№ 5
гр. Велико Търново, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500447 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260054 от 09.08.2021г. по гр.д. № 467/ 2020г. по описа
на Габровски окръжен съд, е осъден на осн.чл.432 КЗ ЗК „Дженерали
застраховане“ АД-гр.София да заплати на Д. Д. ПЧ. от гр.Ямбол сумата
19200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ПТП, настъпило на 04.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от
06.03.2020г., като за разликата от присъдения размер до претендирания
размер от 90000лв. за неимуществени вреди и за начален момент на лихвата
от 04.06.2018г. са отхвърлени претенциите като неоснователни. Присъдени са
разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД
„Алианц България“.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д.П. чрез
пълномощника адв.Л.Г., срещу решението на ОС-Габрово в частта, с която е
отхвърлен искът й за разликата от присъдените 19200 лв. до претендираните
90000лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради
1
нарушения на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстационният съд неправилно е присъдил този размер на
обезщетението, което е в занижен размер, недостатъчен да възмезди
преживяните от ищцата болки и страдания, и некореспондиращ на принципа
за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Счита, че неправилно ОС-Габрово
е приел принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат
поради неизползване на поставен колан, в размер на 30 %, след като е спорно
дали коланът е щял да предотврати част от уврежданията. Съдът не бил
съобразил задължителните за всички съдилища критерии, обективирани в т.10
от ППВС № 4/ 68г. относно тежестта и характера на получените при ПТП
увреждания, интензитета на болките и страданията и тяхната
продължителност, броя на уврежданията и тяхната степен, дългия лечебен
период на болнично и извънболнично лечение-над една година, както и
липсата на пълно възстановяване от едно от най-тежките увреждания-
счупване на ставната ямка, което е трайно невъзстановимо, респ.-налице е
намалена двигателна активност и бърза уморяемост при физически усилия.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че липсват усложнения, което
се опровергавало от доказателствата-след инцидента ищцата имала нужда от
инжекции и получила тежко посттравматично разстройство, изразяващо се в
чести паник атаки, които обстоятелства не са обсъдени от съда и са силно
пренебрегнати. Необосновано съдът е приел, че понеже преди месец ищцата
започнала работа като сервитьорка, работата й била свързана с много
движение. Неправилно и в противоречие с ППВС № 4/68г. и ППВС № 3/79г.
било прието от ГОС, че след като процесът на възстановяване на срамната и
седалищната кост е завършил, то това било основание да се приеме по-нисък
размер на обезщетение. Не били изложени достатъчно съображения относно
социално-битовите ограничения, търпени от ищцата в етапите на
възстановяване, нито било обсъдено, че тя дълго време-повече от три години
след инцидента, не можела да започне работа, както и че е била обездвижена
и напълно зависима от грижите на трети лица. ГОС не бил отчел и
застрахователното покритие към деня на уврежданията, нито обществено-
икономическите условия. Счита, че ГОС е нарушил чл.51 ал.2 ЗЗД и е приел
едно общо и завишено съпричиняване от 30% не само за счупването на таза, а
и за останалите увреждания, за които изрично се установило, че нямат
причинна връзка с неизползването на колана. Неправилно ГОС бил приел за
2
доказано възражението за съпричинявяне., като е изопачил и пропуснал да
обсъди разясненията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, че счупването на таза
може да се получи и при удар на тялото вътре в интериора на колата. Моли
въззивният съд да отмени решението на ГОС в обжалваната част и да уважи
предявения иск в пълния му претендиран размер. Претендира разноски за
адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по нея „Дженерали застраховане“ АД-гр.София. Счита същата
за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
третото лице-помагач ЗАД „Алианц България“ АД чрез пълномощника
адв.Б.Н.. Счита същата за неоснователна по изложени за това доводи и моли
да бъде оставена без уважение.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от третото
лице-помагач ЗАД „Алианц България“ АД чрез пълномощника адв.Б.Н.,
срещу решението на ГОС в частта, с която е уважен предявеният иск. Счита,
че така определеното обезщетение е прекомерно високо и несъответно на
доказаните в производството вреди,претърпени от ищцата. Счита и
определеният от съда процент на съпричиняване най вредоносния резултат от
страна на ищцата, за значително занижен. Моли въззивният съд да отмени
решението на ГОС в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, тъй
като на същата вече е изплатено обезщетение в размер на 22800лв., което е
достатъчно да овъзмезди претърпените от нея вреди. Моли съда при
разглеждане на жалбата да се даде категоричен отговор на въпроса дали
процесното ПТП е причинено единствено по вина на водача на товарния
автомобил „Пежо Боксер“, или произшествието се е случило в условията на
„независимо съизвършителство“, тъй като първоинстанционният съд бил
формирал пртиворечиви изводи в тази насока. Претендира разноски.
В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната
жалба на третото лице-помагач от ответниците по нея Д.П. и „ДЖ.. С молба,
депозирана от Д.П. чрез пълномощника й адв.Г., е оспорена жалбата като
неоснователна, с искане да бъде оставена същата без уважение. С молба-
становище от „Дженерали застраховане“ АД, се присъединява към жалбата на
3
ЗАД „Алианц“ относно размера на присъденото обезщетение и процента на
съпричиняване, но се оспорва жалбата в частта, с която се навеждат доводи за
отпадане отговорността на водача на л.а. „Форд фиеста“ /неговия принос/ за
настъпване на процесното ПТП.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в
така определения размер от 19200 лв.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателката П. съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил
този размер на обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно
установеното състояние на ищцата, както и на критериите за справедливост, е
неоснователно. Чрез заключенията на СМЕ, изцяло възприета от съда, е
4
обективно установено състоянието на ищцата на база приложената
медицинска документация и извършените прегледи.Първоинстанционният
съд е обсъдил и извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства-показанията на свидетелката Велева, заключенията на СМЕ и
САТЕ, и въз основа на тях е достигнал до правилен правен извод относно
основателността на иска в постановения размер, в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При това, ОС-Габрово е взел предвид и обсъдил
всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер и
степен на уврежданията, получени от пострадалата, период на тяхното
проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки и
страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителност на
оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалата,
възрастта им, обективното им здравословно състояние към настоящия
момент, датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура
в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление
№ 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил
и със съдебната практика в сходни случаи. Съдът е взел предвид, че П. е
получила при ПТП няколко увреждания, наложили болнично лечение и
впоследствие-домашно лечение с обездвижване на легло за месец; взето е
предвид по-сложното и продължително възстановяване по отношение на
ставната ямка, както и че няма 100% възстановяване от тази травма, което
обуславя настоящите и бъдещи оплаквания на ищцата от болка и лекото
засягане на походката й. Взето е предвид обстоятелството, че ищцата е
преживяла стрес в резултат на инцидента, но това й състояние е преодоляно,
предвид на това, че същата всеки ден пътува с автомобил до работното си
място. По делото няма заключение на съдебно-психологическа или
психиатрична експертиза, което да установява твърдяното от ищцата наличие
на посттравматично стресово разстройство с паник атаки, което обективно
състояние не може да се установи от показанията на св.Велева, а на ищцата
принадлежи доказателствената тежест за това. Експертът, изготвил СМЕ, е
посочил, че са налице данни за посттравматично стресово разстройство, но
тъй като същото не е проследено във времето, експертизата не е компетентна
да се произнася за тежестта и продължителността на това състояние. Взето е
предвид обстоятелството, че процесът на възстановяване по отношение на
срамната седалищна кост е добре завършил. Първоинстанционният съд е взел
5
предвид също продължителността на лечението на настъпилите в резултат на
ПТП увреждания, фактът, че ищцата е била обездвижена и се е нуждаела от
чужда помощ, което е довело до много неудобства и болки и страдания, както
и до промяна на живота й.
Оплакването, че неправилно ОС-Габрово е приел принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат поради неизползване на
поставен колан, в размер на 30 %, след като е спорно дали коланът е щял да
предотврати част от уврежданията, е също неоснователно. Безспорно се
установява от заключението на САТЕ, че поставеният предпазен колан би
предотвратил излитането на тялото на ищцата от автомобила, в резултат на
което /съгласно заключението на СМЕ и САТЕ/ ищцата е получила-при
съприкосновението със земния терен, травмите на таза вдясно и на дясното
бедро. Вещото лице, изготвило СМЕ, е посочило, че слабо вероятно е тези
травми да се получат при удар вътре в купето на автомобила отдясно, имайки
предвид, че основните вектори на силите при конкретното ПТП са отляво и
отзад. Експертите са посочили, че предвид механизма на настъпване на ПТП,
удар в дясната страна на тялото трудно може да се обясни с удар вътре в
купето, тъй като инерционните сили в конкретния случай са в друга посока.
Дали при поставен предпазен колан ищцата би получила тези травми, е
въпрос с хипотетичен отговор, тъй като макар и инерционните сили да са
големи и да предизвикват изместване на тялото вътре в купето, то не е ясно
колко силно би се ударила ищцата и в какво точно, е посочило вещото лице,
изготвило САТЕ. В тази връзка, неоснователно е и оплакването, че
неправилно ГОС бил приел за доказано възражението за съпричинявяне, като
е изопачил и пропуснал да обсъди разясненията на вещите лица по СМЕ и
САТЕ, че счупването на таза може да се получи и при удар на тялото вътре в
интериора на колата, както и че е нарушил чл.51 ал.2 ЗЗД и е приел едно
общо и завишено съпричиняване от 30% не само за счупването на таза, а и за
останалите увреждания, за които изрично се установило, че нямат причинна
връзка с неизползването на колана.
По направените оплаквания от жалбоподателя ЗАД „Алианц България“,
съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че обжалваният
съдебен акт е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер на обезщетението е завишен и несъобразен с принципа
на справедливостта, е неоснователно. Както вече бе посочено, при
6
определяне размера на обезщетението съдът е спазил принципа на
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и
обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика съобразно
указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на
Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в сходни
случаи. При определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд
е отчел всички посочени релевантни обстоятелства, обсъдени по-горе,
поради което присъденото от него обезщетение е в правилно определен
размер, съответстващ на получените от ищците при процесното ПТП травми.
Правилно е отчетен и приносът на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат поради непоставяне на обезопасителен колан, в размер
на 30%. Така определеният принос е съобразен с факта, че тялото на ищцата е
излетяло от автомобила при формиране на центробежна сила в автомобила
при рязкото му завъртане около централната му ос, настъпило в резултат на
силния удар от товарния автомобил, който се е движел със скорост,
значително надвишаваща разрешената такава. Не е налице твърдяното
противоречие в мотивите на ОС-Габрово /макар същият да е приел, че
водачът на автомобила, с който е пътувала ищцата също е извършил
нарушение на правилата за движение/ относно причината за настъпване на
ПТП-извършеното нарушение на правилата за движение от страна на водача
на товарния автомобил.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд
размер.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото разноски следва жалбоподателката
П. да заплати на ответника по жалба „Дженерали застраховане „ АД разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054 от 09.08.2021г. по гр.д. № 467/ 2020г.
по описа на Габровски окръжен съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА Д. Д. ПЧ. от гр.Ямбол, ********, ЕГН **********, да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК
*********, разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8