№ 5679
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С ЕМ Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110150670
по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Р. Г. Т., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 85, ал. 4 във вр.
с ал. 1, т. 1 ЗПУ и чл. 79, ал.1, във вр. чл.82, ал.1 ЗЗД срещу „ф-ма” АД за осъждане на
ответника да му заплати: сумата 100 лева, представляваща обезщетение при неуспешно
локализиране на международни пратки съгласно общите условия на „ф-ма“ АД, сумата от
43,23 лв. за главница, представляваща платено на 05.12.2020 г. възнаграждение за куриерски
услуги на отпаднало основание – договор за приемане, пренасяне и доставка на куриерска
пратка № 50194880443, както и сумата 186,39 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от вида претъпените загуби - равностойността на направените разходи
за превод на съдържащите се в пратката документи, ведно със законна лихва върху
главниците от 30.08.2021 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.12.2020 г. е сключил договор за куриерска услуга за
изпращане на диплома и свидетелство за професионална квалификация до Д Т Т с ответното
дружество, които му били необходими за кандидатстване във висше учебно заведение в
Обединеното кралство. Пратката била с номер 50194880443, а международният номер на
товарителницата 16601500047914. За възложената куриерска услуга заплатил на ответника
възнаграждение в размер на 42,23 лева. Изпратените по куриера документи били преведени
от „ф-ма” ЕООД, за което заплатил 176 лева и изпратени по куриер от преводача на
04.12.2020 г., за което заплатил 10,39 лева. Посочва, че съгласно Общите условия на
ответника срокът за доставка на сухопътни доставки до Великобритания бил 5-6 работни
дни. След изтичане на срока, получателят Д Т отправил запитване до международния отдел
на „ф-ма“ АД относно процесната пратка. След направена проверка получил отговор, че по
информация на международните партньори на дружеството, пратката може да е останала без
лейбъл и поради това да не може да бъде локализирана. От ответното дружество изискали
допълнителни документи от получателя, които същият предоставил. В отговор куриерът
потвърдил, че пратката не може да бъде локализирана и че получателят следва да ги
информира за финансовата си претенция. На 17.02.2021 г. с имейл ответното дружество е
уведомило Д Т, че е прието оплакване за пратка № 50194880443 и че по случая е стартирана
1
проверка. На 25.02.2021 г. е получен нов имейл, че пратката е обявена за загубена, поради
което е предложено обезщетение при неуспешно локализиране на международна пратка в
размер на 100 лева, както и възстановяване на сумата от 42,23 лева, заплатена за изпращане
на пратката. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете
като недопустими и неоснователни. Поддържа, че ищецът не е спазил извънсъдебната
процедура по рекламация, уредена в чл. 86 и чл. 87 от ЗПУ, като излага подробни
съображения в тази насока. В условията на евентуалност признава част от исковата
претенция на ищеца за сумата от 42,23 лева представляваща възнаграждение на пощенския
оператор по сключения договор. Поддържа, че пратката е без обявена стойност, поради
което съгласно чл. 72, т. 2 от Общите условия за международна пратка по услуга DPD
Economy обезщетението възлиза в размер на 100 лева при представяне на подходящо
доказателство, удостоверяващо стойността на пратката, каквото в случая не било
представено. Евентуално моли на ищеца да бъде присъдено обезщетение в размер на 100
лева, като исковата претенция за сума в размер на 186,39 лева бъде отхвърлена, тъй като по
този начин ищецът ще бъде обезщетен два пъти за едно и също нещо. Твърди, че именно
обезщетението в размер на 100 лева служи за обезщетяване на понесените от ищеца вреди.
На отделно основание сочи, че не се доказва връзката между извършените разходи за превод
на документите, тъй като не е доказано съдържанието на процесната пратка. Моли за
прекратяване на настоящото производство или постановяването на решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен, евентуално да бъде уважен
до сумата от 42,23 лева, респективно 142,23 лева, като за остатъка до горницата да бъде
оставен без уважение. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото товарителница се установява, че на 05.12.2020 г. ищецът
Р. Г. Т. е изпратил на Д Т пратка № 50194880443 до посочен в товарителницата адрес във
Великобритания, като е посочено, че съдържанието на пратката са документи, като е
уговорена услуга „DPD ECONOMY“.
От приложената електронна кореспонденция между Д Т – получател на процесната
пратката и служител на ответното дружество се установява, че на 17.02.2021 г. е прието
оплакване за пратка № 50194880443 във връзка с което е стартирана проверка, а на
25.02.2021 г. Д Т е получил отговор, че пратката не може да бъде локализирана и е обявена
за изгубена. Получателят е информиран, че съгласно общите условия на „ф-ма“ АД
максималната компенсация в случая е до 100 лева, като ще му бъде възстановена и сумата
от 42,23 лева, заплатена за изпращане на пратката. Несъгласен с размера на обезщетението
получателят е поискал отново да бъде направена проверка и загубената пратка да му бъде
върната.
Съгласно разписка за предаване на пратки №D1605445826 от 24.03.2021 г. ищецът е
приел пратка от подател „Ел Ен Консулт“ ЕООД, за което е заплатил 186,39 лева.
По делото са представени общите условия на „ф-ма“ АД по договора с потребителите
за приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки – международни и на територията
на Република България, влезли в сила на 15.10.2016 г.
В съдебно заседание, проведено на 28.04.2022 г. е разпитан свидетелят на ищеца А И
Т, който дава показания, че в края на 2020 г. е бил заедно с ищеца в Б, от където последния е
изпратил документи, необходими на племенника му Д Т за кандидатстването в университет
– диплома за завършено средно-специално образование и свидетелство за професионална
квалификация, придружени с превод на английски език и заверени с апостил. Дава
показания, че за превода на документите ищецът заплатил около 200 лева. Свидетелства, че
преди да бъдат изпратени е прегледал документите, които впоследствие били изпратени до
2
Великобритания, но пратката била загубена.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че
между тях е сключен договор за пощенски услуги /пощенска услуга във формата на
куриерска/. Подписване на индивидуални договори с потребителите не е необходимо /чл. 21,
ал. 1, изр. последно ЗПУ/. Договорът се счита за сключен с приемането на пощенската
пратка или пощенския паричен превод от пощенския оператор в точките за достъп и
заплащане цената на услугата /чл. 21, ал. 4 ЗПУ/. Отношенията между пощенския оператор и
потребителите се уреждат от общи условия. Те се довеждат до знанието на потребителя от
пощенския оператор чрез поставянето им на видни места в пощенските станции и
публикуването им на страницата им в интернет /чл. 21, ал. 8 ЗПУ/. От казаното следва, че
потребителят встъпва в договорни отношение с пощенския оператор с предаването на
пратката в точката за достъп и заплащане на цената, като съдържанието на връзката се
определя от общи условия, които се обявяват по описания в закона начин и го обвързват без
изявление за приемане.
Безспорно е също така, че процесната пратка с № 50194880443 и международен
номер 16601500047914 не е успешно локализирана и е обявена от „ф-ма“ АД за изгубена.
Съгласно чл. 85, ал.1, т.1 от Закона за пощенските услуги /която хипотеза е
относима за изложените в исковата молба фактически твърдения/, пощенските оператори
дължат обезщетение на потребителите при загубени, ограбени или повредени, изцяло или
частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки,
пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по
смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. Според чл. 85, ал.3 ЗПУ обезщетенията,
дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска
услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на
Всемирния пощенски съюз. Всемирната пощенска конвенция (ратифицирана със закон, ДВ,
бр. 18 от 2018 г. в сила от 01.01.2018 г.) урежда правоотношенията по повод неизпълнението
на договора пощенска услуга по смисъла на чл. 85, ал. 3, дължимото обезщетение и ред за
заявяване на рекламация. Чл. 21 и сл. от Конвенцията регламентират, че всеки избран
оператор е длъжен да приема рекламациите, отнасящи се до колетите или препоръчаните,
или с обявена стойност пратки, подадени в неговата собствена служба или в тази на всеки
друг избран оператор, при условие че тези рекламации са представени от клиентите в срок
от шест месеца, считано от деня, след деня на подаване на пратката. Видно е от Раздел XI –
„Рекламации и обезщетения“ от общите условия на ответното дружество, че е уговорен
законовия срок от шест месеца за заявяване на рекламация и обезщетение при неизпълнение
от страна на оператора в лимитиран размер според вида пратка/услуга – в настоящия случай
за международна пратка по услуга “DPD ECONOMY” обезщетението е до 100 лева за
пратка, при представяне на подходящо доказателство, удостоверяващо стойността на
пратката и увреждането.
Съгласно чл. 22, т.1.6 от Конвенцията в случай на отговорност при определяне на
сумата на обезщетението, което се изплаща, не се вземат под внимание непреките загуби,
пропуснатите ползи и морални щети. Тази разпоредба дава основание да се приеме, че
обезщетението, което се изплаща по реда на чл. 86 от ЗПУ, респ. чл. 21 от Конвенцията,
обхваща претърпени имуществени вреди от договорно неизпълнение, поради което правните
последици от непредявяване на рекламация в срок касае именно тяхното възстановяване.
Претендираните от ищеца имуществени вреди в общ размер на 329,62 лева, от които: сумата
от 100 лева, представляваща обезщетение при неуспешно локализиране на международни
пратки съгласно общите условия на „ф-ма“ АД, сумата от 43,23 лв. за главница,
представляваща платено на 05.12.2020 г. възнаграждение за куриерски услуги на отпаднало
3
основание – договор за приемане, пренасяне и доставка на куриерска пратка №
50194880443, както и сумата 186,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от вида претъпените загуби - равностойността на направените разходи за превод на
съдържащите се в пратката документи произтичат от един и същи юридически факт, а
именно договорно неизпълнение от страна на ответника по сключения между тях договор за
приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки. Както беше посочено при
осъществяването на универсалните пощенски услуги се прилагат специалните привила на
ЗПУ, включително Общите условия на съответния пощенски оператор, а в случаите на
международни пощенски услуги и специалните правила на Всемирната пощенска
конвенция и актовете на Всемирния пощенски съюз.
Според чл. 23, т.2.7 от Конвенцията, избраният оператор не отговаря и не дължи
обезщетение, ако подателят не е направил никакви рекламации в срок от шест месеца,
считано от деня след подаване на пратката. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена
рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка
или на пощенския паричен превод. Аналогична е нормата на чл. 86, ал. 4 и ал. 5 от ЗПУ –
само ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор,
рекламантът може да предяви иск пред съда. Според чл. 87, ал. 7 ЗПУ, пощенският
оператор не носи отговорност, когато подателите на международни пощенски колети,
препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж и
пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР, не са предявили писмена рекламация в
срока по чл. 86, ал. 2 от ЗПУ. Ето защо положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск е проведено от ищеца в шестмесечния срок по
чл. 86, ал. 2 ЗПУ рекламационно производство (в този смисъл Решение № 3334/22.04.2016 г.
по в. гр. д. № 6573/2015 г. на СГС). Ищецът не твърди и не доказа, че в срок е упражнил
правото на писмена рекламация. Рекламация за процесната пратка е направена от
получателя на същата – Д Т, поради което именно той е легитимиран да води иск по чл. 85,
ал. 1 ЗПУ. Не се твърди, нито се доказа, че Д Т при упражняване на правото на рекламация е
действал като пълномощник на ищеца, поради което настоящият съдебен състав приема, че
качеството „рекламант“, в случая, съгласно чл. 86, ал. 5 ЗПУ има получателят на пратката, а
не нейният подател – ищец в настоящото производство. Предвид това съдът счита, че
производство по исковите претенции за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
подлежи на прекратяване поради недопустимост по изложените съображения.
Отделно от това следва да се отбележи, че възможността от завеждане на искова
претенция от рекламанта пред съда е предпоставена от отхвърлянето на рекламацията
изцяло или частично или оставянето й без отговор. В настоящия случай ответното
дружество е приело рекламацията и е уведомило получателя, че ще му заплати обезщетение
в размер на 100 лева, както и стойността на услугата – 42,23 лева, което може да получи в
брой в офис на „ф-ма“ АД. Получателят Д Т не е заявил претенцията си за заплащане на
стойността на намиращите се в пратката документи пред ответника, с оглед на което и
предвид факта, че „ф-ма“АД е одобрил рекламацията в максималния размер съгласно
приложимите Общи условия, какъвто се претендира и с исковата молба, то производството
дори и заведено от процесуално легитимираната страна би било недопустимо.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на
съдебни разноски за неоснователно заведените искове за сумата 360,00 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.04.2022г., постановено по гр. дело №
4
50670/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в, с което е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА искова молба, по която е образувано производството по гр. дело №
50670/2021 г. по описа на СРС, с която от Р. Г. Т., с ЕГН ********** е предявен иск с правно
основание чл. 85, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗПУ срещу „ф-ма” АД, с ЕИК ***** за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 100 лева, представляваща обезщетение при неуспешно
локализиране на международни пратки съгласно „Общи условия“ на „ф-ма“ АД, сумата от
43,23 лв. за главница, представляваща платено на 05.12.2020 г. възнаграждение за
куриерски услуги на отпаднало основание - договор за приемане, пренасяне и доставка на
куриерска пратка № 50194880443, както и сумата 186,39 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от вида претъпените загуби - равностойността на направените
разходи за превод на съдържащите се в пратката документи, ведно със законна лихва върху
главниците от 30.08.2021 г. до окончателното им изплащане и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 50670/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в, като недопустимо.
ОСЪЖДА Р. Г. Т., ЕГН: **********, да заплати на „ф-ма“ АД, ЕИК:**********, с
адрес: гр. Б, ул. „В“ № 1, вх. 4, ап. 9, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, сумата 360,00 лева –
съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението има характер на определение и може да се обжалва пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5