Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет и четвърти септември година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12311 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са два преки иска с правно основание чл. 432 от КЗ, във
връзка чл.45 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Р.К.С., с ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. П.К.,
с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на З. „Л.И.” АД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева – главница (частичен иск
от общо 50 000 лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 20.12.2016г.
причинено от водача на л.а. „Ситроен Берлинго”, с
рег.№*****, както и сумата от 1789,90 (хиляда седемстотин осемдесет и девет
лева и деветдесет ст.) – претърпени имуществени вреди от направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.12.2016г. до окончателното плащане на задължението.
Претендира се също присъждане на
сторените по делото разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба, че на
20.12.2016г. около 09:10 часа, в гр.Монтана на пешеходна пътека тип „Зебра”
лицето Д.Х.А., водач на л.а. „Ситроен Берлинго”, с
рег.№*****, застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” под полица № BG/22/116000623468,
със срок на валидност от 25.02.2016г. до 24.02.2017г., причинил виновно
процесното ПТП, като не намалил скоростта и блъснал пресичащата като пешеходец Р.С.,
вследствие на което и причинил телесни повреди, изразяващи се в счупване на
горния край на тибията, както и множество натъртвания, охлузвания и
насинявания. Сочи се, че ищцата е претъпяла имуществени вреди в размер на
1789,90 лева за закупуване на лекарства, лечение и за медицинско ортопедично изделие. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата като не намалил
скоростта на управлявания от него автомобил и не спрял на пешеходна пътека.
Сочи се, че за процесното ПТП е
образувано досъдебно производство №1088/2016г. по описа на РПУ-Монтана, което
към момента на завеждане на исковата претенция все още не е приключило.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от ответното З. „Л.И.” АД.
Ответната страна оспорва изцяло направеното искане по основание и размер.
Оспорва се, че процесното ПТП е настъпило по изключителната вина на лицето Д.Х.А.,
оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между реализираното ПТП
и настъпилите увреждания. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат поради несъобразяване на ищцата с конкретната пътна
обстановка. Твърди се, че ищцата е нарушила нормата на чл.113 от ЗДвП, като не
се съобразила с разстоянията до приближаващите транспортни средства и тяхната
скорост, макар да е минавала по пешеходна пътека. Оспорва да са настъпили описаните в исковата
молба травми и увреждания, като вид и характер. Сочи се, че претенцията на Р.К.С.
е била разгледана, като при съобразяване тежестта на травмите З. „Л.И.” АД е определило обезщетение от 7
000лв. за неимуществените вреди и 21,50 лв. за имуществените вреди. Ответното
застрахователно дружество поддържа, че така е изпълнило задълженията си по щета
№ 0000-1000-03-17-7216, като счита, че така определеното обезщетение възмездява
увреденото лице.
В законоустановения срок по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата оспорва наведените от
ответника възражения.
В срока за депозиране на допълнителен
отговор по искова молба е постъпил такъв от ответника, който поддържа
наведените възражения.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощика си адв.К. поддържа предявените искове. На основание чл.214,
ал.1 ГПК в о.с.з. на 24.09.2019г. е допуснато увеличение на размера на иска за
неимуществени вреди от 30 000лв. на 80 000лв.
В съдебно заседание ответникът чрез юрк. Николова оспорва предявените искове.
Съдът,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. №0000378/20.12.2016г.
и протокол за оглед на местопроизшествие от 20.12.2016г. на ОД на МВР Монтана ,
се установява, че на 20.12.2016 год., около 0910 ч, в гр. Монтана,
настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен Берлинго” с регистрационен № *****управляван
от Д.Х.А. и пешеходката Р.К.С., като в следствие на удара пострадала пешеходката – с фрактура на
десен крак. /л.7, л.117-118 от делото/
В раздел „обстоятелства и причини“ на КП за
ПТП е отразено, че водачът на МПС не е спрял и не е намалил скоростта си, при
наличие на пешеходна пътека тип „зебра“ и блъска пресичащата платното
пешеходка. Отразено е, че спрямо водача
на автомобила е съставен АУАН №885356.
Видно
от приетия неоспорен АУАН
№885356/ 20.12.2016г. съставен от
автоконтрольор при ОД на МВР Монтана, с-р „ПП“, против Д.Х.А., за това, че на 20.12.2016 год., около 0910 ч, в гр.
Монтана, при управление на л.а. „Ситроен Берлинго” с рег. № *****при
приближаване на пешеходна пътека тип „зебра“, не спира и не пропуска
пресичащата по пешеходната пътека Р.К.С., като я блъска с предна лява част,
нанасяйки и фрактура на долния крайник, с което нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП./л.149 от делото/
От приетата епикриза по ИЗ с № 44371
на УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр.Плевен, е отразено, че Р.К.С. на 61г. е постъпила
на лечение на 20.12.2016г. в Клиниката по ортопедия и травматология на
болницата, след като пострадала при ПТП, когато била блъсната от лек автомобил.
Травмирала десния си крак в областта на колянната става. Обективно е установено
наличие на деформация в областта на дясната колянна става, хематом и оток и
палпаторна болка в областта на същата.Невъзможни активни и пасивни движения. При
проведената рентгенография е установена фрактура на латералния тибиален
кондил.Проведена е операция при което е извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза. Ищцата е изписана е с подобрение на 26.12.2016г. с окончателна
диагноза - фрактура на латералния тибиален кондил на дясната подбедрица. /л.8 от делото/
Представен е документ издаден от
болница УМБАЛ “Г.Странски”-гр.Плевен -Клиника по ортопедия и травматология на
21.12.2016г., както и фактура №70000008115/22.12.2016г., от които е видно, че
ищцата Р.К.С. е заплатила 1390,00лв за закупуване на имплант./л.9, л.13 от делото/ Приети са неоспорени
7 броя фактури и касови бележки за закупени лекараства, помощни средства
– патерици, ортеза, всички на обща стойност 1789,90лв./л.14-л.21 от делото/
От приетия протокол на медицинска
ортопедична комисия при МЦ „НМЦ“ ЕООД от
05.06.2017г., Р.К.С. е била в отпуск по
болест от 20.12.2016г. до 17.06.2017г., по повод счупване горния край на тибията
/голям пищял/, като е отразено мнение за продължаване на временната
нетрудоспособност от ТЕЛК./л.70
от делото/
С ЕР №1994 от 19.06.2017г. на ТЕЛК за общи
заболявания при УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр.Плевен, при ищцата са установени
ограничени активни и пасивни движения в дясна колянна става, претъпяна операция
–осеосинтез металика, в процес на рехабилитация, предвижване с помощни
средства, като е дадено мнение да се продължи временната нетрудоспособност с 60
календарни дни./л.71
от делото/
От
приетата епикриза по ИЗ 1911/2017г. издадена от „ПМЧ“ЕООд гр.Враца, се установява, че е
провела рехабилатационни процедури от 17.05.2017г. до 24.05.2017г. /л.72 от делото/
От
заключението на медицинската експертиза с вещото лице д-р В.Т. – специалист
съдебна медицина, се установява, че
ищецът Р.К.С. на 61г. след претърпяното на 20.12.2016г. ПТП е получил е получила следните травматични увреждания:Счупване от компресионен тип на
страничния кондил на дясната подбедрица.Увреждането е било съпроводено с
травматичен оток на кодяното довел до деформация, хематом и болка. По повод причиненото нараняване е било приложено оперативно лечение
изразяващо се в кръвна репозиция и метална остеосинтеза. При този вид
увреждания обичайният срок за възстановяване, когато не се наблюдават
усложнения на травмата е около 4-5 месеца.След този период следва да се наблюдава
възстановяване на функцията на крайника в пълен обем. По отношение на
направените разходи за закупуване на остеосинтезните материали, вещото лице
сочи, че същите са задължителни, не се покриват от НЗОК и не могат да бъдат
избегнати.
В обясненията си в о.с.з. на 30.10.2018г. вещото лице д-р Т. допълва, че
при ищцата е налице ограничение и
болезнени движения в дясната колянна става, контрактура /трайно свиване на
ставата, без да може да се разгъва/ от 20 градуса в дясната колянна става, като
е затруднена походката.Пояснява, че
контрактурата и ограниченята, обикновено остават до живот, при такъв тип
травми, които са вътреставно счупване. Обосновава, че колянната става е
най-сложната става в човешкото тяло, т.к. носи цялата тежест на тялото и в
случая при ищцата не се очаква някакво
подобрение, в смисъл функцията на крайника да бъде възстановена в пълен обем,
т.е. ще остане до живот някакъв обем движение, което ще е ограничено и походката ще бъде затруднена. Вещото
лице сочи, че при прегледа, е установил, че ищцата се придвижва с бастун, куца
и не може да си сгъне и разгъне кракът в коляното.
Заключението на СМЕ, съдът възприема като обективно, компетентно и
кореспондиращо с неоспорените медицински документи.
Видно от Епикриза по ИЗ1649/2019 на
Специализирана болница по рехабилитация Вършец, ищцата е лекувана от
29.03.2019г. до 05.04.2019г., като са констатирани ограничени и болезнени
движения и функционален дефицит в областта на претърпяното счупване-диафазата
на тибията./152 от делото/
Свидетелката Г.Г./36г., дъщеря на ищцата/, сочи в
показанията си, че след произшествието видяла майка си в болницата на инвалидна
количка, цялата с охрузвания. Направили и
операция на десния крак. Имала нужда от чужда помощ, докато била в болницата.
След операцията свидетелката останала при майка си, защото тя не можела да мърда от леглото. Била борбен и
силен човек, но след произшествието паднала духом. Около два Р. била обездвижена.
Предвижвала се с две помощни средства. Свид. Георгиева сочи, около 4-5 месеца
майка и правела движение от леглото до инвалидната количка. Имала нужда от
помощ за тоалет и обслужване. Сочи също, че ищцата самостоятелно не може да се
движи все още. Живеела на село и ако се наложи да отиде да си купи хляб, излизала
с бастун. Изцяло не можела да сгъва и разгъва кракът, не можела да клекне.
Преди инцидента Р. била много активна,
работела като санитар, постоянно била в движение, гледала три зеленчукови
градини. Сега вече не работела, трудно пътувала с автобус, а с влака било
невъзможно, защото не можела да се качи и да слезе от него.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.Г., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Свидетелят
Д.Х.А. /68г., без родство/, разпитан в о.с.з. на 19.03.2019г., сочи в показанията
си, че се спомня за ПТП, което се случило в гр.Монтана, през декември 2017г.
Сочи, че карал л.а. „Ситроен Берлинго” и не е блъснал, а бутнал само
пешеходката, която пресичала улицата между поликлиниката и зъболелчение носейки
шишета вода. Сочи, че след сблъсъка помогнал на жената да седне на тротоара.
Твърди, че е спрял преди пътеката и се движел с 10-15 км/ч. Това станало в центъра на града, където имало
много коли, пешеходците излизали и нямало видимост. На маркировката на пътеката
имало спрели коли, които се разбягали след прозшествието.
Съдът преценява показанията на Д.Х.А.
по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид, че наказателното производство не е
приключило, като не ги кредитира, в частта относно твърдяното от свидетеля
спиране, преди пътеката, като взема предвид възможната заинтересованост.
От
заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж. К. Г., се установява, следния механизъм на произшествие: На 20.12.2016 год., около 09,10 ч. в гр.
Монтана, лек автомобил „Ситроен Берлинго” с регистрационен № *****управляван от
Д.Х.А. е извършил маневра „десен завой“ и от ул. „Цар Борис III“ е навлязъл в
пътното платно на бул. „Александър Стамболийски“ в посока бул. „Трети март“ със
скорост от порядъка и не по - висока от 15 км/ч. Поради наличие на паркирани автомобили след пешеходната пътека,
водачът е разположил автомобила по средата на пътното платно.
- Пешеходката Р.К.С. на 61 години,
носейки бутилки с вода, е предприела пресичане на пътното платно на булеварда
от десния тротоар към срещуположния по пешеходната пътека с начин на
придвижване „спокоен ход“.
