М О Т И В И към Н О Х Д № 81/10 г.
Производството е по рида на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подс. Ст.Д.М. е
повдигнато обвинение по чл.195 ал.1 т.3, вр. чл .63 ал.1 т.3 от
НК затова, че на 06.11.2009 г. в гр.К. като непълнолетен, но
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 112лв. от владението
на К.М.Ш., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие представителят на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да
признае подс. за виновен, като му определи наказание при смекчаващите вината
обстоятелства.
В съдебното заседание подс. С. Д.М. се признава за
виновен, като признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Преди започване на съдебното следствие на основание
чл.94 ал.1 т.1,2,4 и 9 от НПК назначи на подс.М. служебен защитник.
След приключване на съдебното следствие служебният
защитник на подс. пледира съдът да го признае за виновен,
като му определи наказание при спазване на разпоредбата на чл.373 от НПК.
Съдът като взе предвид фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните на досъдебното
производство доказателства, установени с доказателствени средства-показания на
свидетели, писмени и експертните заключения на съдебно-оценъчната и
съдебно-психиатричната експертизи и направеното от подс. самопризнание и след
като ги прецени поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното ;
На 06.11.09 г. подс.М. се качил на покрива на жилищен блок на ул.
‘Илинден’ и оттам слязъл на терасата на апартамента на св.К.Ш..
Там натиснал силно вратата към терасата, при
което се изкъртило резето, с което била заключена, след което подс. проникнал в жилището.
Оттам отнел един сребърен синджир, мобилен телефон
марка ‘Водафон’, един усилвател ‘Айва’ с две тонколони,
които сложил в един сак, който завързал с въже, след това
отново се качил на покрива.
Св.Ю.Ф., който бил на покрива го видял, попитал го какво прави, но
подс. избягал.
Св.Ф. уведомил впоследствие св.Ш., че видял подс.
да излиза от нейния апартамент.
След като влязла св.Ш. видяла на терасата в
сак усилвателя с тонклоните.
Били уведомени органите на МВР
Впоследствие на 10.11.09 г. със протокол за доброволно
предаване подс. предал на органите на МВР отнетото от него сребърно синджирче
което срещу разписка от 15.12.09г. било върнато на св.Ш..
От експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е за сумата от 112 лв.
От експертното заключение на съдебно-психиатричната
експертиза се установява, че подс. С.М. не страда от психично заболяване, бил е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като деянието не е извършено поради налично увлечение
или лекомислие.
Така изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства-показанията на св. К.Ш. и Ю.Ф., от експертните
заключения на съдебно-оценъчната и съдебно-психиатричната експертизи и
писмените доказателства - протокол за доброволно предаване от 10.11.09 г. и разписка
за върнати вещи от 15.12.2009 г., които подкрепят направените от подс. самопризнания.
Имайки предвид установената по безспорен начин
фактическа обстановка съдът намира, че подс.С.Д.М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна чрез отнемането на вещите подс. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба. Посредством
него е отнел чужди движими вещи имащи определена стойност. По този начин
подс. е прекъснал връзката между вещите и техния собственик,
като е установил свой трайна фактическа власт върху тях и е имал възможност да
се разпорежда с тях, както всвоя полза, така и в полза
на трето лице.
При осъществяване на изпълнителното деяние подс. е
разрушил прегради, здраво направени за защита на имот. По този начин
си е създал лесен достъп до инкриминираните вещи. Подс. е знаел и съзнавал, че без да
разруши прегради здраво направени за защита на имот, не би могъл да реализира
целта си-да отнеме вещите, поради което деянието му следва да се квалифицира по
чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Преди осъществяване на деянието подс. е бил
непълнолетен. В създалата се фактическа обстановка той е могъл да
ръководи постъпките си да взема адекватни решения, т.е. той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си и на основание чл.31 ал.2 от НК ще следва да носи наказателна
отговорност, като наказанието му следва да се определи при
условията на чл.63 от НК.
Събраните по делото доказателства не сочат, че деянието е
извършено поради увлечение или лекомислие, а и
характеристичните данни и обремененото му съдебно минало не дават основание на
съда да приложи чл.61 от НК.
От установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на подс., следва извода, че към момента на деянието е
действувал умишлено.
Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици от него, искал е тяхното настъпване и се е стремил към тях.
Касае се за форма на вина-пряк умисъл.
В този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление 6-71
на ПВС и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът счита, че подс.С.Д.М. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът
взе предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на подс., оцени
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства съгласно изискванията на
закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
приема-обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства
съдът приема-младата му възраст, критичното му отношение към извършеното и тежкото му
семейно и материално положение-в семейството са седем деца при условия на
дефицит на ценности.
Наказанието му следва да се определи при баланс между
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, но чрез приложението
на чл.55 от НК предвид императивния характер на нормата на чл.373 ал.2 от НПК и
със оглед постигане целите на чл.36 от НК-пробация със следните пробационни
мерки ;
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
една година и шест месеца от четери пъти седмично.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца.
3.Ограничение в свободното придвижване изразяващо в
забрана да напуска дома който обитава за времето от 22.00 до 07.00 ч. за срок от
една година и шест месеца.
Налице са основанията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, поради което съдът кумулира така определеното
наказание с наказанието наложено на подс.С.М. с присъда по НОХД № 1461/09 г. по описа на
Казанлъшкия РС, като му определя едно общо наказание до размера на
най-тежкото от тях пробация със следните пробационни мерки;
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
една година и шест месеца-четири пъти седмично.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година и шест месеца.
3.Ограничение в свободното предвижване изразяващо се в
забрана да напуска дома който обитава за времето от 22.00ч. до 07.00ч. за срок
от една година и шест месеца.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът зачита изтърпяното
времето, през което подс. М. е изтърпял наказание пробация по
НОХД № 1461/09 г. по описа на Казанлъшкия РС.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.С.Д.М. следва да
заплати направените по делото разноски в размер от 140 лв.-възнаграждение за
експертите.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;