РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Плевен, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430100306 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД-София против
М.Х., за установяване, вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№3534/2020г. на ПлРС,
издадена в полза на ищеца по чл.417 от ГПК.Претендира разноски. Твърди се, че въз основа
на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен, лист са
образували изпълнително дело при ЧСИ ***. Със свое разпореждане, получено от
дружеството на 09.12.2020г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от
ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането. Във връзка с предоставената
възможност, моли съда да приеме за разглеждане настоящия иск.Твърди се, че на 01.12.2019
г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит 0 **********
(Приложение № 2) с ответника М. Г. ХР., ЕГН**********. В чл. 7 ал.1 от Договора е
посочен размерът на предоставения кредит - 665.83 лв. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, част
от средствата по кредита се превеждат по сметка на продавача на стоката, избрана от
Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел договорената сума в
размер на 665.83 лв. на Продавача на стоката на основание фактура №
**********/02.12.2019г. Чрез декларацията намираща се на стр. 9 от договора, потребителят
е потвърдил, че е получил, от продавача, стоката посочена в чл. 8 от процесното
съглашение. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 665,83
лв., която сума е разсрочена на 5 погасителни месечни вноски, 4 от които в размер на 133.17
лв- ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 133.15 лв. Между страните не е
1
уговорено възнаграждение в полза на кредитора, видно от чл. 9.1 лихвеният процент е 0%,
като кредитополучателят е следвало да върне само усвоената сума на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.Длъжникът е преустановил
предвидените в договора плащания. Видно от чл. 6 на процесното съглашение на 05.05.2020
г. е настъпил крайният срок на договра, а с него и падежът на всяка една от просрочените
вноски, което обосновава тяхната изискуемост.Към дата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (30.07.2020 г.), задължението
на М. Г. ХР., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на
399.86 лв. (399.86 лв. главница и 0 лв. договорна лихва).Отделно от това, съгласно чл. 9, ал.
4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за
просрочие), за периода от 05.02.2020 г. до 14.07.2020 г. в размер на 7.60лв.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че лицето на М. Г. ХР.,
ЕГН**********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № **********/01.12.2019 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в
общ размер на 407.46 лв., от който неизплатена главница в размер на 399.86 лв., договорка
лихва в размер на 0 лв. за периода от 05.02.2020 г. до 05.05.2020 г., обезщетение за забава в
размер на 7.60 лв. за периода 05.02.2020 г. до 14.07.2020 г. ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.07.2020 г.) до окончателното
изплащане на задължението.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответница- неподписан, с
приложени документи за извършено плащане.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1922/31.07.2020г. по ч. гр.д.№3534/2020г. по описа на
ПлРС, за следните суми: 399,86лв., главница, 7,60лв.- обезщетение за забава за периода от
05.02.2020г. до 14.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
какта и за сумата 25лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича
от следните обстоятелства: извлечение от счетоводна книга на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
издадено по Договор за потребителски кредит № ********** от 01.12.2019г., сключен
между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, като кредитор и ответницата, като длъжник.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е банкова институция,
която по занятие отпуска кредити чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Не е спорно наличието на валиден договор между него и ответника, предоставяне на
сумата по кредита, ликвидност и изискуемост на вземането, размера и периода на лихвите.
2
Спорен по делото въпросът, дали кредитополучателят е изпълнил задължението си в
срок
Направено е признание от ответницата на дължимите суми, като са приложени и
доказателства.Установено е, че е образувано изп.д.№20208140400445 при ЧСИ ***, въз
основа на издаден ИЛ по ч.гр.д. Освен представените от ответницата доказателства, е
изискана и справка от ЧСИ.От справката е видно, че е заплатена цялата сума и по издадения
ИЛ, ведно с разноските и по ИЛ, и по изп.д. и че същото е приключило на 28.05.2021г. на
осн. чл.433, ал.2 от ГПК.Ищецът е направил искане по чл.237 от ГПК, като претендира само
разноски за платена д.т.
От изложеното е видно, че действително се е дължала сумата по издадения ИЛ, но
същата е заплатена, макар след падежа и образуване на изп.д. и предвид разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК, следва да се отхвърлят предявените искове като погасени чрез плащане.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението
си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да направи
разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело.Разноски по ИЛ по ч.гр.д., видно от справката на
ЧСИ са заплатени и не следва да се присъждат
По настоящето дело не се претендира юрисконсултско възнаграждение-
молба от 24.02.222г., а само разноски за платена д.т.Следва при това
положение да се присъди единствено заплатената д.т. по настоящето дело в
размер на 75лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК
*** и със седалище и адрес на управление-***, представлявано от законните си
представители *** – изпълнителни директори против М. Г. ХР., ЕГН********** , искове с
правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК,за следните суми : 399,86лв., главница,
7,60лв.- обезщетение за забава за периода от 05.02.2020г. до 14.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК-
30.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
1922/31.07.2020г. по ч. гр.д.№3534/2020г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, М. Г. ХР., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление-***,
представлявано от законните си представители *** – изпълнителни директори, сумата
75лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
3
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4