РЕШЕНИЕ
№ 2278
гр. Пловдив, 09.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1461 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „Гиро ленд 1“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“
№ 7, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-327-0025626
от 16.06.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ
на НАП. С обжалваната заповед, издадена на основание чл.186, ал.3 ЗДДС, е
постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
заведение за бързо хранене, находящ се в гр. Пазарджик, бул.“България“ № 7,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, както и забрана за достъп до
търговския обект за срок от тридесет дни на основание чл.186, ал.1, т.1 б. “а“
от ЗДДС и чл.187, ал.4, вр. с ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за отмяна на заповедта,
като се оспорват изложените в нея факти и се твърди, че дружеството регулярно е
изпълнявало задълженията си по Наредба Н-18 на МФ и е регистрирало всички продажби
на въведения в експлоатация касов апарат, а нарушението, констатирано в
заповедта, било резултат от тенденциозното извършване на покупката от
проверяващите лица. Сочи се, че при извършената внезапна проверка, ако
действително бе налице редовно противоправно поведение на дружеството, е щяла
да бъде установена положителна касова разлика, както и че при проверката не е
било установено наличието на други продажби, които да не са били отчетени на
фискалното устройство. С жалбата се оспорва и факта на повторност на
нарушението, като се твърди, че такова ще е налице, когато нарушението е същото
и е осъществено в същия търговски обект, като предходното. В съдебно заседание
дружеството - жалбоподател се представлява от упълномощената му адв. А., която
поддържа жалбата и моли да се присъдят направените в производството разноски. В
представени писмени бележки отново се оспорва наличието на повторност на
нарушението, твърди се инцидентност на установеното такова към момента на
проверката, излагат се съображения за прекомерност на наложената с обжалваната
заповед мярка. Допълнително се навежда и довод за допуснато процесуално
нарушение поради невръчването на дружеството на наказателно постановление, за
да се възползва същото от възможността да заплати санкцията и да поиска отмяна на запечатването.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено становище от
юрисконсулт К., в съдебно заседание, както и в писмена защита, моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски от 500 лева за юрисконсултско
възнаграждение по представен списък на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са подробни
съображения, обуславящи законосъобразност на обжалваната заповед, както и
такива за неоснователност на възраженията на жалбоподателя относно определянето
на нарушението като повторно. Прави се възражение по размера на претендираното
от жалбоподателя като разноски адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и
становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов срок от
датата на връчване на ЗНПАМ. Същата изхожда и от лице, за което обжалваният
административен акт е неблагоприятен и за което съответно съществува правен
интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на „Гиро ленд 1“ ЕООД
се явява неоснователна.
На базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Дружеството - жалбоподател стопанисвало търговски
обект, съставляващ заведение за бързо хранене на самообслужване, находящо се в
гр. Пазарджик, бул.“България“ № 7, предлагащо широк асортимент от храни,
безалкохолни напитки и бира. Като касиер в обекта, който приема плащанията и
борави с фискалния касов апарат, от февруари 2020 г. работела свидетелката Д..
На 10.06.2020 г. в обекта била извършена проверка от инспектори по приходите в
отдел „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
за констатациите от която бил съставен протокол сер.АА № 0025626. При
проверката била осъществена от свидетелката М. – инспектор по приходите и неин
колега контролна покупка на 1 бр. голяма порция пилешки гирос, 1 бр. питка, 1
бр. пилешки гирос, 1 бр. минерална вода и 1 бр. голям айран на обща стойност от
13,50 лева. Свидетелката М. заплатила в 14,53 часа изцяло сумата на касата при
свидетелката Д., но за така осъществената покупка свидетелката Д. не ѝ
издала фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от
кочан с касови бележки. След получаване на приготвената храна и напитки и
тяхната консумация инспекторите по приходите се легитимирали и извършили явна
проверка в обекта, като бил изведен дневен междинен отчет от ФУ, изготвил се
опис на паричните средства в касата и била установена отрицателна касова
разлика от 3,55 лева, за която свидетелката Д. дала обяснения да се дължи на
изведени по невнимание по-голям размер парични средства при заплащане на
фактури. Свидетелката Д. също така вписала в протокола от извършената проверка,
че издава касов бон на всеки един клиент. При извършване на проверка в
извадената справка КЛЕН от ФУ за датата на проверката за часовете от 13,00 до
15,30 часа не се установила обаче регистрация на покупка на стойност 13,50
лева.
