Мотиви към присъда по НОХД № 858/2016 г. по
описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила К.К.Б.
*** в извършване на престъпление по чл.195 ал.І т.4 от НК за това, че на
02.10.2014 г. в гр. Русе, чрез използване на техническо средство, отнел чужди
движими вещи: сумата от 4072.92лв. и ваучери „ИнтерЛев”
на стойност 2775.00 лв., всичко на обща стойност 6847.92 лв., от владението на
Сдружение Деми ООД с управител С.Т.Д., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Срещу К.К.Б.
е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл.293 ал.І вр. чл.20
ал.ІІ вр. чл.26 ал.І от НК, за това, че в периода 28.11.2014 г. – 10.12.2014 г. в гр. Русе и гр. Бяла, обл. Русе,
в условията на продължавано престъпление, на пет пъти, сам и в съучастие като извършител с К.Р.Б.:
– на 28.11.2014 г. в гр. Русе сам подбуждал Я.М.М.,
последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай
при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно да потвърди неистина, а
именно, че той Я.М.М. бил разбрал за извършения обир в магазин на Сдружение
ДЕМИ на 02.10.2014 г. в гр. Русе, с пострадало лице С.Т.Д., когато е ходил до
магазина и видял полицията там, и че при срещата си с К.К.Б. в асансьора
попитал същия, дали знае за обира от
магазина;
- на 05.12.2014 г. в гр.
Русе в съучастие като извършител с К.Р.Б.,
подбуждал Б.Л.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. –
старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, а именно, че той Б.Л.М.
в началото на месец октомври 2014 г. е видял двамата, син и баща К. и К. Б. на
улицата, на която живее той - св. М., и че двамата са се отправили към бабата
на К.Б., за да правят нещо по автомобил;
- на 05.12.2014 г. в гр.
Бяла в съучастие като извършител с К.Р.Б.,
подбуждал Я.М.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. –
старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, а именно, че той Я.М.М.
бил разбрал за извършения обир в магазин на Сдружение ДЕМИ на 02.10.2014 г. в
гр. Русе, с пострадало лице С.Т.Д., дочувайки това обстоятелство от възрастни
жени при свое посещение в аптеката в бл. Ахелой, гр. Русе;
- на 09.12.2014 г. в гр.
Русе сам подбуждал Я.М.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н.
– старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, а именно, че
„…едно момче…“ го е търсило по мобилния телефон на 05.12.2014 г. във връзка с
матраци, като се интересувало от цената им;
- на 10.12.2014 г. в гр.
Русе в съучастие като извършител с К.Р.Б.,
подбуждал Б.Л.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. –
старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно да
потвърди неистина, а именно, той Б.Л.М. на 05.12.2014 г. се бил чул по мобилния
си телефон с „момче на име Я.“, защото му трябвал за матрак.
Русенска районна
прокуратура е обвинила К.Р.Б. *** в извършване на престъпление по чл.293 ал.І
вр.чл.20 ал.ІІ вр. чл.26 ал.І от НК, за това, че в периода 05.12.2014 г. – 10.12.2014 г.
в гр. Бяла, обл. Русе, и в гр. Русе, в
условията на продължавано престъпление, на три пъти:
в съучастие с К.К.Б. като извършител, подбуждал:
- Б.Л.М., последният пред
надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай при ОДМВР –
Русе, като свидетел, устно съзнателно да потвърди неистина, а именно, той Б.Л.М.
в началото на месец октомври 2014 г. е видял сина и бащата - К. и К. Б. на
улицата, на която живее, и че двамата са се отправили към бабата на К.Б., за да
правят нещо по автомобила им;
- Я.М.М., последният пред
надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай при ОДМВР –
Русе, като свидетел, устно съзнателно да
потвърди неистина, а именно, че той Я.М.М. бил разбрал за извършения
обир в магазин на Сдружение ДЕМИ на 02.10.2014 г. в гр. Русе, с пострадало лице
С.Т.Д., дочувайки това обстоятелство от възрастни жени при свое посещение в
аптеката в бл. Ахелой, гр. Русе;
- Б.Л.М., последният пред
надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай при ОДМВР –
Русе, като свидетел, устно съзнателно да потвърди неистина, а именно, той Б.Л.М.
на 05.12.2014 г. се бил чул по мобилния си телефон с „момче на име Я.“, защото
му трябвал за матрак.
По делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск от «Сдружение Деми»
ООД, със седалище гр.Русе, представлявано от С.Т.Д., за сумата от 4072.92 лева,
претендирана от подс.К.К.Б. като обезщетение за нанесени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, както и направени разноски в производството.
Прокурорът поддържа
повдигнатите обвинения.
Гражданският ищец поддържа
предявения граждански иск.
Подсъдимите дават обяснения
в хода на съдебното следствие, като твърдят, че не са извършили престъпленията,
за които са обвинени.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.К.Б. е български
гражданин, роден на *** ***, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан.
Подс.К.Б. е български
гражданин, роден на *** г., женен, неосъждан, работи, със средно образование.
Подсъдимите К.Б. и К.Б. са
син и баща, като през 2014 г. и двамата живеели в гр.Русе.
От 09.04.2014 г. до 08.10.2014 г.К.Б. работел
като продавач- консултант в магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр.Русе,
бл.”Ахелой”-1 по ул.”Плиска” № 89.Търговският обект бил стопанисван от
„Сдружение Деми” ООД Русе с управител св.С.Д..От
периода на работата си в магазина подс.К.Б. знаел по какъв начин се охранява
същия чрез СОТ, а също така му било известно, че са инсталирани и охранителни
камери пред и във вътрешността на търговското помещение.
През м.септември 2014 г.
подс.К.Б. решил да извърши кражба от магазина.В периода от 25.09.2014 г. до
08.10.2014 г. същият ползвал платен отпуск и пристъпил към изпълнение на
намеренията си.С мотив да не бъде разпознат при заснемане от охранителните
камери, К.Б. се свързал чрез интернет със св.З.И. ***, която продавала
синтетична коса за перуки чрез интернет обява.Подс.Б. си поръчал и закупил
такава, която му била изпратена на 26.09.2014 г. чрез спедитор Еконт експрес до офис в гр.Русе.По неустановен начин
подсъдимият разбрал ПИН- кода от алармата на СОТ- системата, както и начина, по
който тя функционира.
В същото време, на
02.10.2014 г. до вечерта на смяна в
магазина работили св.Д.И., св.Д.Ш. и св.Н.Н..В 20.59 часа св.Ш. заключила
магазина и го предала за неприсъствена охрана, като задействала системата СОТ.
В 21.33 часа на посочената дата подс.К.Б. се появил пред вратата на търговския
обект и започнал да отключва входната врата с неустановено техническо
средство.Действията му били фиксирани от охранителната камера, като
непосредствено преди влизането във вътрешността на обекта подсъдимият поставил
на главата си перука, а на лицето си- маска. Влизайки, подс.К.Б. деактивирал
инсталираната аларма и директно се насочил към мястото, където се съхранявали
оборотните средства- шкаф, намиращ се в дъното на търговското
помещение.Обстоятелството, че там се съхраняват оборотни парични средства било
известно на всички работещи в обекта.Подсъдимият носел на рамо тъмна раница, обкантена със светли ивици по външните шевове.
Във вечерта на 02.10.2014
г., при приключване на работата на магазина, като оборотни средства в описания
шкаф се намирала сума в размер на 4072.92 лева, състояща се от банкноти и шест
полиетиленови торбички с монети, две от които- надписани и със закачени на тях
бележки с почерка на свидетелките М.Т. и А.Г..При паричните средства се
намирали и ваучери на „Интер лев” на стойност 2775
лева.Подсъдимият К.Б. взел намерените пари и ваучери и напуснал магазина,
заключвайки го, като преди това отново активирал СОТ системата.Действията на
подсъдимия във вътрешността на обекта били заснети от вътрешната охранителна
камера.
Още същата вечер, след извършването на
кражбата, К.Б. потърсил по телефона св.Д.И.- негова колежка от магазина и без
конкретна причина в хода на разговора й заявил, че в момента пътува от гр.Варна
към гр.Русе като така формирал у нея впечатление, че е извън града.
На 03.10.2014 г. кражбата била разкрита и
след жалба от св.Д.- управител на магазина, полицейските служители започнали
работа по издирване на извършителя на деянието.Св.П.П.- оперативен работник,
провел беседи, което обстоятелство притеснило Б..С цел да не бъде разкрит, подсъдимият решил да си
създаде защитна версия за времето, когато било предприето престъпното
посегателство.В изпълнение на намеренията си К.Б. потърсил контакт със свои
познати- св.Я.М. и св.Б.М..***, подс.К.Б.
се свързал със св.Я.М. и поискал от последния, в случай, че бъде разпитван по
повод на кражбата, извършена в магазина на „Сдружение Деми”
ООД, да заяви, че „…той Я.М.М. бил разбрал за извършения обир в магазин на
Сдружение Деми на 02.10.2014 г. с управител С.Д.,
когато е ходил до магазина и видял полицията там, и че при срещата си с К.Б. в
асансьора попитал същия дали знае за обира от магазина.”
Подс.К.Б. привлякъл и баща
си- подс.К.Б. в дейността по формиране на алиби за инкриминираната дата.
На 05.12.2014 г., в
гр.Русе, двамата подсъдими се свързали със св.Б.М. и го уговаряли при разпит пред разследващ орган по повод на кражбата от
магазина на „Сдружение Деми” да заяви неистина, а
именно, че „тоя- Б.Л.М. в началото на месец октомври 2014 г. е видял двамата-
син и баща К. и К. Б. на улицата, на която живее той- св.М., и че двамата са се
отправили към бабата на К.Б., за да правят нещо по автомобил…”.
На същата дата- 05.12.2014
г. двамата подсъдими влезли в контакт и със св.Я.М., като го уговаряли да заяви
пред разследващите органи като свидетел
неистина, че „…той Я.М. бил разбрал за извършения обир в магазин на Сдружение
ДЕМИ на 02.10.2014 г. в гр.Русе, дочувайки това обстоятелство от възрастни жени
при свое посещение в аптеката в бл.Ахелой, гр.Русе…”.
На 09.12.2014 г. подс.К.Б.
се свързал със св.Я.М. и в разговор с него го увещавал, когато бъде призован да
свидетелства пред разследващите органи да заяви неистина, а именно, че „…едно
момче” го е търсило по мобилния телефон на 05.12.2014 г. във връзка с матраци,
като се е интересувало от цената им.
На 10.12.2014 г. двамата
подсъдими осъществили контакт със св.Б.М. и в разговор го уговаряли , когато
дава показания като свидетел да заяви неистина, че „ той Б.М. на 05.12.2014 г.
се бил чул по мобилния си телефон с момче на име Я., защото му трябвал за
матрак…”.
Подсъдимите Б. уговаряли свидетелите М.
и М. да заявят тези неистини пред разследващ полицай Петя Н., на която било
възложено производството.
Подс.К.Б.
направил и много други опити да заличи следи, които го уличават като автор на
кражбата, като в различни телефонни разговори споделил конкретни факти и дал
наставления на баща си- подс.К.Б., с който действали координирано в този аспект.
На
06.12.2014 г. К.Б. се свързал с
доставчика на поръчаната от него перука, за да провери как е регистрирана
услугата и дали е отразено съдържанието на пратката.
На
10.12.2014 г. в разговор по телефона с баща си- К.Б., К.Б. споделил идеята си
да лансира пред разследващите защитна версия чрез лъжа, а именно- че перуката е
поръчана от негова бивша приятелка, с която няма връзка, тъй като е извън
страната.Подс.К.Б. разчитал на обстоятелството, че едно такова лице е
практически неустановимо.
На
10.12.2014 г. докато се намирал във Второ РУ ОДМВР Русе, провел разговор от
мобилен телефон с баща си- К.Б., при което му указал да изнесе от дома му и от
ползвания от него лек автомобил- Ауди А4 с рег. № Р 5478 РА дамски обувки,
преносими компютри, полиетиленовите торбички с монети, съдържащи описите на
свидетелките Т. и Г..Подсъдимият дал точни указания за местонахождението на
някои вещи в багажното отделение на автомобила, където били скрити
/откраднатите монети/.Подсъдимият К.Б. поискал от баща си да скрие всички тези
предмети, които коментирал, така че да не бъдат открити от полицията, защото
знаел, че имат връзка с престъплението.
Въпреки
предприетото, действията на подсъдимите К.Б. и К.Б. били установени от
разследващите с допустимите средства на разследването, включително и в
следствие на използвани веществени доказателствени средства.
Съдът
приема изложеното за установено от показанията на св.С.Д., св.Д.Ш., св.Д.И., св.Н.Н., св.К.М., св.М.Т., св.Д.К., св.Я.М.,
св.Х.Г., св.В.В., св.П.П., св.А.Г., св.З.И..Обясненията на двамата подсъдими
частично също подкрепят възприетата фактическа обстановка.Така подс.К.Б.
потвърждава фактите на проведена комуникация на сина му- К.Б. със св.Д.И.,
проведените срещи със свидетелите Б.М. и Я.М., разговора с К.Б. с цел укриване
на вещи от дома им и автомобила му.От своя страна подс.К.Б. признава, че бил
адресат на пратка, получена чрез Еконт Експрес,
изпратена от св.З.И., както и обстоятелството, че впоследствие след поставяне
на началото на разследването търсил спедитора с цел установяване на отразени
данни в документите на пратката му.Подс.К.Б. заявява пред съда, че действително
разговарял със свидетелите М. и М., както и с баща си.Последният разговор бил с
цел укриване на вещи.
Приетите за установени факти се
потвърждават и от приложените писмени доказателства, доказателствени средства,
веществени доказателствени средства, веществени доказателства- спедиционни документи от Еконт
експрес, протокол за личен обиск и разписка, протоколи за претърсване и
изземване, протокол за оглед на веществени доказателства, приетите и неоспорени заключения по съдебно- почеркова и технически
експертизи, кореспонденция с мобилни оператори, вкл. разпечатки и информационни
данни на СД носител, декларации за семейно и материално положение, биографични
справки, справки за съдимост, уверение за завършена образователна степен,
представени за запознаване писмени доказателства от представляващия гражданския
ищец св.Д.- тетрадка за водена отчетност на оборотни средства, класифициран том с ВДС, веществени
доказателства-1 бр. черна полиетиленова торбичка със слепки с подписи на поемни лица; 1 бр. прозрачна
полиетиленова торбичка със залепен бял етикет с ръкописен текст „3,50”; 1 бр.
прозрачна полиетиленова торбичка със залепен бял етикет с ръкописен текст
„0,50”; 1 бр. прозрачна полиетиленова торбичка със поставен в нея правоъгълно
бяло листче с р-ри 3,3 см./2,8 см. с изписан ръкописен текст „100x0,02” черта
„2,00 лв”; 1 бр. прозрачна полиетиленова торбичка, 1
бр. черна полиетиленова торбичка със слепки с подписи
на поемни лица да бъдат върнати на собственика - „СДРУЖЕНИЕ ДЕМИ” ООД, 1 бр.
лаптоп марка „ACER”, черен на
цвят със сериен номер LXAVZ0X0228451A62F2500, SNID:84510807925, ведно със зарядно устройство със сериен номер 84GW27B0409 и платнена черна чанта за лаптоп със
зелен цип и надпис „CANYON”; 1 бр. настолен компютър с надпис “ACER”, черен на цвят със залепен бял стикер с обозначен сериен номер DTSJREX0252240189A9200; 1 бр. USB устройство, черно на цвят с надпис „Trust”; 1 бр. найлонова чанта с надпис „Kaufland”, съдържаща бял суитшърт с качулка, чифт дамски
обувки, 1 бр. черен захранващ кабел; 1 бр. картонена кутия синя на цвят с
надпис ,,Nokia220” с поставени
в нея 1 бр. мобилен телефон марка ,,LG Е400”, с ИМЕИ 351895054097322, 1 бр. сим карта с
надпис “bob” с номер
8935901077071335522, 1 бр. сим карта с надпис „Globul” с номер 89359050000703669401, 1 бр. сим карта с надпис „prima” с номер 990968269119, 2 бр. секретни ключове.
При
анализа на гласните доказателства съдът намира, че следва да даде изцяло вяра и
на свидетелските показанията на св.В.Г..По същество последният твърди, че към
периода на извършеното престъпно посегателство негов колега, очевидно фактически
съжителстващ тогава със св.Д.И., съхранявал в служебно превозно средство голямо
количество ваучери „Интер лев”.Извън този факт св.Г.
не сочи други, свързани с произхода на тези вещи.Очевидно се касае до
доказателство, което косвено би могло да свърже св.Д.И. с авторството на едно
от престъпленията- кражбата от хранителния магазин.От друга страна такъв извод
би могъл да се направи единствено при наличие на съвкупност от косвени
доказателства, водещи до единствено възможен извод в тази посока.Конкретно, в
хода на разследването, включително и при проведеното съдебно следствие други
доказателствени източници, намиращи се във взаимна обвързаност и предпоставящи
такива разсъждения, не са установени.Нещо повече, св.П.П. подробно, обстоятелствено
и хронологично последователно разказва,
вкл. и в допълнителния си разпит на съдебното следствие, за начина, по
който е бил формиран кръга на
заподозрените като съпричастни лица и са били проверявани версиите, включително
и данните, за които Г. свидетелства.Очевидно със способите на разследването още
в хода на досъдебното производство е установена липсата на потвърждаващи твърденията на Г. доказателства, като този
извод в пълна степен се обосновава и на съдебното следствие- при проверката на
доказателствата и съпоставката на наличните с нови доказателствени източници.
Извън
посоченото, всички други разпитани свидетели- служителите на търговския обект,
представляващия дружеството- граждански ищец, лицата, с които подсъдимите са
контактували, продавача на изкуствена коса /перука/ в логическа
последователност точно пресъздават фактическата обстановка, която съдът приема
за установена.Свидетелските показания са белязани не само с липса на вътрешни
противоречия на собствено основание, а и с логична взаимовръзка помежду си,
както и с всички други писмени доказателства и доказателствени средства,
включително и веществените доказателства, както и изготвените веществени
доказателствени средства.Наличието на несъществени фактически противоречия
очевидно се дължи на изминал период от време, но не влияе на крайния извод на
съда за правдивост на изложените факти.
В
противоречие с последно обсъдените гласни доказателства, обясненията на двамата
подсъдими се явяват непоследователни и противоречиви, включително- житейски
нелогични.В частта, в която кореспондират с останалия доказателствен материал
обясненията на подсъдимите следва да бъдат кредитирани, както бе посочено по-
горе.Така, както К.Б., така и К.Б. не отричат проведени разговори с лица, имащи
качеството на свидетели по делото и предприети действия по укриване на вещи.От
друга страна обясненията, които свързват с тази фактология
са нелогични и непоследователни.Никой от двамата подсъдими не дава житейски
логично обяснение на активните си действия по повод на инициираните срещи и
проведени разговори с лицата Я.М. и Б.М..Показанията на тези двама свидетели
рязко противоречат на обясненията на подсъдимите и в този смисъл заявеното от
последните следва да се възприема като опит да се изгради защитна версия на
действията.Съществен аргумент да се отхвърлят като недостоверни поднесените
обяснения са изготвените веществени доказателствени средства, от които се
установява, че в няколко разговора двамата подсъдими планирали, извършили и
координирали действия по уговаряне на свидетели да лъжесвидетелстват в полза на
К.Б. и заличаване на следи.Не без значение е факта, че намерените в автомобила
на К.Б. полиетиленови пликчета с монети под опис съответстват чрез описа си
/почерк на изготвилите го лица/ на откраднатите при престъпното посегателство в
обекта на „Сдружение Деми” ООД.Инициативата на
последния да бъдат укрити женски дрехи и обувки, намиращи се в дома му, също не
може да бъде пренебрегната при оценката на доказателствата, описващи действията
на подсъдимите.Тезите за отправени заплахи, закани и полицейско насилие
фактически не се доказват в хода на производството и следва отново да се
възприемат единствено като израз на защитна версия.
При
направената оценка на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:
С
действията си подс.К.К.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
деянието по чл.195 ал.І т.4 от НК, тъй като на 02.10.2014 г. в гр. Русе, чрез използване на
техническо средство, отнел чужди движими вещи: сумата от 4072.92лв.; и ваучери
„ИнтерЛев” на стойност 2775.00 лв., всичко на обща
стойност 6847.92 лв., от владението на Сдружение Деми
ООД с управител С.Т.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна подсъдимият е предприел и
осъществил действия по лишаване на собственика от фактическата власт върху
вещите, като за да получи достъп до същите, той използвал неустановено в хода
на разследването техническо средство, с което отключил без да поврежда входната
врата на търговския обект, където се съхранявали парите и ваучерите на „Интер лев”.От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на действията си и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но мотивиран от желание за обогатяване по неправомерен начин
извършил престъпните действия.
Подс.К.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна и престъплението по чл.293 ал.І вр. чл.20 ал.ІІ вр. чл.26 ал.І от НК, тъй като в периода 28.11.2014 г. –
10.12.2014 г. в гр. Русе и гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на пет пъти, сам и в
съучастие като извършител с К.Р.Б.:
– на 28.11.2014 г. в гр. Русе сам подбуждал Я.М.М.,
последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай
при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно да потвърди неистина, а
именно, че той Я.М.М. бил разбрал за извършения обир в магазин на Сдружение
ДЕМИ на 02.10.2014 г. в гр. Русе, с пострадало лице С.Т.Д., когато е ходил до
магазина и видял полицията там, и че при срещата си с К.К.Б. в асансьора
попитал същия, дали знае за обира от
магазина;
- на 05.12.2014 г. в гр.
Русе в съучастие като извършител с К.Р.Б.,
подбуждал Б.Л.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. –
старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, а именно, че той Б.Л.М.
в началото на месец октомври 2014 г. е видял двамата, син и баща К. и К. Б. на
улицата, на която живее той - св. М., и че двамата са се отправили към бабата
на К.Б., за да правят нещо по автомобил;
- на 05.12.2014 г. в гр.
Бяла в съучастие като извършител с К.Р.Б.,
подбуждал Я.М.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. –
старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, а именно, че той Я.М.М.
бил разбрал за извършения обир в магазин на Сдружение ДЕМИ на 02.10.2014 г. в
гр. Русе, с пострадало лице С.Т.Д., дочувайки това обстоятелство от възрастни
жени при свое посещение в аптеката в бл. Ахелой, гр. Русе;
- на 09.12.2014 г. в гр.
Русе сам подбуждал Я.М.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н.
– старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, а именно, че
„…едно момче…“ го е търсило по мобилния телефон на 05.12.2014 г. във връзка с матраци,
като се интересувало от цената им;
- на 10.12.2014 г. в гр.
Русе в съучастие като извършител с К.Р.Б.,
подбуждал Б.Л.М., последният пред надлежен орган на властта – П.К. Н. –
старши разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел, устно съзнателно да
потвърди неистина, а именно, той Б.Л.М. на 05.12.2014 г. се бил чул по мобилния
си телефон с „момче на име Я.“, защото му трябвал за матрак.
Видно
от установените доказателства, налице са няколко деяния, изпълняващи един и същ
престъпен състав, извършени при една и съща фактическа обстановка и еднородност
на вината в непродължителни периоди от време, отграничаващи ги.Доколкото
подбудените към лъжесвидетелстване лица не са извършили такива действия и не са
потвърдили неистини като свидетели пред надлежен орган на властта, деянието е
квалифицирано по чл.293 ал.І от НК.Обстоятелството, че в изпълнителното деяние
е участвал и подс.К.Б. обосновава извод за наличие на съучастие между двамата
подсъдими- баща и син.
От
субективна страна подс.К.Б. е действал с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на действията си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
предприел действията, мотивиран от желанието си да изгради оневиняваща го
версия по повод на друго престъпление.
С
действията си подс.К.Р.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.293 ал.І вр. чл.20 ал.ІІ вр. чл.26 ал.І от НК, тъй като в
периода 05.12.2014 г. – 10.12.2014 г. в
гр. Бяла, обл. Русе, и в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на три пъти:
в съучастие с К.К.Б. като извършител, подбуждал:
- Б.Л.М., последният пред
надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай при ОДМВР –
Русе, като свидетел, устно съзнателно да потвърди неистина, а именно, той Б.Л.М.
в началото на месец октомври 2014 г. е видял сина и бащата - К. и К. Б. на
улицата, на която живее, и че двамата са се отправили към бабата на К.Б., за да
правят нещо по автомобила им;
- Я.М.М., последният пред
надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай при ОДМВР –
Русе, като свидетел, устно съзнателно да
потвърди неистина, а именно, че той Я.М.М. бил разбрал за извършения
обир в магазин на Сдружение ДЕМИ на 02.10.2014 г. в гр. Русе, с пострадало лице
С.Т.Д., дочувайки това обстоятелство от възрастни жени при свое посещение в
аптеката в бл. Ахелой, гр. Русе;
- Б.Л.М., последният пред
надлежен орган на властта – П.К. Н. – старши разследващ полицай при ОДМВР –
Русе, като свидетел, устно съзнателно да потвърди неистина, а именно, той Б.Л.М.
на 05.12.2014 г. се бил чул по мобилния си телефон с „момче на име Я.“, защото
му трябвал за матрак.
От доказателствата по
делото се установява, че в инкриминирания период подс.К.Б. на няколко пъти
склонявал свидетелите М. и М.- лично и в съучастие със сина си- подс.К.Б.,
съзнателно да потвърдят неистинна пред надлежен орган.Касае се до няколко
деяния, изпълняващи състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и форма
на вина- умишлено.Именно поради това деянието е квалифицирано като продължавано
престъпление, а двамата подсъдими са съизвършители поради участието на всеки от
тях в изпълнителното деяние.Установените факти сочат, че свидетелите М. и М. не
депозирали показания, поради което престъпната деятелност следва да се
квалифицира по чл.293 ал.І от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от подс.К.Б. с пряк умисъл.
При установените факти и
налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанията, които следва да
се изтърпят за извършените престъпления, съдът съобрази следните относими към
отговорността обстоятелства:
Деянието по чл.195 ал.І т.4 от НК е наказуемо
съобразно правната си квалификация с наказание лишаване от свобода за срок от 1
до 10 години.Като смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подс.К.Б.
следва да се съобрази чистото съдебно минало.Отегчаващо отговорността
обстоятелство е упоритостта в умисъла за извършване на конкретното деяние.Подс.К.Б.
старателно и последователно планирал престъпното посегателство чрез набавяне на
дегизиращи го дрехи, избиране на точното време за изпълнение на деянието,
оборудване с други средства, даващи възможност за лесен достъп до
инкриминираните вещи.Нито един факт не налага извод за критично отношение към
стореното, доколкото и непосредственно след престъплението, и на последващ етап-
при потенциалната опасност да бъде разкрит, подс.К.Б. упорито и последователно
започнал да прави опити да заличи следите си, включително отново по престъпен
начин.Изложеното дава основание на съда да приеме, че е налице качествен превес
на отегчаващото отговорността обстоятелство, който баланс налага определяне на
наказание към средния законов размер на съответния вид- конкретно- ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Престъплението по чл.293 ал.І от НК е
наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок до една година или
пробация.Съдът намира, че естеството на конкретно извършеното престъпление
изключва като краен извод възможността да се заключи, че целите на наказанието
биха се постигнали чрез налагане на наказание пробация като съвкупност от мерки
за въздействие.Именно поради това и при обсъденият по- горе баланс на относими
към отговорността обстоятелства, които следва да се отчетат и тук с баланс на
отегчаващите, наложеното наказание следва да бъде определено към средния размер
на закона на предвиденото лишаване от свобода- конкретно- шест
месеца.Проявената упоритост в умисъла на подс.К.Б. се доказва от числеността на
конкретните деяния, изпълняващи престъпната квалификация.Налице са няколко
случая на целенасочени и упорити опити на този подсъдим да повлияе на двамата
свидетели да потвърдят неистина пред надлежен разследващ орган.
На основание чл.23 от НК
наложените на подс.К.Б. наказания лишаване от свобода подлежат на групиране,
като за изтърпяване се определи най- тежкото от тях- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.Според правилата на ЗИНЗС то подлежи на изтърпяване в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Деянието, за което подс.К.Б.
е признат за виновен, е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок до
една година или пробация.По отношение на този подсъдим са налице основания за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78 а от НК поради чистото му съдебно минало, вида и
срока на предвиденото от закона наказание и наличието на другите предпоставки в
цитираната норма на закона.При преценка на относимите
към отговорността обстоятелства от гледна точка отмерването на размера на
санкцията, съдът съобрази като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно
минало.Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно
минало.Отегчаващо отговорността обстоятелство е упоритостта в умисъла.Подс.Б. в
обясненията си твърди, че е бивш служител на МВР, който факт предпоставя хипотетично изпълняването на
дългогодишни ежедневни служебни действия с цел охрана на правомерни обществени
отношения и по спазване на законността.Обстоятелството, че конкретното
престъпление е осъществено с поредица деяния при пълно абстрахиране от всякакви
законни и морални принципи, не може да не бъде отчетено, и като цяло баланса на
относими към отговорността обстоятелства да не бъде отмерен с качествен превес
на отегчаващите такива.Това мотивира съда да определи следващото се наказание
глоба към максималния размер на закона, като конкретно го фиксира на 4000 лева.
Предявеният граждански иск е основателен и доказан.Според чл.45 от ЗДД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е
доказано деликтно поведение на подс.К.Б. по отношение
на гражданския ищец- «Сдружение Деми» ООД, изразяващо
се в ощетяването на дружеството със сумата от 4072.92 лева, която следва да
бъде присъдена като дължимо обезщетение.Предявеният граждански иск е доказан по
размер чрез свидетелските показания, приложените и представени за запознаване
писмени доказателства, както и всички други относими доказателствени
средства.Подс.К.Б. следва да заплати тази сума на ищеца ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
С оглед изхода от делото,
на подсъдимите са възложени и другите разноски в производството, предвид факта,
че са признати за виновни в извършването на престъпленията, за които са
предадени на съд.
Приложените по делото
веществени доказателства следва да бъдат върнати на собствениците им поради
липса на основания за отнемането им в полза на Държавата.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: