Решение по дело №1341/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 70

гр. Горна Оряховица, 10.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1341 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:    

Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 и чл. 149 от СК от С.Н.Х. ***. О. чрез адв. Л. Илиева срещу Л.Б. – полски гражданин, за определяне на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето им Н.. Ищцата твърди, че по време на съвместното им съжителство във Великобритания на 15.06.2014 г. се родил синът им. Постепенно отношенията им се влошили. След няколко раздели с ответника, ищцата решила да се върне в България. Тук живее от м. октомври 2016 г. заедно с малолетния им син. Бащата на детето идвал всяка година за по една седмица. През последната година ответникът не поддържал връзка с ищцата. Същата нямала контакт с него, не знаела къде е адреса му. Счита, че има нужните родителски и морални качества необходими за правилното отглеждане на детето, качества които според нея бащата няма. Въвежда твърдения, че същият злоупотребява с наркотици и алкохол, незаинтересован бил към детето, съществувала езикова бариера помежду им, което било и причината да го изостави. Иска от съда да определи местоживеенето на детето да бъде при нея, да се определи режим на лични контакти между детето и ответника, който посочва в исковата молба, както и да бъде осъден да заплаща за напред издръжка в размер на 150 лв. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. П. С. счита, че искът е допустим. Намира за недоказано твърдението на ищцата, че ответникът злоупотребява с алкохол и наркотици. Оспорва посоченото от ищцата, че няма връзка с ответника. Предлага режим на лични отношения различен от посочения в исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за раждане /стр. 8 /се установява, че страните са родители на детето Н. родено на *** г., по време на съвместното им съжителство. От представения социален доклад и показанията на свидетеля М. Х., се установява, че ответникът последно е идвал в България, за да види детето, си през м. юни 2019 г. Пращал му е по 100 паунда на месец до края на 2019 г., когато е преустановил заплащането на издръжката. Свидетелката посочва, че основната грижа за детето е поета от майката, а когато е възпрепятствана ѝ помагала. Посочва, че ответникът работел във ферма в Англия, че страните са живели заедно до лятото на 2016 г., когато ищцата се прибрала с детето и заживели в домът ѝ в с. П.. Свидетелства, че когато ответникът идвал в България отсядал на хотел и обикновено това се случвало през лятото. Престоят му продължавал около 10 дни.

От представената служебна бележка издадена от Директора на СУ „Божур“ гр. Г.О., се установява, че детето е записано в детската градина за учебната 2018/2019 г. и редовно я посещава.

На основание чл. 59, ал. 6 СК ищцата е изслушана, като от обясненията които дава, се установява, че ответникът работи в зеленчукова ферма в Англия. Поддържал контакт с детето си посредством социалните мрежи. Към момента не знаела местонахождението му. През „Уестърн юниън“ изпращал по 100 паунда издръжка, но спрял да плаща такава от началото на 2020 г.  Посочва, че в зеленчукова ферма заплащането е около 10 паунда на час, както и че месечните разходи за самоиздръжка излизали за около 700-800 паунда. Посочва, че ответникът все по-рядко се свързвал с нея, все по-рядко се интересувал от детето.  

По делото е приложен социален доклад, в който е отразено, че към момента на изготвянето му, детето се отглежда и възпитава от неговата майка, подпомагана от нейната майка М. Х. и баща Н. Х.. Сочи се, че майката е осигурила за детето си сигурна и стабилна семейна среда, а в семейството имало добри взаимоотношения и привързаност.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По аргумент от разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Настоящото производство, което се развива по реда на чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданско - правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е инициирал производството.

В случая предвид незаинтересоваността на бащата, спор относно родителските права за детето фактически няма.

Видно от събраните доказателства – изслушването на ищцата и свидетелските показания на Х., е, че ответникът постепенно се е дезинтересирал от детето си, като го търси все по рядко. Появила се езикова бариера помежду им.  На следващо място, категорично се установи, че при отглеждането и възпитаването на детето, майката може да разчита на помощта на своите родители.

Съобразявайки установените по делото факти, че от раздялата между страните, настъпила през 2016 г., когато ответникът е останал да живее в Англия, а майката се е върнала с детето си да живее в България, детето живее с майка си, която е подпомагана от нейните родители, отглежда се от нея, като помежду им е налице силна привързаност, и майката притежава добър родителски капацитет, полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието му, съдът счита, че следва да определи местоживеенето на детето да бъде при нея на адрес с. П., както и на нея да бъде възложено упражняването на родителските права.

Независимо от отношенията на страните, от липсата на заинтересованост на бащата от детето му, в интерес на същото е да поддържа връзка и с двамата си родители, поради което на бащата следва да се определи режим на лични отношения с него, упражняването на който ще зависи предимно от неговото желание и възможности. Определянето на такъв режим е задължително и с оглед разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК. За подходящ съдът намира режима на лични отношения на бащата с детето, който да включва всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя, с преспиване при него, както и да ги взема при себе си 20 дена през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, както и през дните на официални празници през второто полугодие на съответната година и в деня, следващ личните празници на детето.

В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата издръжка на детето от бащата.  Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е определена минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление №350 на МС, от 19.12.2019г. е определен размер на минималната работна заплата от 610 лв., съобразно който минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 152,50 лв., независимо от възможностите му да плаща такава. В случая по делото ищцата е претендирала присъждане на 150 паунда, но съдът намира, че основателен и доказан е само размерът от 100 паунда, колкото е плащал бащата преди образуване на делото, доколкото не се установява размерът на месечния му доход към момента, а и ищцата не доказа детето да има специални потребности и нужди, обосноваващи по висок от присъдения размер. Исковете в тази част се явяват частично основателни до сумата от 100 британски лири /223,82 лв., изчислени по курс към 10.03.2020 г./, а до целият предявен размер от 150 британски лири следва да се отхвърли.

При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски се явява основателна. Ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати понесените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за заплатената държавна такса в размер на 30 лв. и 300 лв. депозит за особен представител назначен на ответника, или общо от 630 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по делото държавна такса в полза на ГОРС върху присъдената издръжка за детето в размер на 322,30 лв. по иска по чл. 143 СК.

 

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Л. Б., ЕГН **********, на майката С.Н.Х., ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при нея на адрес:  с. П.***

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Л. Б., роден на *** г., гражданин на Република Полша и детето Н. Л. Б., ЕГН **********, както следва: право на бащата да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя, с преспиване при него, както и да го взема при себе си двадесет дни през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, както и през дните на официални празници през второто полугодие на съответната година и в деня, следващ личните празници на детето.

ОСЪЖДА Л. Б., роден на *** г., гражданин на Република Полша ДА ЗАПЛАЩА на детето си Н. Л. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Н.Х., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 100 британски лири /паунда/, изчислени в български левове съобразно официалния курс на БНБ към момента на плащането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.07.2019 г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане, до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до целия предявен размер сумата от 150 британски лири /паунда/.

ОСЪЖДА Л. Б., роден на *** г., гражданин на Република Полша ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на  322,30  лв.

ОСЪЖДА Л. Б., роден на *** г., гражданин на Република Полша ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Х., ЕГН **********, с пост. адрес: ***. О.СУМАТА от 630лв. - сторените по делото разноски за платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :