№ 141
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№4666/21.02.2022г., подадена по пощата на
18.02.2022г. от КР. С. К. и Г.Н. К., чрез пълномощника им адв.И.Н., против
Определение №266 от 04.02.2022г., постановено по в.гр.дело №3268/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от тях въззивна
жалба вх.№10878/28.09.2021г. против Решение №260925/23.03.2021г. по
гр.дело №2286/2019г. по описа на ПРС, и е прекратено производството по нея.
Изложени са доводи за недопустимост на обжалваното определение, според
които производството по въззивно обжалване на решението за поправка на
очевидна фактическа грешка е преюдициално спрямо производството по
обжалване на решението по допускане на делбата и е следвало въззивният съд
да спре пред себе си разглеждането на въззивната жалба до решаване на
въпроса за правилността на решението за поправката, поради което,
произнасяйки се с връщане на въззивната жалба преди стабилизиране на
решението по обуславящото производство, съдът е постановил недопустимо
определение, чието обезсилване се претендира и връщане на делото на същия
съд с указания за спиране на производството по въззивната жалба против
Решение №260925/23.03.2021г. до постановяване на влязъл в сила съдебен акт
1
по въззивната жалба против Решение №262342/11.10.2021г. В условията на
евентуалност са изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение като постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като наличието на правен интерес от обжалване на решението по
допускане на делбата не може да бъде отречено на базата на невлязлото в сила
решение на ПРС за поправка на очевидна фактическа грешка, и се претендира
за отмяната му и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по върната въззивна жалба против Решение
№260925/22.03.2021г.
Ответникът по частната жалба М. С. Ф. е депозирал чрез пълномощника
си адв.А.П. писмен отговор на същата със съображения за нейната
неоснователност, според които не е налице връзка на преюдициалност между
производството по поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 от
ГПК и това по разглеждане на въззивна жалба по чл.258 и сл. от ГПК, като
подадената въззивна жалба против решението по допускане на делбата има
характера на молба за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като
посредством нея жалбоподателите са изразили съгласието си с допуснатата
делба на цялата сграда и навеждат доводи, касаещи нейното описание, което е
от значение за поделяемостта й, а тя е предмет на изследване във втората фаза
на делбата. Претендира за потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирани лица – жалбоподателите-ищци; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното
развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
С Решение №260925 от 22.03.2021г., постановено по гр.дело
№2286/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, е допусната делба на
поземлен имот с идентификатор ..... в гр.П., ул.“Б.П.“№2, ведно с построената
в него сграда с идентификатор ......1, състояща се от сутеренен етаж и два
етажа, обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост – на
първия етаж обект за търговска дейност с идентификатор ......1.1 и на втория
етаж офис с идентификатор ......1.2, която да се извърши между съпрузите КР.
С. К. и Г.Н. К. от една страна при квота 2/3ид.части в режим на СИО и М. С.
2
Ф. от друга страна при квота 1/3ид.част. В срок против решението е подадена
въззивна жалба вх.№276135/26.04.2021г. от КР. С. К. и Г.Н. К., с която се
претендира то да бъде отменено в частта относно допуснатите до делба
обекти и вместо него като такива се допуснат поземления имот, ведно с
построената в него сграда, състояща се от два самостоятелни обекта на
правото на собственост - обект за търговска дейност с идентификатор ......1.1,
ведно с мазе, и офис с идентификатор ......1.2, като се настоява мазето да е
принадлежност към обекта за търговска дейност. С Разпореждане от
18.05.2021г. районният съд е указал на въззивниците да уточнят дали
депозираната от тях въззивна жалба има характер на молба по чл.247 от ГПК,
доколкото наведените в нея пороци касаят формулировката на диспозитива на
съдебния акт, а не произнасянето по същество относно допускането до делба
на цялата сграда и дворното място. В отговор е постъпила молба вх.
№282586/29.06.2021г., с която жалбоподателите са заявили, че поддържат
подадената от тях въззивна жалба като такава, а в случай, че съдът приеме, че
е налице очевидна фактическа грешка, то служебно, съгласно чл.247,ал.1 от
ГПК, да предприеме действия по поправянето й, тъй като, ако заявят, че
въззивната им жалба е молба за поправка на очевидна фактическа грешка,
рискуват при отмяна на решението за поправянето й да останат както без
жалба така и без акт за поправка, а в другият случай решението за поправката
ще бъде преюдициално спрямо въззивната жалба и ако решението се
стабилизира ще стане ясно дали имат интерес от въззивната жалба. Поискали
са да бъде постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка,
поддържайки въззивната жалба като такава. Районният съд е администрирал
въззивната жалба. В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба вх.
№285051/03.08.2021г. от М. С. Ф., с която решението се атакува като
недопустимо в частта му, с която е допусната делба на сградата, като
постановено не по предявените от ищците претенции, които са за делба на
двата самостоятелни обекта в тази сграда, и се претендира за обезсилването
му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените искове. По жалбите е образувано в.гр.дело №2464/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с постановеното по което Определение №977
от 30.09.2021г. въззивният съд е констатирал, че липсва произнасяне на
първоинстанционния по молбата на ищците с вх.№282586/29.06.2021г. за
поправка на очевидна фактическа грешка, с оглед на което е прекратил
3
производството по делото и е върнал същото на районния съд за произнасяне
по нея с указания след постановяване на съдебния акт по същата и неговото
стабилизиране делото да се върне на окръжния съд за произнасяне по
въззивната жалба, с която е сезиран. След връщане на делото районният съд е
постановил Решение №262342 от 11.10.2021г., с което е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение №260925 от 22.03.2021г., в
диспозитива на което е премахнат текста „сутеренен етаж“ и самостоятелният
обект за търговска дейност с идентификатор ......1.1 е индивидуализиран като
такъв с мазе с площ от 83,40кв.м. Против решението за поправката е подадена
в срок въззивна жалба вх.№290186/02.11.2021г. от М. С. Ф., който счита да не
се касае за фактическа грешка, а за ревизиране на изразената в решението по
допускане на делбата воля по същество, и претендира за отмяната му. По така
подадената въззивна жалба е образувано в.гр.дело №3268/2021г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив. С постановеното по него Определение №1628 от
20.12.2021г. въззивният съд е приел предмет на делото да са както
първоначалната въззивна жалба вх.№10878/28.09.2021г. на КР. С. К. и Г.Н. К.
против Решение №260925/23.03.2021г. по допускането на делбата, така и
въззивната жалба вх.№290186/02.11.2021г. от М. С. Ф. против Решение
№262342/11.10.2021г. по поправката на първото. Приел е, че доколкото
първоинстанционният съд се е произнесъл по уточняващата молба към
въззивната жалба на жалбоподателите К. за поправка на очевидна фактическа
грешка, като е уважил същата относно описанието на делбените имоти, така,
както са претендирани от тях, същите следва да заявят дали поддържат
въззивната жалба и да обосноват правен интерес от нея. В отговор на
дадените указания жалбоподателите са подали молба вх.№2737/01.02.2022г.,
с която заявяват, че за тях е налице правен интерес от подадената въззивна
жалба и поддържат същата, доколкото решението за поправка на очевидна
фактическа грешка не е влязло в сила, при което въззивният съд следва да
прецени дали да движи двете производства едновременно или да придвижи
докрай производството по поправката и едва когато краен съдебен акт по него
влезе в сила да продължи със същинското въззивно производство. С
обжалваното Определение №266 от 04.02.2022г. окръжният съд е приел, че
депозираната от К. и Г.К. въззивна жалба всъщност представлява искане за
поправка на очевидна фактическа грешка, по което първоинстанционният съд
се е произнесъл, поради което жалбата се явява без правен интерес и
4
разглеждането й е недопустимо, като, с оглед нейното връщане, следва да
бъде върната и насрещната въззивна жалба от М.Ф..
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно.
С решението по допускане на делбата районният съд се е произнесъл по
отношение на цялата сграда като състояща се от сутеренен етаж и два
самостоятелни обекта на първия и на втория етаж. Ищците считат, че в
сградата съществува не „сутеренен етаж“, а „мазе“, което като такова без
самостоятелен статут на обект на вещно право се явява принадлежност на
самостоятелния търговски обект на първия етаж от сградата. За отстраняване
на този твърдян от тях порок на постановеното решение по допускане на
делбата те са подали както въззивна жалба против същото, така и молба за
поправка на очевидна фактическа грешка в него, с което са инициирани две
отделни производства по чл.247 и по чл.258 и сл. от ГПК. Неправилно
окръжният съд от една страна е приел, че въззивната жалба има характер на
молба за поправка на очевидна фактическа грешка, а от друга, че като
въззивна жалба тя е лишена от правен интерес и с оглед връщането й следва
да се върне и насрещната въззивна жалба. Ищците изрично са заявили, че
поддържат като такава подадената от тях въззивна жалба против решението
наред с искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Следва да се
има предвид, че с влизане в сила на решението, с което се допуска поправка
на очевидна фактическа грешка, то се инкорпорира в постановеното решение
по спора и образува едно цяло с него, като поправеното решение важи с
поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на
поправката, която само е отстранила несъответствието между формираната с
мотивите действителна воля на съда и нейния външен израз в диспозитива на
решението. В този смисъл едва след евентуалното влизане в сила на
решението по поправката би била налице яснота по отношение на изразената
действителна воля на съда и едва тогава би могло да се преценява
правилността на същата по реда на инстанционния контрол при обжалване на
решението. Докато не приключи производството по чл.247 от ГПК с
окончателен съдебен акт не е ясно дали изразената с диспозитива е
действителната воля на съда, за да се преценява законосъобразността й по
жалбата против решението пред горната инстанция. Правилни в тази връзка
са указанията по първоначално образуваното в.гр.дело №2464/2021г. на
Окръжен съд-Пловдив след постановяване на съдебен акт по молбата за
5
поправка на очевидна фактическа грешка и неговото стабилизиране делото да
се изпрати отново на окръжния съд за произнасяне по въззивната жалба, с
която е сезиран. Към настоящия момент производството по чл.247 от ГПК не
е приключило с окончателен съдебен акт, което препятства разглеждане и
произнасяне по въззивната жалба, включително относно нейната допустимост
във връзка с правния интерес от обжалване на решението, обусловен от
изхода по това производство. Висящността му не е основание по чл.229,ал.1
от ГПК за спиране на производството по въззивната жалба, както неправилно
счита жалбоподателят. Въпросът е свързан с администриране на жалбите и
поредността на тяхното разглеждане. Неправилно в този смисъл окръжният
съд е приел предмет на производството по образуваното пред него дело, освен
жалбата на ответника против решението по поправката, да е и въззивната
жалба на ищците против решението по допускане на делбата и насрещната
въззивна жалба на ответника. Обсъденото налага обжалваното определение за
връщане на въззивната жалба на ищците да се отмени. Според чл.263,ал.4 от
ГПК, насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде
оттеглена или върната. В този случай произнасяне по насрещната въззивна
жалба не се дължи. При това положение постановеното от окръжния съд
връщане и на насрещната въззивна жалба няма характера на същинско такова,
а е с информативен характер, че по нея съдът няма да се произнася. За яснота
относно предмета на въззивното производство, в който след отмяната на
връщането на въззивната жалба се възстановява по силата на закона
висящността на производството и по насрещната въззивна жалба,
определението и относно нея следва да се отмени. След връщане на делото
следва да бъдат продължени съдопроизводствените действия по въззивната
жалба на ответника против решението, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, и след приключване на производството по
поправката с окончателен съдебен акт следва да се образува въззивно
гражданско дело по въззивната жалба на ищците против решението по
допускане на делбата и насрещната въззивна жалба на ответника.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №266 от 04.02.2022г., постановено по
6
в.гр.дело №3268/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия по въззивна жалба вх.№290186/02.11.2021г.
на М. С. Ф. против Решение №262342/11.10.2021г. по гр.дело №2286/2019г.
на ПРС, като след приключване на производството по чл.247 от ГПК с
окончателен съдебен акт да се предприемат действия за образуване на
въззивно гражданско дело по въззивна жалба вх.№276135/26.04.2021г. /вх.
№10878/28.09.2021г. по регистъра на ПОС/ на КР. С. К. и Г.Н. К. и по
насрещна въззивна жалба вх.№285051/03.08.2021г. на М. С. Ф. против
Решение №260925/22.03.2021г. по гр.дело №2286/2019г. на ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7