Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260077/09.02.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
На единадесети януари две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Геновева
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 623 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от ЗП В.И.Ч.с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу
„Бумеранг-06" ООД.
Ищецът твърди, че с Определение № 1824/14.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2932/2018 г. по опис на РС-Хасково било допуснато обезпечение
на бъдещ иск, като била издадена обезпечителна заповед в полза на ответника, чрез налагане
на запор върху банковите му сметки, подробно изброени в обезпечителната заповед, както и запор
върху настоящите му и бъдещи вземания от „Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК *********. Искът на „Бумеранг-06"ООД
бил предявен за заплащане на сумата от 5 481,54 лева,
представляваща неустойка по Договор № 213/10.06.2016 г., равняваща се на
предаденото от страна на продавача сурово краве мляко в периода от 01.06.2018 г. до
01.07.2018 г., съгласно фактура № 240/15.06.2018 г. и фактура № 241/30.06.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението. По него било образувано гр. д. № 2037/2018 г. по описа на
PC-Димитровград, като с Решение на РС – Димитровград, потвърдено с Решение на ОС – Хасково по в. гр. д. № 512/2019 г., искът бил отхвърлен. Сочи се, че по времето, през което се водили тези дела и били наложени посочените запори, се блокирала напълно дейността на
ищеца, като не можел да обслужва отпуснатия му кредит. Това наложило синът му да търси заем, с който да осигури сумата по
обезпечителната заповед по сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за да му бъдат вдигнати останалите запори. Ето защо се счита се, претърпял имуществени вреди в размер на сумата от
636.47 лева, равняваща се на законната лихва върху сумата от 5 481,54 лева,
считано от 20.12.2018 г. - до 10.02.2020 г. В резултат на допуснатото
обезпечение по ч. гр. д. № 2017/2018 г. по описа на РС-Хсково ищецът претърпял унижение и засягане на честта и човешкото му достойнство, получил стрес, психическа
потиснатост, нестабилност и разстройство, състояние на вътрешна тревожност,
чувство на безпокойство и напрежение,
което доведоло до физиологично болестно състояние, изразяващо се във високи
стойности на кръвното налягане.
Поради това се поддържа и наличието на
претърпени неимуществени вреди, за обезвредата на които му се дължало
обезщетение в размер на 3 000 лева. Твърди се още, че между страните бил сключен Договор за доставка и изкупуване на
сурово краве мляко № 213 от 10.06.2016 г., който бил прекратен в средата на месец юли 2018 г.
Въпреки че до 17.07.2018 г. ответникът изкупувал произведеното от ищеца краве мляко, като 8
пъти през м.юли 2018 г. в с. В. пристигал камион с цистерна МАН с рег. № *****, с който се извозвало предаденото прясно
мляко, той не дал уговорените документи за предаденото прясно мляко. Поради
това ищецът не могъл да получи полагащите се му субсидии от ДФ Земеделие в размер на 700 лева, съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 2016/1613 на
Комисията за земеделски стопани отглеждащи крави, биволици, овце - майки и кози
- майки и чл. 18 и сл. на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания, на земеделски стопани отглеждащи
крави, биволици, овце - майки и кози – майки. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца
горепосочените суми, както и направените по делото
разноски.
Ответникът счита исковете за недопустими и неоснователни,
поради което ги оспорва изцяло - както по основание, така и по размер. По отношение на претенцията за сумата от 636.47 лева се твърди, че не ставало ясно в какво
се състояли пропуснатите за ищеца ползи - нереализиран доход от лихва,
нереализиран търговски оборот или нещо друго. От
представените банкови извлечения от „Райфайзенбанк“ ЕАД било видно, че банковия кредит на ищеца бил обслужван редовно, както и че нямало данни за получени заеми за осигуряване на суми по сметката с цел
вдигане на останалите запори, както и за върнати суми от заем, нито пък за преустановен търговски
оборот, нито каквито и да е други доказателства за пропуснати ползи. На следващо място се оспорват твърденията за претърпени
неимуществени вреди вследствие на процесното обезпечение. Искът за сумата от 700 лева бил недопустим в
производството по чл. 403 ГПК, тъй като тя не
представлявала вреди вследствие на обезпечението. Освен това самият ищец имал нарушения при
предаване на млякото, както и данъчно такова, чрез неиздаване на фактура при наличие на данъчно
събитие. ЗДДС не давало право на продавача да си „спести" начисляване на ДДС поради
опасения, че нямало да бъде извършено плащане. Предвид изложеното се моли да се отхвърлят предявените искове и да се
присъдят на ответника сторените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение № 260256/30.09.2020 г. е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от представените
писмени доказателства се установява, че с Определение № 1824/14.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2932/2018 г. по описа на РС-Хасково по молба на ответника е било допуснато описаното в исковата молба обезпечение на бъдещ иск, който е бил предявен, но е отхвърлен с Решение № 221/23.05.2019 г. по гр. д. № 2037/2018 г. по описа на
PC-Димитровград, влязло в сила на 23.10.2019
г.
По делото са представени Запорни съобщения от Частен съдебен изпълнител С.П.по
изп. дело №
20188740400791, образувано по молба на ответника въз основа на издадената по ч. гр. д. № 2932/2018 г. по описа на РС-Хасково обезпечителна заповед, от
20.12.2018 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, до „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и до ищеца.
По делото са представени и Анекс № 1 от 07.06.2018 г.
към Договор за кредит № 33 от 01.06.2017 г. между
„Банка ДСК“ и ЗП В.И.Ч, Извлечения от банковите сметки на ищеца в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД за периода от 01.12.2018 г. до
01.10.2019 г. и в „Банка
ДСК“ ЕАД за периода от 01.12.2018
г. до 02.03.2020 г.
С Определение № 109/15.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2932/2018 г. по описа на РС-Хасково, влязло в
сила на 31.01.2020 г. е отменено допуснатото обезпечение, като със
съобщение от 10.02.2020 г., получено от представител на ищеца на 14.02.2020 г.,
Частен съдебен изпълнител С. П. го е
уведомил, че прекратява изп. дело № 20188740400791.
По делото са представени и Заповед № РД09-947 от 09.10.2019 г. и № РД09-1121 от 04.12.2019 г. на Министър на земеделието, храните и горите; Справка за
дейността на В.И.Ч.за стопанската 2018-2019 г., издадена на 25.02.2019 г. от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив и Справка за
животни в обект по категории № 561156, издадена на Българска агенция по безопасност на храните от 18.02.2019 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Л. И. Ч. - съпруга на ищеца, като показанията й са записани подробно в протокола
за съдебното заседание, проведено на 31.08.2020 г. /л. 100 – л. 101 по делото/, и при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от ищеца правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл.
82 ЗЗД, които са процесуално допустими.
По съществото на спора, съображенията на съда са следните:
Исковете
по чл. 403, ал. 1 ГПК са частично основателни.
Съгласно посочената разпоредба, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди.
Следователно, за да бъдат уважени така предявените в случая искове, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
елементи:
допуснато обезпечение на бъдещ иск, наложени с него обезпечителни мерки, отхвърляне на
обезпечения иск с влязло в сила съдебно решение, настъпването
на сочените имуществени и
неимуществени вреди в претендираните размери, както и пряка причинно-следствена връзка между обезпечението
и вредите.
Съгласно задължителната
съдебна практика,
обективирана в Решение № 156 от 18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС, II
т. о. и Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ВКС, III г. о., постановена
по сходни казуси, следва да се приеме, че действително вредата
в настоящата хипотеза е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва
върху запорираната сума за периода на наложеното обезпечение, която се явява
пряка и непосредствена последица от същото обезпечение. Това е така, защото естеството
на наложената обезпечителна мярка е такова, че изважда от разпоредителната власт
на ответника по обезпечения с нея бъдещ иск съответната сума, което от своя
страна обективно обуславя невъзможността му да я ползва по предназначение.
Затова при материално неоправдано обезпечение, каквото е и процесното, е налице
понесена имуществена вреда от ищеца под формата на пропусната полза и нейният
минимален размер е съизмерим със законната лихва върху запорираната сума за
периода на задържането й. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е
въведеният с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД принцип, че при парично задължение,
независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда
за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва,
освен ако действително претърпените вреди са в по-висок размер, именно който
подлежи на пълно доказване.
В случая не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установи допуснато по молба на ответника обезпечение на бъдещ иск срещу ищеца чрез запор върху банковите
сметки на последния в изрично посочени банкови институции до размера
на сумата 5 481,54 лева,
отхвърляне с влязло в сила на 23.10.2019 г. съдебно решение на обезпечения иск, и отмяна на
това
обезпечение с Определение № 109/15.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2932/2018 г. по описа на РС-Хасково, влязло в сила на 31.01.2020 г. Тук е уместно
да се отбележи и че не е спорно между страните, а и от приетите извлечения от банковите сметки на ищеца в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и в „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че през релевантния период той е имал суми по тези сметки /и по-точно в „Райфайзенбанк /България/
ЕАД/ над запорирания размер, т.е. запорираното вземане е съществувало и е било изискуемо.
По отношение на настъпването на претендираните
имуществени вреди и наличието на причинно-следствена
връзка между тях и процесното обезпечение важи изложеното по-горе, поради което не следва да
се преповтаря.
Ето защо следва да
се приеме, че
в настоящия
случай са
налице всички предвидени в закона предпоставки за
реализиране на отговорността по чл.
403, ал. 1 ГПК на „Бумеранг-06"ООД спрямо ЗП В.И.Ч.
Относно крайния момент, до който следва да се начислява
законна лихва върху запорираната сума, съдът споделя изразеното
в правната теория разбиране, че ищецът по обезпечения иск носи отговорност до влизане в сила на определението за отмяна на
обезпечението, а за съпричиняване може да се говори за периода от настъпване
на основанието за отмяна на обезпечението до подаване на молбата за отмяна, но такова възражение не е направено своевременно в
настоящото производство, – П., В. - В: С., Ж., М. А., С. О., П.
В., И. Р., Българско гражданско процесуално право, 9 изд., 2012 г., с. 1237-1238.
Размерът на процесните имуществени
вреди, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта
на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва,
с посочените начален и краен момент върху главницата от 5 481,54 лева възлиза на сумата от 621,24 лева.
На следващо място, от събраните гласни доказателствата се установява
настъпването и на неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена
последица от процесното обезпечение. Същите следва да бъдат кредитирани в тази им част, доколкото обстоятелството, че свидетелката е
съпруга на ищеца, не ги прави по необходимост
недостоверни, а преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, съдът ги намира за логични
и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, като те не
се опровергават от други доказателства по делото. Освен това е напълно нормално и житейски
обосновано, наложените запори върху банковите сметки на ищеца да му се отразят
негативно и да изпита отрицателни
емоции. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото
претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на ищеца, вида и характера
на причиненото увреждане, продължителността и интезивността на претърпените
страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина му на живот,
както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния
момент, съдът приема, че за справедливото
овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде
престирана сума в размер на 1 000 лева.
Искът по чл.
79, ал. 1,
предл. 2, във вр. с чл. 82 ЗЗД е неоснователен.
Не е спорно между страните, че
те са били валидно обвързани от сключения
между тях Договор № 213/10.06.2016 г., но същият не е представен по делото, поради
което конкретното съдържание на правата и задълженията им не е установено по
несъмнен начин. В частност, не може да се приеме за безспорно доказано в
настоящото производство, че ответникът е имал договорно задължение да представя на ищеца документи за предаденото
му мляко.
На следващо място, по
делото не се ангажирани категорични доказателства
относно твърденията му за отказ от ДФ Земеделие за заплащане на полагащите
се му
субсидии в размер на 700 лева поради непредставяне на същите документи. За установяването
на тези релевантни факти са събрани единствено гласни доказателства чрез разпита на свид. Л.
И. Ч., но показанията й в тази им част не следва да бъдат кредитирани, тъй като са по-общи, не съдържат необходимата фактологическа конкретика
и не се подкрепят от други
доказателства по делото, поради което
и не са достатъчно убедителни. От тях
най-много би могло да се приеме, че е налице евентуална
вероятност за осъществяването на тези обстоятелства, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване.
Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато
в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този
релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не
се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. Ето защо съдът приема, че по делото не се установява настъпването на твърдяната вреда в пряка
причинно-следствена връзка от процесното договорно неизпълнение, поради което не
следва да се присъжда претендираното обезщетение за нея.
Предвид изложените съображения съдът счита, че предявените искове по чл. 403, ал. 1 ГПК са частично основателни, поради което следва да бъдат уважени за горепосочените суми, а в останалата част - за разликата над тях до пълните предявени размери, както и претенцията по чл. 79, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 82 ЗЗД – да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от 362,65 лева, представляваща направени по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част от неговите претенции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, а именно сумата от 1 037,30 лева за платено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Бумеранг-06“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. "*****" № **, ет. *, ап. *, адрес за призовки и съобщения: гр. Х*, ул. „****“ № **- адв. Ж. Г., на основание чл. 403,
ал. 1 ГПК, да заплати на ЗП В.И.Ч, ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: гр. П., ул. „****" № **, ет. *, офис *** - адв. Н. К., сумата от 621,24 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди поради допуснато с Определение № 1824/14.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2932/2018 г. по описа на РС-Хасково обезпечение на бъдещ иск, който е отхвърлен с
влязло в сила Решение № 221/23.05.2019 г. по гр. д. № 2037/2018 г. по описа на PC-Димитровград, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 5 481,54 лева за периода от 20.12.2018 г. до 31.01.2020 г., както и сумата от 1 000,00
лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психическа потиснатост, нестабилност и разстройство, състояние на
вътрешна тревожност, чувство на безпокойство и напрежение, вследствие на същото обезпечение, като иска
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в останалата част – за разликата до
пълния предявен размер от 636,47 лева
и иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 3 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗП В.И.Ч, ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: гр. П., ул. „*****" № **, ет. *, офис *** - адв. Н. К., срещу „******“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Х., ул. "******" № **, ет. *, ап.*, адрес за призовки и съобщения: гр. Х., ул. „*****“ № ** - адв. Ж. Г., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2,
във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 700,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди от виновно неизпълнение на „Бумеранг-06“ ООД по сключения между тях Договор № 213/10.06.2016 г., изразяващи се в неполучени субсидии от ДФ
Земеделие поради непредставяне на
документи за предадено прясно мляко през месец юли 2018 г.
ОСЪЖДА „Бумеранг-06“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Х.,
ул. "*****" № **, ет. *, ап. *, адрес за призовки и
съобщения: гр. Х.,
ул. „****“ № ** - адв. Ж. Г., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на ЗП В.И.Ч, ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: гр. П., ул. „*****" № **, ет. *, офис ***
- адв. Н. К., сумата от 362,65 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗП В.И.Ч,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: гр. П., ул. „******" № **, ет. *, офис ***
- адв. Н. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Бумеранг-06“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Х.,
ул. "*****" № **, ет. *, ап. *, адрес за призовки и
съобщения: гр. Х.,
ул. „*****“ №
** - адв. Ж. Г., сумата от 1 037,30 лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.