МОТИВИ
към Присъда № 31 от
11.04.2019 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 296
по описа за 2019
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия
В.З.В. *** обвинителен акт, с който на същия му е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б „а“ и б. „б“ от
Наказателния кодекс, за това, че на 30.10.2018 г. в гр. Хасково, при условията
на опасен рецидив и чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на
имот /счупване на преден декоративен панел и пластмасова решетка - подложка за
чаша и изкривяване на кафе-държач на кафе-автомат марка „***********“/ отнел
чужди движими вещи, а именно каса за монети на стойност 70 /седемдесет/ лева и
сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, всичко на обща стойност 230.00 /двеста и
тридесет/ лева от владението на органите на управление на „**“ ООД, град
Хасково без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и направените от подсъдимия
самопризания, фактическата обстановка, била безспорно установена.
Изяснени били, както механизма, така и автора на извършеното, за което излага конкретни аргумети, въз основа анализа
на осъществената фактическа обстановка. Предлага съдът да признае подс. В.З.В. за виновен в извършване на престъплението, като акцентира на въпроса за
индивидуализация на наказанието. Предлага съдът
да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, с оглед процесуалния ред, по който протичало
производството, като предлага и приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК
с изпитателен срок от 3 години. Изразява становище и относно разноските и
разпореждането с веществените доказателства, приобщени в хода на досъдебното
производство.
Защитникът на подсъдимия В.З.В. *** -
адв. Б.Б. *** пледира при произнасянето на присъдата да се акцентира на
основния момент от преценката, предвид процесуалния ред, по който се разглежда
делото и направените самопризнания от страна на подсъдимия, а именно за вида и
размера на наказанието. Счита, че в случая безспорен бил фактът на обременено
съдебно минало на неговия подзащитен от една страна, но от друга страна същият
проявявал критично отношение на подсъдимия към извършеното, социалния му статус
и материално положение. Обосновава извод за наличие на „многобройни,
изключителни смекчаващи вината обстоятелства“ и като последица - до приложение
на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при определяне размера на
наказанието лишаване от свобода за срок от 10 месеца, колкото бил срокът на
наложено по друго дело наказание „лишаване от свобода“. В случай на възможност
за това, моли да бъде уважено искането на прокурора за приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият
В.З.В. *** разбира обвинението и признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало основание за насрочване и протичане на
производството по делото в съдебна фаза по дифернцираната процедура по Глава 27
НПК. В рамките на съдебното следствие признава и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му
право на последна дума не отправя
изявление.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.З.В.,
роден на *** г., българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, с адрес за призоваване в страната: с. ************************************.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 887,
издадена от Районен съд – Хасково на 07.11.2018 г., подсъдимият В.З.В. е
многократно осъждан, като последните му осъждания, от значение при определяне
на квалификацията на деянието са осъжданията му, както следва: с Определение №
347/16.09.2014 г. по ЧНД № 860/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково,
влязло в сила на 01.10.2014 г., с което на подсъдимия В.В. е определено едно
общо и най-тежко наказание, измежду тези, наложени му по НОХД № 1950/2014 г. по
описа на Районен съд - Пловдив и НОХД № 624/2014 г. по описа на Районен съд -
Хасково, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяно
на 02.04.2015 г.; с Присъда № 90/04.11.2014 г. по НОХД № 460/2014 г. по описа
на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 20.11.2014 г., с която на подс.
В.В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,
като с цитираната присъда на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е
определено едно общо най-тежко наказание между това по НОХД № 460/2014 г. по описа
на Районен съд - Димитровград и наказанията наложени му по НОХД № 1950/2014 г.
по описа на Районен съд - Пловдив и по НОХД № 624/2014 г. по описа на Районен
съд - Хасково, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,
изтърпяно на 02.04.2015 г.; с Присъда № 21/11.10.2016 г. по НОХД № 165/2015 г.
по описа на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 27.10.2016 г., с която на
подс. В.В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, като с цитираната присъда на основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо и най-тежко наказание между това по
НОХД № 165/2015 г. по описа на Районен съд - Първомай и наказанията наложени на
обв. В. по НОХД №1950/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив, по НОХД №
624/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково и НОХД № 460/2014 г. по описа на
Районен съд - Димитровград, а именно „Лишаване от свобода" за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, изтърпяно на 03.08.2016 г.; с Присъда №
73/21.10.2016 г. по НОХД № 1084/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково,
влязла в сила на 07.11.2016 г., с която на подс. В.В. е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца/,
изтърпяно на 20.10.2017 г.; с Присъда № 72/06.12.2016 г. по НОХД № 413/2016 г.
по описа на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 22.12.2016 г., с която
на подс. В.В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, като с цитираната присъда на основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо и най-тежко наказание между това по
НОХД №413/2016г. по описа на Районен съд - Димитровград и наказанието по НОХД
№1084/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година 6 /шест/ месеца, изтърпяно на 20.10.2017 г.; с
Определение №216/03.10.2017 г. по ЧНД № 432/2017г. по описа на Районен съд -
Димитровград, влязло в сила на 19.10.2017 г. на подс. В.В. е определено едно
общо и най-тежко наказание, измежду тези наложени му по НОХД № 165/2015 г. по
описа на Районен съд - Първомай, НОХД № 1084/2016 г. по описа на Районен съд -
Хасково и НОХД № 413/2016 г. по описа на Районен съд - Димитровград, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изтърпяно
на 20.10.2017 г., като с цитираното определение на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК на подс. В. е определено и едно общо и най-тежко наказание,
измежду тези, наложени му по НОХД № 1950/2014 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, НОХД № 624/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково и НОХД № 460/2014
г. по описа на Районен съд - Димитровград, а именно: „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, изтърпяно на 02.04.2015 г. За подсъдимия са събрани
характеристични данни, като според отразеното в справката лицето В.З.В. има
множество регистрирани криминални прояви и заявителски материали. Вписано е, че
няма данни, че е склонен към злоупотреба с алкохол, но са налице такива за
контакти с лица от криминалния контингент.
Установено в хода на досъдебното
производство и в съдебна фаза е, че на инкриминираната дата - 30.10.2018 г.
подс. В.З.В. ***. Същият бил сам и, разхождайки се в гр. Хасково, забелязал
кафе-автомат намиращ се на ул. ***************, в близост до павилион на
„*****“. Въпросният кафе-автомат бил марка „***********“, собственост и
стопанисван от фирма „**“ ООД гр. Хасково с ЕИК: *********, чийто основен
предмет на дейност бил поставяне и ремонт на кафе-автомати. В хода на
досъдебното производство е приложено Удостоверение с изх. №
20190116122153/16.01.2019 г. от Агенция по вписванията, от което се установява,
че ощетеното юридическо лице „**“ ООД с ЕИК: ********* е със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“, бл. 14, вх. Г, ет. 2, ап. 11. Съдружници
и управители /заедно и поотделно представителство/ били свид. Ж.Н.П. и Д. В. Н..
Тъй като не разполагал с парични средства, а искал да се снабди с такива, подс.
В.З.В. решил да отнеме намиращите се в процесния кафе-автомат каса за монети,
заедно със съдържащата се в нея парична сума от продажбите на кафе напитки.
Подсъдимият оглеждал кафе-автомата, като изчаквал да се стъмни и да дойде
момент, в който да няма други хора около него. В изпълнение на намерението си,
на 30.10.2018 г. същият се доближил до кафе-автомата и с ръце повредил, като
счупил предния декоративен панел, пластмасовата решетка, представляваща
подложка за чаша и изкривил кафе-държача на кафе-автомат марка „*****-****“.
След като преодолял посочените прегради, и за да достигне и отнеме касата за
монети заедно с намиращата се в нея парична сума, подс. В.В. вкарал лявата си
ръка във вътрешността на кафе-автомата. По този начин той получил достъп до
касата за монети, където се събирал наличния оборот от продажбите на кафе напитки.
Подсъдимият хванал с ръката си касата за монети, в която се съдържала паричната
сума от 160 лева на монети, чрез издърпване я извадил от вътрешността на
кафе-автомата, скрил я под дрехите си и се отдалечил на известно разстояние от
процесния кафе-автомат. Касата за монети на кафе- автомат марка „***********“
представлявала метална кутия с правоъгълна форма и метална дръжка, подробно
описана в приобщения към делото протокол от извършения оглед на веществени
доказателства. Подсъдимият похарчил за лични нужди процесната сума в размер на
160.00 лева, съдържаща се в отнетата от него каса за монети.
На следващия ден - 31.10.2018 г.
свид. П. И. П., заемащ длъжността „шофьор“ в „**" ООД гр. Хасково, посетил
кафе-автомата марка „***********“, за да го обслужи. Именно тогава той
установил, че от кафе- автомата е извършена кражба на касата за монети заедно
със съдържаща се в нея парична сума в размер на 160.00 лева. Същият отговарял
за поддръжката обслужването на кафе-автоматите, собственост на фирмата и по
тази причина бил запознат с размера на съдържащата се в касата за монети
парична сума.
В хода на проведеното разследване
свид. Н. Н. Н., полицейски служител при Районно Управление - Хасково, снел
писмени обяснения от подс. В.З.В., в които същият признал, че е извършил
процесното деяние и предал касата за монети, за което бил съставен Протокол за
доброволно предаване, но до приключване на разследването не възстановил
отнетата от него парична сума в размер на 160.00 лева, която се намирала в касата
за монети на кафе-автомат марка „***********“ към момента на осъществяване на
инкриминираната деятелност.
Според заключението на вещото лице по
назначената по досъдебното производство оценителна експертиза, стойността на
инкриминираната вещ предмет на престъплението - каса за монети на кафе-автомат
марка „***********“ е 70.00 /седемдесет/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, веществените доказателства;
от заключението на вещото лица по назначената оценъчна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа
на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият В.З.В. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1 б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му
обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на
30.10.2018 г. в гр. Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно каса за монети
на стойност 70 /седемдесет/ лева и сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, всичко
на обща стойност 230.00 /двеста и тридесет/ лева от владението на органите на
управление на „**“ ООД, град Хасково без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му чрез повреждане на прегради здраво направени за
защита на имот, каквито а последиците от счупване на преден декоративен панел и
пластмасова решетка - подложка за чаша и изкривяване на кафе-държач на
кафе-автомат марка „***********“, поставени с цел обслужване на автомата и за
предотвратяване на достъп, неразрешен от владелеца, предпоставящ извод за
наличие на квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК, както и
авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото.
Обстоятелства, което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му, като се потвърждават изцяло от събрания в
хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред
доказателствен материал.
Налице е и квалифициращият признак “опасен
рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, от НК, тъй като деянието, извършено от
подсъдимия за посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по
чл. 30, ал.1 от НК и
след като се установяват следните осъждания, релевантни за преценката: с Определение № 347/16.09.2014 г. по ЧНД № 860/2014 г. по
описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 01.10.2014 г., с което на
подсъдимия В.В. е определено едно общо и най-тежко наказание, измежду тези,
наложени му по НОХД № 1950/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив и НОХД №
624/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година, изтърпяно на 02.04.2015 г.; с Присъда №
90/04.11.2014 г. по НОХД № 460/2014 г. по описа на Районен съд - Димитровград,
влязла в сила на 20.11.2014 г., с която на подс. В.В. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, като с цитираната присъда на основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание
между това по НОХД № 460/2014 г. по описа на Районен съд - Димитровград и
наказанията наложени на подс. В. по НОХД № 1950/2014 г. по описа на Районен съд
- Пловдив и по НОХД № 624/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяно на 02.04.2015 г.; с
Присъда № 21/11.10.2016 г. по НОХД № 165/2015 г. по описа на Районен съд -
Първомай, влязла в сила на 27.10.2016 г., с която на подс. В.В. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
като с цитираната присъда на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е
определено едно общо и най-тежко наказание между това по НОХД № 165/2015 г. по
описа на Районен съд - Първомай и наказанията наложени на обв. В. по НОХД
№1950/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив, по НОХД № 624/2014 г. по описа
на Районен съд - Хасково и НОХД № 460/2014 г. по описа на Районен съд -
Димитровград, а именно „Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца, изтърпяно на 03.08.2016 г.; с Присъда № 73/21.10.2016 г. по
НОХД № 1084/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково, влязла в сила на
07.11.2016 г., с която на подс. В.В. е наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца/, изтърпяно на
20.10.2017 г.; с Присъда № 72/06.12.2016 г. по НОХД № 413/2016 г. по описа на
Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 22.12.2016 г., с която на подс. В.В.
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, като с цитираната присъда на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 НК е определено едно общо и най-тежко наказание между това по НОХД
№413/2016г. по описа на Районен съд - Димитровград и наказанието по НОХД
№1084/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година 6 /шест/ месеца, изтърпяно на 20.10.2017 г.; с
Определение №216/03.10.2017 г. по ЧНД № 432/2017г. по описа на Районен съд -
Димитровград, влязло в сила на 19.10.2017 г. на подс. В.В. е определено едно
общо и най-тежко наказание, измежду тези наложени му по НОХД № 165/2015 г. по
описа на Районен съд - Първомай, НОХД № 1084/2016 г. по описа на Районен съд -
Хасково и НОХД № 413/2016 г. по описа на Районен съд - Димитровград, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изтърпяно
на 20.10.2017 г., като с цитираното определение на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК на подс. В. е определено и едно общо и най-тежко наказание,
измежду тези, наложени му по НОХД № 1950/2014 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, НОХД № 624/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково и НОХД № 460/2014
г. по описа на Районен съд - Димитровград, а именно: „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, изтърпяно на 02.04.2015 г. Цитираните
осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която е
привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело и попадащи в срока по
чл. 30 от НК по аргумент от противното, обосновават наличието и на двете
хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от
Наказателния кодекс, поради което и правната квалификация на престъплението,
предложена от прокурора в обвинителния акт е дадена в съответствие с
установените факти и при правилно приложение на материалния закон.
От
субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. В.З.В. *** умишлено, при пряк умисъл, т.е
съзнавал е, че с действията
си лишава от фактическа власт владелеца на чужда
веща, предвиждал преминаването й в негова фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващото
разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на материална облага.
При индивидуализацията
на
наказанието за подсъдимия, съдът взе взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, която действително е под размера на минималната работна
заплата за страната, а
от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При определяне
вида и размера
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с изключително
обременено
съдебно минало и лоши характеристични данни. От друга страна, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на
разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване
на случая, както и положителното му процесуално поведение, не са за
пренебрегване и данните за социалното му положение и материално състояние. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, настоящият
съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия В.З.В. *** следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под законоустановения
специален минимум. Налице са материалноправните предпоставки за това, с оглед
изброените по - горе смекчаващи вината обстоятелства, които могат да
бъдат прието като многобройни
по смисъла на цитираната норма и
предполагат анализ възможен ли е по – благоприятен за него подход с
индивидуализация по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съгласно изискването по чл. 58а,
ал. 4 НК.
Въпрос, чийто тоговор е пожителен най – вече предвид ниската стойността на
предмета на престъпление – 230.00 лева. По този начин, предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 1 година и 6
месеца,
на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Същото в този му
вид е справедливо и обосновано, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК, като няма никакво съмнение и необходимост от подробна аргументация на
тезата за допустимост единствено на ефективно изтърпяване на това наказание при
първоначален „строг” режим, като тезата на прокурора за приложение на разпоредбите
на чл 66, ал. 1 от НК не намира опора в доказателствата по делото и материалния
закон от гледна точка изискванията на фактическия състав на института на
„условното осъждане“, преценено дори само въз основа на установената правна
квалификация на деянието, като извършено в хипотезата на „опасен рецидив“.
С оглед обстоятелството че
подсъдимият В.З.В. *** бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за които е привлечен към наказателна отговорност, в негова
тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат и разноските по делото, като същият бъде осъден да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата размер на 306.22 лева, представляваща направени по делото разноски в
хода на досъдебното производство за възнаграждение за вещо лице, а в полза на
РС – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса във
всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
По въпроса за разпореждането с веществените доказателства, съдът прие
необходимостта приложените по ДП 2 бр. дискове със записи от охранителни камери
да останат приложени по делото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М.С.