П
Р О Т
О К О Л
№ 239
гр. Пловдив, 02.06.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
АНТОНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
съдебен секретар: ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА
прокурор: МАРИНА БЕЛЧЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА
ВЧНД № 212 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 10:10 ч. след предоставена възможност на обвиняемия да разговаря с явяващия се адвокат Г.Д., определен от АК – Пловдив за служебен защитник.
Явява се обвиняемият В. Ж.И. – лично, доведен от Ареста – С..
Явява се и представител на АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ.
Производството е по реда на чл.65 от НПК, образувано по повод жалба на защитника на обвиняемия В.Ж.И. – адв. Б. К.. Същият е депозирал молба, с която моли настоящото производство да се проведе без негово участие, поради служебни ангажименти.
Във връзка с обстоятелството, че е налице хипотезата на чл.94, ал.1, т.6 от НПК за задължителна защита на обвиняемия, е отправено писмо до Пловдивска адвокатска колегия за осигуряване на служебен защитник за участие в днешното съдебно производство,
Явява се адв. Г.Д. с нарочно писмо от АК – Пловдив с техен изх. № 1472/2020 г. от 01.06.2020 г.
АДВ. Д.: Запознат съм с материалите по делото. Ще поема защитата на обвиняемия по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.И.: Съгласен съм адв. Д. да поеме моята защита по това дело.
Съдът намира, че са налице основанията на чл.94, ал.3 във вр. с ал.1 т.6, предл. 2 от НПК за назначаване на адв. Д. за служебен защитник на обвиняемия И. в настоящото производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. Г.Д. за служебен защитник по делото на обвиняемия В.Ж.И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДА. Д.: Да се даде ход на делото
ОБВИНЯИМЯТ К.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНЯВАТ се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Не правя отводи.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата. Нямаме отводи към съдебния състав. Към настоящия момент нямаме доказателствени искания освен въпросът, който ми отправи В.И., но всъщност то ще бъде обсъждано по-нататък, дали са представени по делото медицински картон и други медицински документи от Следствения арест, с оглед тяхното обсъждане. Поради малкото време, не можах да се запозная дали са представени. Искам да се поискат медицински картон и медицинските документи, съставени във връзка с приемането на В.И. в Следствения арест. Имам това искане.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.И.: Поддържам жалбата, която е написал моят защитник. Нямам отводи към състава на съда, секретаря и този прокурор. Освен искането на адвоката ми, което поддържам, аз бях искал на едно от по-ранните дела, понеже ме попитаха дали искам да бъде разпитан някой свидетел, такова искане бях направил пред прокурора, бях направил такова искане да бъде разпитана майка ми.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на искането за предоставяне на медицински картон и други медицински документи, считам, че същото не следва да бъде уважено и не следва да става причина за отлагане на настоящето производство. Ако обвиняемият има подобни искания, то няма пречка да ги поиска пред разследващия орган, наблюдаващия прокурор, да изиска изготвянето на медицинска експертиза, която ще даде отговор на всички поставени въпроси относно здравословното му състояние, но към настоящия момент няма доказателства той да не е в добро здраве.
АДВ. Д.: Предоставям на съда по искането на обвиняемия за разпит на свидетел в това производство.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото разбрах, той би желал да бъде разпитана майка му, която вероятно, не даде обяснения за какво, но ще говори по съществото на делото, което е предмет на досъдебното производство, а не на мярката за неотклонение. В момента обсъждаме наличните доказателства дали има някакво ново обстоятелство, което да доведе до изменение на мярката за неотклонение. Тоест разпитът на майката не е необходим.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.И.: Аз и друг свидетел желая да бъда разпитан, именно лекарят, който ме прегледа. Преди да бъда задържан в деня на моето освидетелстване на 10.01.2020 г. след питане от уважаемия прокурор тук имах две рани от преди. Този, който ме е освидетелствал – лекарят, също искам да бъде разпитан.
ПРОКУРОРЪТ: Освидетелстването е документирано, т.е. има писмен документ за това. Разпит на вещото лице, което е извършило това, може да бъде направено в другото производство. То пак не е от значение за мярката за неотклонение.