За установеното при проверката нарушение,
квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
била издадена и обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № ФК – 327-0025626 от 16.06.2020 г. В същата, в мотивите относно
определянето на срока на мярката било посочено и основание по чл.187, ал.4 от ЗДДС и било изрично отбелязано, че е налице повторност, по смисъла на т.35 на
§1 от ДР на ЗДДС, на извършеното от дружеството нарушение, тъй като то е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление №
484777-F507949/16.12.2019г. / влязло в сила на 28.02.2020 г./,
с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката М., като намира същите за логични, последователни и
съответни на събраните и неоспорени писмени доказателства. Що се касае до
показанията на свидетелката Д., то съдът кредитира и тях, макар и само отчасти
и то само доколкото не противоречат на останалите иначе еднопосочни
доказателства по делото, като ги разглежда и критично, като взема предвид
факта, че и към момента на разпита ѝ, работодател на свидетелката Д. е
дружеството -жалбоподател. В тази насока видно е при анализа на тези гласни
доказателства, че е налице известно объркване и непоследователност в
показанията на свидетелката Д. относно въведения в обекта на контрол ред, по който
се осъществява поръчването на храна и съответно заплащането на поръчките, като
от изложеното от свидетелката личи стремеж да представи по – различна ситуация
от описаната в протокола от проверката в насока на това, че проверяващите лица били
извършвали няколко отделни поръчки и ги били консумирали преди да са ги
заплатили. Изложеното звучи най-малкото нелогично, като се има предвид, че се
касае до заведение на самообслужване, а и с оглед заявеното от самата
свидетелка на конкретен въпрос на съда, че именно касиерът казва на
приготвящите поръчката с храна работници в обекта какво е заплатено, за да
могат те да предоставят именно заплатената поръчка на клиента. В крайна сметка,
отново на конкретен въпрос на съда, свидетелката Д. е заявила съвсем искрено,
че в действителност не е издала фискална касова бележка за поръчката на
инспекторите по приходите, което е и било констатирано при проверката, като е
добавила, че извършеното е било инцидентно.
От правна страна, на базата на така събраните гласни и
писмените доказателства по делото и при така установените въз основа на тях
факти съдът намира следното:
С оспорената
ЗНПАМ е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект,
нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС,
ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. Обжалваната заповед поради това е издадена от компетентен
за това административен орган, съгласно приложената към материалите по делото
Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, съобразно която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
ЦУ на НАП, какъвто е издателят на оспорената заповед, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване
на обект по чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата черпи своите
правомощия и директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка
с чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е постановен в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ ЗДДС. В разпоредителната
част на акта се съдържа информация за вида на принудителната мярка, за нейния
срок на действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част
подробно са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена
административната мярка с отразяване на информация и за дата, място на
извършено нарушение, данни за търговския обект. Допълнителни и изчерпателни
мотиви са изложени конкретно и за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него.
От изложеното следва, че са изпълнени изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съдът намира, че в конкретния случай са
били налице посочените в заповедта основания
за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.“А“ от ЗДДС, доколкото е било установено при извършената проверка от
органи по приходите нарушение от страна на дружеството-жалбоподател, изразило
се в неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред. В случая, не е бил оспорен от страна на
жалбоподателя протоколът от извършената проверка, който е удостоверил надлежно
неиздаването на фискална касова бележка по отношение на закупените при
контролната покупка храна и напитки за 13,50 лева, което пък категорично
съставлява нарушение по чл.3, ал.1 от цитираната Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Нарушението, освен това, се потвърждава от показанията и на двете свидетелки,
както и от приложените към протокола писмени доказателства, а също и от съдържанието
на представената в съдебно заседание контролна лента от ФУ от деня на
проверката, видно от която изобщо не е била регистрирана, нито към момента на
извършеното плащане, удостоверен от протокола, нито в по-ранен, или по-късен
момент, покупка на обема от описаните в протокола артикули, която да е на обща
стойност 13,50 лева, нито изобщо е регистрирана каквато и да била покупка точно
на тази стойност. В тази връзка, без значение относно установеността на
нарушението е констатираната отрицателна касова разлика, което състояние на
нещата, само по себе си, сочи на допуснато друго по характер нарушение. Фактът
на установеното нарушение от типа на предвидените в нормата на чл.186, ал.1,
т.1, б. “а“ от ЗДДС съставлява основание за издаване на ЗНПАМ, като в тази
насока административният орган действа при условията на обвързана компетентност
и за него е съществувало задължението да наложи на търговеца-нарушител
посочената ПАМ – запечатване на обекта, където именно е установено нарушението
и забрана за достъп до него /съгл. чл.187, ал.1 от ЗДДС/, поради което и
съображенията на жалбоподателя относно това, че не следвало да се налага
принудителната мярка, защото същата нямало да постигне целите на принудителните
административни мерки, а НАП следвало да избере друга мярка по прилагането на
закона за постигане на посочените в заповедта цели, като например да извършва
проверки в обектите в продължение на няколко дни, не могат изобщо да се отчетат като
основателни.
Не е основателно в тази насока и възражението на жалбоподателя
относно това, че не следвало да се издава ЗНПАМ, предвид това, че нарушението
било инцидентно. Както се каза, административният орган действа при условията
на обвързана компетентност и в случай на установено такова по вид нарушение, е
длъжен да приложи предвидената ПАМ, като законът не предпоставя извършването на
някаква преценка в зависимост от това дали нарушението е единично, инцидентно,
или се касае до констатирано на многократно извършване на едно и също по вид
нарушение при една проверка. Напротив, тълкуването на закона в нормата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС предполага запечатване, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, при всяко едно
неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред. Отделно от това, представената контролна лента от
фискалния апарат сама по себе си не установява твърдяната инцидентност на
нарушението, като фактът на регистриране на продажби чрез ФУ не означава
задължително, че се регистрират всички такива, като се има предвид именно
установеното при конкретната проверка нерегистриране на контролната покупка и
признанието на касиера в обекта, че въпреки изявлението, вписано в протокола,
че регистрира всички продажби, в конкретния случай практически не е издала
фискална касова бележка.
Напълно законосъобразна е била преценката на
административния орган при издаването на ЗНПАМ относно това, че извършеното
нарушение е такова, осъществено в условията на повторност. Разпоредбата на §1,
т.35 от ДР на ЗДДС сочи, че повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. Следователно и изискването за определянето
на повторност е да е била реализирана в посочения период от време, преди
извършване на новото нарушение, административно-наказателна отговорност по
отношение на същия субект с влязло в сила наказателно постановление и по
отношение на същото по вид нарушение. В случая, правилно, с оглед приетото и
неоспорено по делото заверено копие на наказателно постановление № 484777-F507949/16.12.2019 г., върху
което е отбелязано, че е влязло в сила на 28.01.2020 г., издателят на ЗНПАМ е
приел, че се касае именно до повторност на нарушението по отношение на
установеното на 10.06.2020 г. нарушение в обекта на проверка в гр. Пазарджик.
Видно е, че в самата заповед е посочено въпросното наказателно постановление да
е влязло в сила на 28.02.2020 г., за разлика от направената заверка за
влизането му в сила върху самото наказателно постановление /28.01.2020 г./, но
това разминаване не се отразява върху извода относно наличието на повторност и
очевидно се касае до само техническа грешка. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че като повторно следвало да се определи само нарушение, което е
било извършено в същия обект на дружеството, в който е констатирано и предходно
нарушение от същия вид, защото това становище е изцяло несъответно на
законовото определение на понятието повторност, което не поставя подобно
изискване, а единствено предполага наличието на същото по вид нарушение,
извършено от същия субект, който вече е бил наказан с влязло в сила наказателно
постановление в едногодишния срок. В случая е налице същото по вид нарушение –
по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, осъществено от
дружеството-жалбоподател и то категорично в едногодишния срок от наказването му
с влязло в сила наказателно постановление. Впрочем, за предходното нарушение
също е била издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка
от 11.09.2020 г. запечатване на търговски обект, като във връзка с доводите на
жалбоподателя, следва да се има предвид и че това дали е приложена ПАМ за
предходното нарушение или не, не е определящо относно преценка за повторността,
която, както се каза, се обуславя от наличието на влязло в сила наказателно
постановление, а не заповед за налагане на ПАМ.
Тъй като в случая е налице хипотезата на повторност,
както вече се каза, то правилно е позоваването в ЗНПАМ на нормата на чл.187,
ал.4 от ЗДДС. Съгласно изр. последно от същата, при повторно нарушение не се
разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването
му. В тази връзка с оглед посоченото обстоятелство за наличие на повторност на
нарушението, както и с оглед на всички подробно изложени в обжалваната заповед
мотиви, свързани с местонахождението на търговския обект, широкия асортимент на
предлаганите артикули и техните цени, предполагащи значителен брой клиенти и
съответно обороти, характера на самото нарушение и засегнатите от него
обществени отношения, а така също и данните за наличието на установени и други
по вид нарушения на същата Наредба Н-18/2006 г. на МФ, за което са представени
и писмени доказателства, определянето на срока на приложение на ПАМ на 30 дни е
напълно обосновано и законосъобразно. Видно е от адреса на обекта, че той се
намира в центъра на гр. Пазарджик, като локацията му е на атрактивно от
търговска гледна точка място с непрекъснат човекопоток. Видно е, от отразеното
в протокола, че обектът е с удължено работно време, без почивен ден, като с
оглед на предлаганият асортимент, който е широко търсен и бързо реализируем,
както и възможностите за избор на клиентите на различните артикули по грамажи и
съответно цени, изводите относно
възможността да се реализират значителни обороти е обоснован. В тази насока
възникналата извънредна ситуация, свързана с въведени ограничителни мерки за
предотвратяване разпространението на зараза от COVID 19, естествено повлиява временно върху това
обстоятелство, но не изключва априори правилността на посочения извод. Касае се
до специфичен по вид обект, който предлага достатъчно разнообразни като цени
храни, което предоставя избор и поради това и предполага повече клиенти с
различни предпочитания и възможности, търсещи именно такъв тип заведение за
хранене. При определяне конкретния срок на действие на принудителната мярка
поради това и според съда е бил съобразен принципът на съразмерност, прогласен
в чл.6 от АПК, като така наложената мярка с оглед на всички отчетени при тази
преценка от административния орган обстоятелства не се явява прекомерен или
несъответен на конкретно установеното поведение на търговеца и конкретната
обстановка по извършване на нарушението, както и на целите на ПАМ, предвидени в
чл.22 от ЗАНН, съобразно с изискването на чл.4, ал.2 от АПК. Изложените
подробни и конкретни мотиви на административния орган дават достатъчно
обосновано основание за крайния му извод относно прилагане на мярката именно с
тази продължителност на срока, която според съда не засяга в по-голяма степен
интересите и правата на жалбоподателя от необходимата за постигане целите на
заповедта.
Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение,
че било налице съществено нарушение на процесуалните правила, понеже не му било
връчено наказателно постановление за нарушението, което лишавало дружеството от
възможността, предоставена му от чл.187, ал.4 от ЗДДС, то съдът намира за
необходимо да посочи, че ПАМ - запечатване на търговски обект,
се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така
чл.186, ал.1 от ЗДДС), т.е. ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, респ. забраната по
чл.187, ал.1 от същия закон, имат самостоятелен характер и могат да бъдат
прилагани самостоятелно, независимо от налаганите административни наказания (независимо от това дали ще бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН) при констатирано нарушение на фискалната дисциплина от вида на
посочените в нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съставляващи основания за
прилагането на административната мярка. Сиреч, преценката за
законосъобразността на ЗНПАМ не е обвързана с процедурата по издаване на
наказателно постановление, а и в случая, като се има предвид нормата на чл.187,
ал.4, изреч. последно от ЗДДС, евентуалното заплащане на имуществената санкция
не би довело до прекратяване на мярката и отпечатване на обекта, преди изтичане
на един месец от неговото запечатване.
С оглед на всичко изложено и като намери,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона
форма, при правилно приложение на материалния закон и съобразно с неговата цел,
както и при недопускане на твърдяното съществено по своя характер нарушение на
административнопроизводствените правила, съдът счете, че следва да отхвърли
жалбата „Гиро ленд 1“ ЕООД гр. Пловдив като неоснователна.
Във връзка с този изход на делото следва
на основание приложимия в случая чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за правната
помощ, да се уважи претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което, с оглед характера и продължителността на производството
и обема на осъщественото процесуално представителство, ще следва да се определи
в размер от 150 лева. Претенцията, формулирана от ответника за присъждане
размер на юрисконсултско възнаграждение от 500 лева, която очевидно се основава
на чл.161, ал.1 от ДОПК, препращаща към
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, не следва да се
уважи, предвид това, че настоящото производство не се развива по ДОПК, а по
АПК.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гиро ленд 1“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 7, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-327-0025626 от 16.06.2020
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Гиро ленд 1“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 7, да
заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: