№ 635
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110201051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на адв.А. Друмев,
ВАК, в качеството му на пълномощник на И.П. Л. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП
№ 21-0819-003429/08.09.2021 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се оспорва издаденото НП, твърди, че същото е незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна.Твърди се, че управлявания от жалбоподателката автомобил е бил с
регистрационни табели,документите на автомобила – голям и малък талон са се намирали в
него.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв.Ат. Друмев,
ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.Депозирани са
писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното Наказателно постановление № 21-0819-003429/08.09.2021 год. на Началник
група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна на жалбоподателката за извършено нарушение
на чл.140,ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца . На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети и 10 точки, затова ,че на 01.04.2021
1
год. около 14,27 часа в гр.Варна, бул.” Цар Освободител” в посока ул.” Вяра”, управлява
собствения си лек автомобил „Хонда джаз” с рег. № ***, като чрез АИС „ Трафик” №
SD2D0013 и извършените допълнителни справки в информационните системи на МВР се
установява, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП
от 24.03.2021 год.. Във връзка с констатираното е образувано ЗМ № 286/2021 год. по описа
на сектор ПП ОД МВР Варна и изпратено по компетентност на РП Варна, която с
постановление № 11350/25.08.2021 год. отказва да образува наказателно производство.НП се
издава съобразно чл.36,ал.2 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна, въз основа на Заповед № 8121з-825/19.07.2019 год. на Министъра на вътрешните
работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията,
отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са
уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена
от собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и
по чл.18б, т. 8. от Наредбата, по чл.143, ал.10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния
фонд. Както в ЗДВП в чл.143, ал.10, така и в Наредбата, в чл.18б, ал.2 е регламентирано
задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че Л. е
управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл. 143, ал.
10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. че
не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност", и се уведомява
2
собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на
постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на
задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на
постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства за това, че
св.Л., в качеството и на собственик на автомобила е била уведомена за прекратяването на
договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията от
24.03.2021 г. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за
това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено
по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че
ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен
за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е
уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен
фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен
прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от Л. е умишлено, то
следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява
административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-
наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва
да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че
жалбоподателката виновно е управлявала служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Съдът намира за неоснователни възраженията в писмените бележки на процесуалния
представител на наказващия орган. От приложените към административно наказателната
преписка доказателства се установява, че действително автомобила е бил със служебно
прекратена регистрация от 24.03.2021 г., но за да се приложи санкциониращата норма на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП, следва да са настъпили предпоставките на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. След
като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият
състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния случай, регистрационните
табели на автомобила са били на предназначените за това места, видно от приложената към
досъдебното производство снимка от АИС „ Трафик”, поради което на водача не може да му
се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
3
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Съобразно изхода на спора в настоящото производство такова възнаграждение се следва на
осн. чл.38,ал.1 и ал.2 от ЗА в полза на представляващия жалбоподателката, адв.Друмев,
ВАК.
Чл.38,ал.1 от Закано за адвокатурата допуска оказване на безплатна адвокатска помощ и
съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на същия текст , ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. За да упражни това свое право, достатъчно е адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38,ал.1 от ЗА, както и
да посочи от коя група лица е лицето, на което се оказва безплатна адвокатска помощ,
съобразно разпоредбата.
По делото е наличен договор за правна защита и съдействие , сключен между И.П. Л. и адв.
Друмев,ВАК на 14.04.2022 г., с вписване, че се оказва правна помощ на осн. чл.38,ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата, а именно, че правната помощ е оказана безплатно на материално
затруднено лице, поради което искането на адвоката за определяне на възнаграждение и
осъждане на насрещната страна да ги заплати е основателно.
Досежно размера на същото съдът счита, че следва да се приложи минималният по чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като въззиваемата страна се осъди да заплати
на адв. Друмев, ВАК възнаграждение в размер на 80 лв..
Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Варна като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-003429/08.09.2021 год. на Началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на И.П. Л. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение
4
на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети и 10 точки.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
Варна да заплати на адв. А.Д., вписан под личен № ********** към Адвокатска колегия –
Варна, с адрес гр.Варна, ул.” Панайот Волов” № 18,ет.1,офис 1 сумата от 80.00 лева /
осемдесет /, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5