Присъда по дело №2595/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Присъда №183/23.07.2024г. по НОХД № 2595 по описа за 2024 год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимия Ж. Й. Й. - роден на 23.06.1986 г. в гр. Варна,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН
********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че в периода от месец декември 2023
година до месец юни 2024 година включително, в с.Приселци, обл.Варна, след като е
бил осъден с Решение № 3464/27.10.2023г. по гр. дело № 6849/2022г. по описа на
Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 17.11.2023 г., да издържа свой низходящ
- сина си В.Ж.Й., роден на 15.12.2017 г., чрез неговата майка и законен представител
Ц.В.Я., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски, всяка в размер на 300 лева, на обща
стойност 2 100,00 /две хиляди и сто/ лева.

По делото бе проведено открито разпоредително заседание, в хода на което от
страна на подсъдимия и неговия защитник бяха представени доказателства –платежно
нареждане в оригинал за извършен банков превод по сметка на Ц.В.Я. за сума в
размер на 2 100 лева с основание за внасяне - 7 вноски за издръжка на В.Ж.Й., за
периода месец декември 2023 година - месец юни 2024 година.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият,
при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетеля, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия и свидетеля.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
срещу подсъдимия обвинение. Счита, че предвид приобщените доказателства за
извършено плащане на вноските по издръжката следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да не се наказва подсъдимия, тъй като преди
постановяване на присъда в първата инстанция е изпълнил задължението си и не са
настъпили вредни последици за пострадалото лице.
1

Защитникът на подсъдимия - адв.П. счита, че обвинението е доказано. Счита, че
във връзка с извършеното плащане от подс. следва да се приложи хипотезата на чл.
183, ал. 3 от НК.
Подсъдимият Ж. Й. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление, като сочи
причините поради които не е заплащал издръжка –наличие на друго дете- бебе и
обстоятелството, че при първа възможност е заплатил парите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

През 2016г. подс. Ж. Й. Й. и св. Ц.В.Я. заживели на семейни начала, като нямали
сключен граждански брак. От съвместното им съжителство на 15.12.2017 г. се родило
детето В.Ж.Й.. Подс.Й. признал детето като свой син. Заедно с тях живеело и детето от
предходна връзка на св. Я., за което двамата полагали грижи. Впоследствие през 2021г.
Й. и Я. се разделили. Подсъдимият заживял с друга жена, от която през м.09. 2022г. му
се родило дете.
След раздялата им с подс., св.Я. живеела заедно със синът им в с.Приселци,
обл.Варна.
След раждането на второто дете на подс. комуникацията между него и св.Я. била
преустановена, поради което и тя депозирала молба в РС-Варна с искане да й бъде
предоставено да упражнява родителските права над детето В. и за заплащане на
издръжка от страна на подсъдимия.
С Решение по гр.дело № 6849/2022 г. на ВРС, 14 състав, подс.. Й. бил осъден да
заплаща месечна издръжка в полза на детето В.Й., чрез неговата майка и законен
представител - св. Ц.Я., в размер на 300, 00 лв., с падеж пето число на месеца, за който
се дължи. Посоченото решение влязло в законна сила на 17.11.2023 г. Със същото
решение родителските права над детето били предоставени на майката, а
местоживеенето на детето било определено по адреса на неговата майка в с.Приселци,
обл.Варна.Със съдебният акт бил определен и режим на лични отношения на бащата с
детето.
След 17.11.2023 г. (влизане на решението в сила) подс. Й. не изпълнил своето
задължение да плаща издръжка в полза на своя низходящ- сина си В.Й.. Това негово
бездействие продължило през периода от м. декември 2023 г. до м. юни 2024 г.
включително. Поради горното св.Я. подала жалба в РП-Варна и било образувано
настоящото наказателно производство.
От изготвената и приложена по делото справка от Служба по вписванията Варна
към АВ при МП София /л.42-43 от ДП/ подс.Й. не притежава недвижим имот и
вещни права върху тях в РБългария.
От приложената справка от НАП-Варна /л.38 от ДП/ е видно, че в периода от
18.11.2021г. до 13.03.2024г. подсъдимият е бил в трудово правоотношение работодател
-заложна къща „Дискрет „ ЕООД.
Отделно от това от изискана и приложена по ДП справка от ТП НОИ – Варна /л.40
от ДП/ и Агенция по заетостта , дирекция „Бюро по труда“-гр.Варна/л.45 от ДП/ е
видно, че за подсъдимия не е изплащано обезщетение за временна
2

неработоспособност и не е отпускано обезщетение за безработица .
Видно от приложената по делото справка от Сектор ПП-Варна /л.77 от ДП/ подс. не
притежава МПС.
От представеното по делото платежно нареждане за извършен банков превод в
полза на св.Я. е видно, че подс. на 05.07.2024г. е платил дължимите 7 вноски за
издръжка на детето В.Й. за периода от месец декември 2023 година до месец юни 2024
година включително.
Видно от приложената по делото справка съдимост /л.14 от СД/ подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Цв.Я. дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Като искрени, логични и съответни на останалата доказателствена съвкупност бяха
кредитирани и обясненията на подсъдимия Й..
Съдът кредитира всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото / заверен препис от решение по гр.д. № № 6849/2022 г. на ВРС, 14 състав ,
справките от различни институции - ТД на НАП, НОИ , Агенцията по заетостта,
Агенция по вписванията, сектор ПП-Варна, справки и заверени копия от материали по
изпълнително дело с длъжник подсъдимия, справка с характеристични данни, справка
съдимост, платежно нареждане за извършен банков превод за платена издръжка и др./
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин и категоричен
начин от показанията на св. Я., обясненията на подсъдимия, препис от решение №
6849/2022 г. на ВРС, 14 състав, справките от различни институции - ТД на НАП, НОИ
, Агенцията по заетостта, Агенция по вписванията, сектор ПП-Варна, справки и
заверени копия от материали по изпълнително дело с длъжник подсъдимия, справка с
характеристични данни, справка съдимост, платежно нареждане за извършен банков
превод за платена издръжка, както и от другите писмени материали по делото,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебния акт ако делото
се разглежда по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на
Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е необходимо
и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с
3

направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и
напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 /
2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от
показанията на свидетеля по делото Цв.Я., от препис от решение № 6849/2022 г. на
ВРС, 14 състав справките от ТД на НАП, НОИ , Агенцията по заетостта, Агенция по
вписванията, сектор ПП-Варна, справки и заверени копия от материали по
изпълнително дело с длъжник подсъдимия, справка с характеристични данни, справка
съдимост, платежно нареждане за извършен банков превод за платена издръжка.
Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са преки
доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични,
според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат
съмнения за достоверността им.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Подсъдимият Ж. Й. Й. - роден на 23.06.1986 г. в гр. Варна, българин, български
гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН ********** с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец декември 2023
година до месец юни 2024 година включително, в с.Приселци, обл.Варна, след като е
бил осъден с Решение № 3464/27.10.2023г. по гр. дело № 6849/2022г. по описа на
Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 17.11.2023 г., да издържа свой низходящ
- сина си В.Ж.Й., роден на 15.12.2017 г., чрез неговата майка и законен представител
Ц.В.Я., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски, всяка в размер на 300 лева, на обща
стойност 2 100,00 /две хиляди и сто/ лева.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката
трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и
намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в сила
съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящия му, в размер на повече от две
месечни вноски – 57 последователни месечни вноски. В настоящия случай от влизане
в сила на съдебното решение -17.11.2023г. до м.юни 2024г.вкл. подс. не е заплатил
нито една месечна издръжка за детето В.Й..

От субективна страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е
4

общественоопасните последици и ги е искал. Видно от събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства подсъдимият е бил запозната със съдебното решение
постановено за определяне на издръжката, което не се отрича и от самия него. Той е
получавал доходи от трудова дейност в инкриминирания период, видно от
приложените писмени доказателства. Обстоятелството, че има друго малолетно дете ,
за което следва да полага грижи не може да дерогира задължението му за заплащане
на издръжка. Ето защо съдът намира, че поради нежелание, съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока подс. не е осъществила дължимото според закона
поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от
СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение
за родителите (по аргумент за противното от чл. 143, ал. 2 от СК). Подс. е в
работоспособна възраст, полага труд по трудов договор макар да сочи, че е на 4 часа ,
няма данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват
възможността му да упражнява общественополезен труд и за друг работодател
съответно да водят до обективна невъзможност за изпълнение на задължението за
издръжка. Съдът намира още, че подс. не е бил в обективна невъзможност да заплаща
издръжка, тъй като не е изчерпал всички възможни законови механизми за справяне с
житейстата ситуацията, в която се е намирал. В горната насока е и налице достатъчно
константна съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д.
№ 205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ
н.о., Решение № 116 / 11.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 416/2017 г., III н. о ., и ред други.
Влошеното отношение с майката на детето - законният представител чрез който се
дължи издръжката, както и настъпилото в последствие родителско отчуждение между
бащата и настоящ подсъдим и детето, също не изключват субективният елемент на
деянието. По делото няма данни подсъдимият да е предприел действия по изпълнение
на съдебното решение по отношение на родителските права. Няма и доказателства,
освен неговите твърдения, че Я. е отказвала да му предоставя детето съобразно
съдебното решение. Горното е и без значение доколкото задължението на родителя да
издържа децата си е обективно и в принципен план не е обвързано от срещите и
контактите с тях. А и за липсата на тези срещи и контакти, както и за настъпилото
родителско отчуждение безспорно не е без значение пасивното поведение на
подсъдимия.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимата е доказано
по несъмнен начин по смисъла на чл.301, ал.2 от НПК, със събраните в
производството доказателства, съдът призна Ж. Й. Й. за виновен по предявеното му
обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
Въпреки, че го призна за виновен, съдът намери, че на подсъдимия не следва да
бъде налагано наказание, тъй като преди постановяване на присъдата пред първата
инстанция е изпълнил задължението си, като на 05.07.2024г. е заплатил дължимите за
издръжка на детето му седем пълни месечни вноски за периода от месец декември
2023 година до месец юни 2024 година включително, чрез неговата майка и законен
представител. Последната е потвърдила пред съдебния състав, че е получила вноските
за издръжката, като по делото няма доказателства да са настъпили други вредни
последици за детето. Поради това и като съобрази нормата на чл.183, ал.3 от НК съдът
призна подсъдимия за виновен и не му наложи наказание.

5

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ПРИ ВРС:

6

Номер на акта:	183
Дата:	23 юли 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110202595
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юни 2024 г.

Присъда по дело №2595/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите