№ 1652
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205294 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4722172, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Г. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
с чл. 182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. Н.М., по същество не
оспорва нарушението, но моли Съда да му наложи по-леко наказание на
основание ал.2 на чл.182 от ЗДвП, доколкото в случая не е налице
„повторност“ на деянието. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната юрк. Белова, в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същото да бъде
потвърдено, като се претендират и разноски по делото за осъществена
юрисконсултска защита. Прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
1
уважаване на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е издаден електронен фиш за нарушение, извършено
на 10.04.2021 год. в 12:44 часа в гр. Пловдив, бул. „България“ № 236 а, посока
гр. Пазарджик, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта АТСС TFR1-M 581, за превишаване на разрешената
скорост в населено място с 24 км/ч при управление на МПС лек автомобил
„Рено Меган Сценик” с рег. № ****. Автомобилът се е движил с измерена
скорост от 77 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч за
установена била приета скоростта от 74 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. В резултат на посоченото, жалбоподателят превишил разрешената
скорост с 24 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС било
собственост на водача му Г. В. В..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по
чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП на
В. е наложена глоба в размер на 200 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, удостоверение за одобрен тип,
свидетелство за регистрация, справка в системата на МВР за намерени
фишове, както и фотоснимка от клип, снимков материал на разположението
на АТСС, като последните, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с
доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените
доказателства като обективни и непротиворечиви.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Г. В.
В., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението,
което обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото
справка за регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице,
което евентуално да е извършило нарушението.
2
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4
от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в
същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на
МВР-Пловдив/, мястото /гр. Пловдив, на бул. „България“ № 236 а, посока гр.
Пазарджик/, датата /10.04.2021 год./, точният час на извършване на
нарушението /12:44 часа/, регистрационният номер на моторното превозно
средство /рег.№ ****/, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство /жалбоподателят Г. В. В./, описание на нарушението /извършено
нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/,
размерът на глобата /200 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на
отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН пък е залегнало, че електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не волеизявление
на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се
записва върху съответния носител от определено лице, но на база
административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е
само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ.
прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Заснемането на процесното МПС е в съответствие със законовите и
подзаконовите разпоредби, тъй като АТСС е от одобрен тип, преминало е
метрологична проверка за годност, валидно към датата на нарушението и е
използвано, по начин, удостоверен в протокол. В последния са попълнени
данни, отговарящи на отразените в ЕФ. Нещо повече, движението на
автомобила е заснето от одобрен тип средство за измерване, тъй като видно от
3
приложения протокол за използване на АТСС, вече със срок на валидност до
28.09.2021г., респ. една година, от датата на протокола – 28.09.2020г., се
счита за форма на контрол на средствата за измерване, удостоверяваща
съответствието на АТСС.
Както се посочи, налице е Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство,
което го е заснело с начало и край на работа, с началния и краен номер на
свалените статични изображения, посока за действие и режимът за
измерване.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя. По делото е налична и снимка на
процесното АТСС.
В този смисъл безспорно, на основа приложения и събран по делото
доказателствен материал се доказа извършеното нарушение за превишение на
скорост в населено място и неговия извършител, заснето с процесната
мобилна камера АТСС TFR1-M581.
След като нарушението е било установено, то законосъобразно на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено
е виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си – въпреки
знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ограничение, е предприел управление на автомобила, като е превишил
разрешената скорост от 50 км/ч в населено място с 24 км/ч.
За така установеното нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
4
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца.
Всъщност в настоящия случай Съдът не установи един от
съставомерните елементи от основанието, на което е санкциониран
жалбоподателят, а именно „повторност“ на нарушението, за което логично в
закона се предвижда и по - тежко наказание. Следва да се има предвид, че
„Повторно“, по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Действително, преди да извърши процесното нарушение, жалбоподателят е
извършил и друго нарушение, за което му е бил издаден ЕФ серия К №
4498903. На Съда е служебно известно, че нарушението по ЕФ серия К №
4498903, отново се отнася до превишение на разрешената скорост при
управление на МПС, т.е. „същото по вид нарушение“, като е инициирано
производство с жалба, за което е образувано АНД № 2891/2021 г. Делото,
обаче, не е приключило към датата на процесното нарушение от 10.04.2021г.
и в този смисъл, към същата дата е нямало влязъл в сила акт /ЕФ/, с който е
наложено наказанието, за да бъде приложена разпоредбата на чл.182, ал.4 от
ЗДвП за „повторност“ на нарушението.
Тук следва да се отбележи,че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в ЕФ, който в случая изпълва функциите наказателно
постановление, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от
ЗАНН, съдът може, освен да намали наказанието да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание /без изменение на
обвинението/. Т.е. районният съд има правомощието да преквалифицира
нарушението под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. В
този смисъл са задължителните указанията за съдилищата дадени т. 1 от ТР
№ 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/ 2020 г. на ВАС.
Ето защо, Съдът намира, че в случая следва да бъде приложен закон за
по-леко наказуемо нарушение. Предвид превишението на разрешената
скорост с 24 км/ч при управление на МПС в населено място, то нарушението
попада в хипотезата на основанието по чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, която
предвижда наказание с глоба във фиксиран размер от 100 лева, за водач,
5
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, от 21 до
30 км/ч.
Нарушение, визирано в разпоредбата по чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП е
очевидно много по-леко наказуемо от това по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, чиято
санкция първоначално е приложена спрямо нарушителя. В случая спор по
отношение на фактите няма, като всички съставомерни такива са били
надлежно предявени на нарушителя чрез съставянето на ЕФ за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП и връчването на препис от него, с което правото на
защита на жалбоподателя не е било нарушено. Поради изложеното
атакуваният ЕФ следва да се измени като се преквалифицира нарушението, за
което на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено наказание, като се
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и санкцията бъде определена
по реда на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. По–нататък, преквалификация, в широк
смисъл, е налице и когато престъплението е едно и също, тоест, остава от
същия вид, но се преминава от един състав към друг състав на същото
престъпление. Например, от квалифициран състав към основен състав,
респективно, от основен състав към привилегирован, като в случая
квалифициращото обстоятелство, което не е установено е повторността на
нарушението, визирана в ал.4 на чл.182 от ЗДвП.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш, следва да се
измени като се преквалифицира нарушението и се приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като следва Съдът да определи наказание на основание
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, което
всъщност изпълва съдържанието на различна от посочената в ЕФ законова
разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното
наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска
защита, Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
6
определено в минималния размер от 80 лева. Предвид изхода на спора,
претенцията на жалбоподателя за адвокатски хонорар се явява
неоснователна.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.5, вр. ал.3
от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4722172, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Г. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
с чл. 182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО
НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ и определя наказание по реда на чл.182, ал.1
т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. /сто/ лева.
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7