№ 240
гр. Пазарджик, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Попова Въззивно
гражданско дело № 20225200500224 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя „Фератум България“ ЕООД, нередовно призован не се
явява представител. Отрязък от призовката не е върнат и приложен по делото.
Ответницата по въззивната жалба Р. ИВ. Й., редовно призована не се
явява.
Съдът докладна постъпила молба от „Фератум България“ ЕООД с която
се моли да се даде ход на делото. Заявява, че няма други доказателствени
искания. Няма да сочи доказателства. Представя списък на разноски ведно с
издадена фактура и приложен документ за пращането.
Постъпило е становище от ответницата Р. ИВ. Й., чрез пълномощникът
й адв.Г.Ч. в което заявява да се даде ход на делото. Оспорва въззивната
жалба. Заявява, че няма други доказателствени искания. Няма да сочи
доказателства. Представя списък на разноски.
С оглед изричното становище не ередовнония жарлбоподател ъдът
намира, че е налице процесуална пречка по даване хода на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
С Решение № 187/21.02.2022 г., постановено по гр. д. № 20215220100926
на Районен съд Пазарджик, съдът е осъдил „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
управителите Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова,
да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. П..., на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.23 и чл.22 от ЗПК, сумата от 538.08 лв. /петстотин
тридесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща заплатена без
основание сума по Договор за потребителски кредит № 9... г., сключен
между „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* и Р. ИВ. Й., ЕГН
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 10.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на Р.
ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. П..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски за държавна такса в размер на 50.00 /петдесет лева/ и депозит за
вещо лице в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лв.
ОСЪДИЛ е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на
адвокат Г.Г. Ч., ЕГН ********** от Адвокатска колегия - София със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9, на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. /триста лева/.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба „Фератум България“ ЕООД, чрез адв. Е.Ц.. Моли да се отмени същото,
като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди ,че
решаващия състав правилно е приел, че между ищеца и ответното дружество
е сключен договор за потребителски кредит, както и че същият не е нищожен
поради липса на волеизявление от страна на ищеца, поради нарушение на
2
предписаната от закона форма или поради размер на шрифта, по-малък от
законоустановения. Моли съдът да приеме за неправилни изводите за
нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗКП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На първо място твърди ,че съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер
на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР
било императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената
в Приложение №1 към ЗПК формула. Законът не поставя условие да бъде
включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно
нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която
потребителят се задължава да заплати. Формулата за изчисление на ГПР
включва като елементи при изчисляване единствено главница, лихви, разходи
по кредита, погасителни вноски.
Неправилен в този смисъл бил изводът на съда, че в договора за кредит не
било ясно как е изчислен ГПР. Доколкото, за изчисляване на процента на
разходите според нормативно определената формула, е необходима
математическа подготовка много над тази на нормалния неспециалист, то
едва ли описанието на математически операции ще внесе приетата от съда
яснота.
На следващо място се твърди, че съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК, общите
разходи по кредита включват известните на кредитодателя суми по
допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане
на кредита. Както било установено в рамките на съдебното дирене, ищецът е
можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с
поръчителство от избрани от него физически лица. Следователно, сключване
на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ (Малта), не било
задължително условие при отпускане на кредита. Кредитодателят не само не е
бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в
договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на
ЗПК не е имал право на това. Тази сума не е била известна на кредитодателя,
доколкото се уговаря между потребителя и трето за кредитното
правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките за
включване в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК, а
3
и с оглед житейската и правна логика.
