Решение по дело №1112/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 599
Дата: 16 май 2017 г. (в сила от 16 май 2017 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20175300501112
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  599

 

16.05.2017г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VII-ми   граждански състав, в закрито заседание  на   16.05.2017 г. в  състав:

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА МАХМУДИЕВА

                                                                                НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

 

 

като изслуша  докладваното от съдия  Ст.Михова гр.дело1112  по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба  с вх. №  14123/05.05.2017г. при регистратурата на ПОС, подадена от В.К.Ф.,***, длъжник по изп. дело №393/2014г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова,срещу действия на съдебния изпълнител  изразяващи се насочване на принудителното изпълнение върху собствения му несеквестируем недвижим имот: ½ ид.ч. от нива с площ от 1,365 дка., в местността „Дълбока вада“, съставляваща имот №3021 по плана за земеразделяне  на землището на с.Куртово Конаре, с ЕКАТТЕ 40717,община Стамболийски, с оглед несеквистеруемостта на сградата построена в  него , която се явява единствено жилище на длъжника.

Взискателят по изп. дело „Банка ДСК”ЕАД , чрез пълномощника си юрисконсулт Г. В., изразява становище за  неоснователност на жалбата,поради това,че   земеделският имот няма характеристики на жилище по смисъла чл.444, т. 7 ГПК. и не може да бъде ползван за жилищни нужди. Неговият статут не е променен по предвидения в закона ред,а съгласно Наредба №19 от 25.10.2012г. ,без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им,чиито функции са съвместими с предназначението на земята.

Частен съдебен изпълнител  Мариана Кирова изразява становище за недопустимост на жалбата, като подадена извън  определения за това срок и за неоснователност, доколкото недвижимият имот не е жилищен.

            ПОС,след преценка на доказателствата по делото,констатира следното:

Изпълнителното производство  е по реда на чл.426,ал.1 от ГПК , образувано въз основа на изп. лист от 14.02.2012 г. и от 10.05.2014г. , с които В.К.Ф. е осъден да заплати на банката –взискател   парични суми.С Протокол за опис на недвижимо имущество от 23.03.2017 г. частният съдебен изпълнител е извършил опис на основание чл. 483 ГПК на нива с площ от 1,365 дка., в местността „Дълбока вада“, съставляваща имот №3021 по плана за земеразделяне  на землището на с.Куртово Конаре, с ЕКАТТЕ 40717,община Стамболийски.Към датата на описа недвижимото имущество  е било  съсобствено на длъжника  В.Ф. и  П. Ф., трето незадължено по делото лице. Съгласно съставения протокол за опис и  СОцЕ по изпълнителното дело, в  земеделския имот има построена  едноетажна тухлена  постройка с керемиден покрив.

По допустимостта на жалбата :

На основание чл.435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва действия на съдебния изпълнител насочени върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според  Тълкувателно решение 2/ 2013г. от 26.06.2015г. той може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичане на едноседмичния срок от връчването на  съобщението за насрочване на проданта.

С даденото тълкувателно решение следва да се приеме, че жалбата е предявена от легитимирана страна и насочена срещу действие на ЧСИ, което подлежи на съдебен контрол. Възражението за неспазен срок при подаване на жалбата не се подкрепя от доказателствата , установяващи нейното депозиране на 18.04.2017г. преди насрочване на публичната продан от съдебния изпълнител на недвижимия имот.

По същество възраженията за незаконосъобразност са неоснователни, поради следното:

По делото е установено,че изпълнението по делото  е насочено към притежаваната  от длъжника ½ ид.ч. от нива с площ от 1,365 дка., в местността „Дълбока вада“, в която има построена едноетажна постройка. Съгл. разп. на чл.444, т.5 и  т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочвано върху земите на длъжника - земеделски стопанин: ниви или ливади с площ до 30 дка.  и жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище.

Съгласно дадените задължителни разяснения с  Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, за да е налице несеквестируемост по смисъла на чл. 444, т. 5 ГПК конкретните имоти, чиято възбрана и опис са недопустими,  следва да са "потребими", респективно в случая - регистрирани за извършване на стопанската дейност на физическо лице, което да е регистрирано като земеделски производител. Само при наличието на тези две кумулативно дадени предпоставки жалбоподателят може да се ползва от закрилата по чл. 444, т. 5 ГПК.В настоящия случай длъжникът не твърди и не представя доказателства да е регистриран като земеделски производител,а  земята  регистрирана за извършване на стопанската дейност от физическото лице, поради което не се ползва от закрилата по чл.444,т.5 от ГПК.Няма данни по делото статута на земеделската земя да е бил променен  по  предвидения в закона ред,а съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба №19 от 25.10.2012г. ,без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им,чиито функции са съвместими с предназначението на земята, като при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях.

Следователно построената без промяна на предназначението на земеделската земя постройка   не  представлява несеквестируемо жилище за длъжника по смисъла на чл.444, т.7 ГПК,а  оплакването му в жалбата за незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като ползващ се от закрилата на казаната правна норма са неоснователни.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Относно направеното искане  от жалбоподателя за спиране на изпълнението, с оглед произнасянето на съда по същество и отхвърляне на жалбата като неоснователна, настоящият състав счита, че същото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба  с вх. №  14123/05.05.2017г. при регистратурата на ПОС, подадена от В.К.Ф.,***, длъжник по изп. дело №393/2014г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова,срещу действия на съдебния изпълнител  изразяващи се насочване на принудителното изпълнение към собствения му недвижим имот: ½ ид.ч. от нива с площ от 1,365 дка., в местността „Дълбока вада“, съставляваща имот №3021 по плана за земеразделяне  на землището на с.Куртово Конаре, с ЕКАТТЕ 40717,община Стамболийски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на В.К.Ф.,***,  за спиране на изпълнението по изп. дело №393/2014г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова.

Решението не подлежи на обжалване.

 

        

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                               2.