Решение по дело №58210/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8307
Дата: 20 май 2023 г.
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20221110158210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8307
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110158210 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. Я. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1 304,28 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №37, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 11,
вх. Б, ет. 5, аб. №176888, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /06.12.2021г./ до плащането,
сумата от 212,62 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2019г. – 17.11.2021г., сумата от 22,12 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението /06.12.2021г./ до плащането,
както и сумата от 4,68 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода 31.12.2018г. – 17.11.2021г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. Я. е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че притежава ид.ч. от
топлоснабдения имот в съсобственост с Милчо Георгиев Янков, но не ползва имота, за
което надлежно е уведомила ищеца. Поддържа, че сключеният между нея и Милчо
Янков граждански брак е прекратен с развод и с решението семейното жилище –
процесния топлоснабден имот е предоставено на Милчо Янков, за които обстоятелства
ищецът е уведомен, поради което счита, че за задълженията за топлинна енергия
следва да отговаря единствено реалният ползвател. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземанията. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
27.04.1991г. се установява, че процесният топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к. Дианабад, бл. 11, вх. Б, ет. 5, ап. 37, е бил собственост на Георги Владимиров
Янков. Видно от удостоверение за наследници с изх. № 369 от 08.04.2013г., издадено
от Столична община, район Изгрев, е, че Георги Владимиров Янков е починал на
07.08.1992г., като е оставил наследници по закон две деца – Наталия Георгиева
Акалска и Милчо Георгиев Янков и преживяла съпруга – Илка Александрова Я.. С
нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане и покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 139,
2
том IV, рег. №8767, дело № 665 от 30.12.2004г. по описа на нотариус Ивайло Иванов с
рег. №384 в НК и район на действие СРС, Илка Александрова Я. е прехвърлила на
Милчо Георгиев Янков 4/6 ид.ч. от процесния имот срещу задължението
приобретателя да я гледа и издържа докато е жива, а Наталия Георгиева Акалска е
прехвърлила чрез продажба 1/6 ид.ч. от същия имот на Милчо Георгиев Янков. Видно
от удостовереното в нотариалния акт, при сключване на сделките, прехвърлителите са
се легитимирали като собственици на съответните ид.ч. от имота въз основа на
описания по-горе договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.04.1991г.,
удостоверение за наследници на Георги Владимиров Янков и удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт на брак № 512/1978г. от Коларовски РНС
– гр. София. От описаните писмени доказателства се установява, че процесният имот е
придобит от Георги Владимиров Янков по време на сключения с Илка Александрова
Я. граждански брак в режим на СИО, поради което и след смъртта му Илка
Александрова Я. е станала собственик на 1/2 ид.ч. от имота вследствие на прекратена
СИО, а другата 1/2 ид.ч. е придобита по наследство от Милчо Георгиев Янков, Наталия
Георгиева Акалска и Илка Александрова Я. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1
ЗН. С описания по-горе нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане и покупко-продажба на идеални части
от недвижим имот Илка Александрова Я. и Наталия Георгиева Акалска са прехвърлили
на Милчо Георгиев Янков притежаваните от тях ид.ч. от имота, поради което от датата
на прехвърлителната сделка – 30.12.2004г. Милчо Георгиев Янков е станал едноличен
собственик на процесния апартамент. Към тази дата Милчо Георгиев Янков е бил в
граждански брак с ответника В. А. Я., сключен на 17.10.1993г., което обстоятелство се
установява от влязлото в сила на 31.05.2016г. съдебно решение, постановено по гр. д.
№ 51445/2015г. по описа на СРС, 83-ти състав, с което гражданският брак е прекратен.
Доколкото извършените с нотариалния акт от 30.12.2004г. сделки са възмездни и са
извършени по време на сключения между Милчо Георгиев Янков и В. А. Я.
граждански брак, то придобито от съпруга Милчо Георгиев Янков имущество – 5/6
ид.ч. от процесния имот, е придобито в режим на СИО с ответника. СИО е прекратена
на 31.05.2016г. с развод, поради което след тази дата процесният апартамент е в режим
на обикновена съсобственост между Милчо Георгиев Янков и В. А. Я. при квоти 5/12
ид.ч. за В. А. Я. и 7/12 ид.ч. за Милчо Георгиев Янков. Съгласно утвърденото от съда
споразумение, с което е приключило производството по гр. д. № 51445/2015г. по описа
на СРС, 83-ти състав, процесният имот е предоставен за ползване на Милчо Георгиев
Янков, като ответникът В. А. Я. го е напуснала и няма претенции за ползването му –
т.4 от споразумението.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 62,
ал. 1 от същите клиент, който напуска семейното жилище по силата на официален
3
документ, издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено
„Топлофикация София“ ЕАД в 30-дневен срок, като подаде заявление за промяна на
партидата. По този начин ищецът признава възможността лица, които е следвало да
напуснат топлоснабден имот на основание официален документ – съдебно решение,
макар и собственици на идеална част от имота, да не се явяват задължено лице по
отношение на потреблението в имота именно поради това, че е следвало да го напуснат
и трайно не се ползват от доставената ТЕ. В настоящия случай видно от представената
по делото молба-декларация с вх. № 6574 от 02.12.2015г. е, че ответникът Я. е
уведомила ищецът, че процесният недвижим имот се ползва единствено от Милчо
Георгиев Янков, тъй като след акт на домашно насилие считано от 08.08.2015г. същата
е напуснала жилището. Със същата молба В. А. Я. е заявила искане, адресирано до
ищеца, да извърши необходимите промени във връзка с декларираните обстоятелства
за аб. № 176888. След постановяване на решението по гр. д. № 51445/2015г. по описа
на СРС, 83-ти състав, за прекратяване на брака, ответникът е представил копие от
същото на ищеца, което обстоятелство се установява от представената от ищеца молба
– декларация с вх. № 4086 от 25.07.2016г. С посочените действия В. А. Я. е изпълнила
фактическия състав на чл. 62, ал.1 от ОУ, с което за ищеца е възникнало задължение да
промени партидата за аб. № 176888 съобразно представените документи и заявеното
искане. С оглед изложението и макар ответникът да е собственик на 5/12 ид.ч. от
процесния топлоснабден имот, същият не следва да отговаря за задълженията за
потребена топлинна енергия за процесния период, поради което исковете за заплащане
цената на топлинна енергия и на извършена услуга дялово разпределение следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот,
следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №789898
от 20.01.2022г., видно от който ответникът и адв. А. И. са договорили, че предмет на
договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в „представителство
пред ЧСИ, вкл. по всички образувани дела от Топлофикация срещу В. Я.“, а
договореното възнаграждение е „по Нар.1/2004г.“. Както към отговора на исковата
молба, така и в о.с.з. на 25.04.2023г. адв. И. е представила и фактура № ********** от
19.01.2023г. с посочен получател В. А. Я. и изпълнител адв.А. И., в основанието на
4
която е посочено процесуално представителство по гр.д. №58210/2022г., СРС, 77
състав, и размер на възнаграждението 545,24 лв. с ДДС. Видно от съдържанието на
самата фактура е, че страните са договорили плащането да дължимото възнаграждение
да се извърши по банков път. До приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, доказателства за извършено плащане на дължимото възнаграждение по
банков път от ответника на адв. И. не са ангажирани, поради което и доколкото
ответникът не е доказал действително да е сторил разноски по делото, такива не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
В. А. Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. А. Я., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумите, както следва: сумата от 1 304,28 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №37, находящ се в
гр.София, ж.к.Дианабад, бл.11, вх.Б, ет.5, аб.№176888, за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., сумата от 212,62 лв. – лихва за забава в плащането на вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 17.11.2021г., сумата от 22,12 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018г.
до 30.04.2020г., както и сумата от 4,68 лв. – лихва за забава в плащането на вземането
за разпределение на ТЕ за периода от 31.12.2018г. до 17.11.2021г.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5