№ 2337
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100500183 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 16111/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 69051/2022 г. на
Софийски районен съд, 33 състав, съдът е отхвърлил предявения от Л. И. И. срещу К.
А. Н. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за установяване, че договор за
дарение на 3/1416 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4165,
обективиран в Нотариален акт № 6, том I, рег. № 466, дело № 3 от 24.01.2017 г., е
нищожен като привиден и прикриващ договор между страните за съвместно
учредяване на право на строеж върху поземления имот.
С решението си СРС е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. И. И. да
заплати на К. А. Н. сумата от 2130,00 лева, представляващи разноски по
първоинстанционното дело.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Л. И. И.. Релевирани са
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че е
неправилен изводът на СРС, че по делото няма представени доказателства, от които да
се направи извод за наличие на симулация в атакуваната сделка. Твърди се, че по
делото е представено обратно писмо, от което се установява, че ищецът не е имал
намерение да надари насрещната страна. Твърди се, че процесната сделка прикрива
намерението за съвместно учредяване на право на строеж върху поземления имот, за
което ответникът е следвало да осигури строител, на когото да се учреди право на
строеж при предварително уговорени параметри с останалите собственици. Твърди се,
че изготвената по делото графическа експертиза е неточна и неясна. Твърди се, че от
обратното писмо е видно, че ответникът се е съгласил при неосигуряване на строител
да върне собствеността върху 3/1416 ид. ч. от правото на собственост върху процесния
1
поземлен имот. Твърди се, че процесният договор за дарение е нищожен поради
привидност на сделката, като тази симулация се разкрива с представеното обратно
писмо. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да
се постанови нова такова, с което да се прогласи нищожността на процесния договор
за дарение като привиден и прикриващ договор за съвместно учредяване на право на
строеж. Претендират се разноски.
Въззиваемият К. А. Н. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.
Твърди, че в производството пред СРС е установено, че обратното писмо е неистински
документ и представлява нарочно съставен документ за целите на настоящото
производство. Твърди, че действията на страните разкриват действителната обща воля
– дарителят ищец да надари в знак на признателност и добра воля за безвъзмездно
положените от ответника усилия за развиването на поземления имот. Предвид
изложеното моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира
следното:
Софийски районен съд е сезиран с установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5
ЗЗД за установяване привидността на договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт № 6, том I, рег. № 466, дело № 3/24.01.2017 г., по силата на който Л. И. И. е дарил
на К. А. Н. 3/1416 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4165.
Симулацията е такъв порок на сделката, при който към момента на сключването
й страните не желаят настъпването на правните последици, към които този вид сделка
е насочена. Напротив, те целят единствено да създадат привидната представа у третите
лица, че сделка е била надлежно сключена. Симулацията може да бъде абсолютна –
когато страните в действителност изобщо не желаят да бъдат обвързани от каквато и
да е правна сделка. Може да бъде и относителна – когато страните не желаят
последиците на привидната сделка, но с нея прикриват друг вид сделка, чрез която
реално са регулирали отношенията помежду си.
При всички случаи, за да се уважи предявен установителен иск за прогласяване
на нищожност на сделка поради симулация, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че съконтрагентите не са имали действително намерение
да се обвържат от атакуваната сделка, а волята им е била да създадат единствено
привидна представа у третите лица, че е сключена оспорваната сделка.
По делото не е спорно, а и се установява от Нотариален акт за дарение на
2
идеална част на недвижим имот № 6, том I, рег. № 466, дело № 3 от 24.01.2017 г. на
нотариус Г.Г., вписан в СВп – гр. София с вх.рег. № 2516, акт № 125, том IV, дело №
1411, че ищецът (настоящ въззивник) Л. И. И. е дарил на ответника (настоящ
въззиваем) К. А. Н. 3/1416 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4165.
По делото е представено и обратно писмо, за което се твърди от ищеца
(настоящ въззивник) Л. И. И., че е подписано от ответника (настоящ въззиваем) К. А.
Н.. Ищецът твърди, че с това писмо ответникът изрично е признал, че горепосоченият
договор за дарение е симулативен и прикрива друга цел, а именно – съвместно
учредяване на право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
68134.1607.4165.
В хода на първоинстанционното производство обаче е изготвена от инж. С.Ц.
почеркова експертиза. Вещото лице е посочило, че е изследвало оригинала на
представеното по делото обратно писмо, което представлява компютърно генериран
текст, отпечатан с принтер от едната страна на бял лист, формат А4. При изготвяне
на заключението вещото лице не е открило признаци на предварителна подготовка при
полагане на подписа.
Експертът е установил, че подписът в края на обратното писмо е изпълнен със
синя химикална паста, а на гърба на листа са отразени релефи върху хартиената
повърхност, които релефи могат да се получат само при натиск на пишещо средство. В
тази връзка експертът е заключил, че подписът е изпълнен действително върху
документа, а не е извършена техническа подправка чрез пренасяне на подписа от друг
документ.
В хода на изследването вещото лице е констатирало наличие на забавен темп,
общо колебание и нетипично забавяне и разкривяване при изпълнение на изследвания
подпис, за който се твърди, че е на К. А. Н.. Вещото лице е констатирало и че в цялата
графична структура на подписа в обратното писмо се наблюдава неравномерност на
движенията при полагането му и нарушения на линейността на щрихите.
Вещото лице инж. С.Ц. е сравнила подписа върху обратното писмо с подписите,
положени от К. Н. върху заявления до МВР за издаване на документи за самоличност
от 2016 г. и 2018 г., процесния нотариален акт за дарение от 24.01.2017 г.,
представеното по делото пълномощно за учредяване на представителна власт на адв. Р.
И.. При това сравнение вещото лице е установило, че са налице съществени различия
между подписа върху представеното по делото обратно писмо и подписа на К. Н..
Вещото лице е констатирало различия в общите графически признаци относно
строежа на подписа, формата, посоката, вида на връзките, разтегнатостта по
хоризонтал. Установило е и съществено различие в частните признаци, сред които са
формата и посоката на движение при изписване на точката за начало на движението,
посоката при изписване на следващите елипсовидни елементи, последователността на
движенията при изписване на подписите, посоката на движение при изписване на
парафа.
Вещото лице е посочило, че при изследвания подпис е налице сходство с
подписа на К. Н. при наклона и частично при строежа на подписа. Въпреки това
поради същественото различие в степента на обработеността на изследвания подпис
вещото лице е приело, че подписът върху представеното по делото обратно писмо не е
положен от К. А. Н.. Според вещото лице подписът е изпълнен от друго лице, което е
вложило старание за наподобяване на графичната структура на оригинала, но не е
съумяло да имитира в цялост писмено-двигателния навик на имитираното лице.
В заключението си инж. С.Ц. е посочила, че не може да се даде отговор на
въпроса кога е подписано представеното по делото обратно писмо. Уточнила е, че
криминалистиката не разполага с достоверни методи за определяне на момента на
3
изготвяне на даден документ. Посочила е, че в литературата се описва деструктивен
метод за изследване на стареене на щрихите, но това предполага да се сравняват само
пишещи средства, изготвени по една и съща рецептура, нанесени върху една и съща
хартия, изложени продължително време в едни и същи условия, като поне една от
мастилените щрихи трябва да е с категорична дата на полагане. Уточнила е също така,
че би могло по косвени признаци да се установи кога е изготвен документ, ако същият
е съставен на пишеща машина или е поставен печат върху документа. В този
случай според вещото лице може да се определи приблизително моментът на
изготвяне на документа според измененията, настъпили в пишещата машина или
печата.
В разпита си пред СРС инж. С.Ц. е обяснила, че първо е изследвала посочените
в експертизата образци и едва след като е установила, че изхождат от едно и също
лице, е пристъпила към сравнението им с оспорваното обратно писмо. Обяснила е и че
по делото няма никакви данни изпълнилият подписа върху обратното писмо да е
страдал от заболявания или счупвания на ръката, които евентуално да окажат влияние
върху начина на подписване и заключението. Потвърдила е и че подписът върху
изследваното обратно писмо е положен върху твърда повърхност.
Въззивният съд намира, че горепосочената почеркова експертиза е компетентно
и задълбочено изготвена. Изводите на вещото лице следва да бъдат възприети от
страна на съда. Отговорите не са неясни и неточни, както се поддържа във въззивната
жалба. Напротив, вещото лице след подробно изследване е достигнало до категоричен
извод, че обратното писмо не е подписано от лицето К. А. Н., а се касае за имитация
на подписа му. В този смисъл правилно СРС е приел, че обратното писмо, на което
ищецът (настоящ въззивник) се позовава за разкриване на симулацията на процесната
атакувана сделка, следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото.
А когато едно доказателство е изключено, същото не може да бъде ценено от съда за
изграждане на изводите му.
Следва изрично да се посочи, че въззивният съд не споделя доводите във
въззивната жалба, че експертното заключение на инж. С.Ц. не следвало да се
кредитира поради това, че не бил даден отговор на въпроса кога е съставено
изследваното обратно писмо. Експертът ясно е заявил, че отговор на такъв въпрос не
може да се даде. Противно на твърденията във въззивната жалба, никъде инж. С.Ц. не
е заявявала, че може по косвени признаци да определи датата на съставяне на
конкретно изследваното обратно писмо, представено по делото от Л. И. И.. Напротив,
вещото лице е уточнило, че това може да се направи само при документи, изготвени
на пишеща машина, или при документи, които носят печат. Безспорно обаче се
установява, че процесното обратно писмо нито е изготвено на пишеща машина, нито е
било подпечатвано.
Тоест въз основа на приетата по делото графическа експертиза може да се
формира еднозначният извод, че по делото няма никакви писмени доказателства,
обективиращи изявление на ответника (настоящ въззиваем) К. А. Н. за това, че
атакуваният договор за дарение от 24.01.2017 г. е сключен без действителното
намерение на дарителя Л. И. И. за безвъзмездно и незабавно прехвърляне на К. А. Н.
на собствеността върху процесните 3/1416 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
68134.1607.4165. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
привидността на процесната сделка не може да се разкрива чрез свидетелски
показания по арг. от чл. 165, ал. 2 ГПК.
Твърдяната симулация, както правилно е посочил първоинстанционният съд, не
би могла да се разкрие чрез представения по делото Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 121, том II, рег. № 3080, дело № 277/2021 г. на
4
нотариус А.Л., вписан в СВп – гр. София с вх.рег. № 50252/15.07.2021 г., акт № 026,
том СХХХ, дело № 38801/2021 г., доколкото чрез този договор за дарение се
прехвърлят 3/1416 ид. ч. от неучастващия по делото Л.А.Г., също надарен от Л. И. И.
на 24.01.2017 г., в полза на друго лице, което не е страна по делото, а именно – Г.П.Я..
Тази сделка няма никаква връзка с отношенията между страните в настоящото
производство.
При липса на каквито и да е други доказателства по делото и на основание чл.
154 ГПК съдът следва да приеме, че в хода на производството не е доказано пълно и
главно от страна на ищеца (настоящ въззивник) Л. И. И. твърдението му, че
атакуваният договор за дарение е симулативен, т.е. сключен без намерението за
безвъзмездно и незабавно прехвърляне на К. А. Н. на 3/1416 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1607.4165.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадение на изводите на
първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият К. А. Н.. Същият
е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лева.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен между
въззиваемия и адв. Р. И. на 03.01.2025 г. Видно от последния уговореният адвокатски
хонорар е бил заплатен на адв. И. в брой, при подписване на договора. Съгласно
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази
част договорът за правна помощ следва да се разглежда като разписка за полученото
адвокатско възнаграждение.
Тоест следва да се приеме, че претендираните от въззиваемия К. А. Н. разноски
от 1500,00 лева са реално сторени и подлежат на присъждане в цялост. Преди да
изтекат преклузивните срокове по ГПК, не е навеждано от въззивника Л. И. И.
възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване. Въззивният съд изрично посочва, че
съгласно 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК при облигационен иск за прогласяване на
нищожност на договор за разпореждане с права върху идеална част от недвижим имот
цената на иска се предопределя от данъчната оценка на съответната идеална част,
която е предмет на делото и за която се търси съдебна защита.
От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1
ДОПК се установява, че данъчната оценка на целия поземлен имот с идентификатор
68134.1607.4165 възлиза на 44 710,20 лева. Тоест данъчната оценка за процесните
3/1416 ид. ч. от имота е в размер на 94,73 лева и не достига минималния праг от
5000,00 лева за достъп до касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В
изложения смисъл са Определение № 23/15.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4419/2017 г. на III
Г.О. на ВКС, Определение № 1124/16.05.2023 г. по гр.д. № 4887/2022 г. на III Г.О. на
ВКС, Определение № 2389/07.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2951/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 1555/02.04.2024 г. по гр.д. № 3158/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 5194/14.11.2024 г. по гр.д. № 1781/2024 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 328/06.06.2014 г. по ч.пр.д. № 2566/2014 г. на I Г.О. на ВКС,
Определение № 60155/01.07.2021 г. по т.д. № 1869/2020 г. на II Т.О. на ВКС и много
други.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16111/06.10.2023 г., постановено по гр.д. №
69051/2022 г. на Софийски районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА Л. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, кв.
„*******, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на К. А. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Пазарджик, ул. ******* № 4, сумата от 1500,00
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6