Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 03.12.2018г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2174/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.Б.Р., в която се
излагат твърдения, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника,
като е заемал длъжността *във *.
Твърди се, че със заповед №503 от 23.04.2018г. на изпълнителния директор на *му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Изтъква се, че заповедта за уволнение не е мотивирана като липсва конкретизация
на нарушенията, за които е наложено наказанието, че в същата са включени
нарушения, за които не са изискани обяснения, че срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ
е изтекъл преди издаването й и че неправилно са приложени критериите по чл.
189, ал. 1 от КТ при определяне на наказанието. Навеждат се доводи, че
служителят добросъвестно е изпълнил трудовите си задължения като изложените обстоятелства
в издадената заповед, с които работодателят е обосновал наличието на нарушения
на трудовата дисциплина са неверни. Ищецът твърди, че след уволнението е останал без работа за
периода от 09.05.2018г. до 13.05.2018г., поради което претендира заплащане на обезщетение в размер на 160
лв. С оглед гореизложеното иска от съда да отмени заповедта за уволнение като
незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да
осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от предявяването
на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявените искове. Признава, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
горепосочената длъжност както и прекратяването му с оспорената заповед от 23.04.2018г. Заема становище, че ищецът е извършил посочените в
заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина свързани с неизпълнение на
задълженията му по ремонт и поддръжка на помещенията на *, както и че при
изпълнение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазил
законовите изисквания. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне
на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По
делото не се оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение
въз основа на трудов договор за неопределено време, по силата на който ищецът е
назначен на длъжността *във *, **
при *и че със заповед на работодателя №503 от
23.04.2018г. му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” като трудовото правоотношение е прекратено, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 08.05.2018г. Не се оспорва и че размерът
на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението му
е 992,10 лв. Съгласно длъжностната си характеристика Г.Б.Р. имал задължения
своевременно и качествено да отстранява повредите отразени в съответните
дневници, да извършва текущи и аварийни ремонти с помощта на наличните
материали и оборудване, да изготвя заявки за купуване на материали за
извършване на ремонти и да ги отчита. При изпълнение на фукциите си ищецът бил
подчинен на началника на *, на началника на ** и на главния специалист във *, като
следвало самостоятелно да планира работата си и да я отчита пред прекия си
ръководител. За периода 30 - 31.01.2018г. изпълнителният директор на *и началника на ** извършили посещение във *. При огледа
на помещенията в клуба те установили, че главният специалист не е успял да
създаде организация за извършване на текущи ремонти от страна на ищеца, в
резултат на което стаите на хотелската част са в лошо състояние. При наличие в
склада на необходимите материали е установено, че в стаите има изгорели крушки,
счупени закачалки, изкъртени первазни лайсни като е налице необходимост от
боядисване на стените в повечето от тях и фугиране на санитарните помещения.
Освен това е установено, че липсват или са счупени части от улуците, които
ищецът не е ремонтирал както и че той е настроил осветлението в коридорите на
хотелската част да свети непрекъснато, което води до увеличаване на разходите
за електрическа енергия и създава опасност от възникване на аварии или пожари. Във
връзка с констатациите на 01.02.2018г. са изискани обяснения от камериера на
хотелската част във *, в които същият изложил становище, че е уведомявал ищеца
и главния специалист за необходимостта от извършване на ремонти в стаите. На
09.02.2018г. началникът на * изготвил доклад до изпълнителния директор на *, в който обобщил установените
нарушения от проверката, констатирал че отговорността за лошото състояние на
помещенията в хотелската част е на ищеца, посочил че на 01.02.2018г. същият е
отказал да даде обяснения за тях пред началника на ** и предложил да му бъде потърсена дисциплинарна
отговорност. На 19.02.2018г.
изпълнителният директор се запознал с доклада като на 26.02.2018г. изискал от
ищеца писмени обяснения на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във връзка с констатираните нарушения от
извършената проверка. Ищецът в срок до 01.03.2018г. следвало да отговори на
въпросите относно причините за неостраняване на повредите в стаите от
хотелската част на * /изгорели крушки, счупени закачалки, изкъртени первазни
лайсни/, за небоядисването на стените в тях и неминаването с фугираща смес на
фугите в баните, за неподмяната на липсващите и счупени улуци и за непрекъснатата
работа на осветлението в коридорите. В указния срок ищецът представил писмени
обяснения, в които изложил, че не е допуснал неизпълнение на трудовите си
задължения. След получаване на
обясненията, изпълнителният директор разпоредил на началника на * да установи периода на извършване на
нарушенията. Последвало съставяне на протокол от 15.03.2018г. за проверка на
състоянието на хотелската част и сградния фонд на *, при която в три от стаите
и в коридора на втория етаж е констатирана необходимост от
извършване на текущи ремонти. На 19.03.2018г. началникът на * изготвил докладна
записка до изпълнителният
директор, в която изложил,
че ищецът е извършил констатираните нарушения за периода от 11.10.2017г. до
12.02.2018г. като предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с
доверието на работодателя. След запознаване с материалите от проверката и обясненията
на ищеца, работодателят достигнал до извода за липса на причини, които да
оправдаят констатираните нарушения на трудовата дисциплина. С оглед на това,
същият издал заповед №503 от 23.04.2018г., с която наложил на Г.Б.Р. дисциплинарно наказание „уволнение” и
прекратил трудовото му правоотношение, поради извършени системни нарушения за
периода от 11.10.2017г. до 16.03.2018г., както следва: по чл. 187, т. 3 от КТ -
неизпълнение на възложена работа, изразяващо се в неизготвяне на заявки за
закупуване на материали за извършване на ремонти, неизвършване на аварийни
ремонти с помощта на налични материали и оборудване и неотчитане на ежедневната
работа на прекия ръководител; по чл. 187, т. 7 от КТ – неизпълнение на законни
нареждания на работодателя, изразяващо се в неподаване на заявки за
необходимост от материали за извършване на аварийни ремонти и поддръжка на
стаите; по чл. 187, т. 9 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, изразяващо се
лоша поддръжка на стаите и на целия * окъм текущи ремонтни дейности. От
представената извадка от журнала за повредите на * се установява, че за периода
от 07.09.2017г. до 02.04.2018г. ищецът е уведомяван за констатираните повреди
като по-голямата част от тях са отстранявани, а за неостранените е посочил причина
за това. Събрани са и гласни доказателства, от които се установява реалното
наличие на повреди към момента на проверката от 31.01.2018г. в хотелската част
на * и уведомяването на ищеца за отстраняването им. По
делото не са представени доказателства на ищеца да са налагани други дисциплинарни
наказания като след уволнението е установено, че е останал без работа за
периода от 09.05.2018г. до 13.05.2018г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го
признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само
при конкретното описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши
проверка за спазване на императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както
и преценка по същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения
и за правилното прилагане на критериите за определяне на наказанието. Съгласно
разпределената доказателствена тежест, ответникът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на фактическите
обстоятелства, които са обусловили налагането на дисциплинарното наказние и че
е спазил законовите изисквания за това. По делото е установено, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което след налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” с процесната заповед на работодателя е
прекратено 08.05.2018г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. При проверка
законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание се установява, че
тя е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1
от КТ и е редовно връчена на работника. В заповедта подробно са описани както извършените
от работника нарушения на трудовата дисциплина, така и момента и начина на тяхното
установяване. Същата, обаче е издадена при спазване на изискванията на чл. 193,
ал. 1 от КТ, но след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1
от КТ по отношение на една част от описаните в нея нарушения и обратно – в
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, но без да се изискват обяснения от
работника по отношение на друга част от нарушенията. Изпълнителният директор на
*при проверката си на
31.01.2018г. лично е установил нарушенията свързани лошото състояние на стаите
в хотелската част на * - изгорели
крушки, счупени закачалки, изкъртени первазни лайсни, необходимост от
боядисване на стени и фугиране на санитарни помещения, както и неотремонтиране
на улуци и постоянно работещо осветление в коридорите. Същата информация му е
предоставена и с доклада от 09.02.2018г. на началника на *, входиран на
19.02.2018г., в резултат на което на 26.02.2018г. са изискани и обяснения от
ищеца. От гореизложеното се достига до извода, че двумесечният срок по чл. 194,
ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание за горепосочените
нарушения е изтекъл на 01.04.2018г., в резултат на което към момента на
издаване на оспорената заповед това право на работодателя е било погасено. По
отношение на посочените в заповедта за уволнение нарушения свързани с
неизготвяне на заявки за закупуване на материали за извършване на ремонти,
неотчитане на ежедневната работа от ищеца на прекия ръководител, неподаване на
заявки за необходимост от материали за извършване на аварийни ремонти и
поддръжка на стаите, не са изисквани никакви обяснения от работника. Същото се
отнася и за констатираните с протокола от 15.03.2018г. нередности в част от
стаите и в коридора на хотелската част на *, по отношение на които двумесечният
срок по чл. 194, ал. 1 от КТ при издаване на оспорената заповед вече е бил
спазен. Гореизложените съображения водят до извода, че работодателят не е
спазил изискванията на трудовото законодателство при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, поради което уволнението се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено само на това основание без да е необходима проверка за реалното
извършване на нарушенията и за спазване на изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Положителното
произнасяне по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ води до извода, че за ищеца е
възникнало правото да иска да бъде възстановен на предишната си работа и
претенцията му в тази насока е основателна и следва да бъде уважена. Поради безсрочния
характер на трудовото си правоотношение, ищецът следва да бъде възстановен на
длъжността *във *, **
при *–
*, която е заемал преди уволнението си.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
От
записванията в трудовата книжка на ищеца се установява, че след уволнението е
останал без работа за периода от 09.05.2018г. до 13.05.2018г. като е претърпял
вреди в резултат от лишаването му от право да получава трудово възнаграждение.
Поради това предявеният иск с оглед установения размер на брутното трудово
възнаграждение от 992,10 лв. се явява доказан за сумата от 156,64 лв. като следва да бъде отхвърлен за
разликата до 160 лв. От характера на
обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. 225, ал. 1 от КТ, представляващо
парично задължение на работодателя към работника и факта на неговото
неизпълнение, се достига до извода, че в полза на ищеца е възникнало и правото
да претендира обезщетение в размер на законната лихва за несвоевременното му
изплащане. С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 156,64 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска –
06.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 595,80 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2,10 лв.,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумата от 210 лв. за държавна такса за предявените обективно
съединени искове, от която по 80 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Признава за незаконно уволнението на Г.Б.Р. с ЕГН: ********** и отменя като незаконосъобразна
заповед №503 от 23.04.2018г. на изпълнителния директор на *– *, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение,
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Възстановява
Г.Б.Р. с ЕГН: ********** на заеманата преди
уволнението длъжност *във *, **
при *–
*.
Осъжда *– *, *, да заплати на Г.Б.Р. с ЕГН: ********** ***, сумата от 156,64 лв. /сто
петдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 09.05.2018г.
до 13.05.2018г., ведно със законната лихва считано от 06.07.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявения
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в частта за разликата от
156,64 лв. до 160 лв.
Осъжда *–
*, *, да заплати на Г.Б.Р. с ЕГН: ********** ***, сумата от 595,80 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
Осъжда Г.Б.Р. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на *–
*, *, сумата от 2,10
лв. /два лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Осъжда *–
*, *, да заплати в полза на Великотърновския
районен съд, сумата от 210 лв. /двеста и десет лева/,
представляваща сбор от дължимите
държавни такси за предявените обективно съединени искове, както и 5 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: