Решение по дело №205/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по подадена жалба от „М. АБС“ ЕООД, ЕИК ******** ЕИК ******** със седалище в гр.София чрез адв. Д. против РА № Р-03000321000493-091-001/14.09.2021 г. издаден от Б. С. С.на длъжност началник на сектор в „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- възложил ревизията и А. Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция- ръководител на ревизията в частта потвърдена с Решение № 279/11.01.2022 г. издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Варна, с която са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.10.2020 г., м.11.2020 г. и м.12. 2020 г. главница в общ размер от 87 890,02 лв. и лихви в общ размер от 8172,00 лв.

Жалбоподателят навежда доводи за нарушения на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения. Счита, че са налице достатъчно доказателства, от които да се приеме, че доставките по фактурите , по които е отказано правото на данъчен кредит, са реално осъществени. Счита, че неоснователно е отказано правато на приспадане на данъчен кредит, както и направените констатации са недоказани и необосновани. Сочи се, че установяването на произхода на стоките при доставчика, е ирелевантно за упражняването на правото на данъчен кредит. Моли РА в обжалваната част да бъде отменен. В съдебно заседание се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата, представя доказателства и моли за присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмено становище.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмено становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, след предприето оспорване на РА по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.156 от ДОПК, РА в частта, която не е отменена с решението по чл.155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган пред Административния съд по местонахождението му, в 14-дневен срок от получаване на решението. Съобразно петитума на жалбата предмет на настоящето производство е РА № Р-03000321000493-091-001/14.09.2021 г. издаден от Б. С. С.на длъжност началник на сектор в „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- възложил ревизията и А. Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция- ръководител на ревизията в частта потвърдена с Решение № 279/11.01.2022 г. издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Варна, с която са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.10.2020 г., м.11.2020 г. и м.12. 2020 г. главница в общ размер от 87 890,02 лв. и лихви в общ размер от 8172,00 лв.

По валидността на РА:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321000493-020-001/29.01.2021 г., изменена със ЗВР № Р-03000321000493-020-002/11.05.2021 г. /л. 1-4/ издадени от Б. С. С.- началник на сектор „Ревизии“, е възложено извършването на ревизия на „М. АБС" ЕООД с обхват на ревизията - задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. Възложителят на ревизията е оправомощен със Заповед № Д-3/04.01.2021 г. издадена от директора на ТД на НАП-Варна.

За констатациите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р-03000321000493- 092-001/19.08.2021 г. /л. 386-398/. Срещу съставения ревизионен доклад от жалбоподателя не е подадено писмено възражение. Издаден е ревизионен акт № Р-03000321000493-091 - 001/14.09.2021 г. /л. 447-457/ от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията - А. Г. Н. на длъжност главен инспектор в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна , с който са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.07/2020 г., м.08/2020 г„ м. 10/2020 г., м. 11/2020 г. и м. 12/2020 г. в общ размер 96062,02 лв., от които главница в размер на 87890,02 лв. и лихви в размер на 8172,00 лв.

Представените като административна преписка документи ЗВР, РД и РА са във вид на разпечатки на електронни документи. Подписите във всички посочени документи са в срока на валидност на сертификатите по чл.24 от Закона за електронния подпис и електронния документ.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружество е декларирало 10 броя фактури, издадени от „М. К. - Т“ ЕООД /л. 392/, с предмет „аванс по договор“, “стоманени греди”, “метални профили”, “решетки и скари”, “машина за газово кислородно рязане” и „доставка по договор“ в дневниците си за покупки през д.п. м.07/2020 г. м.08/2020 г. м.10/2020 г., м. 11/2020 г. и м.12/2020 г. по които е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 87890,02лв. /л. 350-360/.

Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури от доставчика “М. К. -Т” ЕООД:

Фактура №/дата на издаване	Предмет на доставката	Данъчна основа /лв.	ДДС/лв.
5000001/29.07.2020 г.	Аванс по договор	33333,33	6666,67
**********/29.07.2020 г.	Аванс по договор	29166,66	5833,34
**********/30.07.2020 г.	Аванс по договор	62500	12500
**********/31.08.2020 г.	Дост.стоманени греди, приспаднат аванс	41083,33	8216,67
**********/31.08.2020 г.	Дост. метални профили, приспаднат аванс	41533,33	8306,67
**********/31.08.2020 г.	Решетки и скари по договор, приспаднат аванс	42383,33	8476,67
**********/19.10.2020 г.	Доставка на машина за газово кислородно рязане	66000	13200
**********/30.11.2020 г.	Доставка по договор	65450	13090
5000009/18.12.2020 г.	Доставка по договор	26200	5240
00050000010/28.12.2020 г.	Доставка по договор	31800	6360

За установяване на законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит и изследване на реалността на фактурираните доставки са извършени насрещни проверки на прекия и предходните доставчици.

