Решение по дело №745/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. Х. К., чрез представителя й по пълномощие А.Д. Д. от АК – Кърджали, в качеството й на взискател по изпълнително дело № 50/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали, против Постановление от 23.04.2012 г. на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 50/2012 г., с което е намалено адвокатското възнаграждение, договорено с Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2012 г., сключен между взискателя Г. Х. К. и А.Д. Д., като е определено адвокатско възнаграждение в размер на 7 605.54 лева. В жалбата се сочи, че към държавния съдебен изпълнител нямало надлежно отправено искане от страна на длъжника по делото за намаляване на адвокатския хонорар, а от процесуалния представител на последния била подадена жалба против постановление на ДСИ за определяне на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и било направено искане към Окръжен съд – Кърджали да намали адвокатския хонорар. Счита, че при това положение недопустимо държавният съдебен изпълнител е разгледал и се е произнесъл по жалба, чийто адресът не бил той. Компетентен да разгледа и да се произнесе по тази жалба бил единствено и само Окръжен съд – Кърджали. Моли съда да отмени Постановлението от 23.04.2012 г. на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 50/2012 г., с което е намалено адвокатското възнаграждение, договорено с Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2012 г., сключен между взискателя Г. Х. К. и А.Д. Д., като е определено адвокатско възнаграждение в размер на 7 605.54 лева.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът „Р.” О. С. И., О., бл.К., чрез своя представител по пълномощие, е подал писмено възражение срещу подадената жалба, в които излага становище за нейната неоснователност. В същия срок длъжникът Р. И. Х. не е подал писмено възражение.

Държавният съдебен изпълнител при Районен съд - Кърджали е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното към настоящото дело гр.д.№ 113/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, и в частност – от приложеното към него копие на изпълнително дело № 50/2012 по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали, се установява, че същото е било образувано на 02.03.2012 г. със страни: взискател Г. Х. К. и длъжници – „Р.” О. С. И., О., бл.К. и Р. И. Х., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 07.12.2011 г. на Кърджалийски окръжен съд сумата общо в размер на 122 662.36 лева, от която главница в размер на 122 052.10 лева, включваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, и сумата от 610.26 лева – разноски по делото. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2012 г., сключен между взискателя Г. Х. К. и А.Д. Д. от АК – Кърджали, с който е било договорено, но не и платено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева.

С покани за доброволно изпълнение - № 2528 и № 2529, и двете от 05.03.2012 г., държавният съдебен изпълнител е поканил двамата длъжници да заплатят в полза на взискателя олихвяема сума в размер на 122 052.10 лева (представляваща присъдената по делото и цитирана по – горе главница), законна лихва върху нея, която към този момент е в размер на 34 459.12 лева и неолихвяема сума в размер на 22 253.94 лева, като в поканите за доброволно изпълнение е посочено, че задължението на длъжниците по изпълнителното дело включва освен цитираните по- горе суми, още и 165 лева разноски по изпълнителното дело, такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 7 100 лева и 15 000 лева адвокатско възнаграждение, или общото им задължение възлиза на 201 030.46 лева.

По изпълнителното дело се съдържат доказателства – 2 броя платежни нареждания и подробна сметка на дълга, които сочат, че в срока за доброволно изпълнение длъжниците са изплатили изцяло задължението си по изпълнителното дело, в това число разноски по него и адвокатски хонорар от 15 000 лева, с изключение на таксата по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С обжалваното пред настоящата инстанция Постановление от 23.04.2012 г. на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 50/2012 г., е намалено адвокатското възнаграждение, договорено с Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2012 г., сключен между взискателя Г. Х. К. и А. Д. Д., като е определено адвокатско възнаграждение в размер на 7 605.54 лева.

Във връзка с така постановеното постановление единственото възражение на жалбоподателя е, че държавният съдебен изпълнител недопустимо се е произнесъл по жалба на длъжника, тъй като към него нямало отправено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, а такова се съдържало единствено в жалбата на длъжника до Окръжен съд – Кърджали. Този довод е неоснователен. От приложеното към настоящото дело гр.д.№ 113/20132 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд се установява, че с влязло в сила определение от 21.04.2012 г. е било прекратено производството по гр.д.№ 113/2012 г. пред Кърджалийския окръжен съд, като жалбата на длъжника „Р.” О. с вх.№ 301/21.03.2012 г., е изпратена изрично на държавен съдебен изпълнител при РС – Кърджали за произнасяне по искането за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК. В изпълнение на задължителните указания на съда, държавният съдебен изпълнител се е произнесъл по направеното искане за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение поради прекомерност, като с обжалваното постановление от 23.04.2012 г. е намалил размера на адвокатското възнаграждение и е определил такова в размер на 7 605.54 лева. Видно от постановлението, държавният съдебен изпълнител е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение при спазване на относимите разпоредби – чл.10, т.1 и т.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 и § 2 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, съдебният изпълнител е съобразил горното и определил размера на адвокатското възнаграждение, като към така определения размер е добавил и размера на данък върху добавената стойност.

Предвид изложеното, жалбата е несонователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. К. от Г., бул. ”Б. 33, вх.В, .5, ап.21, с ЕГН *, чрез представителя й по пълномощие А.Д. Д. от АК – Кърджали, против Постановление от 23.04.2012 г. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали по изпълнително дело № 50/2012 г., с което е намалено адвокатското възнаграждение, договорено с Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2012 г., сключен между взискателя Г. Х. К. и А.Д. Д., като е определено адвокатско възнаграждение в размер на 7 605.54 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.