Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
Гр. Сливен, 07.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на прокурора Красимир Маринов и секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от Детелина Бозукова КАНД
№ 24 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу
решение по АНД № 812 по
описа на Сливенски Районен съд за 2021 година и се движи по реда на глава
дванадесета от АПК.
С решение № 319/03.12.2021 г. постановено по
АНД № 812/2021 г. Сливенски Районен
съд е отменил Наказателно постановление № 11-01-83120/16.06.2021г.
на Зам. Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на С.Р. ***,
за нарушение на чл. 17, ал.1 вр. с чл.186 и чл.20
ал.3 т.2 от ЗОП и на основание чл.256 ал.1 от ЗОП е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 578,35 лева.
Недоволен от така постановеното решение, касационният
жалбоподател – АДФИ гр.София, чрез представител по пълномощие, го обжалва в
срок, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По безспорен начин било установено
извършването на административното нарушение, правилно бил приложен и
материалния закон при налагането на административното наказание. Моли съда да
отмени решението и по същество да потвърди наказателното постановление.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника по касацията адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не явява и не
се представлява.
Ответникът по касационната жалба – С.Р.Р.,
в съдебно заседание не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник
- адв. С.Р. ***, оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила решението.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС-Сливен
законосъобразно и обосновано, като предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен, в качеството на касационна
инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, на ОП Сливен и събраните доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок и е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за противоречие и
неправилно приложение на обжалвания акт със закона. За да отговори на същите,
след като обсъди събраните по делото доказателства, касационната инстанция прие
за установено следното:
Със
заповед № ФК-10-588/28.04.2020 г. на директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция е възложена финансова инспекция на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД. Проверката установила, че С.Р., в к. си на у.
на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД и секторен възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки, не е приложил
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица за доставка на спирателни кранове
въпреки наличието на законоустановените основания за
това (обект, субект и стойност на доставките). Вместо това, е възложил
поръчката по по-облекчен от предвидения за това ред, съобразно нейната
стойност, като за периода от 03.01.2018 г. до 28.12.2018 г. са осъществени
доставки на спирателни кранове, въз основа на фактури, издадени от различни
доставчици, за които са извършени и отчетени разходи в размер на 48 195,98 лева
без ДДС, която стойност попада в стойностния праг по чл. 20 ал.3, т. 2 от ЗОП и
задължава възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или
покана до определени лица по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП. При извършена документална проверка на представени
счетоводни данни, първични платежни документи и Справка изх. № РД-04-
762/05.06.2020 г., се установило, че за периода от 03.01.2018 г. до 28.12.2018
г. на основание издадени фактури, са извършени доставки на спирателни кранове,
за които са изплатени суми, на обща стойност 57 835,18 лв. с ДДС (48 195,98 лв.
без ДДС). Проверяващите приели, че доставките попадат сред обектите на
обществени поръчки съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, тъй като попадат в
стойностния праг на чл.20 ал.3, т. 2 от ЗОП, изискващ възлагане на обществена
поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Било
установено, че първата доставка на спирателни кранове е на 03.01.2018 г. по
фактура № **********/03.01.2018 г. с издател ЕТ „Б. - К.К.",
гр. Я., платена по Авансов отчет № 1/12.01.2018г. с разходен касов ордер №
22/12.01.2018 г., а в писмено обяснение изх. № РД-04-1487/05.11.2020 г. С.Р.
посочил на проверяващите, че за доставките на спирателни кранове през 2018 г.
„не е провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка".
За извършеното на Р. бил съставен АУАН №11-01-831/17.12.2020
г., с който деянието било квалифицирано по чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 186, във вр. чл. 20,
ал. 3, т. 2, във вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му
и не направил възражение.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП № 11-01-8312О/16.06.2021 г.
С решение, постановено по АНД № 812/2021 г. РС Сливен е отменил наказателното
постановление. Съдът приел, че АНО не е доказал по безспорен и несъмнен начин,
че описаното в АУАН и НП деяние е нарушение. Приел, че от представените по делото
доказателства относно закупувани кранове било видно, че те са различни видове и
са закупувани през продължителен период от време, от 03.01.2018г. до
28.12.2018г. според нуждите на дружеството за различни аварии, поради което
възложителят не би могъл да предвиди колко и какви кранове ще са необходими,
както и колко и какви аварии ще има. Съдът приел, че възложителят не е могъл да
предвиди каква ще бъде общата прогнозна стойност на доставките на различните
кранове и тъй като справка за разходите за спирателни кранове през 2017г. не е
правена, следователно възложителят не би могъл да предвиди прогнозната им
стойност за периода от 03.01.2018г. до 31.12.2018г. На самостоятелно основание
съдът приел, че с
посочването на периода от време -03.01. 2018г. до 28.12.2018 г. като дата на
нарушението от АНО е създадена абсолютна неяснота относно времето на
извършването му. При тези мотиви съдът отменил изцяло
НП.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно при
следните мотиви:
Извършеното от С.Р. нарушение е
квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, съгласно
който възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане
на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Текстът на чл. 20, ал.3 т. 2 от ЗОП
предвижда възложителите да прилагат реда за възлагане чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат
прогнозна стойност при доставки и услуги, с изключение на услугите по
приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП доставките на стоки, осъществявани чрез
покупки, са обекти на обществени поръчки, а приложената санкционна норма на чл.