Съдебният състав след съвещание намира, че исканията на обвиняемия са неоснователни. Недопустимо е съвместяването в едно процесуално качество на свидетел и експерт, в какъвто смисъл се посочи, че се иска разпит на вещото лице, извършило освидетелстване на обвиняемия. Заедно с това, съдът намира за неоснователни и другото искане за допускане до разпит за соченото обстоятелство на майката на обвиняемия. Между кориците на делото е налице достатъчен обем материали, които страните могат да обсъдят за нуждите на настоящето производство.
Същевременно съдебният състав намира, че са налице и определени материали, свързани със здравния статус на обвиняемото лице, а именно разпореждане на прокурор при Районна прокуратура - С., Териториално отделение - М. от 24.04.2020 г., както и други такива, чрез които могат да се коментират претендираните обстоятелства, ето защо, съдът
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обвиняемия за разпит на свидетели в настоящото производство, както и за изискване на медицинския картон и други медицински документи от следствения арест – С..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
АДВ. Д.: Нямам други искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Поддържам заявеното от защитника ми.
Съдът като взе предвид становището на страните, намира че следва да бъде даден ход на делото по същество и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз ще ви моля да потвърдите атакуваното определение на Окръжен съд – С.. Считам същото за обосновано и законосъобразно, постановено без наличие на отменителни основания. Съображенията ми за това са следните: На 13.01.2020 г. е взета първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Районен съд – С. по дело, подсъдно към онзи момент на Районен съд - С.. Касае се за умишлен палеж.
На 22.05.2020 г. на обвиняемия И. е повдигнато ново обвинение – такова по чл. 330, ал. 3 от НК, което е от компетентност на Окръжната прокуратура и затова на 24-ти май 2020 г. по искане за изменение на взетата от Районен съд мярка за неотклонение първоначално се е произнесъл Окръжен съд – С..
Касае се за тежко умишлено престъпление, за което законодателят е предвидил от 3 до 12 години лишаване от свобода, за това че на 08.01.2020г. в гр. С., е запален умишлено чужд имот, собственост на С. Н., в резултат на което са причинени щети за близо 55 хиляди лева и е имало опасност пожарът да се разпростре върху паркираните наблизо два автомобила, които съответно са оценени, и върху друг павилион, съседен на изгорелия, който също е оценен за немалка сума пари.
В жалбата се сочи, че било разколебано обоснованото предположение, че именно обвиняемият И. е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Аз считам, че такова разколебаване не е налице и фактическата обстановка много детайлно е описана в определението на Районния съд, с което е взета първоначалната мярка за неотклонение. Няма никакъв спор, че на 08.01.2020 г. обвиняемият, заедно със свидетеля М. Д., са били в гр. С., спрели са автомобила, управляван от Д. близо до църквата и пожарът е възникнал непосредствено с тяхното появяване.
Установено е изгаряне на лявата ръка на обвиняемия, което е видяно от специалист, документирано е. Непосредствено след причиняване на пожара двамата са заминали за гр. М. и на сутринта са били в Г. Т.. Ходенето до С. е изключително и само по искане на обвиняемия И.. Свидетелят Д. сочи, че той е бил помолен да управлява моторното превозно средство. Този свидетел е възприел, че обвиняемият И. е излязъл с раница, в която е имало вещи; след 10-тина минути се е върнал с полупразна раница и, забележете, с други дрехи, не с тези, с които е излязъл. В автомобила си после е намерил ръкавици, които са били ползвани от обвиняемия И.. Освен това, през цялото време обвиняемият И. с мокра кърпичка е обтривал раните, които е получил, а преди да излезе от автомобила, той не е имал рани.
Медиците сочат, че установените рани са от изгаряне, втора степен. Това са все доказателства, не говоря за данни, които да сочат за обосновано предположение, а за доказателства за съпричастността на обвиняемия И. към инкриминираното деяние.
Считам, че са налице и другите предпоставки, които сочат, че няма основание за изменение на мярката за неотклонение. Не е настъпило ново обстоятелство, което да доведе до изменение на тази мярка за неотклонение. Предишните осъждания на обвиняемия В.И. остават. Те са многобройни. Описани са подробно. Само на тяхна база, той пред предишния състав на съда е сочил, че само на тяхна база е задържан, но това не е така.
Установена е и връзка на негова близка – жената, с която живее, с друга жена, която пък е била близка със семейството, член на семейството на пострадалата. Това са верига от косвени доказателства, които сочат за наличието на такава съпричастност.
Вярно е, че раждането на дете и грижата за дете е един от най-важните моменти в живота на човек. Всъщност, това е основното задължение, с което един родител следва да бъде ангажиран. Но сама по себе си тази грижа, която в момента по отношение на двете му непълнолетни момичета се осъществява от майка им и се очакваше раждане на дете в края на май - за него ще се грижи майка му, не са, сами по себе си, предпоставка за промяна на мярката за неотклонение.
Тя има съвсем други цели - осигуряване на обвиняемия за участие в наказателното производство. Така че този аргумент, който намира съществен отзвук в жалбата на защитника на обвиняемия И., считам, че колкото и да има тежест, не може да доведе до промяна на мярката в целената насока.
Здравословното състояние считам, че може да бъде проконтролирано и както сами се убедихте, прокурорът, а и хората в ареста изпълняват съвестно задълженията си и при наличието на оплакване обвиняемият своевременно е откарван в медицински заведения. Считам, че повече аргументи не са необходими и ще ви моля да постановите определение, с което да потвърдите това на Окръжния съд - С..
АДВ. Д.: Уважаеми съдебен състав, придържаме се изцяло към всичко, което е изложено в депозираната жалба, с която е искано отмяна на определението на Окръжен съд – С. по ЧНД № 22/2020 г. на същия съд, като нашето становище е, че същото е незаконосъобразно и необосновано.
За да постанови атакуваното от нас съдебно определение, съдът е приел, че към момента няма нови обстоятелства , които да налагат промяна на взетата и текуща мярка за неотклонение. И това е синхронът с разбирането, макар че в разпоредбата на чл.65 НПК законодателят не е вложил това изискване – промяна на обстоятелствата, то все пак следва да бъде взето предвид при обсъждане дали са налице предпоставките, поради които искаме изменение на мярката.
Съдебният състав се е позовал и на предстоящи следствени действия без някаква детайлна конкретика. Считам, че действащата спрямо моя подзащитен мярка за неотклонение е с прекомерна тежест и продължаването на задържането му под стража не е правно обосновано.
Не са налице към настоящия момент предпоставките по чл.63 НПК. Няма опасност моят подзащитен при изменение на мярката за неотклонение да се укрие. Безспорно той пребивава на постоянен адрес, където може да бъде открит от органите на досъдебното производство.
Още повече, има един много важен момент, който следва да бъде обсъден от съдебния състав, а именно предстоящото раждане на дете на моя подзащитен, от жената, с която същият живее на съпружески начала. Това обстоятелство го обвързва отново към семейния дом, а и изключва твърдяното от съдебния състав предстоящо заминаване в чужбина, още повече при сегашната ситуация и предвид неизтеклите още последици от извънредното положение, свободното движение на хората е ограничено, да не кажа, почти невъзможно. А опасността от извършване на нови престъпления съдебният състав на Окръжния съд мотивира с евентуално мотивиране на свидетели и конкретно посочения свидетел М. Д. и въздействия върху него от страна на обвиняемия, за да промени своите показания, т.е. опасност от извършване на престъпления против правосъдието . Същият свидетел вече е разпитан пред съда и е дал подробни показания. Вие сами ще се убедите с какви доказателства, вече на този етап, когато са минали повече от 4 месеца от задържането на В. са събрали органите на досъдебното производство и какво го свързва с престъплението, което му е вменено по съответния процесуален ред.
Считам, че доказателствата са с такава интензивност, която не може да обоснове изискуемата предпоставка от закона за наличие на обосновано предположение. Само обстоятелството, че на инкриминираната дата по някакви причини той се е озовал в гр. С. и в същото време е възникнал пожар в района, по никакъв начин не означава, че В.И. е автор на този палеж.
А показанията на возилия го в МПС-то свидетел М. Д., че същият е бил с раница, слязъл е, след 10 мин. се е върнал, имал е някаква рана на ръката, която е третирал по някакъв начин и т.н., по никакъв начин не говори, че тази рана е причинена в резултат на този палеж.
Произходът на това нараняване и изгаряне може да бъде от всякакъв характер, не непременно в резултат на осъщественото запалване на този павилион. Към момента считам, че е изтекъл един достатъчно дълъг период от време, в който органите на досъдебното производство са имали възможност да извършат всевъзможни следствени действия, без да бъдат притеснявани или поставени под угрозата или вмешателство на моя подзащитен при провеждане на следствените действия, така че оттук нататък тази мярка за неотклонение единствено мога да определя като репресивна.
А опасността, че щял да извърши престъпление, предвид многократните му осъждания в предишен период от време, включително и като непълнолетен, е хипотетична.
Не на последно място, не е обърнато необходимото внимание на здравословния проблем, съобщен от обвиняемия още при първоначалното му задържане. Това, че прокурорът от Районна прокуратура - С. е издал едно, бих го определил като пожелателно разпореждане, за евентуално превеждане, изследване на здравословния статус на И. - няма никакви данни, че то е приведено в действие, че действително са извършени тези прегледи, нямаме такива резултати от тези прегледи, за да може да обсъждаме дали към момента В.И. се намира в такова здравословно състояние, което да не съставлява опасност при престоя му в следствения арест. Ето защо, спрял съм се съвсем накратко, другите аргументи се съдържат в депозираната жалба.
Ето защо моля настоящият съдебен състав да намери, че към момента са налице основанията спрямо подзащитния ми И. да бъде постановена друга мярка за неотклонение, като предлагаме тази мярка да бъде „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ или „ПОДПИСКА“, по преценка на почитаемия съдебен състав.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.И. за лична защита: Поддържам заявеното от защитника ми. Преди да кажа последната си дума, бих желал да кажа нещо друго, в допълнение на казаното от адвоката ми, тъй като аз сега разбрах, че раните, които са посочени като изгорени, са възникнали в тази дата, която посочват те. Искам само да кажа нещо, което ако бъде проверено, ще разберете, че това, което пишат е лъжа. Понеже раните ми са от 27-ми или 28-ми декември миналата година, а моите деца бяха за коледните и новогодишни празници при мен.
В телефона ми, който е задържан в полицията, има видеоклип от 30 декември, на който със сигурност ще видите тия рани - от удара с брадвата. Така че, няма как тези рани да се озоват на клип от 29-ти декември и да са възникнали на 7-ми януари, както се представени от прокуратурата.
Аз още на 9-ти януари съм разпитан в три различни районни управления - в гр.Г. Т., в гр.Д. и в РПУ гр.С.. В Централния затвор С. бях от лекар освидетелстван, заяви той ,че раните са стари от 10 дена и та са от престъргване. Въпреки това те са записани като изгорени, а аз видях на едно от делата в С., че има снимки на раните от близък кадър. На тях може да се види, как раничките са две - успоредни и космите между тях са здрави, непокътнати, така че няма как да бъдат те от изгаряне или в резултат на това. Въобще, както е представено, това са неверни данни, описани в един много официален документ, което за мен е престъпление.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ В.Ж.И.: Понеже исках да ви разкажа за самия целия случай, аз съм го записал от 09-ти януари подробно с детайли и бих желал да ви запозная с него. Бих желал да бъда освободен и да ми бъде изменена мярката в една от по-леките, без значение в коя ,за да може да сключа брак с моята годеница и да мога да участвам в отглеждането на 3-те си деца, благодаря.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК. Образувано е по жалба на адв. Б. К. – защитник на обвиняемия И., срещу определение на СмОС, с което спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. Г. Д. – служебен защитник на обвиняемия, поддържа доводите, изложени в жалбата - за липса на обосновано предположение за авторството на вмененото на И. обвинение и за неоснователност на приетото от първия съд наличие на опасност от укриване и рецидивираща дейност.
Прокурорът счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, както и задълбочено мотивирано по отношение на всички доводи на защитата.
В последната си дума обвиняемият молш за мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. След като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на СмОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни дословно. Пред настоящия съд не се релевират доводи, различни от тези, получили вече мотивиран отговор от първата инстанция. Правилно е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечени в това процесуално качество за умишлен палеж на имущество на дначителна стойност 54 957 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност – паркирани в близост леки коли и върху павилион, като са последвали значителни вреди – напълно изгорял павилион и намиращите се в него стоки, инвентар и имущество на стойност 54 957 лева. Вмененото му деяние се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода от три години и висок максимум – дванадесет години лишаване от свобода. Подобна санкционна рамка с висок минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода сама по себе си разкрива високата степен на обществена опасност и морална укоримост на подобни деяния като вид престъпления, уредени в НК, за които са били предвидени и по-тежко наказуеми квалифицирани състави. Настоящият съд споделя като напълно обоснован извода на първия съд, че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, може да се направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на вмененото престъпление с нужния интензитет на доказателствата, необходими в производството, свързано с мярка за неотклонение. Изводът на първата инстанция, че е налице обосновано предположение правилно е бил обоснован с корелиращите помежду си показания на свидетеля М. Д., протоколите за извършени процесуално-следствени действия, приложените писмени документи, както и трафичните данни на ползвани мобилни устройства.
Не могат да бъдат споделени аргументите на защита, че обоснованото предположение е разколебано, както и претенциите на обвиняемия за голословност на изводите, че травмите на ръката му са термични. Действително самият обвиняем е дал обяснения, в които е не е отрекъл пребиваването си на местопроизшествието поради извършване на сделка с икона със златен обков с гръцки граждани в района на църква. Подобна теза правилно е била преценена като защитна и неподкрепена от хронологията на събитията. Най-малкото късният среднощен час не дава основание да се приеме като достоверна версията на обвиняемия за извършване на търговия в близост по време на възпламеняване на процесното имущество. Несподеляема е и претенцията на обвиняемия, че травмата на ръката му била в следствие на сечене на дърва с брадва. Това твърдение в неговите обяснения, е било проверено по експертен път и отхвърлено чрез ползването на специалните звания на вещото лице – съдебен лекар. Видно от заключението му травматичните увреждания по лявата ръка на обвиняемие са причинени от действието на високи температури, като не е възможно да се дължат на травмиране с брадва по време на сечене на дърва. Настоящият съд споделя преценката на СмОС по отношение на възприетото наличие на опасност от извършване на престъпление и от укриване. Опасностите са били изведени от тежестта на деянието, високото ниво на организираност и конспиративност при неговото осъществяване, както и от особеностите на засегнатите обекти. Взето е било под внимание и обстоятелството, че обвиняемият е бил многократно осъждан за различни престъпления – кражби, телесни повреди, управления на автомобил с престъпна концентрация на алкохол, влизане в чуждо жилище със сила, набиране, транспортиране и превеждане през граница с цел използване за развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги, което ндикира лоши характеристични данни.
В кориците на делото, действителна са налице данни, че фактическата съпруга на обвиняемия е в позиция за се установи зад граница, тъй като поддържа контакти с лица, позиционирани там, от които получава и финансова подкрепа.
В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на защитата за липсата на опасност от укриване и извършване на престъпление.
Както правилно е посочил първият съд, адекватна неутрализация на посочените опасности може да се постигне само чрез изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража.
Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата, че по делото не се работи интензивно и мярката се е превърнала в излишна репресия спрямо И.. Това не намира опора в материалите по делото. Видно от тях по време на задържането на обвиняемия са били извършени и планувани множество процесуално-следствени действия, които не са налагали участие на обвиняемия по всяко едно от тях.
Не намират опора в материалите по делото и оплакванията за подценяване на здравословното състояние на обвиняемия. В кориците на досъдебното производство е било приложено постановление от месец април на прокурор, съгласно което на И. е била дадена възможност да посети различни медицински специалисти за консулатации. Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно производство и неговия ранен етап е именно мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 502 от 24.05.2020 г., по ЧНД № 22/2020 г. по описа на Окръжен съд – С..
Определението е
окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10:50
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: