Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 26.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III-B възивен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия М.
Малоселска въззивно гражданско дело № 8406 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 41939
от 15.02.2019 г., постановено по гр. д. № 57783 по описа за 2018 г. на СРС, Трето
гражданско отделение, 141 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, против Р.М.Б., ЕГН **********, искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. №
32189/2018 г. по описа на СРС, 141 състав, както следва: на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 503,31 лв., претендирана като вземане
за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 43,40 лв.,
претендирана като вземане за цена на услуга за дялово разпределение, и двете
главници за периода м.07.2014 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот –
апартамент № ЗА, находящ се в гр. София, ул. „********аб. № ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението /22.05.2018 г./ до
окончателното изпълнение на вземанията; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата
120,06 лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането на главницата
за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 8,80 лв., претендирана
като обезщетение за забава в плащането на главницата за цена на услуга за
дялово разпределение, и двете вземания за периода 16.09.2015 г. до 27.04.2018
г. В тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът възложил сторените от
ответника разноски.
Недоволен от постановеното
решение останал ищецът в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, предвид
което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК
е подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради противоречие с
материалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че Р.Б. не е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Отбелязва, че съгласно
чл. 64, ал.
1 от общите условия от 2014 г. купувач на топлинна енергия може да бъде и
физическо лице наемател на имот, собственост на юридическо лице, като в този
случай партидата се открива на името на наемателя. Аргументи в тази насока
черпи и от нормата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Счита, че е налице облигационно
правоотношение с ответницата, по силата на което същата дължи цената на
доставен в имота топлинна енергия с всички произтичащи от това последици.
Обръща внимание, че от представената по делото настанителна заповед се
установявало ползването на процесния имот от ответника. Искането до въззивния съд е
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове в пълен размер, както и да присъди разноски за въззивната
инстанция.
С отговора на
въззивната жалба ответникът по същата Р.М.Б., чрез адв. Х., я оспорва с твърдения за нейната
неоснователност. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че съгласно ТР по т.д. №
2/2017 г. ОСГК, ВКС ищецът е следвало да докаже в производството наличието на
волеизявление на ползвателя за възникване на облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия. В конкретния случай по делото липсвали
доказателства, установяващи ползването на имота от страна на ответницата и
сключването на договор с ищеца. Оспорва твърдението, съдържащо се във
въззивната жалба, Б. да е била настанена в този имот с настанителна заповед.
Обръща внимание, че партидата е разкрита на името на трето за делото лице, като
на това име са издавани и фактурите и изравнителните сметки, както и че същото
лице фигурира в представения по делото списък на етажните собственици. Въззиваемата
моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт и за присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и
съответства на приложимите материален и процесуален закон, като съображенията
за това са следните:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Р.М.Б., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за сумата от 503,31 лв., претендирана като цена за потребена и незаплатена
топлинна енергия, и сумата от 43,40 лв., претендирана като цена на услуга за
дялово разпределение, и двете главници за периода 01.07.2014 г. – 30.04.2017 г.
за топлоснабден имот – апартамент № ЗА, находящ се в гр. София, ул. „********аб.
№ ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /22.05.2018 г./ до
окончателното плащане; и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 120,06
лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия, и сумата от 8,80 лв., претендирана като обезщетение за забава
в плащането на главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете
вземания за периода 16.09.2015 г. до 27.04.2018 г.
Спорно по делото се
явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото не се твърди ответникът да притежава право на собственост или вещно
право на ползване по отношение на процесния имот, а ищецът извежда
процесуалната си легитимация при твърдения Б. да е била ползвател по силата на
наемно правоотношение, възникнало между нея и държавата, действаща чрез
областния управител.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период
е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване.
След така
направените принципни разяснения съдът намира от фактическа страна следното:
По делото е приета
още настанителна заповед № Ж-6 от 06.1990 г. на председателя на Комисията по
разпределение на жилищата при Комитета по енергетика, съгласно която четиричленното
семейство на Р.А.И.е настанено в стая с общо ползване на кухня и сервизни помещения
от апартамент № 1 във ведомствената сграда на ул. „******
Представена е още
молба от 30.09.1999 г. от Р.А.И.-Х., живуща ***№ 3, аб. № 5863 за
разделяне на партидата на посочения адрес на 2 части, тъй като на този адрес
живеели 2 семейства, а именно семействата на Р.И.-Х.и на Р.М.Б., като молбата е
подписана само от едно лице с подпис „Р. И.“.
С молба
декларация, изх. № 4356/07.08.2001 г. Р.И.-Х., живуща *** е заявила желание да
й бъде открита партида на посочения адрес, като е декларирано, че семейството
на лицето се състои от 3 члена. Декларацията е подписана с дата 08.08.2001 г. и
с подпис за декларатор „Р. И.“.
Видно от приетия
като писмено доказателство в производството пред СРС списък на етажните
собственици към протокол за проведено на 23.07.2002 г. общо събрание на
етажните собственици и наематели от ул. „********в гр. София е, че под № 15 в
списъка фигурира Р.И.Х., аб. № 5865, в графа „начин на плащане“ е
вписано „в брой“ и е положен подпис на съответното място. От същия списък се
установява, че срещу абонатен номер 5864 е вписано името Е.К.Д..
Видно е от съдържанието
на споразумение от 17.07.2008 г., сключено между областния управител на София
област, от една страна, и Р.М.Б., от друга, че Р.Б. обитава и пази част от
недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ част с полезна площ
от 76,86 кв.м. на апартамент на партерния етаж в сградата, намираща се в гр.
София, ул. „*****8, като заплаща на областната администрация на област София
месечно обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в размер на 222,89 лв. По силата на
споразумението Р.М.Б. се е задължила да заплаща дължимите експлоатационни
разходи, както и да извършва за своя сметка всички основни и текущи ремонти,
необходими за поддържането на имота.
Представена е
декларация Д4332/20.10.2017 г. от Р.Б. до „Н.“ ЕАД за аб. № 5864, с която пред
дружеството, осъществяващо топлинното счетоводство, е заявена нулева консумация
в имота.
От страна на
третото лице помагач на страната на ищеца по делото са представени документи за
главен отчет и изравнителни сметки за процесния апартамент № 3 на ул. „*****8,
като се установява, че за периода май 2014 г. – април 2015 г. дяла за отопление
на имота е начислен на база служебни данни, поради неосигурен достъп за финален
отчет, а изравнителните сметки за периода май 2015 г. – април 2017 г., са
направени на база констатации в края на конкретните отоплителни сезони. Видно
от протоколите за главен отчет от 14.05.2015 г., от 10.05.2016 г. и от
11.05.2017 г. е, че като титуляр на партида с аб. № 5865 е вписана Р.И.Х..
От изравнителните сметки за периода, изготвяни от „Н.“ ЕАД, също се установява,
че като титуляр на партида с аб. №5865 с адрес: ул. „*****1, вх. 1, ап. 0, е
вписана Р.И.Х..
Като писмено
доказателство в хода на съдебното дирене пред СРС е прието писмо, изх. №
4702/09.10.2017 г., от областния управител на област София до директора на
дирекция „Правна“ на „Топлофикация София“ ЕДА, съгласно което Р.М.Б. обитава от
м.06.2014 г. до датата на уведомлението апартамент № 3, находящ се на ул. „*****8,
собственост на българската държава.
Съобразно горните
фактически констатации, съдът приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване
лицето, срещу което са предявени исковете, да е ползвател на процесния имот, с
който ищецът да е сключил договор с предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабден
имот с абонатен № 5865. По делото не се установяват дори твърденията на ищеца да
е налице наемно правоотношение между държавата, действаща чрез областния
управител на област София и Р.М.Б. и същата да е задълена по силата на закона
да заплаща консумативните разноски за имота. От една страна представеното по
делото споразумение е за заплащане на обезщетение за ползване на имота без
основание /уговорен е размер на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, т.е.
източникът на задължението е извъндоговорен, а от друга страна споразумението,
макар и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, по арг. от чл. 20а,
ал. 1 ЗЗД има действие между страните, които са ги сключили. След като „Т.С.“
ЕАД не е страна по правоотношението, възникнало на плоскостта на
неоснователното обогатяване между държавата и Р.Б., то няма как топлопреносното
дружество да претендира на договорно основание заплащането на цена на топлинна
енергия за процесния имот въз основа на това споразумение.
Действително, съгласно
постановките на тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди. В конкретния случай обаче, дори да се приеме за доказано по
делото, че ответницата Р.Б. ползва имота без да е налице противопоставяне от
страна на неговия собственик, доколкото за съвпадащи волеизявления и съгласие
за ползване на имота на договорно основание няма данни в случая, от страна на
ищеца в производството, чиято е доказателствената тежест за това, не са
ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договор с Р.Б. за
предоставяне на услугите на дружеството на адреса на процесния имот.
Представените по делото настанителна заповед, молби декларации, касаещи откриване
и разделяне на партида, дори да се приеме, че всички те касаят процесния имот
/доколкото не е налице идентичност в номерата на апартамента и номерата на
партидите в документите/, а също списък на етаните собственици и наематели в
сградата, находяща се на ул. „*****8, документи за главен отчет и изравнителни
сметки за имот с аб. № 5865 не установяват наличието на договорно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на топлинна енергия в
имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира
ищецът. Посочените документи са относими към трето за делото лице, с оглед
което настоящият състав на съда намира, че не ответникът е материално легитимираното
да отговаря по предявените искове с оглед заявеното основание лице.
Що се касае до представената
декларация Д4332/20.10.2017 г. от Р.Б. до „Н.“ ЕАД за аб. № 5864, с която пред
дружеството, осъществяващо топлинното счетоводство, е заявена нулева консумация
в имота следва да се отбележи, както е приел в решението си и първоинстационният
съд, че посоченият абонатен номер е различен от този, за който ответникът
твърди да е дължима цена за топлинна енергия съгласно заявеното в заповедното
производство и с установителния иск по реда на чл. 422 ГПК, с оглед което
документът е неотносим към предмета на спора.
Предвид
гореизложеното, по делото не е установено наличието на договорно правоотношение
между ищеца и ответника, по силата на което последният да се явява задължен за
цената на доставена в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ЗА, с адрес
в гр. София, ул. „********аб. № ****** топлинна енергия, с оглед което
предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия, за цена на
услуга за дялово разпределение, за
обезщетение за забава в плащането на главницата за топлинна енергия и за обезщетение
за забава в плащането на главницата за цена на услуга за дялово разпределение
са неоснователни.
Доколкото изводите
на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е
неоснователна, а решението следва да се потвърди като правилно и постановено в
съответствие с приложимия материален и процесуален закон.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна по основателността на предявените
искове, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за
разноските.
С оглед изхода от
въззивното производство правото на присъждане на разноски възниква само за
въззиваемия. Искане в този смисъл е своевременно заявено /още с отговора на
въззивната жалба/, като е поддържано и с подадената молба, вх. №
71956/20.07.2020 г. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 20.05.2019 г. /л.15/, съгласно съдържанието на който страните са
уговорили размер на възнаграждението от 600 лв., платено изцяло в брой при
подписване на договора. От страна на въззивника е направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическата
и правна сложност на делото, както и обема на процесуалните действия, извършени
от представляващия въззиваемата – изготвяне и подаване на отговор на въззивната
жалба, изготвяне и подаване на молба-становище за съдебното заседание,
проведено на 22.07.2020 г. без участието на страните по спора. Ето защо по
възражение на въззивника разноските за заплатено от въззиваемата на
процесуалния й представител адвокатско възнаграждение съдът намалява до сумата
от 100 лв. съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила
от 15.05.2020 г./, действаща към момента на устните състезания пред въззивния
съд /22.07.2020 г./. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на
въззивника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41939
от 15.02.2019 г., постановено по гр. д. № 57783 по описа за 2018 г. на СРС,
Трето гражданско отделение, 141 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.М.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Н.И.“ ООД на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалвано по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.