256, ал. 1 от ЗОП /в редакция ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ предвижда,
че възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения
закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата
е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на
разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв.
Анализът на
посочените норми мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че в конкретния
случай при издаване на НП е допуснато нарушение, което е съществено. От
приложените АУАН и НП, както и от събраните по делото писмени доказателства
/писмено обяснение изх. №РД-04-1487/05.11.2020 от С.Р./, а и от разпита на
свидетелите, несъмнено се установява, че за доставката на кранове /за която към
03.01.2018 г. - началната дата към която за периода 03.01.2018 – 28.12.2018 г.
е следвало да има проведена обществена поръчка по реда на глава 26 от ЗОП/ не е била проведена обществена поръчка въобще.
Видно от санкционната разпоредба на чл. 256, ал. 1 от ЗОП /в редакцията след обнародването на закона с ДВ.
бр. 13 в сила от 15.04.2016 г. и преди измененията с ДВ бр. 86 в сила от
01.03.2019, която съдът намира за приложима, тъй като за дата на извършване на
деянието е посочена 03.01.2018 г. / възложител, който възложи поръчката при
по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва
с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а
когато няма писмен договор - глобата е 1 на сто от извършения разход или от
поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от
10 000 лева. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 256 /в цитираната редакция относима към настоящия казус/ възложител, който сключи
договор, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие
на основания за това, или не спази изискването по чл. 99, се наказва с глоба в
размер 10 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече
от 50 000 лв. Следователно в конкретния случай касационната инстанция намира,
че неправилно, след като не се спори между страните, а и безспорно се установи,
че обществена поръчка към 03.01.2018 г. за доставка на спирателни кранове за
периода 03.01.2018 – 28.12.2018 г. не е провеждана, ответникът по касацията е бил
санкциониран на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП. В случая е налице противоречие в самото
наказателно постановление между твърдяното като извършено нарушение и
приложимата санкционна норма, доколкото от една страна се твърди, а и се
установява, че С.Р. не е възложил обществена поръчка за доставка на резервни
части въобще, а от друга страна той е санкциониран за това, че е възложил
поръчка, но при по-облекчен ред от предвидения в закона. Така на практика ответникът
по касацията Р. е санкциониран за нарушение, което не се твърди да е извършил.
Доколкото обаче санкционната разпоредба на чл. 256, ал. 2 от ЗОП в приложимата в случая редакция след
обнародването на закона с ДВ. бр. 13 в сила от 15.04.20216 г. и преди
измененията с ДВ бр. 86 в сила от 01.03.2019, предполага влошаване положението
на С.Р., тъй като следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо
административно нарушение, а именно "глоба в размер 10 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв", то за съда е процесуално невъзможно да измени
наказателното постановление, поради което РС правилно като краен резултат го е
отменил изцяло.
Отделно от изложеното съдът следва да отбележи, че по
делото липсват доказателства, от които
да се формира категоричен извод налице ли е изпълнен състав на административно
нарушение по чл.17 ал.1 от ЗОП или не. Съгласно чл.4 от ЗОП при възлагане на
обществени поръчки се използват кодовете
на номенклатурите в Общия терминологичен речник, приет с Регламент/ЕО/ № 2195/2002 на Европейския парламент
и на Съвета от 05.11.2002г. Съгласно регламента
понятието „спирателни кранове“ е родово такова и реално обозначава цели
групи различни стоки, които се подразделят, както по своята технология, така и
по своето предназначение, съответно представляват предмети на различни
доставки, които обикновено са различни по своя предмет и предназначение. Ето
защо, при тези данни не може да се приеме, че така осчетоводените от
дружеството „В и К Сливен“ ООД плащания, формиращи сумата от 57 835,18
лева с ДДС, в които се включват плащания за доставки на различни кранове, които
родово могат да бъдат означени като спирателни, и като резервни части за такива
кранове, както и други видове кранове - противопожарни, хидрантни,
тротоарни, подземни и др. стоки и материали, непременно са предмет на една
обществена поръчка. Ето защо, за да обоснове възникването на задължение за
провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка от тази стойност е
било необходимо АНО да анализира предмета на всяка доставка по всяка фактура и
да обоснове по категоричен начин, че това са доставки с един и същ предмет,
съответно тяхната обща стойност е над
прага от 30 000 лв. В
случая както в АУАН, така и в НП липсва подобен анализ, поради което съдът не
може да направи категоричен извод налице ли е или не е налице неизпълнение на
задължение за провеждане на конкретна процедура.
По изложените съображения, Административен съд Сливен
направи извода, че решението на РС Сливен като краен резултат е правилно, не е
постановено при нарушенията, сочени в касационната жалба като отменителни основания и като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, съдът следва да осъди касационният жалбоподател да заплати на ответника по касацията направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, който размер съответства на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2
от АПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 319 от 03.12.2021 г., постановено по АНД № 812/2021
г. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.Р. *** с ЕГН ********** сумата от 150, 00 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: