Определение по дело №910/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2445
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20193101000910
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./........07.2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 01.07.2019г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

частно търговско дело № 910 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №28903/19.04.2019г. по описа на ВРС, на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, представляван по пълномощие от адвокат П.Т., ВАК, срещу определение №4725/10.04.2019г. на Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №18896/2018г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.

Като излагат твърдения, че а) предоставената в чл.113 от ГПК изборна местна подсъдност е приложима в случаите, когато ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и търси защита на правата си в това си качество; б) предявеният от ищеца иск е за защита на правата му, произтичащи от договор за потребителски кредит - ваканция № 383 - 32 от 01.08.2008 г., вземанията по който след издаване по реда на чл. 417 от ГПК на заповед за изпълнение са цедирани от кредитора на ответното дружество; в) прехвърлянето на вземането не заличава качеството на потребител у ищеца, защото не се променя основанието, от което то е възникнало; г) със сезирането на Районен съд - гр.Варна ищецът е направил избор и се е възползвал от правото си по чл.113 от ГПК, с което се дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК, жалбоподателят счита, че незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд не е зачел надлежно упражненото от него право на избор на специална местна подсъдност по чл.113 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. С оглед на това моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Частната жалба е надлежно администрирана от районния съд.

 

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.

Като аргументира становище, че с оглед основанието и предмета на предявения иск – отричане наличието на изпълняемо право на кредитора, основано на доводи за изтекла погасителна давност, не е налице хипотезата на чл.113 от ГПК, от една страна, а от друга, че в случая искането за прилагане на специалната местна подсъдност е преклудирано за ищеца, тъй като не е нарочно обосновано в исковата молба, ответникът счита, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, като моли същото да бъде потвърдено.

 

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 и чл.121 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

За да се произнесе по същество на същата, въззивната съдебна инстанция взе предвид следното:

Пред Варненски районен съд ищецът Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, е предявил иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу ответника „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за установяване със силата не пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът – длъжник по договор за потребителски кредит, сключен на 01.08.2008 г. с АЛФА БАНК" АД, не дължи на ответника – цесионер, вземанията по този договор за сумите 9 356,99 лева – главница и 438,13 лева - просрочена лихва за периода от 01.10.2009г. до 14.03.2010г., за които суми по ч.гр.д. №20355/2010г. на Софийски районен съд на 17.05.2010г. е бил изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 14.05.2010г., поради погасяването им по давност.

В отговора си на исковата молба ответникът е направил отвод за местна неподсъдност на Варненски районен съд основание чл.108, ал.1 от ГПК, обосновано с твърдения, че: а) седалището и адреса на управление на дружеството е в гр. София, б) нормата на чл.113 от ГПК е неприложима в конкретния случай, тъй като предявеният иск е за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист, а не по договора за потребителски  кредит, съответно, че в исковата молба не са изложени факти и обстоятелства, обосноваващи както извод, че ищецът търси защита в качеството си на потребител, така и че именно сезирания съд е местно компетентен да разгледа спора. Възражението е направено в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК, поради което е процесуално допустимо, подлежащо на разглеждане по същество.

Действително общото правило на чл.108, ал.1 от ГПК разпорежда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. В случая обаче са налице основания за приложението на алтернативната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Безспорно е, че като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит ищецът има качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. Искът е основан на твърдения, че поради изтичането на петгодишния срок по чл.111 от ЗЗД правото на ответното дружество - кредитор да събере вземанията си е погасено по давност, поради което ищецът – длъжник не дължи плащане по договора за кредит. Съобразявайки това, както и безспорния факт, че ищецът има качеството на потребител на финансова услуга по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП, чийто права се засягат и/или са застрашени от воденото изпълнително производство, обосновано следва да се приеме, че исковата претенция носи белезите на иск на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК. Въпросите дали с иска се отричат по основание вземанията по договора за кредит или само се цели отблъскване на претенцията на кредитора за тяхното принудително събиране са от значение за материалноправния спор между страните, но не са релевантни за разрешаването на процесуалния спор относно местната подсъдност на предявения по делото иск. Релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП, от което произтича правото на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Целта на въведената с нормата на чл.113 от ГПК особена изборна местна подсъдност по искове на потребители е да се даде засилена защита на икономически по-слабата страна по потребителските договори като им се предостави възможност да заявят претенцията си по своя настоящ или постоянен адрес. При положение, че същата безспорно е приложима в съдебно производство по установяване ликвидността и изискуемостта на вземанията на кредитора по договор за потребителски кредит, липсва каквато и да е било правна и житейска логика тази засилена защита да се отрича в ситуация, при която спрямо потребителя – длъжник вече се води изпълнително производство за принудително събиране на вземанията.

Предвид изложените съображения съдът намира, че правото на избор е упражнено с предявяването на иска пред Варненски районен съд, в чийто район се намира постоянния адрес на ищеца (безспорно установено от представеното по делото заверено копие от личната му карта) и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд като съд по седалище на ответника.

Като не е зачел надлежно упражненото право на избор на специална местна подсъдност по чл.113 от ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение. Ето защо същото следва да бъде отменено като делото се върне на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №4725/10.04.2019г. на Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №18896/2018г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.