№ 288
гр. Червен бряг, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440101186 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 415 от ГПК вр. с чл.107 от ЗЕ чл.86 от ЗЗД
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1784, община Столична, район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе” №159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, представлявано
от Л. В., гражданин на Република Чехия, личен номер ......., с паспорт № ...., издаден на ..... г.
от властите на Ч., Република Чехия и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен
номер ......., с паспорт № ...., издаден на ... г. от властите в гр. М..., Република Чехия, чрез
пълномощник Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори” с Булстат *********, със
съдебен адрес: гр.София, бул.” Цар Борис III” №19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от адв.
Р. Д. - САК против Х. Д. В., с ЕГН ********** от с. Р., обл. П., ул. “Г. Д.“ . за установяване
на вземане по издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 563/2021 г. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за
редовна и на ответника е връчено съобщение като е даден едномесечен срок за възражение.
В дадения от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, с който не се
оспорва исковата молба, прилагат се писмени документи удостоверяващи направени
частични плащания. В исковата молба се сочи, че страните по делото били обвързани в
облигационни отношения, които се регулирали от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД – общоизвестни и
публикувани в редица издания на периодичния печат, и съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката обвързвали всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се още, че ищецът е изпълнил
1
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 27.11.2020 г. до
23.02.2021 г., но ответника, не изпълнил задължението си да заплати доставената ел.
енергия по издадените 3 бр. фактури. Излага се, че ищцовото дружество било доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013 г. В това си качество доставяло на ответника електрическа енергия до
електроснабден имот, находящ се в с. Р., обл. П., ул. “Г. Д.“ ., с ИТН ...., за периода от
27.11.2020 г. до 23.02.2021 г., за което били издадени 3 бр. отделни фактури. Така
посочените задължения по различните фактури станали изискуеми, тъй като съгласно
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД, абонатът разполагал с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната
електрическа енергия, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а
след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по
съдебен ред. Чл. 19, ал. 8 от Общите условия изрично постановявал, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата
сума. На основание чл. 107 от ЗЕ било депозирано заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС-Червен бряг, по което било образувано
ч.гр.дело 563/2021 г. Същата обаче била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съда
указал на взискателя, да предяви иск за установяване на вземането си. Длъжникът упражнил
правото си по чл. 414, ал.1 от ГПК, като в срока за възражение заплатил част от дължимата
сума, за което била депозирана и искова молба, по която било образувано и настоящото
дело. В съответствие със ЗЕ ищцовото дружество издало справка за възникналите
задължения, което съдържало всички претендирани и посочени по-горе фактури, с
приспадане на дължимата лихва и част от дължимата главница. За останалата дължима сума
до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от
страна на длъжника не било постъпило. Общата стойност на непогасения паричен дълг на
ответника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
възлизала в размер на 297.33 лв. - главница по неплатени фактури за периода 27.11.2020 г.
до 23.02.2021 г. и 7,01 лева законна лихва за забава - считано от датата на падежа на всяко
периодично плащане до датата на издаване на справката за възникнали задължения –
26.04.2021 г. Така посочените суми били присъдени в издадената Заповед за изпълнение, но
тъй като същите били оспорени от страна па длъжника, чрез подаването на възражение,
моли, същите да бъдат установени със сила на присъдено нещо с настоящото производство.
Моли, от страна на съда да бъде взето предвид срещу коя част на издадената Заповед за
изпълнение е подадено Възражението – относно вземането за главница, лихва и/или
разноски и се приспадне внесената сума по реда посочен в ЗЗД. Ищецът смята, че
възражението на ответника е основателно, до размера на заплатените задължения и като
такова следвало да бъде кредитирано от съда, само в тази му част. Поради изложеното моли,
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че длъжникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 97.33 лв., дължима
за доставената й електрическа енергия до електроснабден имот, находящ се в с. Р., обл. П.,
2
ул. “Г. Д.“ ., с ИТН ...., за периода от 27.11.2020 г. до 23.02.2021 г., ведно със законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Моли също, да бъде
постановено съдебно решение, с което ответника да бъде осъден да заплати и разноските за
образуване на Заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер на 88.00 лв., както и
разноските за образуване на настоящото производство в размер на 138.00 лв., за чиито
конкретен размер и основание е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответната страна в съдебно заседание не оспорва представените писмени доказателства
от ищеца установяващи вида, основанието и размера на претендираното вземане. Представя
ново платежно нареждане с дата 09.11.2021 г. за сумата от 100.00 лв. и дама подробни данни
за наличие на множество и то тежки заболявания и нисък размер на получаваната пенсия.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция, видно от приложената Лицензия № Л-409-
17/01.07.2013 г. Продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи условия,
приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР. Не е спорно между страните по делото и се
установява от приетите доказателства, че ответницата е ползвател и собственик на имот,
находящ се в с. Р., обл. П., ул. “Г. Д.“ ., с ИТН ...., за периода от 27.11.2020 г. до 23.02.2021 г.
Имотът бил захранван с електрическа енергия за процесния период, като от приложената
счетоводна справка за консумация на клиент, издадена на основание чл. 107 от ЗЕ е видно,
че за периода от 27.11.2020 г. до 23.02.2021 г. е отчетено потребление на електрическа
енергия. От постъпилата справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили
плащания е видно, че ответникът има задължения в общ размер от 304.34 лв. Приложени са
и заверени копия от процесните фактури. Поради не оспорване на представените писмени
доказателства изходящи от ищеца и установяващи вида, основанието и размера на
претендираното вземане по делото не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която би
увеличила още п.е задължението на длъжника. Представените фактури са включени в
дневниците за продажби на ищцовото дружество. В счетоводството му е открита партида №
...., за обект в с. Р., обл. П., ул. “Г. Д.“ ., като задължението възлиза в претендирания размер.
Приложено е и ч.гр.д. № 563/2021 г. на ЧРС, по което е издадена Заповед № 294/18.05.2021
година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното: Както вече се посочи претенцията се признава от ответника, а
ищецът поиска съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което той се
отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право
съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и с
оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и преустанови извършването
3
на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи
въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на
спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се
укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – спр. чл. 237, ал. 2 ГПК.
В т. см. и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК. В случая предявените искове са
допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание. С оглед
горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно
с последиците от това. Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради
което не излага мотиви по посоченото по-горе решение, но следва да редуцира дължимото с
приложените документи за направени плащания, по установения в ЗЗД ред.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в
размер на общо 226,00 лева, от които: 88.00 лв. такива в заповедното производство и 138.00
лв. в настоящето. За исковия процес, ответникът ще бъде осъден да заплати именно
последната сума. Съгласно т.12 на ТР ./18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските,
отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в общ размер на 88,00 лева. Мотивиран от горното и на
основание чл. 422, вр. чл. 415 и чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Х. Д. В., с ЕГН ********** с настоящ адрес в
с. Р., обл. П., ул. “Г. Д.“ . и постоянен в с. Б.., обл. Л., ул.“С.“ ., че вземането на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1784, община Столична, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” №159, бл. „Бенч
Марк“, Бизнес център, представлявано от Л. В., гражданин на Република Чехия, личен
номер ......., с паспорт № ...., издаден на ..... г. от властите на Ч., Република Чехия и Карел
Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер ......., с паспорт № ...., издаден на ... г. от
4
властите в гр. М..., Република Чехия, за 4.34 лв., дължима за доставената електрическа
енергия до електроснабден имот, находящ се в с. Р., обл. П., ул. “Г. Д.“ ., с ИТН ...., за
периода от 27.11.2020 г. до 23.02.2021 г., законната лихва върху главницата от 26.04.2021 г.
до изплащане на вземането, както и 88.00 /осемдесет и осем/ лева направени в Заповедното
производство разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение № 294/18.05.2021 г. по
Чгр.д. № 563 по описа на ЧРС за 2021 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. Д. В., с ЕГН ********** с настоящ адрес в
с. Р., обл. П., ул. “Г. Д.“ . и постоянен в с. Б.., обл. Л., ул.“С.“ . да ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, район „Младост”, бул. ”Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк“,
Бизнес център, представлявано от Л. В., гражданин на Република Чехия, личен номер ......., с
паспорт № ...., издаден на ..... г. от властите на Ч., Република Чехия и Карел Крал, гражданин
на Република Чехия, личен номер ......., с паспорт № ...., издаден на ... г. от властите в гр.
М..., Република Чехия направените по делото разноски в общ размер на 138.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5