№ 2725
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Ванина Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100513718 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на
детето (ЗЗДт).
Образувано е по въззивна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) -
Красно село срещу съдебно решение № 20142993 от 17.06.2021г., постановено по гр.
дело № 49196/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 86-ти състав, с която се обжалва изцяло
решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
съображения, заявени и пред първата инстанция. Въззивникът моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което се настани детето И.Д. К. в
професионалното приемно семейство на Д.Г..
Въззиваемата страна Л. М. К. не е подала отговор на въззивната жалба. Не е
направила доказателствени искания.
Въззиваемата страна Д. А. К. не е подал отговор на въззивната жалба. Не е
направил доказателствени искания.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба
за следва да се остави без уважение и се потвърди първоинстанционното решение.
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са
заявени нови доказателствени искания.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на въззивника, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
1
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 28, ал. 6 от ЗЗДт от ищеца в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на цитираната разпоредба валиден и
допустим съдебен акт.
С решението по гр. д. № 49196/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 86-ти състав,
съдът е отхвърлил иска на ДСП-Красно село за настаняване на детето И.Д. К. в
професионалното приемно семейство на Д.Г., като неоснователен и недоказан.
Първостепенният съд е приел, че не са събрани доказателства, че настаняването на
детето в посоченото приемно семейство е без алтернатива.
Наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното
решение са неоснователни.
Настоящият въззивен съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Първоинстанционното решение е правилно и е съобразено с всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, от които е видно, че
родителите на детето И.Д. К. не полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Бащата Д. А. К. отказва да поеме отговорност за детето, като счита, че не е негов
биологичен родител, а майката Л. М. К. няма финансови възможности да се грижи за
детето. Следва, че в случая са установени хипотезите на чл. 25, ал. 1, т. 2, предл. 1 и на
т. 3, предл. 1 от Закона за закрила на детето, при които детето следва да бъде настанено
извън семейството.
При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по
чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, освен ако това не е в интерес на детето (чл. 28, ал. 4, изр. 2 от
ЗЗДт). Поредността е следната: настаняване в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за
резидентна грижа. Пред първата инстанция са представени удостоверения за съпруг/а и
родствени връзки, от които е видно, че малолетният И.Д. К. има баба и дядо по
майчина линия – Р.М.А. и М.Н.Д.. ДСП-Красно село не е представила декларации по
чл. 27, ал. 4 от ЗЗДт, изходящи от тези лица, че не са съгласни да отглеждат детето И.Д.
К., нито други доказателства, от които да се обоснове извод, че настаняването на
детето при тези роднини по права възходяща линия не е в негов интерес. Обратно, пред
първата инстанция са представени годни и относими към спора доказателства –
декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДет от Р.М.А. и М.Н.Д., с които последните са дали
съгласието си за настаняването на малолетния И. в семейството им (лист 47-50 от
делото на СРС). Стартираната процедура по проучването им от ДСП-Оборище не е
приключила, с оглед отразеното в социалния доклад на ДСП-Красно село. Липсват
доказателства за невъзможността на тези роднини да отглеждат детето И., които
своевременно да са представени пред съда. Налага се извод, че настаняването на детето
в професионалното приемно семейство на Д.Г., не е единствената алтернатива за
отглеждането и възпитанието му.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
2
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20142993 от 17.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 49196/2020г., по описа на Софийския районен съд,
86 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 28, ал. 6, изр. 3 от ЗЗДет.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3