Извършена е насрещна проверка на „М. К. - Т“ ЕООД /л. 318/.

Констатирано е, че за периода на издаване на фактурите с получател „М. АБС“ ЕООД, в „М. К. - Т“ ЕООД няма регистрирани лица по трудови правоотношения, има едно самоосигуряващо се лице. Дружеството е подало декларации обр. 1 на 30.03.2021 г. относно периода 01.07.2020 г. - 31.12.2020 г.

Установили са, че „М. К. - Т“ ЕООД има задължение по ДДС за периодите на издаване на процесиите фактури. При проверка в данъчно-осигурителната сметка на дружеството са констатирали, че същото има изискуеми публични задължения в големи размери, за което е образувано изпълнително дело. „М. К. - Т" ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г.

В отговор на извършената насрещна проверка дружеството е представило копия на процесните фактури, договор за продажба от 29.07.2020 г. с предмет-машина за газово кислородно рязане, метални профили, стоманени греди, решетки, ламарина, метални шини, листова стомана, профилни тръби, профилни квадратни. Представени са приемо –предавателни протоколи от 01.09.2020 г. /л.295/ , от 19.10.2020 г. / л.283/, от 30.11.2020 г./ л.292/, от 29.12.2020 г. / л.291/ , от 18.12.2020 г. / л.290/. Представена е количествено-стойностна справка / л.283/. В обясненията на управителя на дружеството е посочено, че превозът на стоката е бил за сметка на получателя. Представена е товарителница серия Г № ********* от „Опрев-транс“ ООД с място на натоварване гр.Варна и място на разтоварване гр. Провадия за дата 01.09.2020 г. /л.289/.

Установено е, че предходни доставчици на „М. К. - Т“ ЕООД по процесиите фактури, са „Динита 89“ ЕООД, „Ди Мари 82“ ЕООД, „Миггал 9311“ ЕООД и „Румаледа 711“ ЕООД, по фактури подробно описани в табличен вид на стр. 13-15 от РД /л. 391-392/. Извършени са насрещни проверки на „Динита 89“ ЕООД /л. 135/, „Ди Мари 82“ ЕООД /л. 113/, „Миггал 9311“ ЕООД /л. 126/ и „Румаледа 711“ ЕООД /л. 232/, предходни доставчици на „М. К. - Т“ ЕООД. Във връзка с проверките са изготвени ИПДПОЗЛ, които са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, дружествата не са представили документи. След проверка в базата данни в ИС на НАП, органите по приходите не са установили декларирани приходи и извършвана стопанска дейност за отчетната 2020 г., годината, през която са издадени посочените фактури на „М. К. - Т“ ЕООД - пряк доставчик на ревизираното дружество. Към датата на издаване на фактурите посочените дружества нямат регистриран ЕКАФП.

Органите по приходите са извършили анализ на представените от „М. К. - Т“ ЕООД първични счетоводни документи, в т.ч. фактури, издадени от предходни доставчици и извършени насрещни проверки на същите. Установили са, че разплащането е станало в брой, но не в деня на фактурирането, а на следващата година, основно през март и април 2021 г. Всички дружества нямат банкови сметки, нито касови апарати към датата на фактуриране на материалите и машината. Констатирали са, че касовите апарати, от които са издадени касовите бележки, са закупени през м.03/2021 г. и м.04/2021 г. от едно и също дружество - „Технотрейд сервиз“ АД гр. Варна. Със същото лице са сключени и договорите за поддръжка и сервиз за едногодишен период от въвеждане в експлоатация на касовите апарати. Дружествата са от различни региони на страната, но касовите апарати са закупени и се обслужват от варненското сервизно дружество „Технотрейд сервиз“ АД. Органите по приходите са направили извод, че дейността на дружествата, или лицето което осъществява от тяхно име дейност, се намира в региона на гр. Варна, поради което дружествата доставчици се обслужват от въпросната варненска сервизна фирма, а не в съответните региони, където са регистрирани лицата.

Установено е, че „М. К. -Т“ ЕООД и „М. АБС“ ЕООД са купили касови апарати на 12.03.2021 г. , като са сключени договори също с „Технотрейд сервиз“ ЕООД. Гореописаните данни са обобщени в табличен вид на стр. 3 от РА /л. 456/.

Извършена е насрещна проверка на „Технотрейд сервиз“ ЕООД /л. 444/. След анализ на представените документи и обяснения при насрещната проверка, е установено, че упълномощеното лице да представлява четирите предходни доставчици на „М. К. - Т“ ЕООД е И. А. А., служител на „Епозид БГ Варна" ЕООД. Упълномощеното лице от „М. АБС" ЕООД е Д. Й. В. /съпруга на представляващия дружеството/, като на договор № DT89491. сключен с „М. К. - Т“ ЕООД, е посочено същото лице за контакт /л. 435, 421/.

Въз основа на установеното, ревизиращият екип е направил извод за свързаност между „М. АБС" ЕООД. „М. К. - Т" ЕООД, „Румаледа“ ЕООД, „Ди Мари 82“ ЕООД, „Динита 89" ЕООД и „Миггал 9311" ЕООД.

Органите по приходите са анализирали подадените данни в дневниците за покупки през 2020 г. на „М. К. - Т“ ЕООД и са установили, че за ревизирания период, посочените предходни доставчици не са включени като контрагенти в дневниците за покупки на дружеството. Констатирали са, че единствените покупки, декларирани от „М. К. - Т“ ЕООД, са от „Ингер Каре България" ЕООД, „Елит Кар“ ООД и от „Ауто Хит“ ООД, което съответства на дейността, посочена при сключване на единствения за дружеството трудов договор със С. Н. С., а именно: търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили.

Относно транспорта на стоките, органите по приходите са установили, че „стоманени стилажи“ са превозени от „О.т. “ ЕООД на дата 01.09.2020 г„ по заявка от „М. АБС“ ЕООД, с маршрут гр. Провадия, обект на „М. К. - Т“ ЕООД, до/ обект на „М. АБС“ ЕООД, отново в гр. Провадия. Констатирали са, че теглото на товара “стоманени стелажи“ е 19820 кг., превозени с автомобил В8886ТА по товарителница сер. Г № ********* /л. 405-400/. Установили са, че в товарителницата не е отразен извънгабаритен товар. Не са посочени решетки, скари, тръби, ламарина или машина. Транспортът е за сметка на „М. АБС“ ЕООД. Направили са извод, че има фактуриран транспорт, но товарът не отговаря на превозваните материали по фактури издадени от „М. К. - Т“ ЕООД на дата 01.09.2020 г.

При извършената насрещна проверка на „М. К. - Т“ ЕООД, представляващият дружеството е декларирал, че базата, в която се съхраняват материалите, се намира в гр. Дългопол. Посочил е, че собствеността върху материалите е прехвърлена от база в гр. Провадия, бивш склад на Държавен резерв, част от военния завод Терем. Не е дадено обяснение относно начина, по който материалите, закупени от „Динита 89“ ЕООД, „Ди Мари 82“ ЕООД, „Миггал 9311“ ЕООД и „Румаледа 711“ ЕООД са превозени до гр. Дългопол, където се твърди, че са съхранявани от м.07/2020 г. до 01.09.2020 г., както и до база в гр. Провадия/л. 310/. Също така, органите по приходите са установили, че транспортът извършен от „О.т. “ ЕООД на 01.09.2020 г., е от гр. Провадия с посочен склад на „Мега Кооект - Т“ ЕООД, какъвто дружеството не е декларирало, че притежава или стопанисва.

Установено е несъответствие в документите за предаването и транспорта на стоките. В приемо-предавателните протоколи стоманените стелажи са посочени общо 20231,37 кг., докато посоченото им количеството, превозено с товарителница № *********/01.09.2020 г., е с тегло 19820 кг. /л. 280/. Направили са извод, че извършеният транспорт от „О.т. “ ООД в полза на „М. АБС“ ЕООД не може да се обвърже с доставките от „М. К. - Т“ ЕООД и не доказва реалност на същите.

В хода на ревизионното производство, ревизиращият екип е потърсил данни за материалите с посоченото съдържание „S325JR“. Констатирано е, че материали с посоченото съдържание „S325JR“, не се откриват при никой производител. В тази връзка е събрана информация в интернет въз основа на която е установено, че материал „S235JR“, съответства на конструкционна стомана „СтЗсп“ /по руски стандарт ЕОСТ/, от която стомана се произвеждат евро профили, плътен материал и сортов прокат, ламарини, профилни тръби и др„ т.е. обозначението на стоманата е по европейски стандарти, но съответства на руски стандарт. Изискали са Сертификат за материала, но дружеството е представило Сертификат за качество от дата 21.09.2003 г. от Волжкий трубньш завод, където материалът е записан като СтЗсп и документ за химичен анализ на материал С71-С92 от ArcelorMittal от Румъния от дата 27.02.2016 г. /л. 319, 320/. Органите по приходите са направили извод, че е налице несъответствие във вида на материала, неговите качества и обозначението за произход.

Отделно от посоченото, въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са сравнили подписите, положени на фактурите, издадени от „М. К. - Т“ ЕООД и подписа на представляващия дружеството И.М.М. в Декларацията по чл. 141, ал. 3 от ТЗ и декларацията по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, публикувани в ТР и са установили видима разлика, въз основа на което са направили извода, че фактурите не са автентични.

Констатирали са, че всички фактури, издадени от „М. К. - Т“ ЕООД на „М. АБС“ ЕООД, не са с конкретно посочен предмет на доставката, количество и единична цена. Посочените основания са: „аванс по договор“, „доставка по договор“, „решетки и скари по договор бр. 1 с ед. цена 71549.99“, „доставка на стоманени греди бр.1 с ед. цена 103583.33“, т.е. стоките - предмет на доставките по процесиите фактури, не са индивидуализирани — не се установява конкретен предмет, количества и стойност.

Органите по приходите са направили извод, че липсва надеждна одитна следа между фактурите и представените при ревизията договори и приемо-предавателни протоколи. Посочените фактури, издадени от „М. К. - Т“ ЕООД, не съдържат релевантна информация, индивидуализираща по категоричен начин предмета на доставка. Установено е, че информация относно вида и количествата на фактурираните стоки се съдържа само в изготвената от „М. К. -Т“ ЕООД количествено- стойностна сметка.

Установено е, че стоките по процесните фактури са предмет на последващи облагаеми доставки, извършени от „М. АБС“ ЕООД в полза на „Епозид БГ Варна“ ЕООД /л. 233/. От „М. АБС“ ЕООД са представени фактури, приемо-предавателни протоколи и количествено стойностни сметки, издадени на „Епозид БГ Варна“ ЕООД за извършените шлосерски, монтажни и заваровъчни работи /л. 382, 378, 374, 361-371,321-339/.

Извършена е насрещна проверка на „Епозид БГ Варна“ ЕООД, при която е представена техническа документация по процесиите доставки и декларираните обстоятелства от „М. АБС“ ЕООД е потвърдена /л. 259 и 98/. Органите по приходите са обобщили в табличен вид на стр. 6-11 от РА представените от двете дружества документи. В посочената справка са отразени вида на изпълнените работи, вложените материали и датата на предаване на изпълнените работи на възложителя „Епозид БГ Варна“ ЕООД. /л.452-455/. Видът и количествата на вложените материали с получател „Епозид БГ Варна“ ЕООД съответстват на предмета на доставките по издадените от „М. К. -Т“ ЕООД фактури. Установени са несъответствия в датите на приемането на стоките и предаването на изпълнените изделия. Считано от 22.07.2020 г. до 31.08.2020 г. „М. АБС“ ЕООД фактурира и предава изпълнени работи на „Епозид БГ Варна“ ЕООД с вложени материали закупени от „М. К. -Т“ ЕООД, които са предадени на 01.09.2020 г.; С приемо-предавателен протокол от 01.09.2020 г. „М. АБС“ ЕООД е получил 14 131,37 кг. стоманени греди, от които съгласно приемо-предавателни протоколи за изпълнени работи през периода от 22.07.2020 г. до 31.08.2020 г. е вложил в доставки към „Епозид БГ Варна“ ЕООД. С приемо-предавателен протокол от 01.09.2020 г. „М. АБС“ ЕООД е получил 4 900 кг. профили, от които 4030 кг. съгласно приемо-предавателни протоколи за изпълнени работи е вложил в доставките към „Епозид БГ Варна“ ЕООД.

При горните констатации е направен извод, че е налице изкуствено създадена конструкция с цел създаване на данъчно предимство, изразяващо се в неправомерно ползване на данъчен кредит, от която се е възползвало ревизираното дружество.

На основание чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 168 от Директива 2006/12 ЕО, органите по приходите не са признали декларираното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 87890,02 лв. по 10 броя фактури /описани по-горе в табличен вид /, издадени от „М. К. - Т“ ЕООД с получател „М. АБС“ ЕООД, по периоди, както следва:

за д.п. м. 07.2020 г., непризнато право на данъчен кредит в размер на 25000,01 лв., по 3 бр. фактури с данъчна основа 124999,99 лв., с предмет на доставка „аванс по договор“.

за д.п. м. 08.2020 г., непризнато право на данъчен кредит в размер на 25000,01 лв., по 3 бр. фактури с данъчна основа 124999,99 лв., с предмет на доставка „по договор“ и „СМР“.

за д.п. м. 10.2020 г., непризнато право на данъчен кредит в размер на 13200,00 лв., по фактура с данъчна основа 66000,00 лв., с предмет на доставка „ДМА“.

за д.п. м. 11.2020 г., непризнато право на данъчен кредит в размер на 13090,00 лв., по фактура с данъчна основа 65450,00 лв., с предмет на доставка „по договор“.

за д.п. м. 12.2020 г., непризнато право на данъчен кредит в размер на 11600,00 лв., по 2 бр. фактури с данъчна основа 58000,00 лв., с предмет на доставка „по договор“.

По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза / л.118-132/ и допълнителна съдебно –счетоводна експертиза /л.136-147/. Съобразно поставените въпроси вещото лице е приело, че поради липса на данни от страна на „Мега-корект-Т“ ЕООД не може да се направи заключение за отразяването в дневниците, осчетоводяването и редовността на счетоводството на дружеството. Плащането е извършено по банков път, а останалата част – в брой през 2021 г. в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой. От данните по делото доставчикът е придобил стоките от други доставчици и ги е препродал на жалбоподателя в същия вид. Доставчикът не е имал персонал към датите на фактуриране. В „М. АВС“ ЕООД има осчетоводени фактури за наем на автомобили, включително осчетоводени такива разходи, няма данни за покупка на гориво и за отчетени такива разходи, няма разходи за консумативи, има разходи за работна заплата за периода, фактурираната стока не е заприходена, а е отчетена веднага като разход за материали, но няма първични документи за тяхното влагане, жалбоподателят е разполагал с ограничена техническа и кадрова обезпеченост, извършвани са последващи облагаеми доставки с предмет съвместим с покупките по процесните фактури, но не може да се установи със сигурност дали точно тези стоки са вложени там, защото при придобиването им не са били специфизирано достатъчно ясно и еднозначно, посочените фактури са отразени в дневника за продажбите на „Епозид БГ“ ЕООД и в дневника на покупките на „М. АБС“ ЕООД в месеците, в които са издадени.

По делото е работила и съдебно-почеркова експертиза / л.148-159/. Съобразно поставените въпроси вещото лице е установило следното:

Подписът за „продавач“ в копие на Договор за продажба от 29.07.2020 г. сключен между „М. К. -Т“ ЕООД и „М. АБС“ ЕООД / л.296 и л.348 от адм. преписка/ не е положен от И.М.М..Идентично установяване е по отношение на подписа на същото лице в „предал“ в копие на приемо-предавателен протокол от 01.09.2020 г. / л.296 и л.321 от адм. преписка/, приемо-предавателен протокол от 19.10.2020 г. /л.293 от адм. преписка/, приемо-предевателен протокол от 30.11.2020 г. / л.292 от адм. преписка/ приемо-предавателен протокол от 29.12.2020 г. / л.291 от адм. преписка/, приемо –предавателен протокол от 18.12.2020 г. / л.290 от адм. преписка/ . Подписът за „М. К. -Т“ ЕООД в копие на товарителница сер.Г № ********* от 01.09.2020 г. /л.280 и л.404 от адм. преписка/ не е положен от И.М.М.. В същото копие от товарителница, подписът за „О.т. “ ООД не е положен от С.В.О. .

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х. Г. Х. и Валентин Иванов Вълчев . Двамата свидетели са заявили, че работят в „Епозид БГ“ ЕООД. Според показанията на първия свидетел /протокол от с.з. на л.74-76 от делото/ , е вземал материали от „М. К. -Т“ ЕООД и ги е разтоварвал в склада на „М. АВС“ ЕООД в гр.Провадия. Доставил е и машина за рязане. Материалите е превозвал с товарен автомобил „Фиат Дукато“, заедно с колегата си В. В.. За всеки превоз е издавал пътен лист. Вторият свидетел е заявил, че заедно с Х. са товарили материали от склад на „М. К. -Т“ ЕООД в гр. Дългопол, които са разтоварвали в цеховете на „М. АБС“ ЕООД в гр.Провадия. Материалите били превозвани с товарен автомобил „Фиат Дукато“. Направили са шест курса на извозване през 2020 г., през месеците октомври, ноември и декември.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.М.М. / протокол от с.з. на 245-247 от делото/. Свидетелят е заявил, че е собственик на „М. К. -Т“ ЕООД от месец май 2020 г. Сключил е договор за продажба с „М. АВС“ ЕООД. Въз основа на договора е продал на дружеството машина за газово-кислородно рязане, листова ламарина и профили. Потвърдил е, че подписите на договора за продажба от 29.07.2020 г. на л.348 и приемо-предавателни протоколи от 01.09.2020 г. на л.321, от 18.12.2020 г. на л.290, от 29.12.2020 г. на л.291, от 30.11.2020 г. на л.292, от 19.10.2020 г. на л.293 са негови. Заявил е, че стоката е била превозвана на шест курса, един от гр.Варна и пет от гр.Дългопол. Стоката е закупил от три фирми, действал е като прекупвач и няма спомени за реализирана печалба. Стоките е държал в гр.Дългопол, в склад на негов приятел, без заплащането на наем. Плащането е било извършено по сметката на „М. К. -Т“ ЕООД.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Спорът, така както е поставен за решаване е относно наличието /или съответно липсата/ на законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите издадени от „М. К. -Т“ ЕООД. Изведено е основанието на чл. 70, ал.5 от ЗДДС, т.е., че данъкът при доставчика е начислен неправомерно.

Съгласно чл.69,ал.1,т.1 от ЗДДС , когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл.68,ал.1,т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, арг. чл.68,ал.2 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие по см. на чл.25 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена – чл.25,ал.2 от ЗДДС. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл.6 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС.

Относно предпоставките за отказ за правото на приспадане на данъчен кредит следва да се анализира текста на чл.70 ал.5 ЗДДС. В посочения законов текст се казва, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „неправомерно начислен данък". Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл.86 ал.1 ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл.70 ал.5 ЗДДС показва, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит, че това неправомерно начисляване не предпоставя и не изисква установяване на произход на стоката, както и че то не е в зависимост от действия на доставчика, за които получателят няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях.

За доказване на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, следва да се установи, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и второ, че това количество стока физически е предадено на получателя.

Фактическите констатации в РА, са довели ревизиращия екип до изводи за липса на конкретни елементи от фактическия състав, на чл.69,ал.1 от ЗДДС, вр. чл.6 от ЗДДС при наличието , на който възниква за субекта право на данъчен кредит. В настоящия случай, данъчните органи оспорват възникването на това право по доставката на стоки от посочените доставчици с извода, че не е доказан произхода на стоките . При подобно оспорване в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.69,ал.1 от ЗДДС, вр. чл.6 от ЗДДС.

Събраните доказателства обосновават извод, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на получателя, включени са в СД и Дневниците за покупки на получателя и в СД и Дневниците за продажби на доставчика, между страните е извършено плащане по сделката.

На първо място следва да се посочи, че посочените основания в процесните фактури, не дават възможност за еднозначно определяне на предмета на доставката. Стоките по фактурите са стоманени греди, метални профили и решетки и скари без посочен вид и материал на профила, размер, количество, единична цена, тегло и т.н. Фактура № **********/19.10.2020 г. е с предмет „Доставка на машина за газово кислородно рязане“. Машината не е описана подробно, не са посочени в спецификация към фактурата нейните марка, модел, технически параметри и т.н. Правилно органите по приходите са установили, че процесиите фактури, издадени от „М. К. - Т“ ЕООД, не съдържат необходимата информация, индивидуализираща по категоричен начин предмета на доставка. Не може да се установи конкретен предмет, количества и стойност и съответно фактурите да бъдат обвързани с представените приемо-предавателни протоколи и превозни документи. Липсва надеждна одитна следа между фактурите и представените при ревизията договор и приемо-предавателни протоколи. Тези пропуски в съдържанието на фактурите не позволяват представените от ревизираното лице документи да се обвържат с конкретна доставка, за да се прецени връзката между тях.

Посоченото препятства проследяването на движението на стоките по веригата на доставките. Същото е пречка и да се установи, че стоките по процесните фактури са вложени в извършените последващи доставки към „Епозид БГ Варна“ ЕООД. В този смисъл е и заключението на работилата по делото ССчЕ.

В чл. 71 от ЗДДС са предвидени формалните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като съгласно т.1 лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115. Т.е. фактурата следва да притежава реквизитите, които изискват посочените разпоредби, като един от тези реквизити съгласно чл.114,ал.1,т.9 от ЗДДС е предметът на доставката – количеството и вида на стоката или вида на услугата.

В свое Решение по дело С- 271/12 СЕС приема, че непълнотата на фактурите препятства възможността за установяване реалността на доставката и на данъчно задължени лица, получатели на услуги, може да се откаже правото на приспадане, когато разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемане на решението за отказ е предоставена информация с цел да докаже действителното извършване, естеството на стойността на фактурираната сделка.

С решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12 Petroma Transports SA, е разгледан случай, в който е отказано право на приспадане на данъчен кредит с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни (т. 32). В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите.

В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

Процесиите фактури не отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и не съдържат необходимата относима информация индивидуализираща и конкретизираща предмета на доставка. Непълнотата на фактурите е самостоятелно основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя. Във всички спорни фактури предметът на доставките не е уточнен чрез посочване на вида и количествата на стоката. Не е вписана дори дата на договора, към който фактурата препраща. Тези пропуски в съдържанието на фактурите не позволяват представените от ревизираното лице документи да се обвържат с конкретна доставка.

При липсата на предвидения в чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС задължителен реквизит в спорните фактури, то същите не могат да се квалифицират като данъчни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Поради това, в случая не е налице първото от кумулативно изискуемите се условия за упражняване на правото на данъчен кредит, с оглед на което следва да се приеме, че с РА законосъобразно е отказано неговото признаване.

В случая правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по издадените фактури е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото стоките, предмет на процесните фактури, са родово определени вещи, поради липса на особени правила относно преминаването на собствеността в търговското законодателство, са приложими общите правила на гражданското законодателство. Съгласно чл. 24, изречение второ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно, без да е установено съгласието за конкретизиране на вещите или тяхното предаване, собствеността не преминава върху получателя и липсва облагаема доставка.

Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане, е призната от трайната практика на Съда на ЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Така например в Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, т. 1 от диспозитива, Съдът на ЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.“

Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически със стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – в този смисъл практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение от 13 февруари 2014 година по дело С-18/13, „Макс Пен“ ЕООД, точки 23 и 25.

В конкретния случай за доказване извършването на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит, от жалбоподателя са представени фактури, договор за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи и счетоводни документи. Релевантният проблем по делото остава този за верността на съдържанието на тези документи, което следва да се преценява съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. Преценката за тяхното съдържание не е обусловена от качеството на лицето, подписало документите от името на съответния търговец по арг. от чл. 301 от ТЗ. Цитираната норма намира приложение , както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, поради което след като оспорените документи са представени от съответните търговци и никой от тях не е възразил, че подписалото ги лице е без представителна власт спрямо него, то ирелевантно е чий е точно положеният от негово име подпис. В тази връзка следва да се прецени достоверността на съдържанието на представените писмени документи.

В представените фактури не е посочено количество на продадената стока, поради което не може да бъде обвързано предаването й с конкретен приемо-предавателен протокол. Не са представени кантарни бележки за претегляне на стоката, която в приемо-предавателните протоколи е индивидуализирана чрез посочване на количеството чрез мерна единица килограми. Налице са несъответствия, свързани с разминаване на датите на получаване на стоките от „М. АБС“ ЕООД и влагането им в изпълнени работи в полза на „Епозид БГ Варна“ ЕООД на много по-ранни дати.

По отношение транспортирането на стоките е представена товарителница № ********* от 01.09.2020 г., издадена от „О.т. “ ЕООД /стр.289 и 280/, с попълнени следните реквизити: място на натоварване - гр. Варна, място на разтоварване - гр. Провадия, изпращач - „М. АБС“ ЕООД, получател - „М. АБС“ ЕООД. От така попълнените реквизити се установява, че представената товарителница не съответства на обясненията на дружеството при извършеата насрещна проверка на „М. К. - Т“ ЕООД, който твърди, че собствеността е прехвърлена в базата в гр. Провадия и не посочва, че стоката е натоварена в гр. Варна. Във връзка с писмените обяснения на И.М., управител на „М. К. - Т“ ЕООД, че стоката е била съхранявана в склад - цех в гр.Дългопол и собствеността е прехвърлена в склад за държавен резерв, гр.Провадия, не са представени доказателства. Не са представени доказателства и, че стоките са съхранявани в гр. Дългопол, както и че са транспортирани до гр. Варна, където са натоварени.

В товарителницата е посочено, че теглото на товара е 19820 кг. и наименованието на товара е записано като „стоманени стелажи“. Предметът на стоките в товарителницата не съответства на предмета на фактурите и приемо-предавателния протокол. Количеството на материалите „стоманени стелажи" /посочени в приемо-предавателен протокол от 01.09.2020 г./ общо 20231,37 кг. са различни от количеството на материалите, превозените с товарителница №********* от 01.09.2020 г. където е отбелязано тегло - 19820 кг. Има несъответствие в посочения в приемо-предавателния протокол от 01.09.2020 г. номер на товарителницата- серия Г № 00003134 и представения документ с № ********* от 01.09.2020 г. Поради посочените несъответствия документираният с товарителница № ********* от 01.09.2020 г., издадена от „О.т. “ ЕООД транспорт, не може да се обвърже с доставките от „М. К. - Т“ ЕООД и не доказва тяхната реалност.

Представени пътни листи №№...7345528, 7345529, 7345524, 7345532, 7345533 и 7345525 /издадени от „Епозид БГ Варна" ЕООД/, свидетелство за регистрация на товарен автомобил с per. № ***, фактури за наем на МПС с per. № *** № 0.. .2025/23.11.2020 г. и № 0.. .2026/02,12.2020 г., издадени от „Епозид БГ Варна" ЕООД ,извлечение от сметка за плащане на наемна цена, не установяват превоза на стоките предмет на процесните фактури. Съдържанието на пътните листи не може да бъде обвързано с конкретен приемо-предавателен протокол и конкретна фактура. Няма информация относно вида и количеството на превозваната стока по отразения в пътните листи маршрут. Има и противоречие в заявеното от жалбоподателя, че е извършил превоза с нает от него транспорт и отразеното в пътните листи, че транспортът е извършен от „Епозид БГ Варна“ ЕООД. Тези обстоятелства не могат да се установят и от показанията на свидетелите В. И. В., Х. Г. Х. и И.М.М., тъй като същите не са конкретни по отношение на вида и количествата на превозваната стока и не могат да бъдат обвързани с предмета на конкретна фактура. В допълнение на установените несъответствия е и обстоятелството, че фактурите, издадени от „Епозид БГ Варна“ ЕООД за наем на МПС с per. № ***, са издадени на 23.11.2020 г. и 02.12.2020 г. В представените към жалбата пътни листи, в които е вписан per. № номер на МПС *** е и пътен лист с №7345524, който е с дата на съставяне от 19.10.2020 г., т.е. в период преди издаване на фактурите за наем на МПС.

Представените доказателства не установяват, че с получените стоки са извършени последващи доставки към „Епозид БГ Варна“ ЕООД. Поради липсата на достатъчно конкретно описание на стоките по процесните фактури, не може да се установи дали именно те и колко от тях са вложени в доставките към „Епозид БГ Варна“ ЕООД. В този смисъл е заключението на работилата по делото ССчЕ. Налице са несъответствия свързани с разминаване на датите на получаване на стоките от „М. АБС“ ЕООД и влагането им в изпълнени работи по доставките с получател „Епозид БГ Варна“ ЕООД.

Предвид установените факти и обстоятелства въз основа на събраните доказателства, законосъобразно с РА на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит на „М. АБС" ЕООД по издадените фактури от „М. К. - Т“ ЕООД в общ размер на 87890,02 лв.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.161, ал.1 ДОПК, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски е основателно и следва да се присъдят разноски в размер на 8334,96 лв. на основание чл.8, ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. АБС“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище в гр.София чрез адв. Д. против РА № Р-03000321000493-091-001/14.09.2021 г. издаден от Б. С. С.на длъжност началник на сектор в „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- възложил ревизията и А. Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция- ръководител на ревизията в частта потвърдена с Решение № 279/11.01.2022 г. издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Варна, с която са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.10.2020 г., м.11.2020 г. и м.12. 2020 г. главница в общ размер от 87 890,02 лв. и лихви в общ размер от 8172,00 лв.

ОСЪЖДА „М. АБС“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище в гр.София да плати в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8334,96 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.

	Съдия: