№ 385
гр. Враца, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4463/29.07.2022г. /вх. №
3083/04.07.2022г. на РС-Бяла Слатина/, подадена от Ц. К. Т., ЕГН ********** от
с.***, обл.Монтана, чрез адв. З.А.-М. – АК-Монтана, против Определение №
398/27.06.2022г., постановено по гр. дело № 349/2022г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от
заплащането на държавни такси за първоинстанционното и за въззивното
производство, поради липса на финансови средства, като неоснователно.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно,
неточно, субективно и най-вече несправедливо по отношение на него. Поддържа,
че определената от съда държавна такса в размер 256 лева е непосилна за него,
тъй като не разполага с каквито и да е доходи, за което е представил два броя
декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да бъде освободен от заплащане на
държавни такси, както и е представил още с отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
Удостоверение от „Бюрото по труда" - гр. Монтана, че е регистриран и активно
търси работа и е без право на изплащане на обезщетения. Посочва, че в
депозираната от него въззивна жалба подробно е описал материалното си
състояние, че не работи по трудово правоотношение, а по-скоро извършва дадена
вид работа, за която му се плаща на момента и то неголяма сума пари, че не е
квалифициран работник, няма специализирано образование и намира почасова
работа, за която му се плаща. Жалбоподателят счита за несериозно твърдението на
ищцата, че той реализира твърде високи доходи в музикалния бранш, и същата не
е доказала по никакъв начин, че той реализира именно тези високи доходи.
Твърди, че почасовата му работа не е свързана по никакъв начин с музикалната
сфера, а се изразява под формата на помощ, която той оказва на хора, които
именно заплащат за тази помощ почасово и недостатъчно. Изтъква, че ако може
да определи някакъв размер на почасовите доходи, те са от порядъка от 30 до 50
лева най-много, и са несигурни и непостоянни, както и че това е надницата му за
1
деня и по този начин хората му се отплащат за свършената услуга. Моли съда да
отхвърли постановеното определение.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 349/2022 год. по описа на Районен съд - Бяла
Слатина е приключило със съдебно решение № 111/07.06.2022г., с което съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето К.-Д.
Ц. К., ЕГН ********** на майката П. З. Й., ЕГН **********, от с.***; определил е
местоживеенето на детето и конкретен режим на лични контакти на бащата Ц. К.
Т. с детето К.-Д. Ц. К. и е осъдил бащата Ц. К. Т. да заплаща на детето К.-Д. Ц. К.,
чрез майката П. З. Й., като негова законна представителка, ежемесечна издръжка в
размер 300,00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
18.03.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до промяна
на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване. С решението съдът е
осъдил Ц. К. Т. да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Бяла Слатина от 432, 00 лв. върху присъдената текуща
издръжка, както и да заплати на ищцата П. З. Й. направените пред първата
съдебна инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер 480,00 лв.
Решението е обжалвано от ответника Ц. К. Т. с въззивна жалба вх. №
2863/20.06.2022г., към която е приложил декларация по чл.83, ал.2 от ГПК от
17.06.2022г., а след указанията на съда, дадени му с разпореждане №
583/21.06.2022г., с молба вх. № 2938/24.06.2022г., жалбоподателят-ответник, чрез
адв. М., е посочил, че представената декларация по чл.83, ал.2 от ГПК има за цел
освобождаване от държавни такси за водене на настоящето производство пред
първата и пред въззивната инстанция. Към тази молба жалбоподателят е
приложил още една декларация по чл.83, ал.2 от ГПК от 23.06.2022г.
И в двете декларации за материално и гражданско състояние по чл.83, ал.2
от ГПК, жалбоподателят е декларирал, че е разведен и е в добро здравословно
състояние, че притежава къща в с.***, обл.Монтана, че не притежава МПС, че
няма влогове на негово име, че няма доходи от заплати, наеми, ренти и др., и че
издържа непълнолетно дете на 17 години К. Ц. К..
С отговора на исковата молба по гр.д. № 349/2022 год. по описа на Районен
съд - Бяла Слатина ответникът Ц. К. Т. е представил НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 46, том II, рег. № 2625, нот. Дело № 152/2017г. на нотариус Б.
П. с район на действие – РС-Монтана, от който се установява, че същият е
придобил собствеността на недвижим имот в с.***, представляващ дворно място с
находящи се в него двуетажна жилищна и селскостопански сгради с
административен адрес с.***, обл. Монтана, *** /декларираният в декларациите
по чл.83, ал.2 от ГПК имот/. Представил е също така и служебна бележка от
01.04.2022г. на дирекция „Бюро по труда” – Монтана, в която е отразено, че
2
същият е регистриран като търсещо работа лице от 05.08.2021г.
С обжалваното определение от фактическа страна районният съд е приел, че
с молбата за освобождаване от държавна такса, молителят и настоящ
жалбоподател не е представил документи, удостоверяващи невъзможността му да
заплати дължимата държавна такса. Приел е също, че доказателства за доходите
му са служебната бележка на дирекция „Бюро по труда” – Монтана, приложения
по делото социален доклад на Д”СП”-Монтана, в който не е отразено какви
доходи той получава и от каква дейност, както и свидетелските показания на
свидетелката Ц. М. и обясненията на ищцата, от които се установило, че
ответника работи на частни начала, като музикант и получава солидни хонорари
от участия, като е материално осигурен. Съдът е приел, че посочените
обстоятелства не се отричат от ответника в молба вх. № 2938/24.06.2022г., където
същият е заявил, че доходите му са на „парче“ и не са постоянни, но отново не е
посочил техният размер. Твърдението на ответника, изложено във въззивната му
жалба, че заплаща месечна издръжка на сина си от първия брак в размер 150,00
лв., съдът е приел, че също не е подкрепено с писмени доказателства, както и че
същият не е посочил в писмения си отговор, че има алиментни задължения към
други малолетни/непълнолетни деца.
От правна страна районният съд е приел, че от представените доказателства
не може да се установи, че положението на жалбоподателя Т. е от такова естество,
че не може да заплати дължимите държавни такси за първоинстанционното
исково производство и за въззивното производство, нито е доказал онези
обстоятелства, които го затрудняват да ги плати. Пропускът да се декларират тези
обстоятелства още в писмения отговор по чл.131 от ГПК, както и декларирането
им от ответника едва след като е получил препис от съдебното решение, в което е
видял размера на дължимата държавна такса, присъдена върху издръжката на
детето, съдът е приел за препятстващ невъзможността на молителя/жалбоподател
да заплати държавна такса за първоинстанционното и за въззивно производство.
Приел е, че дори ответника да е регистриран като безработен, същият работи на
частни начала и получава доходи, които той не е декларирал пред съда, нито пред
социалните или други власти. Наред с изложеното, първоинстанционния съд е
приел, че жалбоподателят няма здравословни проблеми, престира труд на частни
начала и получава доходи, дори и „на парче“, както и че държавната такса се
заплаща веднъж, а не е периодично ежемесечно плащане, поради което е счел, че
молителя/жалбоподател е в състояние да заплати определената от
първоинстанционния съд държавна такса, както и държавната такса за въззивното
обжалване в общ размер 256,00 лв.
Въз основа на изложеното, районният съд е заключил, че по отношение на
молителя/жалбоподател Ц. К. Т. не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, а
именно - констатирана невъзможност за заплащане на държавните такси пред
първата и въззивната инстанция, предвид затруднено материално състояние,
поради което е оставил без уважение искането му за освобождаване от заплащане
на държавни такси за първоинстанционното и за въззивно производство, поради
липса на финансови средства, като неоснователно.
При така изведеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
приема следното:
3
Обстоятелствата, които обуславят освобождаването от държавна такса и
разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК най-общо се свеждат до причини от
семеен, здравословен и финансов характер, които взети в своята съвкупност,
лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от възможността да
намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебно производство.
Институтът на освобождаване от плащането на държавна такса и разноски по
делото има подчертана социална функция и е установен в защита на социално
слаби физически лица и за гарантиране възможността им за достъп до
правосъдие. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК се прилага не в случай на затрудненост
на страната да осигури заплащането на дължимата държавна такса и разноски по
делото, а при констатирана невъзможност да заплати същите.
В производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка на
доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост
и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски,
изискуеми в производството. Тези обстоятелства се удостоверяват с подадена от
молителя декларация, за чиято истинност той носи наказателна отговорност, и с
представени от него доказателства. След изясняване на общото материално
състояние на страната и останалите относими обстоятелства същите следва да се
съпоставят с цената на исковете и с пълния размер на дължимата държавна такса и
разноски и въз основа на това да се извърши крайният извод дали страната
разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или
част от нея и разноските по делото /в този смисъл постоянната практика на ВКС,
задължителна за съдилищата - напр. определение № 5 от 9.01.2014 г. по ч. гр. д. №
7695/13 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./.
В настоящия случай от представените пред първоинстанционния съд
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е мъж в трудоспособна
възраст (49 години), в добро здравословно състояние и не страда от заболяване,
което да му пречи да работи. По делото се съдържат и данни, че ответника работи
на частни начала, като музикант и получава солидни хонорари от участия, като е
материално осигурен (показания на свидетелката Ц. М. и обясненията на ищцата в
съдебното заседание от 25.05.2022г.). В молба вх. № 2938/24.06.2022г. ответникът
е заявил, че има доходи, които са на „парче“ и не са постоянни, а в частната жалба
срещу определението на съда от 27.06.2022г. същият е посочил, че доходите му са
от порядъка от 30 до 50 лева на час най-много и са несигурни и непостоянни.
Установено е също, че ответникът няма алиментни задължения към други
малолетни/непълнолетни деца, освен към детето К.-Д. Ц. К..
При тези данни въззивният съд приема, че невъзможността да се заплати
4
таксата, не се дължи на обектива причина, която би могла да се квалифицира като
обстоятелство по чл. 83, ал. 2 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че ако
страната не представи доказателства за наличие на причините, поради които тя
твърди, че не е в състояние да реализира доходи от трудова или търговска
дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст, то следва да се приеме, че самата
страна е създала пречки да се установи действителното й имуществено състояние,
поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за
производството по делото. В този смисъл са Определение № 230/12.05.2017 г. по
ч. гр. д. № 1770/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр.
д. № 136/2016 г. на ВКС, IV г. о., която се споделя от въззивния съд. А настоящият
случай е именно такъв, тъй като въпреки твърденията си, че не разполага с
доходи, жалбоподателят не твърди, респ. и не представя доказателства за някакви
заболявания, които да препятстват полагането на труд от негова страна и
реализирането на доходи от трудовата дейност. В тази връзка, следва да се
отбележи, че молителят е този, който трябва да представи доказателства за
невъзможността си да заплаща таксите и разноските по делото, които да се ценят
от съда в контекста на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, каквито липсват по делото.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е създадена с цел да не се препятства
достъпът до правосъдие на социално слаби лица, в която категория
жалбоподателят не попада, тъй като обстоятелството, че същият е в
трудоспособна възраст и без здравословни проблеми, но не работи, за да получава
доходи, без да има обективни причини за това, не е сред обстоятелствата, с които
законът свърза възможността за освобождаване от държавна такса (в този смисъл
– Определение № 409/11.08.2010 г. по ч. гр. д. № 338/2010 г. на ВКС, III г. о.).
Изложеното налага извода, че заплащането на държавната такса не би
представлявало значително затруднение за молителя, което да попречи да
упражни правата си във въззивното производство.
При изложените съображения, определението на районния съд, с което е
оставено без уважение искането на молителя за освобождаване от заплащането на
държавна такса в производството пред първата и пред въззивната инстанция,
поради липса на финансови средства, е правилно и същото следва да бъде
потвърдено.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
5/2015 г., ОСГТК, въззивно определение, постановено в производството по
освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК подлежи на
касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 398/27.06.2022г., постановено по гр. дело
№ 349/2022г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е оставено без
уважение искането на Ц. К. Т., ЕГН ********** от с.***, обл.Монтана, чрез адв.
З.А.-М. – АК-Монтана, за освобождаване от заплащането на държавни такси за
първоинстанционното и за въззивното производство, поради липса на финансови
средства.
Определението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1
ГПК с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчването на препис от него на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6