електроенергия, а е начислена сума, представляваща стойност на
доставена и потребена такава. Подкрепя становището на първоинстанционния съд, че цената
е формирана въз основа на технологични разходи по отчетената в скрития регистър енергия,
но счита, че по този начин потребителят е поставен в по-благоприятно положение, тъй като
е значително по-ниска от тази за електроенергия по дневна и нощна тарифа. На следващо
1
място въззивникът счита, че в хода на първоинстанционното производство безспорно е
установено, че отчитането на консумация в скрития регистър е следствие на неправомерно
софтуерно вмешателство в паметта на СТИ, което цели отклоняване на потребената от
абоната електрическа енергия в невизуализиран регистър, поради което последният дължи
заплащане на стойността на същата по общите правила на договора за продажба.
Позовавайки се на цитирана практика на Върховния касационен съд излага становище, че
дори и да се приеме, че към момента на извършване на проверката липсва специална
нормативна уредба, регламентираща правото на енергийното дружество да извърши
корекция на сметката на потребителя, приложение намира разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД,
според която при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока,
купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. Твърди,
че точното количество на неотчетената ел.енергия е установено след прочитане на регистър
1.8.3, което е потвърдено и от проведената по делото СТИ, необсъдена от
първоинстанционния съд, допускайки процесуално нарушение. По изложените съображения
отправя искане към съда за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на
предявения иск, както и присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Ж. УЗ., представлявана от
адв. Ц. Д., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се изразява становище за
правилност и обоснованост на обжалваното решение. В същото време въззиваемата страна
счита, че по делото не е установено по безспорен начин дали между страните е налице
облигационно правоотношение, съответно дали тя се явява потребител по смисъла на ДР на
ЗЕ на претендираната от ответника услуга. Излага становище, че проведената по делото
експертиза се основава единствено на предположение, без да е прочетена пред експерта
паметта на СТИ, като обръща внимание, че за това следва да бъде използван специален и
сертифициран софтуер. На следващо място въззиваемият сочи, че по делото не е установено
точно консумираната енергия по тарифи, тъй като в Т3 е записана такава, която не може да
се определи по часове и периоди, а е изчислена по цена за технологичен разход, който е с
пъти по-висока стойност от нощната тарифа. Твърди, че съществуването и отчитането на
скрити или невидими регистри противоречи на разпоредбата на чл. 662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и на чл. 16, т. 2 от
ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Мрежи“ АД. От друга страна въззиваемата страна счита, че
съобразно нормите на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 30 от ПИКЕЕ отговорността за правилното
функциониране и поддръжка на измервателните уреди е на техния оператора, поради което
при липса на виновно поведение на потребителя, последиците от неправомерното
въздействие не могат да бъдат вменени в тежест на последния. В заключение излага
твърдения, че неотменените и единствено действащи към проценсия период разпоредби на
чл.48–чл.51 от ПИКЕЕ не регламентират възможност в полза на доставчика едностранно да
извърши корекция на сметките на потребителя за отминал период, поради което с изтичане
на отчетния такъв, той не разполага с правото едностранно да преизчислява количеството и
цената на фактурираната електрическа енергия. Позовавайки се на законодателството на
Европейския съюз сочи, че потребителите следва да имат достъп за тяхното потребление и
2
да бъдат надлежно информирани за неговите реални стойности. Въз основа на
гореизложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебното решение и
присъждане на сторените разноски в производството.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
въззивното дружество поддържа искането си за отмяна на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
В пледоарията си по същество въззиваемият чрез своя пълномощник изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето и без уважение.
́
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа подадена
искова молба от Д. Ж. УЗ., с която е предявен отрицателен установителен иск за приемане за
установено по отношение на „Енерго-Про Продажби“ АД, че ищцата не му дължи сумата от
8 163,82 лева, представляваща продажна цена за преизчислено количество електрическа
енергия натрупано в невизуализиран регистър за периода от 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г., за
обект, находящ се в с. Р., ***, с кл.№ ********* и аб.№ **********, за която сума е
издадена Фактура № 02844396579 от 26.08.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1, предл. II
ГПК.
В исковата молба ищцата Д. Ж. УЗ., твърди, че е собственик на имот, находящ се в с.
Р., общ. ***, който се води под кл.№ *********, аб. № ********** с титуляр В. Л., която е
починала към момента на предявяване на иска. Сочи, че при проверка на задълженията си е
установила, че има начислено задължение в размер на 8 163,82 лв. за периода 11.09.2017 г.
до 10.09.2018 г. по Фактура № 02844396579 от 26.08.2019 г. след извършена проверка на
10.09.2018 г. в обекта на потребление. Счита, че не дължи горепосочената сума. Подробно
излага аргументи за незаконосъобразност на извършената корекция на сметката и. Моли за
́
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Енерго-Про
Продажби“ АД, с който оспорва иска като неоснователен. Признава факта, че между него и
ищцата е налице облигационно отношение и е извършил проверка на адреса на
потребление. Твърди, че е налице основание за претендиране на процесното вземане, което е
уредено в чл. 50 ПИКЕЕ /отм./, доколкото от проверката в обекта е установено натрупано
количество електрическа енергия в невизуализирана тарифа на СТИ. Подробно излага
аргументи в подкрепа на законосъобразността на извършената корекционна процедура. В
условията евентуалност твърди, че ако не е приложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, то
приложение намира чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
действащия между страните договор за покупко-продажба на ел. енергия. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
3
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, която налага в доказателствена тежест на ответника
да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна
проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ,
вследствие на която е установил измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил
корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер,
съответстващ на измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като
евентуално основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да
докаже, че с ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на
договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил на насрещната
страна процесното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър
на СТИ.
От приложения по делото протокол за монтаж на СТИ № 2030625 от 03.12.2015 г. се
установява, че на посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на
абоната с кл.№ ********* и аб.№ ********** процесния електромер с нулеви показания по
дневна и нощна тарифа.
Видно от констативен протокол № 1202329 на 10.09.2018 г. служители на дружество
са извършили последваща техническа проверка на измервателното средство, в резултат на
която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради установен отчет от 43348
кВч. в регистър Т3. Протоколът е подписан от актосъставителите и абоната.
Съгласно констативен протокол на БИМ от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1573/13.08.2019 г. електромерът е предоставен в запечатан плик и пломбиран с
пломба № 508052 на въззивното дружество. Не са установени механични дефекти на
кутията и клемите. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Посочено е наличие на преминала енергия в регистър Т3 в размер на 43 348
кВч, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергията.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 22.08.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 43 348 кВч за
периода от 11.08.2017г. - 10.07.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на последното е издадена фактура № **********/26.08.2019 г. на
стойност 8 163.82 лева с получател В. М. Л.. Видно от приложения по делото акт за смърт В.
Л. е починала на 27.09.2019 г, като от представеното удостоверение за наследници се
установява, че след смъртта си е оставила като единствен наследник въззиваемата Д. Ж. УЗ.,
която се явява пасивно материално легитимирана да отговаря за задълженията на своята
наследодателка.
4
При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, заключението на която настоящият въззивен състав кредитира като обективно и
компетентно дадена. От последното се установява, че през 2015 г. на процесния електромер
е извършена оценка на съответствието, като е оценен като метрологично годен до 31.12.2021
г. Същият е монтиран нов на 03.12.2015 г. с нулеви показания по тарифи 1.8.1 и 1.8.2., и
при първоначална настройка да отчита потребената ел. енергия единствено в посочените два
регистъра, в кито също са били с такива показания. В съответствие с изложеното,
натрупаната в тарифа 1.8.3. електрическа енергия в размер на 43 348.4 кВч е преминала през
електромера и е потребена от абоната. Същата е правилно изчислена в съответствие с
утвърдените от КЕВР цени на електроенергия за приложимия период. От заключението на
експерта е видно, че не са налице данни за неправомерно вмешателство върху
измервателната схема, а е налице софтуерно препрограмиране на време-интервалите на
тарифните зони на СТИ, което е настроено да отчита електроенергията в неизползваемата
тарифа 1.8.3. в определени времеви интервали.
За изясняване на релевантните обстоятелства относно извършването на установеното
софтуерно препрограмиране пред настоящата въззивна инстанция е проведена комплексна
съдебно-техническа и софтуерна експертиза. От заключението на същата, което съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, е видно, че СТИ първоначално е
програмирано да работи по два графика за работа - Зимен и Летен, които са настроени да
отчитат в тарифа Т1 и Т2 със съответния часови диапазон. При софтуерно прочитане се
установява, че измервателно средство е претарифирано от понеделник до събота вкл. в
зимен и летен сезон във времевия интервал от полунощ до 03:00ч. да отчита в регистър Т1,
от 03:00ч. до 06:00ч. да отчита в ТЗ, от 06:00ч. до 09:00ч. да отчита в ТЗ, от 09:00ч. до
16:00ч. - в регистър Т2 и от 16:00ч. до полунощ отново в регистър ТЗ. В резултат на това от
понеделник до събота СТИ е пренастроено да отчита в нощна тарифа /Т1/ - 3 часа на ден,
дневна тарифа /Т2/ - 7 часа, а в невизуализираната тарифа ТЗ общо 14 часа в денонощието.
През неделните дни устройството е пренастроено да отчита 100% от времето в
невизуализираната трета тарифа. От запазените вписвания в паметта на софтуера на
измервателното средство вещото лице дава заключение, че установеното претарифиране е
извършено събота 05.12.2015 г. в 10:06 ч. – два дни след първоначалния му монтаж. Считано
от този момент до извършената на 10.09.2018 г. проверка СТИ е отчитало преминалата
електроенергия съобразно изложения времеви график. Посоченото претарифиране е
извършено чрез софтуер за обслужване на електромер Carat Digitron М02 и парола за
параметризиране, смарт устройство, оптична сонда за комуникация и пряк достъп до
електромера, но не може да се установи кой е извършителят. Според доставчика „АК
Пластроник“ софутерът, даващ възможност за претарифиране е предоставен на „Е.ОН
България Мрежи‘. Той включва функция за промяна на тарифната схема, сверяване на часа и
други, но изключва възможността за изменение на стойностите по тарифа Т3 /1.8.3/. Вещото
лице е потвърдил още заключението дадено от експерта по проведената пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, че към датата на монтажа СТИ не
5
е било монтирано на друг обект и не е било програмирано да отчита в регистър 1.8.3.,
поради което следва да се приеме, че показанията в същия е следвало да бъдат нулеви.
Посочените стойности в регистъра е технически възможно да преминат през СТИ за
едногодишния период на начислението, но при постоянна консумация от 7.7 kW, което е
висока стойност и реалното греене, което се получава от такова натоварване може да
повреди електрическата инсталация.
При изслушването си в проведеното по делото открито съдебно заседание експертът
посочва, че макар електромерът да няма връзка с реалното световно време, същият е бил
точен и не е бил повторно манипулиран чрез промяна на часа, тъй като посочената
параметризация е следвало да бъде отбелязана в регистър „Дата на последна
параметризация“, а такова отбелязване липсвало. Установено е изоставане от 25 минути,
което се дължи на факта, че часовникът му не е точен и отчита количествено изоставане на
всеки 24 часа. Вещото лице поддържа заключението си, че не е налице фактическа
възможност чрез софтуерна програма да бъдат нанасяни показания в тарифите на
електромера, без същия да бъде отворен, за което липсва данни.
С оглед посочената фактическа установеност относно извършената софтуерна
параметризация, настоящият въззивен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд относно неприложимостта на основанието на чл.50 от
ПИКЕЕ/отм/, на което въззивникът претендира възможността си за коригиране на сметките
за използвана от потребителя ел.енергия за изминал период от време. Цитираната разпоредба
е приложима единствено към хипотезите на установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електроческа
енергия.В съдебната практика константно приема становището, че нормата на чл. 50 от
ПИКЕЕ /отм./ се прилага единствено в хипотези на такова грешно отчитане на
действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на
дефект в измервателното устройство. В настоящия случай не се установява подобна повреда
на СТИ, а с категоричност се доказва нерегламентирано софтуерно вмешателство, при което
вследствие на човешка намеса реално преминалото количество електрическа енергия е
натрупвано в невизуализирания регистър 1.8.3., което е възпрепятствало отчитането му при
редовен отчет.
Едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена възможност за оператора на
съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, да начислява
измереното след монтажа му количество електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от
ПИКЕЕ. Доколкото към момента на проверката – 10.09.2018г. цитираната разпоредба не е
пораждала действие в темпорално отношение, за въззивното дружество не е съществувала
законово предвидена възможност за извършване на корекция на сметката на потребителя въз
основа на нормативно установените в ПИКЕЕ основания
6
От друга страна, съобразно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 60192/20.10.2021 г. по гр.
дело № 3699/2020 г. на ВКС, IV ГО, се приема, че при отсъствие на специална нормативна
уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с
него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради
записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на
купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба/ преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, този извод следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната
процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е доказал наличието на предпоставките за коригиране на
сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл. 183 от ЗЗД. От
заключенията на проведените в производството по делото съдебни експертизи се установява
с категоричност, че електромерът е монтиран на обекта на потребление нов, неупотребяван
и с нулеви показания в регистър 1.8.1 и 1.8.2 на 03.12.2015 г. Едва два дни по-късно - на
05.12.2015 г. същият, чрез софутерно вмешателство, за пръв път е претарифиране да отчита
преминалата електроенергия в невизуализираният регистър 1.8.3, вследствие на което в него
са отчетени процесните количества електрическа енергия. Посоченото нерегламентирано
въздействие е възпрепятствало отчитането на натрупаните количества при редовен отчет.
Гореизложените съображения, ценени във връзка с установения от вещото лице точен
момент на софтуерната параметризация и техническата невъзможност софтуерно да се
нанасят показания в тарифите за конкретния електромер, без същия да бъде отварян.
обосновават извода, че начисленото допълнително количество електроенергия е
действително потребено от обекта на потребление на потребителя в периода след неговия
монтаж. Доколкото цената на същото се дължи въз основа на общите правила на договора за
продажба, не намира приложение едногодишния срок на начисленията, предвиден в
отменената редакция на ПИКЕЕ, като само за пълнота на обосновката следва да се приеме,
че съобразно заключението на вещото лице по комплексната експертиза е технически
възможно процесните количества да бъдат доставени в рамките на този срок, макар и при
високо натоварване на системата.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на страната в смисъл, че
съобразно приложимите норми на националното, а и на европейското законодателство,
7
измерената електрическа енергия трябва да бъде отчитана във видими за абоната тарифи.
Посоченото обстоятелство е безспорно, и то произтича още от общите правила на
потребителската закрила, предвиждащи, че потребителят следва да има достъп до пълна и
навременна информация за потребеното от него въз основа на договора с доставчика. Това
изискване обаче се дерогира, когато неотчитането е единствена последица от безспорно
установено чрез допустими по правилата на гражданското съдопроизводство
доказателствени способи нерегламентирано софтуерно вмешателство, довело до
невъзможност за доставчика да установи потреблението при редовен отчет, което е изцяло в
интерес на потребителя. Дори и с оглед ограничените възможности на софтуера на СТИ да
не е възможно да се установи конкретният извършител на недопустимото въздействие върху
уреда, то от доказателства по делото категорично се установява, че софутерното му
претарифиране е извършено след монтирането му на обекта на потребление, поради което е
станало причина в периода от 05.12.2015 г. до 10.09.2018 г. значителна част от потребената
от абоната електроенергия да не може да бъде реално отчетена. Извършената
параметризация действително е довела до състояние, в което потребителят е бил лишен от
възможност да установи съдържанието във невизуализираната тарифа, но то е извършено
след като измервателното средство му е било монтирано в съответствие приложимите
изисквания. и настроено да отчита натрупаната електроенергия единствено във
визуализираните регистри. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивното
дружество е изпълнило нормативно установените си задължения и не отговаря за
последващите нерегламентирани интервенции върху измервателния уред, за които липсват
данни да са извършени с негово съгласие, още повече, че същите са изцяло в интерес на
абоната, тъй като са попречили на крайния доставчик да получи дължимата му цена за
потребената преди проверката на 10.09.2018 г. електрическа енергия.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че по силата на разпоредбата на чл.
183 от ЗЗД ищецът, настоящ въззиваем, дължи цената на отчетената електроенергия в
регистър Т3, която се явява част от имуществения пасив на наследствената маса на неговият
наследодател. По посочените съображения предявения от него отрицателен установителен
иск за нейната недължимост се явява неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски
за двете съдебни инстанции.Извършеното от страна на въззиваемия възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, поради което същото следва
да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 9 юли 2004 г. на
ВАдвС, а именно до сумата от 885.83 лева с вкл. ДДС за всяка инстанция. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника следва да бъде присъдена и сумата от 300 лева,
представляваща заплатен депозит за изготвената в производството комплексна експертиза,
заплатена държавна такса в размер на 163.28 лева, както и 180 лева - депозит за СТЕ пред
първа инстанция. Така изчислен общият размер на подлежащите на присъждане разноски в
полза на жалбоподателя възлиза на 2 414.94 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
8
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261855/07.06.2021 г., постановено по гр. дело № 15153/2020 г. по
описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Д. Ж. УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., В. Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 8
163,82 лв. /осем хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща продажна цена за преизчислено количество електрическа енергия
натрупано в невизуализиран регистър за периода от 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г., за обект,
находящ се в с. Р., ***, с кл.№ ********* и аб.№ **********, за която сума е издадена
Фактура № 02844396579 от 26.08.2019 г., както и последният е осъден да и заплати
́
извършените разноски в размер на 1131,56 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ж. УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***,
отрицателен установителен иск да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, сумата от 8 163,82 лв. /осем хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща продажна цена за преизчислено количество електрическа
енергия натрупано в невизуализиран регистър за периода от 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г., за
обект, находящ се в с. Р., ***, с кл.№ ********* и аб.№ **********, за която сума е
издадена Фактура № 02844396579 от 26.08.2019 г.
ОСЪЖДА Д. Ж. УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., В.
Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 2 414.94 лева /две хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
сторените в производството по делото пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10