Р Е Ш Е Н И Е
№ /28.10.2019г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 191 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от М.Ц.Ц. с ЕГН **********, с адрес *** срещу В.Л.В.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В
исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжникът при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Поради това се предявява иска по чл.422 ГПК.
Твърди се, че страните са сключили на 14.06.2017г.
договор за заем за сума в размер на 7000 лева, която ищецът е дал на ответника
в деня на сключване на договора със срок на връщане на заема 01.09.2017г..
Даденият заем е обезпечен с договорна ипотека от 14.06.2017г..
Твърди се, че ответникът не е изплатил заема.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7000 лева главница - парични
средства дадени в заем по договор за заем от 14.06.2017г., обезпечен с учредена
договорна ипотека от 14.06.2017г.., мораторна лихва в размер на 280.56 лв. за
периода 01.09.2017г. до 22.01.2018г. , ведно със законната лихва от деня на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, а именно 05.02.2018г.. Претендират
се разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответника.
В него твърди, че
договорът за заем за потребление е
реален договор, който се счита за сключен, когато едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. При липса на предаване на сумата липсва сключване
на договор. В представените от ищеца доказателства липсвало такива за реално
предаване на сумата, поради което този факт е недоказан, следователно иска
следва да бъде отхвърлен.
В хода на съдебните заседания ищцеца
чрез процесуланият си представител поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен, ответникът чрез назначения му особен представител моли за отхвърляне на
иска, поради липса на доказателства за предаване на заемната сума.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От Нот.акт № 51, том ІІІ,
рег. № 3406, дело № 364/2017 г., вписан с вх.рег. № 10, том І, 14.05.2017 г.,
акт № 10, том І, дело № 605/2017 г.; Договор за паричен заем от 14.06.2017 г.
се установява, че на 14.06.2017г. между страните е подписан договор за паричен
заем, според който ищецът дава в заем на ответника сума в размер на 7000 лева
със срок на връщане на сумата до 01.09.2017г.. В договора е посочено, че сумата
е предадена в деня на сключване на договора. За обезпечаване на дадената в заем
сума ответникът и Сийка Стоименова се задължават да учредят договорна ипотека
върху свои имоти, което те са сторили в деня на подписване на договора за
ипотека. Според договора за ипотека ищецът предоставя в заем на ответника сума
в размер на 7000 лева, която той се задължава да върне в срок от 80 дни считано
от 14.06.2019г.. За обезпечаване на вземането на ищеца ответникът и Сийка
Стоименова му учредяват договорна ипотека върху свои недвижими имоти.
От ЧГД № 280/2018 г. по описа на РС Провадия се
установява, че е подадено Заявление за
издаване на заповед по чл.417 от ГПК от ищеца срещу ответника. По него е
издадена заповед за изпълнение № 204/07.03.2018г., според която ответника е
следвало да заплати на ищеца следните суми: в размер на 7000 лв. (седем хиляди
лева), заплащане на дължима сума по Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот от 14.06.2017г.; законната лихва за ненавременното
издължаване на гореконкретизираната главница от 7000.00 лв., считано от датата
на депозиране на настоящото заявление в съда - 05.02.2018 г., до окончателното
погасяване на дълга; в размер на 280.56 лева (двеста и осемдесет лева и 56 ст.)
мораторна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 22.01.2018 г., както и сумата от 626 лв. /шестстотин двадесет и шест
лева/ - представляваща заплатени разноски от които 146 лв. заплатена държавна
такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Заповедта е връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящия иск.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
В
тежест на ищеца по предявеният иск е да докаже, че между страните по делото е сключен процесния
договор за заем и договорна ипотека, с посочените в исковата молба условия, че
е изправна страна по него – че е предал в заем 7000 лева на ответника на
14.06.2017г..
В тежест на
ответната страна е да докаже правоизключващите си и правопогасяващи възражения.
По договорът
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид. От доказателствата по делото безспорно се
установи, че страните са сключили процесния договор за заем и договорна
ипотека, по силата на които на 14.06.2017г. ищецът е предал в заем на ответника
сума в размер на 7000 лева. Доказателства за предаването на сумата се съдържат
и в двата договора. Ответникът не успя да докаже, че е върнал взетата в заем
сума, поради което искът за главницата се явява основателен.
По отношение на
искът по чл.86 ЗЗД съдът намира следното: крайният срок за връщане не взетата
сума, уговорен между страните е до 01.09.2017г., поради което ответникът изпада
в забава на 02.09.2017г. и от този ден на основание чл.86 ЗЗД той дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендираното обезщетение
от ищеца е в размер на 280.56 лева за периода от 01.09.2017 г. до 22.01.2018 г.. Съдът намира, че
обезщетение се дължи за периода 02.09.2017г. – първият ден, от който ответникът
е изпаднал в забава до 22.01.2018г. – както е поискано от ищеца. За този
период, използвайки електронен калкулатор - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът изчисли, че дължимото
обезщетение по чл.86 ЗЗД върху главницата от 7000 лева е в размер на 278.06
лева. Поради това иска по чл.86 ЗЗД следва да се уважи до размера от 278.06
лева и отхвърли за разликата от този размер до претендирания от 280.56 лева.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния
разноски в исковото производство до размера на уважената част от иска. Разноски
по заповедното производство не следа да се присъждат, тъй като вече са
присъдени по издадената заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.280/2018г.. Разноските
сторени от ищеца в исковото производство са в размер на 146 лева за държавна
такса, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 680 лева – депозит за особен
представител на ответника. Общият размер на сторените от ищеца разноски е 1126
лева, от които съразмерната част на предявените искове следва да му се присъдят
1125,62 лева.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК съществуването на вземането на М.Ц.Ц. с ЕГН **********, с адрес *** към В.Л.В. с ЕГН **********, с адрес ***, за което е издадена Заповед №
204/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 280/2018г. по описа на ПРС, ПО
ОТНОШЕНИЕ дължимост на следните парични вземания: в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева), представляващи заем
даден от ищеца на ответника по Договор за заем, сключен по между им на
14.06.2017г., вземането, по който е обезпечено с учредена договорна ипотека
върху недвижим имот на 14.06.2017 г., обективирана в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека; законната
лихва за ненавременното издължаване на гореконкретизираната главница от
7000.00 лв., считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.02.2018
г., до окончателното погасяване на дълга; в размер на 278.06 лева (двеста и седемдесет и осем лева и шест ст.)
мораторна лихва за периода от 02.09.2017 г. до 22.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за претендирана мораторна лихва за разликата от 278.06 лева за периода от 02.09.2017 г. до
22.01.2018 г., до претендирания размер 280.56 лева за периода от 01.09.2017 г. до 22.01.2018 г..
ОСЪЖДА В.Л.В. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на М.Ц.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 1125,62 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..