РЕШЕНИЕ
№ 2004/9.11.2020г.
гр.
Пловдив,09 ноември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети
октомври, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора при ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 2218 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Би енд Джи Кредит“ ООД гр. София обжалва Решение № 968 от 22.06.2020
г., постановено по АНД № 2302/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 20
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 38 -7 от 19.03.2020 г. на Председателя на ДАНС, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 5000 лева на основание чл.116,
ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за нарушение по 53,
ал.1, вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП.
В
касационната жалба се сочи, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон, като се акцентира върху
неправилната преценка на съда за неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. В
съдебно заседание жалбата бива поддържана от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател юрисконсулт И..
Ответникът по касационна жалба Държавна
агенция Национална сигурност, в депозирано от процесуален представител
становище, ведно с писмени бележки, оспорва жалбата, като моли същата да се
остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова прави искане касационната жалба да не
бъде уважавана, като сочи, че не са били налице основанията за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена на базата на събрани относими доказателства описаната
подробно в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от
настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на
констатираните факти първоинстанционният съд е стигнал и до правилен извод за
наличие на осъществено от страна на дружеството-жалбоподател административно
нарушение по ЗМИП, като в тази връзка е направил подробен и точен анализ на
относимата нормативна уредба, както по ЗМИП, така и по ЗБЛД. Законосъобразен е
и изводът на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление, което
е потвърдил, като съдът е дал аргументиран отговор на всички възражения в тази
връзка на жалбоподателя.
Неоснователно
е твърдението по касационната жалба относно това, че съдът, постановил
обжалваното съдебно решение, бил приел, че характерът на защитените със ЗМИП
обществени отношения изключвал приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото подобни
съображения не се съдържат в обжалваното съдебно решение. Напротив, районният
съд не е изключил прилагането на чл.28 от ЗАНН изобщо за този вид нарушения, но
е изложил конкретни мотиви относно неприложимостта на разпоредбата, като взел
предвид конкретния случай на нарушение. Изводите му по отношение на това, че
конкретният случай на административно нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид
се възприемат от настоящия съд като обосновани и правилни. Моментът на
отстраняване на нарушението е правилно преценен от първоинстанционния съд като
обстоятелство, което е от значение във връзка с преценката дали случаят е
маловажен, или не и в тази връзка не са основателни възраженията по
касационната жалба, че ако нарушението би било отстранено по-рано, то тогава не
би имало такова изобщо, защото самото действие по отстраняване на нарушение
предполага преди това извършването на такова. Видно е, че описаното нарушение е
извършено в началото на 2019 г. и ако дружеството-жалбоподател действително
стриктно изпълнява задълженията си по ЗМИП, както се твърди от същото, то би
предприело адекватни и навременни мерки за откриване и отстраняване на
нарушението още преди осъществяване на проверката от служителите на ДАНС,
случила се в края на 2019 г. Цитираната от жалбоподателя в касационната жалба
разпоредба на чл.53, ал.5 от ЗМИП и коментарът ѝ в насока смекчаване
тежестта на конкретното нарушение, не води също до извод за наличието на
нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. И това е така, защото нормата на чл.53, ал.5
от ЗМИП не изключва задължението на задължените субекти, предвидено в ал.1 на
чл.53 от ЗМИП, а предоставя допълнителна възможност за събиране на данни,
свързани с идентификация на физическите лица, тогава, когато в официалния
документ за самоличност не се съдържат някои от изискуемите данни, сиреч тази
норма предполага да има вече представен документ за самоличност в изпълнение на
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗМИП.
При извършената проверка от страна на настоящия
съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намери, че не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице
и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
С оглед направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63,
ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за
правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 968 от 22.06.2020 г., постановено по АНД № 2302/2020 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ - София сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.