О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1256
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно гражданско дело № 1239 по описа за 2017 година по описа на
Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от Н.Ш.Ш., длъжник по изп.дело № 117/ 2011 г. на ДСИ при Районен съд –
Асеновград, чрез адв.Н.К., против действие на съдебния изпълнител - налагане на
запор на вземане на длъжника от трето лице / запор на банкова сметка/. ***елно
действие. Направено е и искане за намаляване на заплатеното от взискателя в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, както и искане за освобождаване
на жалбоподателя от заплащане на държавни такси.
В предоставения му срок ответникът по жалбата – взискател
в изпълнителното производство, е депозирал възражение срещу нея. Счита жалбата
за недопустима като просрочена, а алтернативно, ако съдът я счете за допустима,
счита, че тя е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното
изпълнително действие. Заявил е, че жалбата е недопустима, тъй като е
просрочена. От друга страна, тя се явява неоснователна и моли да се остави без
уважение.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав
Белазелков, срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва
да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло
несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително
изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху
частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е
платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.
Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от
съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на
запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са
получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта. Пропускането на срока осуетява
само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му
обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно). Във всички
случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по
жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител, обезщетение за
всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху
несеквестируемо вземане.
В настоящия случай длъжникът – жалбоподател не е посочил
датата на узнаване на плащането от третото задължено лице. Посочено е
единствено, че със съобщение изх. № 17-10-42577/ 15.12.2016 г. на „Банка ДСК“ –
Асеновград длъжникът е уведомен за наложен запор на банковата му сметка, но
липсва изложение на обстоятелствата на коя дата това съобщение е връчено на
длъжника, поради което и не може да се установи дали подадената жалба е в срок.
Видно от пощенското клеймо, същата е постъпила в пощата на 16.02.2017 г. Същата
обаче се явява процесуално недопустима на друго основание.
В жалбата са неведени оплаквания в насока, че съдебният
изпълнител е извършил закононарушение, като не е уведомил писмено длъжника, че
ще му налага запор на банковата сметка, като по този начин го лишил от правото
му на защита, както и от възможността да поиска разсрочено месечно плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението,
както и постановлението за разноските. Атакуваното изпълнително
действие не подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл.435 от ГПК лимитативно
са уредени изпълнителните действия, които подлежат на контрол от страна на
окръжния съд, а именно на атакуване подлежи насочването на изпълнението чрез
налагане на запор върху несеквестируема вещ или вземане, а именно обжалването
на тези изпълнителни действия е допустимо само на изрично посочените в закона
основания. В случая се обжалва налагане на запор на вземане от трето лице, без
да са наведени съображения за несеквестируемост, което се явява извън
предметния обхват на проверката по чл.435 от ГПК. При това положение, макар да се твърди
ненадлежно уведомяване за изпълнението, доколкото законодателят е възвел конкретни изпълнителни действия и
конкретни основания, на които е
допустимо да се обжалват
те, а твърдения за
наличието на такива от страна на жалбоподателя не са изложени, то подадената от него жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане, като производството по нея се прекрати.
За пълнота ще се посочи, че не се възприема възражението
на жалбоподателя, че не е подписвал покана за доброволно изпълнение, тъй като
такава е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Налице е и признание за
уведомяване на длъжника, като с молба вх. № 10580/ 18.08.2011 г., същият е
посочил, че по делото е получил уведомление за получаване на покана за
доброволно изпълнение. Следователно, същият е имал възможност да погаси
доброволно задължението си, както и да постигне уговорка с взискателя за
разсрочване на плащането, за което по изпълнителното дело липсват данни. Не са
налице и предпоставките на чл.454, ал.1 от ГПК, тъй като сочената разпоредба е
приложима при насочване на изпълнението върху движима вещ, пред каквато
хипотеза не сме изправени понастоящем.
Не се възприема и възражението на жалбоподателя, че
предвид неуведомяването му са се натрупали лихви, тъй като вземането по
изпълнителния лист не е лихвоносно, тъй като представлява вземане за разноски
по административно дело.
Жалбата на длъжника в
частта за прекомерност на заплатеното от взискателя възнаграждение, съдът
намира за недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК срокът за
обжалване на постановлението за разноски е едноседмичен и в настоящия случай е
започнал да тече от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, в
която е посочен размерът на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение. Най – късната дата на узнаването на това задължение е тази на депозиране
на молбата на длъжника до съдебния изпълнител, в която същият е посочил, че е
получил уведомление за ПДИ, а именно на 18.08.2011 г. Ето защо, срокът за
обжалване на посоченото изпълнително действие е изтекъл на 25.08.2011 г.,
поради което и подадената на 16.02.2017 г. жалба се явява недопустима и следва
дасе остави без разглеждане. Същата обаче се явява и неоснователна, тъй като
съгласно чл. 10, т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, (в редакцията преди изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп., бр. 84
от 2016 г., приложима в настоящия казус), за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението
е: за образуване на изпълнително дело - 100
лв.; за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл. 7, ал. 2 или в размер на 150лв. или в общ размер от 250лв. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 200лв., поради което и същото е под минимума,
предвиден в посочените разпоредби, поради което и същото не се явява
прекомерно. С оглед изложените по – горе съображения обаче, съдът намира, че следва да остави подадената жалба в тази част без
разглеждане, като прекрати настоящото производство.
Жалбоподателят е направил искане за
освобождаването му от заплащане на държавни такси по настоящото производство, като твърди, че е в невъзможност да ги
заплати. Приложил е към заявлението доказателства и е депозирал декларация.
Съдът намира молбата за неоснователна. От представената декларация се
установява, че молителят е декларирал, че притежава етаж от жилищна сграда.
Липсва декларация относно притежаване на средства по депозитни или влогови
сметки в банки. От събраните в хода на изпълнителното производство данни се
установява, че длъжникът е притежавал сумата от 916лв. по спестовен влог в
Банка“ДСК“, върху която сума е наложен и атакуваният запор. Липсват
доказателства или декларация от страна на длъжника, че не притежава други
средства по сочения влог.
С оглед изложеното, съдът намира, че макар да е
декларирал нисък размер на доходите си и заболявания, то длъжникът може да
реализира граждански плодове от притежавания етаж от къща, а и притежава
средства по спестовен влог в Банка “ДСК“АД. Ето защо съдът намира, че не може
да се направи обоснован извод, че молителят няма достатъчно средства да заплати
дължимата държавна такса. С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да
се остави без уважение, като длъжникът бъде осъден да заплати сумата от 25лв.
по сметка на ПОС, както и сумата от 12лв. с включен ДДС по чл.35 от ТДТГПК по
сметка на ДСИ при Районен съд – Асеновград.
Водим
от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх.№
15614/ 18.05.2017 г., подадена от Н.Ш.Ш., длъжник по изп.дело № 117/ 2011 г. на
ДСИ при Районен съд – Асеновград, чрез адв.Н.К., в частта, с която се обжалва
действие на съдебния изпълнител - налагане на запор на вземане на длъжника от
трето лице / запор на банкова сметка/, ***, с която е направено искане за
намаляване на заплатеното от взискателя в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1239/ 2017
г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, ХІV гр.с. в посочените части.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя Н.Ш.Ш., чрез адв.Н.К. за освобождаване от внасяне на държавни
такси по производството по в.гр.д.№ 1239/2017 г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, ХІV гр.с. и по изп.дело № 117/ 2011 г. на ДСИ при Районен съд –
Асеновград за внасяне на такса по чл.35 от ТДТГПК.
ОСЪЖДА Н.Ш.Ш., ЕГН **********,***, да заплати
сумата от 25лв./двадесет и пет
лева/- държавна такса за настоящото производство по сметка на Окръжен съд -
Пловдив, както и сумата от 12лв.
/дванадесет лева/с включен ДДС – такса по чл.35 от ТДТГПК, по сметка на ДСИ при
Районен съд – Асеновград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните с частна жалба пред Апелативен съд –
гр.Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.