Включването на клаузата за обезпечение чрез Фератум Банк (Малта) в чл. 5
от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на
преддоговорните отношения между страните. Ищецът е избрал да
кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане на отпуснатия
кредит да бъде обезпечена по определен начин, който избор е отразен в
предложения му договор. Това обаче не означавало, че кредитодателят има
информация относно условията, при които ищецът и третото лице
(поръчител), ще постигнат споразумение, съответно не е ясно уговореното
между тях възнаграждение. Следователно не е налице и нарушение на чл. 10,
ал. 2 от ЗПК, съответно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съгласно посочените
разпоредби, кредиторът не можел да изисква от потребителя такси, които не
са уговорени в договора за кредит по вид и размер. В процесния случай
кредиторът не бил изисквал подобни такси, доколкото възнаграждението по
договора за поръчителство не се уговаря, нито се дължи на дружеството,
отпуснало кредита. Ответникът не знае и не е уведомяван за
възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, поради което е
обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Изводът на съда в обратния смисъл бил произволен, като за това не са
събрани никакви доказателства в хода на съдебното дирене. Твърди се, че
такова възнаграждение може и да не се дължи въобще, ако потребителят
предостави обезпечение чрез поръчителство от физически лица. В същото
време, следвайки логиката на решаващия състав, ако потребителят обезпечи
договора за кредит чрез поръчителство от физическо лице (свой роднина),
като уговори с това физическо лице дължимо възнаграждение в размер, в
пъти по-голям от този на кредита, то тази сума също трябвало да бъде
включена в ГПР.
При това положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максимално
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.е. стопанска дейност по отпускане
на кредити от небанкови финансови институции не може да съществува
поначало, тъй като всеки договор за кредит би бил недействителен по волята
на кредитополучателя и поръчителя. В допълнение, в посочения пример
отново не е възможно за кредитодателя да узнае размера на уговореното
възнаграждение между потребителя и поръчителя, още по-малко преди
сключване на договора за кредит с оглед изчисляване на ГПР. Обратно на
4
посоченото от съда, релевантно спрямо основателността на иска е
обстоятелството, че възнаграждението по договора за гаранция, сключен
между ищеца и „Фератум Банк“ (Малта), е прехвърлено от „Фератум
България“ ЕООД към поръчителя.
На основание чл. 16, ал. 2 от Общите условия към договор за потребителски
кредит „Фератум България“ ЕООД имал право да получава и трансферира
плащания, които са предназначени за трети лица, стига да може да
идентифицира за кого е предназначено плащането. От изложените твърдения
в исковата молба било видно, че ищецът е платил по сметка на „Фератум
България“ ЕООД и част от дължимо възнаграждение по договора за гаранция
с „Фератум Банк“ (Малта). В исковата молба се признава, че ищецът дължи
на „Фератум Банк“ (Малта) сума по договора за гаранция. Трябва да се
съобрази и признанието на ищеца в исковата молба, че има задължения към
„Фератум Банк“ следва да се вземе предвид, а на основание чл. 16, ал. 2 от
Общите условия към договор за потребителски кредит „Фератум България“
ЕООД има право да събира тези задължения и следователно има правно
основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на ответника суми
по договора за потребителски кредит. Следователно възнаграждението по
договора за гаранция, било заплатено в полза на трето по спора лице.
„Фератум България“ ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с
договора за гаранция. Това означава не само, че не е налице намерение за
нарушаване на закона от страна на ответника, но и че при потвърждаване на
постановеното съдебно решение, ищецът би се обогатил без правно основание
за сметка на ответника.
Искането е да се отмени решението в обжалваната му част и да се
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като
неоснователни. Претендира се присъждане на направените по делото в първа
и втора инстанция разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба Р. ИВ.
Й., чрез своя процесуален представител адв. Г.Ч.. Счита въззивната жалба за
неоснователна. Твърди ,че първоинстанционният съд правилно, обосновано и
справедливо е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от
налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост, като не е допуснал
нарушение на процесуалните правила. Разглеждащият състав на РС
5
Пазарджик правилно и законосъобразно бил разпределил доказателствената
тежест между страните в производството, като се е произнесъл и по
направените доказателствени искания както на ищцовата, така и на ответната
страна в производството. Първоинстанционният съд правилно и обосновано
бил приел в мотивите на решението си, че Р.Й. предсрочно е погасила изцяло
сумата по сключения договор за потребителски кредит № 9... г., а именно в
общ размер на 2038.08 лева, както и че последната е изплатена единствено и
само на „Фератум България” ЕООД. Излагат се подробни съображения във
връзка с направените възражения във въззивната жалба.
Искането е да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди
решението, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
двете инстанции.
Прави възражение за недължимост и прекомерност на претенднраното
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответното
дружество за пред настоящата съдебна инстанция.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните списъци по
чл.80 от ГПК и писмени становища.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 12.06.2022 год..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,15
часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7