Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 08. 11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на първи ноември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2684 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „П.К.Б.“
ЕООД гр. С. против Р.С.С. ***. В молбата се твърди, че между
страните по делото на 29. 12. 2015 год. е бил сключен договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който на ответника е била преведена сумата в
размер на 500 лв. и общо задължение по кредита 1 055, 25 лв., като срокът на договора е бил 9
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 117, 25 лв. и падежна
дата 15- то число на месеца. Твърди се, че с искането за
отпускане на кредит ответникът е посочил, че желае да закупи пакет за
предоставяне на допълнителни услуги като цената, която ответникът дължи за
посочения пакет е била в общ размер на 465, 66 лв., а размерът на вноската по закупения
пакет от допълнителни услуги е 51, 74 лв. Твърди се, че съгласно чл. 4 от общите условия към договора за потребителски
кредит ответникът дължи на ищцовото дружество договорно възнаграждение в размер
на 89, 59 лв., което е предварително определено в погасителния план. Твърди се,
че договорното задължение на ответника е било разсрочено във времето и е
следвало да се погасява от същия в рамките на погасителния план. Твърди се, че
от страна на ответника не са извършени никакви плащания за погасяване на
задължението. Твърди се, че тъй като ответникът не е изпълнявал поетите с
договора задължения и не е направил нито една погасителна вноска, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и приетото от страните в общите условия към договора
за потребителски кредит на 26. 04. 2016 год. договорът е бил
прекратен от страна на „П.К.Б.“ ЕООД и поради неизпълнение е начислена неустойка в
размер на 175, 00 лв. на основание чл.12.4. от ОУ, за което на 28. 04. 2016 год. е било изпратено
уведомително писмо до ответника. Твърди се, че крайният срок за погасяване на кредита
съгласно погасителния план е изтекъл на 15. 10. 2016 год., с изтичането на който
срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Твърди се, че съгласно
уговореното в ОУ при прекратяване на договора за потребителски кредит на
основание чл.12.3. от Общите условия ответникът дължи остатъчните и непогасени
вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забави и такси. Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
ответника и е било образувано ч. гр. дело № 439/ 2019 год. по описа на
Плевенския районен съд. Твърди се, че по горното дело съдът е указал на
ищцовото дружество да предяви установителен иск срещу ответника. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено вземането му в размер общо на сумата
от 1 230, 25 лв., от които 500 лв. представляващи главница по договор за
потребителски кредит №**********/ 29. 12. 2015 год., 89, 59 лв. представляващи
договорно възнаграждение, 465, 66 лв. представляващи възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги и 175, 00 лв. представляващи неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25. 01. 2019 год. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените в заповедното и
исковото производство деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му
от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 439/ 2019 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Вземането
на ищеца произтича от сключен договор за потребителски заем с номер **********
от 29. 12. 2015 год. По силата на този договор ответникът Р.С.С. като кредитополучател се е задължил да върне получения заем в размер
на 500 лв. на 9 месечни вноски. Безспорно е, че ответникът не е погасил нито
една от дължимите вноски, поради което на основание т. 12. 3. от Общи условия
на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит договорът между страните е
бил прекратен. В тази хипотеза съобразно разпоредбата на т. 12. 4. от общите
условия клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси, както и неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на
главницата по погасителен план. Съдът счита, че е неоснователно възражението на
особения представител на ответника за неравноправност на клаузите досежно
договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ и неустойката при
неизпълнение. Разпоредбите от договора за кредит,
касаещи размера на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, не
нарушават нито закона, нито добрите нрави. Видно е, че с горните разпоредби
страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41, 17 % и
годишен процент на разходите 49, 87 %. Следва да се отбележи, че към датата на
сключване на договора е действала разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, която предвижда, че годишният процент на разходите,
включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с постановление на Министерския съвет. Уговорените в договора лихва
и годишен процент на разходите не надвишават петкратния размер на законната
лихва, поради което в тази му част процесният договор не е нищожен и е породил
своето действие. Ето защо за
ответника е налице задължение да заплати дължимото и непогасено договорно
възнаграждение, което е в размер на 89, 59 лв. Предвид установеното по делото
виновно неизпълнение на задълженията на ответника като кредитополучател, което
е довело до прекратяване на договора при условията на т. 12. 3. от общите условия,
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника и за заплащане на
неустойка, чийто размер възлиза на сумата от 175 лв. Тази неустойка съответства на въведените й функции да
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните
задължения и според съда не противоречи на чл.
143 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза,
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, поради което е дължима от ответника. Различно е
положението с последното от претендираните от ищцовото дружество вземания- това
за заплащане на възнаграждение в размер на 465, 66 лв. по споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Основателно е възражението на
особения представител на ответника, че уговарянето на такова възнаграждение е
нищожно и не е породило своето правно действие, тъй като очевидно се нарушава
императивната разпоредба на 10а ал. 2 от ЗПК. Видно от приложеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното
възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора по искане на клиента и
при изпълнението на посочените в общите условия изисквания на една или всички от посочените услуги- приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Налага се изводът, че
т. нар. допълнителни услуги касаят усвояването и управлението на кредита,
поради което заплащането на такси и комисионни за тях под формата на
допълнително възнаграждение е недопустимо и в противоречие със закона. Друг е
въпросът, че това създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора и неоправдано обременяване на длъжника с допълнителни разходи без
наличието на реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, които да следва да се остойностят.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер
на сумата от 764, 59 лв., представляващи неизплатена главница, договорно
възнаграждение и неустойка по процесния договор за потребителски кредит. В този
размер предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните
1 230, 25 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 46, 61 лв. съобразно
признатата част от вземането, както и направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 357, 36 лв. съобразно уважената
част от исковата молба.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.С.С. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.Н.Н. , Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и Я.К.Ч., сумата от 764, 59 лв., от
които 500 лв. представляващи главница по договор за потребителски кредит №
**********/ 29. 12. 2015 год., 89, 59 лв. представляващи договорно
възнаграждение и 175, 00 лв. представляващи неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25. 01. 2019 год. до изплащане на вземането, като
за разликата до 1 230, 25 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА
Р.С.С. ***, ЕГН **********, да заплати на “П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Н. , Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и
Я.К.Ч., сумата от 46, 61 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно
признатата част от вземането, и сумата
от 357, 36 лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: