Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 12.07.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар А.Т.,
като разгледа докладваното от съдия Братоева търговско дело № 5896 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на
А. Л. К. за откриване на производство по несъстоятелност на „О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********.
Молителят твърди, че въз основа на договор от
27.04.2010 г. предоставил на ответното дружество сума в размер на 160000 лева,
която следвало да бъде върната на 27.04.2015 г., заедно с възнаградителна лихва
от 14% годишно, която към падежа на задължението възлизала на 96000 лева. Така
общият размер на задълженията на „О.Т.“ ЕАД възлизал на 256000 лева. Поради
неизпълнение на задълженията по договора за ответника се породило и акцесорно
задължение за заплащане на мораторна неустойка от 1% на ден върху неиздължените
суми. Основната дейност на дружеството била строителство и сделки с недвижими
имоти, поради което дейността му била финансирана изцяло със заемни средства и
то било напълно икономически зависимо от своите кредитори. Неизпълнението на
парично задължение по търговска сделка било индиция за състояние на
неплатежоспособност на ответника, считано от 27.04.2015 г., като при условията
на евентуалност се твърди състояние на свръхзадълженост с начална дата
27.04.2015 г.. В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение
по реда на чл.630 ал.1 ТЗ - установяване
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на ответника и откриване
на производство по несъстоятелност.
Ответникът, „О.Т.“ ЕАД,
чрез назначения му особен представител оспорва молбата, като оспорва по
отношение на него да е налице състояние на неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост, съответно ако е налице невъзможност за удовлетворяване на
кредиторите, то тя е само временна и е резултат на настъпилата икономическа
криза.
С определение от 23.10.2015 г., на основание чл.629,
ал.4 ТЗ, като присъединен кредитор е конституирана М.И.Б., учредена със
Споразумение от 10.07.1970 г. в М., със седалище гр. М., Р.Ф., въз основа на
постъпила молба, вх. №127832/22.10.2015 г.. В молбата се твърди, че въз основа
на кредитно споразумение №128/1 от 16.03.2012 г. ответното дружество, в
качеството му на солидарен длъжник, се задължило да върне предоставен на „О.Т.*”
ЕООД кредит под формата на кредитна линия от 6150000 евро, заедно с уговорената
възнаградителна лихва. Кредитът бил отпуснат на 17 транша в периода 06.06.2012
г. – 22.04.2014 г., като крайният срок за погасяване на главницата бил
06.06.2016 г.. Съгласно извлечение от счетоводните книги на банката, към
27.07.2015 г. „О.Т.“ ЕАД дължало просрочени лихви върху главницата и глоби
(неустойки) в общ размер от 438210,05 евро. Неизпълнението на парично
задължение по търговска сделка сочело на състояние на неплатежоспособност на
ответника, считано от 08.12.2014 г., което състояние било трайно. При условията
на евентуалност се твърди състояние на свръхзадълженост с начална дата
08.12.2014 г.. В тази връзка релевираното искане е за присъединяване в
производството по търг. дело№5896/2015 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав и
постановяване на решение по реда на
чл.630 ал.1 ТЗ.
Въз основа на молба,
депозирана в първото съдебно заседание като присъединен кредитор е конституиран
и А.А.К., който твърди, че сключил с „О.Т.“
ЕАД предварителен договор по силата на който заплатил 121950 евро с ДДС за
придобиване на правото на строеж върху недвижим имот (жилище), но дружеството
не изпълнило задълженията си. Затова на 18.03.2014 г. било сключено споразумение,
с което ответното дружество се задължило да върне продажната цена, заедно с
неустойка от 20% върху цената, което задължение също останало неизпълнено.
Претендира обявяване на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост с
начална дата 27.04.2015 г..
Ответникът „О.Т.“ ЕАД оспорва
молбата за присъединяване на А.А.К., като твърди, че последният не е кредитор,
тъй като договорът за спогодба е симулативен и съставен с оглед нуждите на
процеса.
Присъединеният кредитор М.И.Б.
оспорва активната легитимация на молителя и на присъединения кредитор К., като
твърди, че предоставения от К. заем не е търговска сделка, тъй като не е предоставен
на дружеството за осъществяване на търговската му дейност. Договорът бил
сключен при договаряне сам със себе си и липсвали доказателства сумата да е
реално предадена. Присъединеният кредитор
К. също не бил кредитор на дружеството, тъй като страните по предварителния
договор сключили окончателен договор по отношение на същия недвижим имот и
нямало основание за сключване на договора от 18.03.2014 г., който бил
симулативен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбите на А. Л. К. и присъединените кредитори М.И.Б. и А.А.К. - „О.Т.“ ЕАД,
е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕАД, което към образуване
на производството е с регистриран капитал от 50000 лева,
изцяло внесен и с основен предмет на дейност строителство.
От представения договор за заем, сключен на 27.04.2010 г. между А. Л. К. и „О.Т.“ ЕАД, представлявано
от същото физическо лице, се установява, че дружеството, в качеството му на
заемодател признало да е получило 160000 лева в заем, при задължение за връщане
на сумата, заедно с 25 % годишна лихва в срок от 5 години. При неизпълнение на
задължението се дължала неустойка от 1% за всеки ден забава. За обезпечаване
изпълнението на това задължение, „О.Т.“ ЕАД учредило ипотека върху недвижим
имот, оформена в нотариален акт № 61, том І, рег. № 3964, дело №713/2010 г. на
нотариус Обретенов, № 109 в регистъра на НК. В договора за учредяване на
ипотека, размерът на възнаградителната лихва
по договора за заем е 14 %, за разлика от посочения в договора размер от 25%. В
представената от молителя справка за задължения и вземания на дружеството,
задължение към А. Л. К. към 31.12.2014 г. не е осчетоводено.
В
приетото неоспорено заключение на съдебно-финансово икономическата експертиза, вещото лице посочва, че в
счетоводните книги на „О.Т.“ ЕАД задълженията към молителя А. Л. К. са отразени
като погасени чрез прихващания, без да е посочено началното салдо. Изрично
вещото лице посочва, че към 31.12.2014 г. задължения към А. Л. К. не са
осчетоводени, както и към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и към
31.12.2015 г..
За
установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за
потребление съдържание, следва да бъде доказан равопораждащия го факт – сключен
договор. Договорът е винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. Договорът, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета му –
заместими движими вещи, в случая -
парична сума в размер на 160000
лева, при поето правно задължение да върне полученото.
В
настоящия случай, със сключването
на договора от 27.04.2010 г. заемополучателят
„О.Т.“ ЕАД изрично е признало факта на предаването от страна на А. Л. К. за временно ползване на сумата в размер на 160000
лева, като е поето и задължение за връщането й.
Следователно, в правната сфера на ответника е възникнало правно задължение за
връщане на процесната сума, което задължение е уговорено като
срочно – с падеж 27.04.2015 г., който е настъпил. За ползването на
предоставената в заем сума, страниту уговорили да се дължи и лихва,
представляваща възнаграждение за ползване на паричната
сума.
Възнаградителната
лихва, именно защото е цена за ползването на паричната сума в рамките на
търговско правоотношение (страната заемополучател
по сделката е търговец
по правноорганизационна форма), може да бъде уговорена като определяема или
дори при условията на чл.326, ал.2 ТЗ - ако цената не е определена и не е
уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с
цената, която обикновено се плаща при подобни обстоятелства. В случая, в договора е посочена възнаградителна лихва от 25 %, но в
последващ договор, сключен между страните е посочена лихва от 14%. Самият
молител твърди, че уговорената лихва е 14%, поради което и съдът приема, че
този е релевантният размер, още повече, че сключеният договор за ипотека може
да се разглежда като обективиращ съгласието на страните за изменение на
лихвения процент. Така общият размер на задълженията на „О.Т.“ ЕАД към А. Л. К.
по договора за заем възлиза на 256000 лева.
Възраженията на
присъединеният кредитор М.И.Б., че договорът за заем бил нищожен като сключен
при договаряне сам със себе си, са неоснователни. В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. №
3/2013 г., ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса за приложимоста на
разпоредбата на чл.38 ЗЗД по отношение на
сключени от органен представител сделки. Отговорът на
въпроса е обусловен от същността на органното представителство на юридическите
лица, което е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част
от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети лица, е проява на самото
ЮЛ. Органният представител извършва действия съобразно дадената по закон
компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си
на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в
правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото
лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а
волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният представител
представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ.
Външно изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция,
част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Не са налице действия, извършени от лице, различно от
представлявания, за да се приложи ограничението на представителната власт на
представителя по чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Органното представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от
органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително
правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на
органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ,
волята на ЮЛ е тази на органния представител. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД визира субектно
ограничение на валидно възникнало представителство и касае сделка, сключена въз
основа на изразена чужда воля.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е в частта за представителството, затова с нея не може да се
ограничи възможността ЮЛ да формира воля. На органния представител е признато
правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните
отношения за воля на ЮЛ. Той е изразител на волята на самото юридическо лице. В
процеса на волеобразуване и волеизявяване не могат автоматично да се прилагат
ограничения, предвидени за представителството по ЗЗД.
Ето защо, изразеното от „О.Т.“ ЕАД, представлявано от А. Л. К.,
съгласие за встъпване в заемното правоотношение с физическото лице К., не представлява
форма на договаряне сам със себе си.
С оглед обаче
представените от молителя А. Л. К. счетоводни документи на „О.Т.“ ЕАД,
изготвени към 31.12.2014 г. и подписани от него, в които задължение към същия
по договор за заем не е посочено, което обстоятелство следва да се цени като
извънсъдебно признание на факта, че задълженията по договора за заем са
погасени (същите по волята на страните са изпълняеми – длъжникът може да върне
заетата сума в рамките на 5 години, но не са изискуеми, т.е. кредиторът не може
да иска изпълнение). Този извод се потвърждава и от заключението на СФИЕ, което сочи, че в
счетоводните книги на дружеството към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. задължения
по договор за заем, сключен с А. Л. К. не са налице. Това означава, че молителят
не се легитимира като неудовлетворен кредитор на дружеството по търговска
сделка и съответно не разполага с активна процесуална легитимация да иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „О.Т.“ ЕАД.
В кредитно споразумение
от 16.03.2012 г. № 128/1 М.И.Б., в качеството на кредитор се задължила да
предостави на „О.Т.*“ ЕООД кредит под формата на невъзобновяема кредитна линия
до 6150000 евро за срок от 48 месеца от датата на първото ползване на кредита.
„О.Т.“ ЕАД се съгласило да отговаря за задълженията на кредитополучателя като
съдлъжник. Към договора са сключени и допълнителни споразумения №1/06.08.2013
г. и №2/06.02.2014 г., с които са изменени сроковете за ползване на отделни
пера от кредита.
Следователно между
А. Л. К. и „О.Т.“ ЕАД е
сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в
чл.430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и
възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и
задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва.
Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между
страните - ответникът е обективирал воля да отговаря като
съдлъжник за задълженията на кредитополучателя да върне получената сума
при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на банката
за предоставяне на паричната сума не е спорен. Не е спорно и обстоятелството, че към 27.07.2015 г.
изискуемите задължения към банката възлизат на общо 438210,05 евро, а
доказателства да са погасени ответникът не е ангажирал, което означава, че присъединеният
кредитор М.И.Б. е активно легитимиран по молбата с правна квалификация
чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на неизправния
длъжник.
Видно от предварителен договор
за покупко-продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот,
сключен на 15.10.2007 г. между „О.Т.“ ЕАД, като продавач и А.А.К. като купувач,
страните се съгласили продавачът да построи за своя сметка жилище,
представляващо апартамент на етаж 2 на блок 2 под № 0222, с площ от 90.29 кв.м.,
изградено в имот с идентификатор 39459.29.618 по кадастралната карта на с.
Кранево, местност „Бакалъка”, община Балчик. С договор за спогодба, сключен на
18.03.2014 г. страните по предварителния договор се съгласили, че
предварителният договор се прекратява поради неизпълнение и длъжникът „О.Т.“
ЕАД следва да върне заплатената от купувача А.А.К. сума от 121950 евро, заедно
с неустойка от 20 % или общо 146340 евро в 14-дневен срок от сключване на
договора.
С определение от
03.05.2016 г. съдът е постановил проверка истинността на положения в договора
за спогодба от името на А.А.К. подпис, като в приложение на чл.193, ал.3 ГПК, на
представилата документа страна – К., е указана тежестта да докаже истинността
на документа. Доказателства за установяване на този факт не са ангажирани, поради
което следва да се приеме, че не е доказано документът да е истински и да
обективира волеизявление на А.А.К.. Това означава, че същият не се легитимира
като носител на вземане за сумите, съгласно сключения договор. Този извод се
подкрепя и от факта, че в производството е представен нотариален акт №93, том
VІІІ, рег. № 4517, дело №817/2014 г. на нотариус Обретенов, № 109 в регистър на
НК, в който е обективаран сключен на 05.12.2014 г. окончателен договор за
прехвърляне правото на собственост с обект именно недвижимия имот, предмет на
предварителния договор от 15.10.2007 г.. Автентичността на нотариалния акт е
оспорена от А. Л. К. и А.А.К., но същите не са ангажирали доказателства в
подкрепа на оспорването си.
При сключване на
окончателния договор страните не са изразили воля да е прекратен, поради
неизпълнение от страна на продавача, предварителният договор, поради което
следва да се приеме, че договорът за спогодба извън факта, че е неистински
документ, е съставен след 05.12.2014 г. и е симулативен, тъй като страните не
са целели правните му последици. Окончателен договор е сключен, което означава,
че задълженията на продавача по предварителния договор са изпълнени и не е било
налице основание за неговото разваляне (означено в договора за спогодба с
термина прекратяване). Изложеното налага извод, че А.А.К. не представя
доказателства да е носител на вземане към „О.Т.“ ЕАД, породено от търговска
сделка, поради което и молбата му за откриване на производство по
несъстоятелност за дружеството следва да се отхвърли.
От постъпилата от Служба по вписванията - гр.
София справка, се установява, че „О.Т.“ ЕАД не е вписано като носител на вещни
права по отношение на недвижими имоти.
От
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че „ТВ С.” ЕАД е регистрирано
като собственик на 3 броя пътни превозни средства.
В
производството са приети основно и допълнително заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, които съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Дружеството
разполага с дълготрайни материални активи, които след 2010 г. бележат трайна тенденция
към спад, като през 2015 г. са в размер на 8000 лева, докато през 2010 г.
стойността им е 1644000 лева. Дългосрочните финансови активи обаче значително и
трайно нарастват от 657000 лева през 2010 г. до 1993000 лева към 31.12.2015 г..
Наблюдава се и увеличение на вземанията от клиенти и доставчици, които възлизат
на стойност 684000 лева, без да са събрани доказателства за тяхната евентуална
събираемост от гледна точка имуществата на насрещните задължени лица. Инвестициите
под формата на акции и дялове от предприятия в група запазват относително непроменливи
нива от 6998000 лева през 2010 г. до 6128000 лева през 2015 г..
Текущите
(краткотрайни) активи към 31.12.2015 г. възлизат на сумата 7540000 лева, като
основна част от същите представляват инвестициите в акции и дялове от
предприятия в група – 6128000 лева. Вещото лице посочва, че липсва аналитична
отчетност въз основа на която да се установи в кои дружества са тези участия и
какъв дял от капитала им представляват. Налице са и парични средства, които
обаче за изследвания период намаляват и към 31.12.2015 г. достигат до 11000
лева. Общият размер на активите възлиза на 9541000 лева. Задълженията,
формиращи пасива имат изявена тенденция към нарастване и към 31.12.2015 г.
възлизат на 15131000 лева, които в основната си част (11848000 лева) са нетекущи
(дългосрочни), а краткосрочните възлизат на 3283000 лева.
За
изследвания период 2010 г. – 2015 г. „О.Т.“ ЕАД е формирало приходи от
дейността, които към 31.12.2015 г. възлизат на сумата 162000 лева, но е
реализирана значителна загуба от финансови операции, резултат от начислени
лихви. Коефициентите на обща ликвидност за целия период 2010 г. – 2015 г. са над
референтната стойност от 1, съответно 2.213 за 2010 г., 2.342 за 2011, 2.288 за
2012 г., 2.079 за 2013 г., 2.298 за 2014 г., 2.297 за 2015 г.. Това е резултат
от значителния размер на инвестициите в акции и дялове от предприятия в група. Стойностите
на показателя бърза ликвидност обаче са много под препоръчителната стойност за
целия изследван период, като към 31.12.2015 г. бързата ликвидност възлиза на
0,212. Абсолютната и незабавна ликвидност за целия изследван период са под
приемливите граници от 0,30. Коефициентът на финансова автономност за целия период
до 2015 г. е отрицателна величина със стойност под приемливата от 0,33.
При
изчисляване на коефициентите вещото лице не е взело предвид задълженията на „О.Т.“
ЕАД в качеството му на солидарен длъжник по кредитно споразумение от 16.03.2012
г. № 128/1, сключено с М.И.Б., тъй като същите не са счетоводно отразени. При отчитане
на изискуемото задължение към този кредитор, показателят за обща ликвидност към
31.02.2015 г. остава над референтните стойности – 1.821, но бърза ликвидност е под допустимото ниво – 0.168 и 0.003 за незабавната и абсолютна ликвидност, което обуславя промяна
и на показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които отразяват
декапитализирането на дружеството и поставянето му в пълна зависимост от
неговите кредитори. Дружеството не разполага с достатъчно активи за покриване
на задълженията към кредиторите си, като съотношението имущество към задължения
за целия период е под 1, но много близко до нея – 0.97, респ. 0.96, като към
27.04.2015 г. спада до 0.631, която стойност се запазва и към 31.12.2015 г..
За
периода до 2015 г. ответното дружество е обслужвало задълженията си към
кредиторите, като след това се констатира преустановяване на плащанията, извън
тези към доставчиците на комунално-битови услуги.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно
чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор
на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят и присъединените
кредитори разполагат с активна процесуална легитимация, който въпрос съдът
обсъди при разглеждане на събраните в производството доказателства.
Необходимо
е да се отбележи, че предмет на постановеното по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост на ответника „О.Т.“ ЕАД и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя, съответно на присъединените кредитори – така Решение № 277 от
20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като
правилна практика с Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012
г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Вземанията
на молителя А. Л. К. и на присъединения кредитор А.А.К. не са предмет на
решението – възприетият извод липса на активна легитимация не ги препятства
да предявят вземанията си и същите да бъдат включени в списъка на приетите
такива.
В случая, съдът прие, че само присъединеният кредитор М.И.Б. разполага с активна легитимация, което предполага разглеждане
на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ по същество. Молбите на А. Л.
К. и А.А.К. следва да се отхвърлят.
Съгласно
Решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец
да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния
случай, задълженията към присъединения кредитор са краткосрочни - изискуеми (с
настъпил падеж).
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността
им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена,
близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност,
свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички
или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в четири групи:
материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 година), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични
средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на
активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. Към 31.12.2015 г. „О.Т.“ ЕАД разполага с ограничен обем парични
средства в наличност – 11000 лева. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират четири коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва
съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на
определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В този смисъл, в
заключението на вещото лице при изчисляването на коефициента на бърза
ликвидност са изключени инвестициите в дялове и акции от търговски дружества,
които обаче нямат характеристика на материални запаси – същите са придобити със
спекулативна цел и следва да участват при определяне коефициента на бърза
ликвидност, което би довело до подобряването му и надхвърляне на
препоръчителната стойност от 1 за целия изследван период. Така към 31.12.2015
г. този коефициент би бил 2,08 (7540000 лева – 717000 лева, представляващи
материални запаси / 3283000 лева). Няма основание притежаваните акции и дялове
от търговски дружества да се разглеждат като материални запаси при преценка
финансовото състояние на дружеството, тъй като същите не участват в
производствена дейност и при необходимост могат да бъдат осребрени, без това
изцяло да лиши предприятието от възможност за придобиване на доходи от
използването на дълготрайните си активи.
В настоящият случай „О.Т.“ ЕАД разполага с материални
активи, представляващи 3 броя МПС и офис оборудване, които за периода 2010 г. –
2015 г. са с променлива стойност, при ясна тенденция за намаляване, като към
31.12.2015 г. възлизат на 8000 лева. Тези дълготрайни материални активи не
участват при изчисляването на коефициентите, тъй като осребряването им би
лишило търговското предприятие на длъжника от възможност да извършва основния
предмет на дейност – строителство и сделки с недвижими имоти.
Съгласно
счетоводния баланс към 2015 г.
„О.Т.“
ЕАД разполага с материални запаси, които след 2014 г. са на стойност 717000
лева, поради което и коефициентите на обща и бърза ликвидност са с близка
стойност – както вече се отбеляза инвестициите следва да бъдат включени при
изчисляване на коефициента на бърза ликвидност, които показатели са много над
препоръчителната стойност от 1 – за общата ликвидност и 0,6 – 0,7 за бързата
ликвидност.
Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател
е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи
могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост,
която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи
предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало
коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална
картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
Доказателства за събираемостта на краткосрочните
вземания на „О.Т.“ ЕАД не са
събрани, поради което не са налице основания тези активи да бъдат изключени при
изчисляването на коефициентите. Няма доказателства и че акциите и дяловете от
търговски дружества, притежаващи и управляващи недвижими имоти по българското
Черноморие, са неликвидни активи. По тази причина, съдът приема, че не са
налице основания конкретно притежавани активи да бъдат изключени от съотношенията,
представляващи показателите за ликвидност.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на
него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към
привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения към собствения
капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител,
посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на
предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и
съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри
показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на
търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице
единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да
обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези показатели са влошени, но
при благоприятни показатели за
ликвидност потвърждават извода за липсата на трайна невъзможност ответника да
покрива краткосрочните си задължения.
Необходимо
е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общината,
свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно
вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, която възлага в доказателствена тежест на ответника да
докаже възможността да посреща краткосрочните си задължения.
В заключението на съдебно-икономическата експертиза са установени извършени
плащания към доставчици на комунални услуги, с което презумпцията е
опровергана, тъй като не е налице презумпционната предпоставка - спиране на
плащанията.
Разпоредбата
на чл.631 ТЗ предвижда молбата по чл.625 ТЗ да бъде отхвърлена при две
алтернативни предпоставки: установяване, че затрудненията на търговеца са
временни или наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.
В
случая, анализът на обективното икономическо състояние на „О.Т.“ ЕАД не
установява търговецът да е изпаднал в трайна невъзможност за изпълнение на
паричните си задължения. Напротив, дори да се приеме, че е налице негативна
тенденция за влошаване на финансовите показатели (коефициентите на ликвидност и
ефективност), към 31.12.2015 г. показателите за обща и бърза ликвидност са изцяло
в норма и не установяват наличие на невъзможност дружеството да покрива
текущите си задължения.
В
този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, при направеното уточнение, че
при определяне на показателя за бърза ликвидност следва да се включат инвестициите,
следва да се приеме, че „О.Т.“ ЕАД е в състояние да изпълнява текущите си
задължения и ако е налице невъзможност за изпълнение, същата не може да се
приеме за трайна, а налага извод за временни затруднения, които могат да
доведат до състояние на неплатежоспособност, но в един бъдещ момент, когато
финансовите показатели на ликвидност действително спаднат под препоръчителните
стойности и това продължи през един по-продължителен период от време, за да
бъде състоянието трайно. В този смисъл, при благоприятни показатели за
ликвидност обективно не е налице невъзможност на търговеца да изпълнява
изискуемите си задължения, като дори да са налице затруднения след 01.01.2015
г., те могат да бъдат квалифицирани като временни, без интересите на
кредитори-търговци да бъдат застрашени.
При извод да не е налице състояние на
неплатежоспособност, следва да се разгледа предявеното при условията на
евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност –
свръхзадълженост.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения (чл.742 ТЗ). В решение №201/11.12.2014
г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не
е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като
е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да
са вписани активи, които не са действително придобити.
Независимо, че с
кредитното споразумение №128/1 от 16.03.2012 г. №006 е предоставен кредит на
различно от ответното дружество, при
поемане на солидарно задължение „О.Т.“ ЕАД отговаря спрямо кредитора за цялото
задължение, съответно изискуемостта на главницата, която настъпва на 06.06.2016
г. не се обуславя от изпълнението/неизпълнението на страната-кредитополучател „О.Т.*“
ЕООД). Задължението обременява правната сфера на солидарния длъжник без
значение дали е счетоводно отразено. Затова при определяне на обема задължения
на „О.Т.“ ЕАД следва да се отчетат и тези по процесния договор за кредит.
В този смисъл, вещото лице посочва, че за целия изследван
период съотношението между имуществото на дружеството и всички негови
задължения е под 1, но много близко до тази стойност (0,973 - 0,947), поради
което следва да се приеме, че за периода до 2015 г. не е налице и състояние на
свръхзадълженост. При отчитане на задълженията към М.И.Б. обаче това
съотношение към 31.12.2015 г. вече е 0,343, което
означава, че задълженията на „О.Т.“ ЕАД са надхвърлили значително имуществото му. Това
налага извод, че ответното дружество е свръхзадължено и това състояние е
изразено ясно към 31.12.2015 г..
Извод за настъпила свръхзадълженост към
31.12.2015 г. се
подкрепя от отчетената към 31.12.2015 г. значителна финансова загуба от 5640000 лева,
която в сравнение с предходен период е нараснала десетократно. При отчетен отрицателен
финансов резултат задълженията превишават приходите, което означава, че
имуществото, което за 2015 г. не е отбелязало увеличение, а напротив – намаляване, вече е
по-малко от задълженията на „О.Т.“ ЕАД. Затова началната дата на свръхзадължеността на дружеството е 31.12.2015 г..
Предвид изложеното,
съдът намира, че молбата на М.И.Б., с правна
квалификация чл.625 ТЗ, за отриване производство по несъстоятелност по
отношение на „О.Т.“ ЕАД, следва да бъде уважена, независимо, че в хода на
устните състезания, процесуалния представител заявява, че не я поддържа.
Присъединеният кредитор М.И.Б.
не е предложил временен синдик, поради
което и съдът следва да назначи такъв от включените в
списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства
по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в
ДВ, а именно Елвира Гроник Танчева, която следва да представи декларация-съгласие по чл.
666 вр. чл. 655 ТЗ.
На временния синдик
следва да бъде определено месечно
възнаграждение в размер на 750 лева,
считано от датата на встъпването й в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
Първото събрание на кредиторите следва
да се насрочи на 23.08.2016 г. от 13,30 часа в сградата на Съдебната
палата, гр. София, бул. “Витоша” № 2, залата,
определена за провеждане съдебно заседание на СГС, VІ-16 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и 3. Избор на комитет на
кредиторите.
Присъединеният кредитор М.И.Б.
релевира и претенция за присъждане на разноски в размер на 17270,14
лева, от която сума 450 лева – внесен депозит за вещо лице и 16820,14 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, която сума следва да му бъде присъдена, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ, като съгласно чл.620, ал.3 ТЗ
разноските ще се събират от масата на несъстоятелността. От друга страна, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда и дължимата за разглеждане на молбата на М.И.Б. държавна
такса в размер на 250 лева, тъй като банката е освободена от
заплащането й по силата на международен договор.
Така
мотивиран и на основание чл.630, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА
на „О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността – 31.12.2015
г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН
СИНДИК на „О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***,
Е. Г. Т., с адрес: гр. С., п.к. ***, ул."******** *" №**, ет. партер, тел. 02/******, електронен адрес: ********.bg, като определя месечно възнаграждение в размер на 750.00 лева и 7-дневен
срок за встъпване от вписване на решението в търговския регистър.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
синдика в 7-дневен срок да представи нотариално заверена декларация по чл.656
ал.2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие, съгласно чл.666 ТЗ.
СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА
КРЕДИТОРИТЕ на „О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:*** на 23.08.2016 г. от 13,30 часа
в Съдебна палата, гр. С., бул. „*****” №*, СГС, залата, определена за заседание
на СГС, VІ-16 състав, при дневен ред:
1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2. Избор на постоянен
синдик и определяне на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на
кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на А. Л. К., гражданин на Руската Федерация, роден в гр. М.
на 17.03.1958 г. със съдебен адрес:***, офис 337, с правна квалификация чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „О.Т.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, поради липса на активна легитимация.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на А.А.К., гражданин на Р. Ф., роден в Н., М.о. на ********
г., със съдебен адрес:***, офис ***, с правна квалификация чл.629, ал.4 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „О.Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, поради
липса на активна легитимация.
ОСЪЖДА „О.Т.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на М.И.Б., учредена със Споразумение от 10.07.1970
г. в М., със седалище гр. М., Р.Ф., сумата 17270,14 лева (С.надесет хиляди
двеста и С.десет лева и четиринадесет стотинки) – разноски, представляващи
внесен депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „О.Т.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата
250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за молбата на М.И.Б., учредена
със Споразумение от 10.07.1970 г. в М., със седалище гр. М., Р.Ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: