Р
Е
Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 28.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен,
в публичното заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря В. Русева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 101 по описа за 2023
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.И.И. с ЕГН **********,
с адрес ***2, депозирана чрез адвокат Н. И. Т. от Адвокатска колегия – гр.Шумен,
със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 23-0323-000071/27.03.2023г. по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, издадена от началника на РУ към ОДМВР-гр.Шумен, РУ – гр.Велики
Преслав, с която на М.И.И. с ЕГН ********** е наложена ПАМ „прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***“ за срок от 9
месеца, считано от 27.03.2023г.
В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед поради издаването ѝ в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят релевира доводи, че притежава
валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Министерството на
вътрешните работи на Република Франция, поради което счита решаващото становище
на издателя на административния акт за неправилно и отправя искане за отмяна на
процесната заповед. Обективира претенция за присъждане на съдебни разноски.
В първото съдебно заседание по делото М.И.,
редовно и своевременно призован, се явява лично и с адвокат Н.Т.от ШАК, която
излага становище за основателност на жалбата. В съдебното заседание, в рамките
на което са проведени устните състезания, оспорващият не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, началник на РУ към ОД
на МВР – гр.Шумен, РУ-гр.Велики Преслав, се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба и отправя искане за отхвърлянето ѝ.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 27.03.2023г., около 10.25 часа в гр.
Върбица, на ул. С.В., в близост до бензиностанция „Роу Бак“, в посока ул. А.С.,
М.И. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н **,
когато бил спрян от полицейски екип, състоящ се от мл. автоконтрольор М.Х. и
мл. автоконтрольор Н. М.. При
извършената проверка полицейските служители установили, че свидетелството за
управление на МПС на водача било отнето по съдебен ред в Република Франция, въз
основа на което заключили, че същият управлява МПС в нарушение на изискванията
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За описаното административно нарушение срещу М.И.
бил съставен АУАН серия GA № 928919/27.03.2023г. от св.М.Х. - мл.автоконтрольор
в РУ - гр.Велики Преслав.
Въз основа на така съставения АУАН, на
27.03.2023г. началникът на РУ към ОД на МВР – гр.Шумен, РУ – гр.Велики Преслав
издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0323-000071/27.03.2023г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на оспорващия била наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н **“ за срок от 9 месеца, считано от
27.03.2023г.
Заповедта била връчена на М.И. на
27.03.2023г., който с жалба с рег. № 323000-1180/06.04.2023г. по описа на РУ – гр.Велики
Преслав я оспорил пред Административен съд – гр.Шумен, по повод на което е
образувано и настоящото административно дело.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна
мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. директорът на ОД на МВР – гр.Шумен е
овластил определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, между които в т. 1.6 фигурира и
началникът на РУ – гр.Велики Преслав. От изложеното следва, че оспорената
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
административен орган.
При издаване на заповедта са спазени и
изискванията за форма по чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК - същата е обективирана в
писмен вид и съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което не страда от
порок по смисъла, вложен в чл.146, т.2 от АПК.
При извършената служебна проверка, съдът
не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяна
на оспорения акт. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в
специалния закон, производство.
Заповедта е мотивирана, като в същата са
обективирани фактическите основания за издаването й, които кореспондират с
посочените правни такива. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е
управлявал собствения си автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и
място, като е извършил нарушение, изразяващо се в управление на МПС, след като е
бил лишен от това право по съдебен ред в Република Франция.
Установените от административния орган
фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства - Справки, Докладни записки и от разпита на полицейските
служители, извършили конкретната проверка. По делото са приложени и Писмен Отговор
рег. № Ф-6382/24.03.2023г. до началника на РУ – гр.Велики Преслав от Отдел
„Интерпол и ММО“ при Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“, Отговор с рег. № В-10700/25.05.2023г. от Отдел
„Интерпол и ММО“ при Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ до директора на ОД на МВР – гр.Шумен и Отговор с
рег. № В-13570/03.07.2023г. от Отдел „Интерпол и ММО“ при Министерство на
вътрешните работи, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ до
директора на ОД на МВР – гр.Шумен по получено съобщение от Интерпол Брюксел. Според
данните, отразени в посочените документи, М.И. е притежавал френско СУМПС № 17AR16272, случай № 141226300019, издадено на
07.09.2017г. от префектура Isere, като на
08.09.2021г. свидетелството му е било отнето поради управление на МПС след
употреба на наркотици. Впоследствие М.И. е преминал през задължителния
медицински преглед, но не е кандидатствал за ново валидно френско СУМПС пред
компетентните власти, при което към 27.03.2023г. не е разполагал с издадено
ново валидно френско СУМПС.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП ПАМ
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца
до една година се налага за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Нормата съдържа няколко основания за прилагане на
ПАМ от посочения вид – прекратяване на регистрация на пътно превозно средство,
като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е
посочено управление на МПС от лице - собственик, който е лишен от съответното
право по съдебен ред. При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка е установено по надлежния ред нарушение от посочения вид. Безспорно е в
случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното, поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за
установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В
случая такива доказателства не се установяват – към жалбата М.И. представя ксерокопие
от френски документ, придружен с превод на български език, който обаче не е
подписан от неговия издател, а отразените в него данни се опровергават от
приобщените по делото официални документи, поради което не следва да бъде ценен
като достоверен източник на правно релевантна информация.
При установени категорични данни за
лишаване от право да управлява МПС по съдебен ред на жалбоподателя в Република
Франция, за липса на последващо издадено ново валидно френско СУМПС и предвид факта
на управление на МПС от водач, който е лишен от това право, е налице хипотезата
на чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП, като административният орган е имал
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и последният
действа в условията на задължителна администрация, т. е. преценката и мотивите
за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване
на самата правна норма.
Принудителните административни мерки са
форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл. 171 от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения. В оспорената заповед се съдържат мотиви защо е
наложен срок на мярката, който е по-голям от предвидения минимален срок от 6
месеца, като органът правомерно е приел, че определеният срок от 9 месеца е
оправдан с оглед високата степен на обществена опасност на допуснатото от дееца
нарушение, поради което липсват основания за изменение на заповедта в частта ѝ
относно продължителността на принудителната мярка. В настоящия случай
налагането на ПАМ се налага, за да се преустанови извършването на едно
нарушение, каквото представлява неправомерното и нерегламентирано използване на
моторно превозно средство, което се осъществява със спирането му от движение,
постановено спрямо собственика.
Оспорената заповед е съобразена с целта
на закона и с принципа на чл. 6 АПК. При издаването ѝ
административният орган е упражнил правомощията си добросъвестно и точно е
приложил закона, а самата заповед не засяга други права и законни интереси, освен
възможността да се управлява конкретното МПС, чиято регистрация е прекратена, за
определен срок, за да бъде постига целта на закона – да се предотврати
извършването на нови нарушения по ЗДвП. Следователно не е налице засягане на
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава – да се осигури безопасността на движението по пътищата,
защита на живота и здравето на всички участници в движението, включително на нарушителите,
и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е
постигната именно чрез препятстване възможността за управление на автомобила, с
който е осъществено нарушение на правилата за движение по пътищата. В този
смисъл балансът между личните и обществените интереси винаги е в полза на
обществения интерес, който е по-значимият интерес, доколкото касае цялото
общество и държавата.
По изложените съображения съдът счита,
че оспорената Заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на делото, оспорващият
следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И. с ЕГН **********,
с адрес ***2, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0323-000071 от 27.03.2023г. по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от началника на РУ към ОДМВР - гр.Шумен,
РУ – гр.Велики Преслав, с която на М.И.И. с ЕГН ********** е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ***“ за срок от 9 месеца, считано от 27.03.2023г.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН **********,
с адрес ***2, да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен деловодни разноски в размер на
100 /сто/ лева.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: