Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 16.01.2020г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                      

                                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.ЕВА

                           СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.ева въззивно гражданско дело № 8222 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 31.01.2019г., постановено по гр.д. № 26142/2016г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, е уважен предявеният от М.С.С. срещу „П.Н.“ ЕООД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто му име, в резултат на публикуване на 15.04.2016г. на електронен адрес www.pik.bg на статия, съдържаща клеветническо твърдение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2016г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 2 000 лева до предявения размер от 5 000 лева, представляващ частичен иск от иск в пълен размер от 25 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ищеца. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон. Счита, че по делото са установени всички елементи на съдебно предявеното вземане, но неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от процесните изрази не са клеветнически, което е повлияло при формиране на извод за справедлив размер на претенцията за обезвреда. Ето защо се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи до размер на сумата от 5 000 лева.

Насрещната страна в производството - „П.Н.“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответното дружество срещу решението на СРС, с което предявеният иск е уважен до размер на сумата от 2 000 лева. Жалбоподателят поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се навеждат съображения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл изрично относно обстоятелството кои от процесните изрази приема за обидни, и кои от тях за клеветнически. В жалбата се твърди, че претендираните неимуществени вреди не били доказани, тъй като разпитаните по делото свидетели не разграничили уврежданията причинени на ищеца от три идентични по своето съдържание публикации. На следващо място не били доказани затруднения в работата на ищеца, нито влошено здравословно състояние в резултат на процесната статия. Жалбоподателят поддържа релевираното в първоинстанционното производство възражение, че в статията е налице изрично позоваване на друга статия, публикувана в друг електронен сайт, поради което счита, че не следва да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия автор. Навеждат се и съображения за неправилност на изводите на СРС при определяне на размера на подлежащите на обезщетяване вреди, тъй като съдът не е съобразил, че те не са в резултат единствено от процесната публикация. Ищецът бил обект на коментари за същите обстоятелства и в други публикации, поради което съдът следва да ги обсъди и да мотивира извод дали и те, наред с обсъжданата публикация, не са причинили душевни болки и страдания на ищеца и едва след това да определи по справедливост какво обезщетение да присъди. По тези съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззивникът-ищец М.С.С. оспорва подадената от ответното дружество въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространяването на неверни и позорящи личността факти, съдържащи се в процесната статия.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят относно съществуването на процесната статия от 15.04.2016г. с посоченото от ищеца съдържание, както и че ответникът е издател на електронно издание, поместено на електронен адрес www.pik.bg. Счел е, че част от изложените в статията твърдения не са неверни и позорящи личността на ищеца, нито съдържат обидни изрази. Посочено е, че единственият израз, представляващ клевета, е изречението „До момента няма заловен извършител на престъплението, а подозренията на полицията към С. остават“. СРС е кредитирал събраните по делото гласни доказателствени средства, като е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 2 000 лева, поради което е уважил предявеният иск до посочената сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника: виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника е възложено извършване на някаква работа, като вината се презюмира /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, съответно - твърденият размер на вредите.

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на СРС за липса на спор между страните по делото по част от релевантните обстоятелства, а именно: за факта, че процесната статия с посоченото от ищеца съдържание е публикувана на 15.04.2016г. на електронен адрес www.pik.bg, както и че ответникът е издател на електронното издание, поместено на същия електронен адрес, поради което е доказано възлагането на работата /изготвянето и публикуването на статиите/ от страна на ответника на неговите служители-автори на статиите. Правилен и законосъобразен е изводът на СРС, с който е прието, че в доказателствена тежест на ответника е установяване верността на публикуваната информация, като в допълнение на това следва да се посочи, че ответникът носи отговорност само за верността на информацията, но не и за негативни субективни оценки и мнения на авторите, освен ако последните сами по себе не засягат достойнството на лицето, /т.е. самите те осъществяват престъпния състав на обидата/. Нормата на чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира основния принцип на свободата на печата и другите средства за масова информация, която свобода, обаче, не е неограничена, тъй като тя опира до границата, установена от нормата на чл. 41, ал. 1 от, а именно - правата и доброто име на другите граждани. В конкретният случай ищците поддържат, че с процесната статия е нарушена именно посочената рамка, установена от нормата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като с клеветнически твърдения, изнесени в процесната статия, е засегнато доброто му име в обществото и човешкото му достойнство.

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че част от процесните изрази не съдържат клеветнически твърдения, както и не представляват обида. Конкретно това са следните изрази: „Дясната ръка на Б. прострелян след люта кавга с алкохолния бос М.С.!“; „…Г.С.– Ш. е бил прострелян броени часове след тежък скандал с боса на „Винпром Карнобат“ М.С.. Това е една от версиите, които проверява полицията, след като преди около две години Ш. бе надупчен от куршуми близо до офиса си до хотел „Хемус“. Версията е добила по-конкретни измерения, тъй като разследването е установило, че вечерта преди стрелбата в баровския ресторант на С. се събрала шумна компания богаташи, сред които бил и М.С.. След полунощ между гуляйджиите възникнала свада и няколко човека си тръгнали, огласяйки с псувни и закани улица „Крум Попов“…. Половин час по-късно тръгващият си от заведението наследник на Б. бил атакуван с изстрели. Някой изгърмял 5 куршума с пистолет срещу Ш., но само един от тях улучил гангстера в рамото“.

За да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени в съответствие със съвременните стандарти за морал. Изрази, съдържащи посочените признаци, не са обективирани в процесната статия в посочената й част. Използваните в посочената част на статията изрази не осъществяват и признаците на  клеветнически твърдения, доколкото последните по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Позорно обстоятелство е конкретен факт от миналото или настоящето, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на личността, или са илюстрация за определени негативни последици от същото поведение. Освен това те трябва и да са неистински, т. е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. В случая нито един от употребените изрази в посочената част от процесната статия не е позорен, тъй като не се отнася до факти за ищеца, които могат да бъдат преценени като неморални, недостойни или да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото. В този смисъл позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него. В аспекта на изложеното възражението на ответното дружество, че тези изрази са препечатани от друга статия, като е посочен техният автор, което изключва отговорността на издателя, се явява неотносимо към спора.

В случая ищецът претендира репариране на претърпени неимуществени вреди и от следния израз „…До момента няма заловен извършител на престъплението, а подозренията на полицията към С. остават“. Настоящият съдебен състав счита, че всички процесни изявления следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка, а не изолирано и самостоятелно. Посочените по-горе изявления, по отношение на които съдът формира извод, че сами по себе си не съдържат клеветнически твърдения или обидни изрази, имат пояснителен характер към останалите разпространени твърдения, предмет на исковата претенция, поради което следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка.

Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това  е така, тъй като съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията/. Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл.147, ал.1 от НК/, с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му.

Безспорно е, че в статията е изнесена информация, която свързва ищеца по категоричен начин с твърдения, че разследващите органи подозират същия в извършване на тежко престъпление срещу личността, а именно – опит за убийство. В случая са изнесени данни, засягащи пряко личността на ищеца, които представляват разгласяване на неверни позорни обстоятелства, че компетентните държавни органи са формирали на този етап от разследването съмнение за вина на ищеца в извършване на престъпление. Използваните в статията изрази осъществяват признаците на  клеветнически твърдения, тъй като представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т. е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. В случая употребените изрази в процесната статия, въведени като предмет на спора, се отнасят до факти за ищеца, които могат да бъдат преценени като неморални, недостойни и са от естество да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото. По делото не се установи изнесените факти да са верни. Напротив, като доказателство е прието писмо от СДВР от 06.11.2017г., в което е удостоверено обстоятелството, че в работните версии по оперативното дело по ДП 134/2014г. не се съдържат имената на М.С., нито на друго заподозряно лице.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че не следва да носи имуществена отговорност за този конкретен израз /“до момента няма заловен извършител на престъплението, а подозренията на полицията към С. остават“/ в публикуваната статия, тъй като не става дума за първоначална статия, а такава, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател. В статията, публикувана на сайта на Инфонюз, не се съдържа твърдение, че полицията подозира С. в извършването на престъпление. В тази статия има единствено данни за среща между ищеца и Г. С., както и за обстоятелството, че Г.С.бил атакуван с изстрели /конкретните изрази са: „Половин час по-късно тръгващият си от заведението наследник на Б. бил атакуван с изстрели. Някой изгърмял 5 куршума с пистолет срещу Ш., но само един от тях уличил гангстера в рамото“/. В тази статия не се съдържат други коментари или изявления относно конкретен евентуален извършител на престъпление. Напротив, изрично е посочено, че е „неизвестен нападател“. Ето защо не може да се направи извод, че в случая е налице препредаване на информация, изнесена за първи път в друга статия.

 

 

 

 

В 40, ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена свобода на печата и другите средства за масова информация, която е свързана с правото на личността и на обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. С разпоредбите на чл. 39-41 на Конституцията на Република България се уреждат и права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, равно е по тежест на останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на двете групи права - между свободата на словото и правото на информация, от една страна и правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, от където настъпва засягане на други конституционно защитени ценности - правата и доброто име на гражданите.  Свободата на словото не съдържа възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.  

 

 

 

В конкретния случай се установи, че е нарушен баланса на посочените конституционно защитени ценности - свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите от друга.

При съобразяване на посочените  

 

 

 

 

 

 

 

правни констатации се налага извод за наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата, така и на възложителя на работа, в лицето на ответника. При това положение ищецът има правото да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на понесените вреди съдът съобрази следното:

Общото правило е, че всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно е причинил другиму. В тази връзка следва да се разгледа релевираното възражение на ответното дружество относно причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесната статия, както и във връзка с определянето на справедливия размер на неимуществените вреди. В случая както бе посочено, в публикуваната статия на сайта Инфонюз не се съдържат изявления по отношение на ищеца, които представляват обидни или клеветнически изрази, поради което не могат да обосноват твърдените от ответника последици, относими към размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Както е прието в константната практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, причинен чрез изнесено в медиите клеветническо твърдение, следва да се преценяват всички обективно установени обстоятелства, в това число характера на твърдението и в каква степен то е злепоставящо; изживените от пострадалия негативни емоции и доколко това клеветническо твърдение се е отразило на общественото мнение за личността, включително и с оглед заеманата от пострадалия обществена длъжност. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например - вида и характер а на увреждането, начин а на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968 г.). При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Съгласно решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1251/2012г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, при искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

Причинените вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от събрани в първоинстанцинното производство гласни доказателствени средства.

Свидетелят Д.Б.има непосредствени възприятия относно реакцията на ищеца при запознаване с процесната статия. Двамата били близки приятели, като свидетелят бил изпълнителен директор на една от фирмите на С., което изисквало да комуникират всеки ден или през ден. След излизането на статията, ищецът се е чувствал зле, тъй като с написаното му приписвали обвинения, че е поръчител на покушение срещу Г. С.. След тази статия ищецът бил много разстроен, затворил се в себе си, станал по-сприхав, много хора, в това число и служители във фирмите на ищеца, питали свидетелят дали написаното е вярно. Приятелите му започнали да странят от С., а самият той се чувствал много зле, наложило се да пие билкови хапчета за сън. Това се отразили и на семейните му отношения, тъй като обръщал по-малко внимание на децата.

Идентични са и показанията на свид. С.М., който е бил иконом в дома на ищеца. Свидетелят излага личните си възприятия относно настъпилата промяна в поведението на С. след излизането на процесната статия. Той станал затворен, не искал да разговаря, дори и за неща, които касаят битови проблеми в къщата, променили се отношенията му с жена му и децата, спрял да се храни.

Показанията и на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани като логични и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. Всеки от свидетелите изнася в показанията си впечатленията си относно начина по който се е отразила процесната статия върху ищеца и в показанията им липсват вътрешни противоречия, доколкото липсват взаимно изключващи се изявления за един и същи факт, поради което липсва основание същите да не бъдат приети за безпристрастни. В практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на изложеното, дори и да се приеме, че свидетелите Б.и М. са заинтересовани от изхода на спора /тъй като свид. Б.е близък приятел на ищеца и изпълнителен директор на една от фирмите му, а свид. М. е иконом в къщата на ищеца/, то при преценка на техните показания по реда на чл. 172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти. Ирелевантно е обстоятелството по какъв начин свидетелите са достигнали до процесната статия, кой им е обърнал внимание върху нея и кога са прочели статията, поради което така наведените от ответника възражения не следва да се обсъждат. От свидетелските показания се установи също, че въпросната публикация се е отразила негативно на ищеца. Той  е изпитвал страдания и негативни душевни изживявания, които съставляват неимуществени вреди, подлежащи на репариране. При определяне конкретния размер на обезщетението съдът съобрази и факта, че ищецът М.С. е публична личност, а процесните твърдения са разпространени чрез интернет сайт, до който достъп имат неограничен кръг лица, т.е. клеветнически твърдения са станали достояние на неограничен кръг лица, както и че тези твърдения подронват личния авторитет и достойнството на ищеца и внасят съмнение в морала на същия. Безспорно е, че с оглед характера на разпространените клеветнически твърдения, същите се отличават с тежестта си с оглед общоприетите норми за етика и морал. От друга страна по делото не е установена голяма продължителност и интензитет на негативните изживявания, както и особена продължителност на периода на възстановяване от тях. С оглед изложеното се налага извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което би репарирало неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие процесната статия, е в размер на 5 000 лева.

По тези съображения се налага извод, че първоинстанционно решение следва да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция да се уважи в пълния предявен размер от 5 000 лева.

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сторените съдебни разноски в размер на 1 080 лева.

По отношение на разноските:

При този изход на спора въззивникът-ответник няма право на съдебни разноски.

В полза на въззивникът-ищец следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски в размер на 60 лева за държавна такса.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца М.С. следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 026 лева.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Предявеният иск е за парично вземане, оценяем е и делото е гражданско. В случая цената на иска е 5 000 лева, а съгласно цитираната разпоредба на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по искове по граждански дела с цена до 5000 лв., включително /в този смисъл е определение № 39 от 29.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 463/2015г., IV ГО/.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 28188 от 31.01.2019г., постановено по гр.дело № 26142/2016г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.С.С. срещу „П.Н.“ ЕООД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 2 000 лева до предявен размер от 5 000 лева, представляващ частичен иск от иск в пълен размер от 25 000 лева, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на „П.Н.“ ЕООД съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 080 лева, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Е да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД допълнително сумата от още 3 000 /три хиляди/ лева /представляваща разликата между дължимия справедлив размер на обезщетението от 5 000 лева и присъдения с решението на СРС размер от 2 000 лева/, предявена като част от вземане в пълен размер от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от изрази в публикувана статия от 15.04.2016г. на електронен адрес www.pik.bg, със заглавие: „Екслузивно в ПИК! Скандално разкритие! Дясната ръка на Б. прострелян след люта кавга с алкохолния бос М.С.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Е да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от още 1 026 /хиляда двадесет и шест/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Е да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 60  /шестдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

                                      

                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

                                                

                                                   

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                       2.