Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.02.2021
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №7 по описа за 2021 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция по безопасност на храните против Решение №260076/02.11.2020г.,
постановено по АНД №883/2019г. по описа на Районен съд Казанлък, с което при
приложение на чл.28 от ЗАНН е отменено Наказателно постановление №79/04.05.2020г
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Стара
Загора с наложена на Г.Н.Ц. глоба в размер на 300лв на основание чл. 420а ал.1
от Закона за ветеринарната дейност за това, че на 25.10.2019г около 10.00ч при
извършена проверка в дома на Ц. / посочен адрес/ е установено, че същият
отглежда един брой свиня без ушна марка, животното не е идентифицирано.
Мястото, където се отглежда животното, представлява животновъден обект по
смисъла на т.36 §1 от ДР на ЗВД. Г.Н.Ц. в качеството си на собственик на един
брой свиня е нарушил чл. 139 ал.1 т.1 предл. първо от ЗВД – като отглежда един
брой неидентифицирано животно /свиня/, за което не са изпълнени мерките,
предвидени в Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране
на болести по животните и зоонози. Съставения АУАН е връчен в условията на
отказ на нарушителя да получи препис от него, като е съставен в негово
отсъствие след редовно връчена покана да се яви. За извършената на 25.10.2019г
проверка на мястото на нарушението е съставен констативен протокол, в който е
вписано, че при нейното извършване е присъствала М. К. – тъща на Ц., която
отказва да го подпише. АНО не прилага чл.28 от ЗАНН по съображения, че деянието
е типичен случай на осъществяване на административното нарушение без
доказателства, които да се ценят като смегчаващи вината на дееца и да разкриват
по-ниска степен на засягане на установения ред на държавно управление.
С въззивната си жалба Ц. е твърдял, че не е
присъствал на проверката, извършена в дома му, не знае как са проникнали
длъжностните лица в двора му, не е викан от Кмета на селото да му бъде връчен
акта за установяване на административно нарушение, а в хода на съдебното дирене
е поддържал, че нарочно е наказан по данни на Кмета.
За да
отмени НП, РС Казанлък е приел за неоснователни изложените в жалбата оплаквания
за допуснати в хода на производството по ЗАНН нарушения на правото на защита на
наказаното лице, но че се касае за маловажен случай, тъй като в домакинството
живеят много хора, състава е формален, без предвидени съставомерни вреди, а
животното не се отглежда с цел стопанска дейност и продажби.
С касационната жалба се иска от съда да приеме,
че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН
и да се отмени с постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление. Не е спорно по делото, че животното е собственост на Ц., нито че
се отглежда при посочените фактически обстоятелства, които определят това
поведение на собственика като съставомерно. Извършването му за първи път не е
достатъчно да обоснове приложение на чл.28 от ЗАНН, нито такъв довод може да се
извлече от броя на животните, които са предмет на нарушението. Съществено е, че
при неговото отглеждане не са изпълнени мерките, предвидени в Националната
програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните
и зоонози. Отглеждането на неидентифицирани животни в не регистрирани
животновъдни обекти е масово разпространено и води до разпространение на
болестта африканска чума по свинете, което разпространение е известно, но не е
съобразено от съда при определяне значението на извършеното за установения ред
на превенция на това заболяване с оглед риска за здравето на животните. Мерките,
предприети от МЗХГ и от Областните дирекции по безопасност на храните се
основават на Наредба №102 от 21.08.2006г за мерките за профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестта Африканска чума по свинете и за
условията и реда за прилагането им. По отношение на процесното животно тези
мерки не се прилагат по причина поведението на неговия собственик, който не го
идентифицира по съответния ред и не регистрира обекта, в който го отглежда, за
да бъде поставено под ветеринарен контрол. Следователно създадена е опасност от
разпространение на болести, тъй като липсва контрол върху здравния статус на
животното. Без значение за съществуване на риска е броя на неидентифицираните
животни в обекта. В писмено становище по същество иска от съда да бъде
присъдено възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък и договор
за правна защита и съдействие в размер на 300лв., заплатени в деня на сключване на договора –датата не може
да бъде по-късна от 26.01.2021г, когато е представен частния документ по
делото.
Ответника Г.Н.Ц. се явява лично в съдебно
заседание и иска от съда да бъде потвърдено съдебното решение. Твърди, че не му
е дадено предписание да унищожи животното си преди да бъде наложено
административно наказание. Не е бил в имота си, когато е извършена проверката
без негово знание и съгласие.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за правилност и законосъобразност на въззивното съдебно
решение и предлага на съда да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В касационната жалба се твърди неправилно приложение на
чл.28 от ЗАНН, което касационно основание се установява, тъй като маловажен
случай на административно нарушение е онзи, при който са налице посочените в
чл. 93 т.9 НК вр. с чл.11 от ЗАНН обстоятелства – липсват вредни последици от
деянието, които винаги са от категорията на не съставомерните, тъй като наличието
на съставомерните е необходимо за завършване на резултатен състав от обективна
страна тоест, за да има реално осъществен забранен резултат, а при формалните
вредните последици по определение се състоят в накърняване на правилата за
поведение без да променят реалността обективно или се изразяват в създадена опасност от вредоносни промени, или най-сетне
причиняват вреди, чието виновно сбъдване не е забранено под страх от
наказателна или административно-наказателна отговорност, а за тях се носи само гражданска
имуществена отговорност. Оттук и при формалните нарушения, осъществявани само,
чрез неправомерно поведение е възможно да има вредни несъставомерни последици
под формата на създадена опасност от настъпване на вреди, а когато такава
липсва се преценява наличието на смегчаващи вината обстоятелства, които да
водят до извода, че деянието засяга в по-ниска степен установения ред на
държавно управление в сравнение с типичните случаи на извършване на същото
нарушение. Поведението на дееца на първо място не обосновава извод за
смегчаващи отговорността му обстоятелства, тъй като са налични по делото
доказателства за отношението му към задължението да спазва законовите забрани и
реда за отглеждане на животни, както и да съдейства за контрола върху тази му
дейност. Причините за отглеждане на неидентифицирано животно се установяват от заявения
от дееца пълен отказ да осъществи
контакт с контролните органи, като счита, че информацията за неговото животно е
дадена нарочно от Кмета на селото, без да се осъзнава, че този орган на
местното самоуправление има правомощия и задължения по ЗВД, които трябва да
изпълнява. Засягането на установения ред на държавно управление не е маловажен
случай, когато причините за неспазване на правилата са незачитане на законовите задължения към
обществото, обективирано от изразеното убеждение, че отглеждането на животно не
следва да бъде предмет на контрол. Деецът не се е отзовал на известието за
датата, на която ще бъде осъществена проверка в дома му, въпреки дадена
възможност да посочи друга удобна дата. Ето защо проверката на 25.10.2019г е
осъществена в негово отсъствие, но при правомощия на контролните органи да я
извършат и същата е документирана в съставен констативен протокол. Данните за
отглежданите в селото животни безспорно са дадени от Кмета, който по силата на
чл.133 ал.2 т.1 от ЗВД е длъжен да
съдейства за организиране на изпълнението на мерките за профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестите по животните. Нарушителя не се отзовава
и на поканата да му бъде съставен АУАН, като отказва и да го получи и да се
запознае със съдържанието му. Следователно поради неговото поведение не е било
възможно да му се даде каквото и да било предупреждение преди налагане на
административното наказание. Изложения от съда довод, че е възможно животното
да е собственост на друг член на домакинството не е относим към преценката на
случая като маловажен, а към отговора на въпроса за авторството на деянието,
който е еднозначен и това е санкционираното лице. В противен случай – ако
животното не е негова собственост, собственика на поземления имот би извършил
друго нарушение – допускане на неидентифицирано животно. Отглеждането на
неидентифицирано животно е единственото възможно изпълнително деяние, чрез
което се осъществява нарушение на забраната по чл.139 ал.1 т.1 предл първо от
ЗВД. Според определението на §8 т.36 от ДР на ЗВД животновъден обект е всяко място, в което се
настаняват или отглеждат животни. Множественото число е употребено по причина
на видовото изброяване на животните в определението за „животни“, дадено за
целите на закона в §8 т. 33 от ДР на ЗВД. Пак там в определителните разпоредби се
намира и отговора на въпроса защо процесното формално нарушение създава
опасност, а именно защото животно, което не е идентифицирано представлява епизоотичен
риск – т.35а „животни, които са неидентифицирани, с неизяснен произход или
които са отглеждани в нерегистриран обект са животни, представляващи
епизоотичен риск“. В случая животното не е идентифицирано, а поради това
обстоятелство самото то е епизоотичен риск, което обяснява и защо отглеждането
му е забранено по силата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВД – забранено е отглеждането
на животни, за които не е извършена официална идентификация. Ето защо отглеждането
на неидентифицирано животно включва по определение епизоотичен риск, а
причините за неговото извършване не представляват смегчаващи отговорността
обстоятелства и оттук нито едно от посочените правни основания в чл.93 т.9 от НК не е установено, за да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Въпреки това касационната жалба е неоснователна, тъй като
решението за отмяна на наказателното постановление по своя краен резултат
съответства на материалния закон. Ц. е обвинен, че като отглежда един брой
неидентифицирано животно, за което не са изпълнени мерките, предвидени в
Националната програма, нарушава чл.139 ал.1 т.1 предл. първо от ЗВД. В
разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВД се съдържат няколко забрани – за
отглеждане на неидентифицирани животни, за отглеждане на животно, за което не
са изпълнение мерките по програмите по чл.46з, 46и и по чл.118 ал.1 от ЗВД.
Отглеждането на животно при неспазване на която и да е от забраните е забранено
под страх от административно наказателна отговорност с разпоредбата на чл.420а
ал.1 от ЗВД – който наруши забрани по чл.139 ал.1 т.1 от ЗВД се наказва. Нарушаването
на повече от една забрана се извършва винаги, чрез действието по отглеждане на
животно, въпреки че не е идентифицирано и/или за него не са изпълнение мерките
по посочените програми, въведени със закона, което означава, че с едно
изпълнително деяние в идеална съвкупност ще се осъществяват повече от един
състав на административно нарушение. По силата на чл.18 от ЗАНН за всяко
отделно деяние ще следва да се наложи и отделно административно наказание. В
настоящия случай е отправено обвинение за нарушаване на две забрани по чл.139
ал.1 т.1 от ЗВД са наложено едно административно наказание, като е допуснато и
смесване на двата отделни състава по чл.420а ал.1 от ЗВД, защото чрез
отглеждане на неидентифицирано животно се нарушава само забраната по първото
предложение на материалния закон, но обстоятелството, че животното не е
идентифицирано не сочи на неспазване на задължението за изпълнение на мерките
по съответните програми. В АУАН и в НП не е посочено коя мярка от Националната
програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болести по животните и
зоонози не е изпълнена от собственика на животното. Ето защо обвинението е
противоречиво, нарушава чл.57 ал.1 т.5 и чл.18 от ЗАНН и издаденото НП правилно
е отменено от РС Казанлък.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260076/02.11.2020г., постановено по
АНД №883/2020г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.