- Водачът не е възприел пешеходката в
момента на навлизането й в пътното платно, или е възприел със закъснение и е
задействал автомобила за спиране когато се е намирал на около 5,60 м от мястото
на удара.
- Настъпил сблъсък с предна дясна част на
автомобила в областта на десния край на предна броня по лявата страна на тялото
на пешеходката, от което същата паднала на асфалта, получавайки описаните
травми в десния крак. Автомобилът е установен в непосредствена близост до
мястото на произшествието, както е отразено на скицата на ПТП.
Вещото лице обоснова извод, че
причината за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер -
закъснялата реакция на водача на лекия автомобил за спиране в момента на
навлизане на пешеходката в пътното платно по пешеходната пътека. Пояснено е, че
в Протокола за оглед се съдържат данни за техническата изправност на автомобила
- ходова част в изправност и начина на спирането му. Сочи се още, че за водача
на автомобила ударът е бил предотвратим чрез своевременно екстрено спиране,
което не налага изследване на други технически възможности за предотвратяване
на сблъсъка.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от инж.Г., като обективно.
По
делото е безспорно, че между ответника „З.Л.И." АД, и деликвента Д.Х.А. е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил „Ситроен Берлинго”,
с рег.№***** със застрахователна полица № BG/22/116000623468,
със срок на валидност от 25.02.2016г. до 24.02.2017г., което е видно и от
приетата справка. от ИЦ на ГФ./л.23
от делото/
Не се спори по делото, че Р.С. е заявила пред ответното застрахователно
дружество претенция с молба №4185/ 13.04.2017г. за обещетение на вредите от ПТП
претърпяно на 20.12.2016г., по която е образувана щета № 0000-1000-03-17-7216 на
З. „Л.И.” АД.
Не
се спори, че претенцията е била разгледана, като З. „Л.И.” АД е определило обезщетение от 7 000лв. за неимуществените вреди и 21,50 лв. за имуществените вреди. / писмо изх.№ 7475/ 29.07.2017г. на л.22 от делото/
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от
дата 13.04.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно
се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на..
Съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на повторната САТЕ, сочи на
извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента Д.А. изразяващо се в нарушение на правилата за
движение и конкретно на чл.119 от ЗДвП, според който при приближаване към
пешеходна пътека водачът на МПС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което
деяние е довело до вредоносен за ищеца резултат – физически травми предизвикващи
болки и страдания.
По размера
на обезщетението за неимуществените вреди:
Претърпените от ищцата неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса. Съдържанието на понятието "неимуществени вреди", в
което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК, / Така при определяне на размерът на неимуществените вреди,
определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление №
4 от 23. 12.1968 г. на Пленума на ВС, съдът съобрази силата, продължителността на болките и
страданията от около 5 месец; претъпения трикратен болничен престой за лечение
и рехабилитация; продължителна нетрудоспособност – повече от 6 месеца;
активната възраст на ищцата - 61 години,
преживения стрес и уплаха, обстоятелството, че след изписването й от болница е трябвало да
ползва чужда помощ, болезнения процес на възстановяване. От събраните гласни
доказателства се установи и промяната в емоционалното и психическо състояние на
ищцата – от борбен и активен човек, е паднала духом и в депресивно състояние.
Установи
се от заключението на СМЕ и поясненията на вещото лице д-р Т. в о.с.з., че при ищцата не се очаква подобрение, в смисъл функцията на крайника да бъде
възстановена в пълен обем, т.е. ще остане до живот някакъв обем движение, което
ще е ограничено и походката ще бъде
затруднена. Установи остатъчен функционален дефицит в колянната става на десния
крак, който затруднява движенията
ходене, качване и слизане. Съдът
съобрази тази неблагоприятна прогноза относно здравословното състояние на
ищцата и липсата на възможност за пълно възстановяване на увредения крак. При
определяне на обезщетението съдът съобразява и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 35
000 лева. В останалата част до пълния предявен частичен размер от 80 000 лева,
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В пълния претендиран размер от 1789.90 лева,
следва да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Имуществените вреди са настъпили в резултат от произшествието и се изразяват в
направени разходи за лечение и ортопедичен
консуматив /имплант/, който не подлежи на
финансиране от НЗОК.
По
възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
Неоснователно
ответникът твърди с поведението си
ищцата да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Този свой извод
съдът основава на създадените със Закона за движение по пътищата задължения на
пешеходците, както следва: пешеходецът е длъжен, преди да навлезе в платното за
движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващо превозно средство и със
скоростта му на движение (чл. 32, ал.1 от ЗДвП); пешеходецът е длъжен при
пресичане на платното за движение по пешеходна пътека, освен спазване на
горното задължение, да не удължава ненужно престоя си на пешеходната пътека и да
не спира без необходимост на пътното платно и да спазва светлинните сигнали
(чл. 113, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП).
В случая не се установява тези задължения да
са били нарушени от ищцата. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че ищцата е пресичала на
обозначеното за целта място, а именно пешеходна пътека и при разрешителен за
пешеходци сигнал на светофарната уредба. В случая не се установи нито
противоправно пресичане от страна на пострадалата, нито същата внезапно да е
излязла на пешеходната пътека, поради което водачът на автомобила да не е могъл
да реагира бързо и адекватно. По делото не се установи ищцата по някакъв начин
да е създала опасност както за самата себе си, така и за останалите участници в
движението. Точно обратното, същата е предприела пресичане на обозначеното за
това място. Житейски и законово поведението на водачът на процесния автомобил е
било неправилно и противоправно с оглед на факта, че при приближаване към
пешеходна пътека той е длъжен да пропусне стъпилите на нея или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта и спре. В случая причина
за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на
увреждащото МПС.
По искането за присъждане на лихва за
забава:
Върху обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди застрахователят дължи законна лихва, която следва да бъде
определена съгласно чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ. Така, срокът, в който ответното
дружество е следвало да се произнесе по същество по отправената му претенция е
три месеца от датата на подаването й /13.04.2017 г./ или до 14.07.2017 г. От
този момент той е изпаднал в забава и дължи лихва. Искането на ищцата за
присъждане на лихва от по-ранен момент е неоснователно, тъй като действащия КЗ
(за разлика от отменения Кодекс) дава на застрахователя 3 месечен срок от
сезирането му, за разглеждане на претенцията и произнасянето по нея. Едва с
изтичането на този срок и съгласно цитираните по-горе правни норми,
застрахователят изпада в забава. По изложените съображения, лихва за забава върху
претендираните обезщетения следва да бъде присъдена от 14.07.2017 г. до
окончателното изплащане на главниците. Претенцията за лихва за забава за
периода 20.12.2016г. до 13.07.2017г., като неоснователна следвва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно чл.
83, ал.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се следват
разноски на 43,75 лв., съразмерно на уважената част от иска./общо сторените
разноски от 100лв. депозит за експертиза/
С оглед частично уважените искове, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от
ищеца, адвокат П.К.- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете в размер на 1538,26 лв. с ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за
уважената част от исковете в размер на 1471,56
лв.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете 196, 87 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО,
I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Зазстрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***,
да заплати на Р.К.С., с ЕГН: *********, с адрес ***, сумата 35 000 лв. /три и пет хиляди лева/, на основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.12.2016г. от водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго”,
с рег.№*****, ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2017г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 от КЗ, за разликата от присъдения до
целия предявен размер от 80 000 лв.,
както и иска за лихва за периода 20.12.2016г. до 13.07.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Зазстрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Р.К.С., с ЕГН :*********, с адрес ***, сумата 1789,90 /хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и
деветдесет ст./ – претърпени имуществени вреди от направени разходи за лечение,
ведно със със законната лихва,
считано от 14.07.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Зазстрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК *****, да
заплати на адв. П.К.- САК, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, сумата от 1538,26 лв. с
ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА
Р.К.С., с ЕГН: *********, да заплати на „Зазстрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК *****, сумата 196,87 лв., съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА„Зазстрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК *****, да заплати по сметка на СГС, сумата 1471,56 лева, държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдените на ищцата суми могат да се изплатят по банкова сметка ***.52
от делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: