РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело
№ 20252100100132 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано след като с определение
№112/07.01.2025 г., постановено по гр.д.№5288/2024 г. по описа на РС-Бургас
исковата молба на И. В. В., ЕГН ********** е изпратена по подсъдност на
настоящия съд, определен за компетентен с определение, рег.№65/05.02.2025
г., постановено по в.ч.гр.д.№34/2025 г. по описа на АС-Бургас след повдигнат
спор за подсъдност.
Ищцата И. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Трайко
Китанчев“ №22, чрез адв.Маргарита Александрова е предявила против
ответника Н. Н., в качеството му на нотариус с рег.№*** на НК и район на
действие РС-Бургас, адрес на нотариална кантора ***, иск за осъждането му
да й заплати следните суми, чийто размери след прието изменение по реда на
чл.214 от ГПК, са както следва:
- 36 388,53 лева, представляваща уговорено и неплатено допълнително
трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите
резултати на работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия
доход на работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна
декларация, като се приспадне платения годишен данък, ведно с лихва за
забава в размер на 11 155,26 лева, дължима за периода 01.01.2022 г. (падежа на
задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за 2021 г.) -
29.07.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
- 2 400 лева, представляваща уговорено и неплатено трудово
възнаграждение за придобит ценз (по 200 лева месечно, 12 месеца) за 2021 г.,
1
платими на две равни вноски годишно (на 01.07. и на 31.12 за текущата
година), ведно с лихва за забава в размер на 429,20 лева, дължима за периода
01.07.2021 г. – 29.07.2024 г. и в размер на 367,87 лева, дължима за периода
01.01.2022 г. – 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
За разликата до предявените размери от 40 500 лева, представляващи
уговорено и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена
работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., което
възлиза на 12 % от облагаемия доход на работодателя за 2021 г., въз основа на
годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен
данък и от 12 415,67 лева, представляващи лихва за забава дължима за
периода 01.01.2022 г. (падежа на задължението за плащане на допълнителното
възнаграждение за 2021 г.) - 29.07.2024 г. (датата на подаване на исковата
молба в съда), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането за главница, производството
по делото ще бъде прекратено с настоящето решение.
При условията на евентуалност сумите се претендират като дължими по
граждански договор, в случай че съдът приеме, че договорът за поръчка, който
ищцата счита за допълнително споразумение (анекс) към трудовия й договор,
сключен с ответника на 01.10.1998 г., не представлява трудово
правоотношение.
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника
по силата на трудов договор от 01.10.1998 г., по силата на който е назначена на
длъжността „технически секретар“ в нотариалната кантора на ответника.
Считано от 22.12.2010 г. и до настоящия момент, с допълнително
споразумение към трудовия договор, наименувано от страна на работодателя
„договор за поръчка“, но съдържащо основните белези на допълнително
споразумение към трудов договор и неразделна част от него, ищцата е
назначена на длъжност „правен съветник“ в същата нотариална кантора. За
длъжността било договорено възнаграждение за работна заплата в размер на
1000 лева месечно, 200 лева месечно за придобит ценз, платим на две равни
вноски годишно – на 01.07. и на 31.12. за текущата година и възнаграждение,
обвързано с финансовите резултати с годишен, покачващ се процент,
започващ от 2 % за 2011 г. до максимален размер от 15 %, изчислен върху
облагаемия доход на работодателя въз основа на годишната му данъчна
декларация, като се приспадне платения годишен данък, съгласно начина на
определяне на това възнаграждение, а именно: 2 % за 2011 г., 3 % за 2012 г., 4
% за 2013 г., 5 % за 2014 г., 6 % за 2015 г., 7 % за 2016 г., 8 % за 2017 г., 9 % за
2018 г., 10 % за 2019 г., 11 % за 2020 г., 12 % за 2021 г., 13 % за 2022 г., 14 % за
2023 г. и 15 % за 2024 г. Ищцата твърди, че ответникът не й е изплатил
дължимото възнаграждение, обвързано с финансовите резултати за 2021 г. и
дължимото възнаграждение за придобития ценз за 2021 г., които претендира
ведно с обезщетение за забава. Претендира и законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
2
При условията на евентуалност сумите се претендират като дължими по
граждански договор, в случай че съдът приеме, че договорът за поръчка, който
ищцата счита за допълнително споразумение (анекс) към трудовия й договор,
сключен с ответника на 01.10.1998 г., не представлява трудово
правоотношение.
В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се
разноски. Представя писмена защита, с която за първи път се въвежда
възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски
хонорар.
Предявените от ищцата осъдителни искове са с правно основание
чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а евентуалните - с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва предявените в условията на евентуалност
искове и изразява становище за недопустимостта им поради липса на
определен от ищеца предмет, а при условията на евентуалност ги оспорва по
основание и размер като счита, че договорът за поръчка от 22.12.2010 г., който
оспорва като неистински с твърдението, че такъв договор не е подписван
между страните, няма характеристиките и белезите на трудов договор и прави
възражение за нищожността му на всички основания, посочени в чл.26 от ЗЗД,
както и възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът не оспорва
съществувалото помежду им трудово правоотношение, възникнало на
01.10.1998 г., когато ищцата е била назначена при него на длъжност
„служител-секретар при нотариална кантора“, но твърди, че с допълнително
споразумение от 31.05.2010 г., ищцата е била преназначена на длъжност
„правен съветник“, като на 29.12.2014 г. трудовото й възнаграждение е било
увеличено на 1000 лева, а считано от 01.08.2024 г. трудовото правоотношение
с ищцата е прекратено. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Представя писмена защита.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по
делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно в отношенията между страните е съществувалото помежду
им трудово правоотношение, възникнало на 01.10.1998 г. по силата на
сключен помежду им трудов договор, по което ищцата е назначена в
нотариалната кантора на ответника на длъжност „технически секретар“ срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 53 500 деноминирани лева. С
допълнително споразумение от 31.05.2010 г., ищцата е преназначена на
длъжност „правен съветник“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 240 лева.
На 22.10.2010 г., страните подписали договор, който наименовали
договор за поръчка. Същият е приет като доказателство по делото и съгласно
съдържанието му нотариус Н. възлага на ищцата да изпълнява правата и
отговорностите на правен съветник в нотариалната кантора, като се
съобразява с действащите правни норми и правилата на добрия изпълнител, а
3
ищцата от своя страна се задължава да изпълнява задълженията си в рамките
на работното време и при условията на сключения помежду им трудов
договор, неразделна част от договора за поръчка. Страните договорили, че
прекратяването на трудовия договор прекратява автоматично договора за
поръчка, без да е нужно някакво предизвестие, както и че възнагражденията,
които ищцата ще получава за добросъвестно изпълнените си задължения са
както следва: възнаграждения, необвързани с финансовите резултати:в
настоящ момент – РЗ 1000 лева месечно и надбавки за храна по 10 лева, за
придобития ценз по 200 лева месечно, платими на две равни вноски (на 01.07
и на 31.12.); възнаграждения, обвързани с финансовите резултати:
възнаграждението е на основата на облагаемия доход на доверителя, което се
изчислява въз основа на годишната данъчна декларация, като се приспадне
платения годишен данък (при деклариран приход 250 000 лева, намален с
възнаграждения, осигуровки и др., чистия доход за облагане е 170 000 лева,
данък 10 % е 17 000 лева, т.е. основа за възнаграждението на довереника ще
бъде сумата от 153 000 лева). В договора е посочено, че възнаграждението е с
годишен покачващ се процент – начало от 2% до максимален размер 15%: 2%,
3%, 4%, 5%, 6%, 7%, 8%, 9%, 10%, 11%, 12%, 13%, 14%, 15%, т.е. за 15 години
се достига до максималния размер, както и че в тежест на довереника било да
декларира, респ. да заплаща следващите се данъци и осигуровки за
получените суми, а неизпълнението на това му задължение не можело да се
вмени във вина на доверителя в техните вътрешни взаимоотношения. За
неуредените случаи страните се разбрали да прилагат разпоредбите на ЗЗД.
Договорът е подписан от страните и в частност от ответника, за което
свидетелства заключението на в.л.Ризов по извършената от него съдебно-
почеркова експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
С допълнително споразумение от 29.12.2014 г., основното месечно
трудово възнаграждение на ищцата е изменено на 1000 лева.
Със Заповед за прекратяване №24080101/01.08.2024 г., приета като
доказателство по делото, трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.326, ал.1, вр.чл.335, ал.1, т.2 от КТ.
По делото са разпитани две групи свидетели, чийто показания касателно
фактическата обстановка, предшестваща съставянето на договора за поръчка,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват. От същите по несъмнен
начин се установява, че по време действието на трудовото правоотношение
ищцата завършила Център по юридически науки, Юридически факултет към
БСУ, за което свидетелства и приобщеното като доказателство Уверение, рег.
№23559/17.05.2010 г., издадено от БСУ. В тази връзка свидетелите В. Х. –
приятелка на ищцата и М. А. – неин съпруг твърдят, че промяната в
образованието на ищцата се е дължало на отправено от ответника
предложение да я назначи за помощник-нотариус в кантората си. Поради
ползване на отпуск по майчинство обаче, за помощник-нотариус била
назначена свидетелката О., която изпълнява длъжността и понастоящем. На
ищцата било предложено преназначаване на длъжност „правен съветник“ и
увеличение на заплатата.
4
Основното противоречие в показанията между двете групи свидетели се
свежда до въпросите получавала ли е ищцата допълнително трудово
възнаграждение и на какво основание.
В тази връзка свидетелите В. Х. и М. А. са категорични в показанията
си, че след преназначаването й на длъжност „правен съветник“, освен основно
трудово възнаграждение ищцата е получавала и допълнително такова под
формата на годишен процент от оборота на кантората, като от показанията на
св.Ангелов става ясно и това, че плащането му се е извършвало на ръка, на
основание предявения му договор за поръчка от 22.10.2010 г. и се е изплащало
в първите месеци на годината, като се е отнасяло за предходната година. И
двамата свидетели са категорични, че последно полученото на основание този
договор възнаграждение е изплатено през 2021 г.
В различен смисъл са показанията на свидетелката О.. Същата твърди,
че предявеният й договор е съставен от ищцата и представлява работен
вариант на обсъждани в кантората на нотариуса идеи за сключване на
договори, които да послужат като основание за изплащане на по-високо по
размер възнаграждение, без за същото да се заплащат дължимите данъци и
осигуровки. Самата тя била съставила договор за изработка. Свидетелката е
категорична, че до реализиране на тази идея не се е стигнало. Напротив,
ответникът поискал от служителите си да представят подготвените
екземпляри и да ги унищожат. Единствено ищцата не представила своя с
аргумент, че не може да го намери. Това предизвикало съмнение у ответника
и същият поискал от служителите си да подпишат декларация, че нямат
сключени други договори освен трудовия, а ако има такива то същите са
недействителни. В този смисъл са приобщените на л.29, 30, 34, 36, 38 и 42
декларации, които ищцата не оспорва, че е подписала.
Преценени по реда на чл.172 от ГПК съдът не кредитира като
достоверни показанията на св.О., а ги възприема като такива, обслужващи
защитната теза на ответника. За разлика от показанията на свидетелите Х. и
А., които обективно пресъздават непосредствени впечатления и не се
опровергават от други доказателства по делото, показанията на свидетелката
О. звучат нелогично и изолирано от останалия доказателствен материал,
поради което и съдът не им дава вяра.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която дава заключение, че в съответствие с данните по ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за 2021 г. на нотариус Н. Н. и подписаният между страните договор за
поръчка, брутният размер на годишното трудово възнаграждение на ищцата за
2021 г. би възлязал на 12 000 лева – основна заплата, 120 лева – надбавки за
храна, 2400 лева – възнаграждение за придобит ценз и 36 388,53 лева,
представляващи 12 % от облагаемия доход на ответника, след приспадане на
платен данък.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Безспорно се установи по делото, че в периода 01.10.1998 г. – 01.08.2024
г., страните са били обвързани от валидно учредена трудово-правна връзка,
5
като първоначално ищцата е работила при ответника като „служител-
секретар“, а считано от 31.05.2010 г. - като „правен съветник“. Към момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение същата е получавала основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. По тези релевантни
факти страните не спорят.
Основният спор в настоящето производство се съсредоточава върху
въпроса дали сключеният между страните договор за поръчка от 22.10.2010 г.
има характеристиките на допълнително трудово споразумение или
представлява граждански договор.
За да даде отговор на поставения въпрос съдът съобрази следното:
В съответствие с нормите на чл.1, ал.2 и чл.242 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения и те по своята правна същност са възмездни – за положения
труд работодателят е длъжен да заплати уговореното възнаграждение. В
случаите, при които страните са договорили извършване на определена работа
и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя,
съответно довереника на определено и предварително договорено
възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като
граждански договори за изработка, поръчка, услуга или др.
Тълкувани по правилата на чл.20 от ЗЗД, клаузите от договора от
22.10.2010 г., според които ищцата се задължава да изпълнява в нотариалната
кантора на ответника, правата и отговорностите на правен съветник, в
рамките на работното време и при условията на сключения помежду им
трудов договор, с прекратяването на който се прекратява автоматично и
настоящия договор, настоящият съдебен състав приема, че действителната
обща воля на страните, изразена в това съглашение не е била да се породи
отделно облигационно правоотношение, по което да се осъществи определено
правно действие за сметка на ответника. Така изготвен, договорът покрива
минимално необходимото съдържание на допълнително трудово
споразумение, има за предмет престиране на работна сила (няма промяна с
трудовата функция на ищцата), през определено работно време, с определено
място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична
подчиненост от ответника, както и при заплащане на периодично
възнаграждение. Този извод на съда напълно кореспондира с показанията на
свидетелите Х. и А., според които освен по трудовото й правоотношение
други дейности не са били възлагани на ищцата от страна на ответника.
Твърдения и доказателства в обратен смисъл няма, поради което и съдът
кредитира показанията на свидетелите и в тази им част.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че сключеният
договор отговаря на характеристиките на допълнително трудово споразумение
по чл.119 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, трудовото правоотношение
може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или
неопределено време. Всички промени по предварително договорени условия в
трудов договор, според изискванията на КТ, се отразяват задължително в
допълнително споразумение към трудов договор. Този документ може да се
6
изготви при едно от следните условия – по взаимно съгласие, или едностранно
от работодателя. Промените могат да засягат мястото на работа, длъжността,
възнаграждението, преобразуване на безсрочен трудов договор в срочен и др.
Съгласието и на двете страни по промените в трудовия договор се
удостоверява с техните подписи.
В настоящия случай промените засягат възнаграждението на ищцата.
Действителната обща воля на страните, изразена в това съглашение, е да се
увеличи основното месечно възнаграждение на ищцата от 240 лева на 1000
лева, както и да се определи допълнително трудово възнаграждение, което да
е изискуемо наред с основното.
По възражението на ответника за нищожност на договора за поръчка от
22.12.2010 г., покриващ характеристиките на допълнително трудово
споразумение, съдът съобрази нормите на чл.62 и чл.74 от КТ, съгласно които
трудовият договор се сключва в писмена форма и трудов договор, който
противоречи на закона или на КТД или ги заобикаля е недействителен. Тези
правила са напълно приложими и за допълнителните споразумения, тъй като
законодателят не прави разграничение в правната същност на допълнителното
споразумение от тази на трудовия договор. Еднакви са формалните
изисквания за валидност както на първоначалния договор, така и на
допълнително подписаните към него споразумения, внасящи изменения в
задължителните за съдържанието му реквизити.
Недействителността като правен институт в трудовото право урежда
основанията за недействителност, реда за нейното обявяване и правните й
последици и възможността за саниране. В трудовото право не са уредени
отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се
използва общото понятие недействителност. Обявяването на
недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен
исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор, какъвто е
настоящия, като се вземе в предвид субсидиарното приложение на ЗЗД, в
хипотези на нищожност и унищожаемост, които в рамките на трудовото право
се обединяват като пълна и частична недействителност на трудовото
правоотношение.
Съотнесено към казуса, съдът намира въведените от ответника доводи за
недействителност на допълнителното трудово споразумение, наименовано от
страните „договор за поръчка“ за изцяло неоснователни. Същото отговаря на
условията за действителност – обективирано е в писмен документ при
съвпадение волеизявленията на страните, удостоверено с подписите им, а
клаузата с която се договаря по-високо по размер основно възнаграждение и
допълнително такова не противоречи на КТ и НСОРЗ, нито ги заобикаля, като
заобикаляне е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени
средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта
е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат.
Съдържанието на чл.3 от това допълнително споразумение не е в разрез и с
добрите нрави. Действително, договарянето изразено в това допълнително
споразумение, наименовано от страните договор за поръчка, е в полза на
ищцата, но от това не може да се заключи, че има за цел увреждане на
7
ответника, нито да се направи извод за нееквивалентност на насрещните
престации, водеща до необосновано обогатяване на работника за сметка на
работодателя.
Предвид на изложеното правата и задълженията по това допълнително
споразумение обвързват и двете страни, а свързаните с него правни последици
настъпват в тяхната правна сфера.
По делото не са наведени възражения, нито са ангажирани
доказателства от ответната страна в насока, че при осъществяване на своя труд
ищцата се е отклонила от параметрите на уговорените с трудовия договор
условия и не е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения като
правен съветник. Поради това, по силата на чл.128 от КТ за ответника като
работодател е възникнало насрещното задължение да й заплати уговореното
трудово възнаграждение, като то включва както основното, така и
допълнителното трудово възнаграждение, договорено на 22.10.2010 г.
Ответникът не оспорва, че не е заплатил на ищцата допълнително
трудово възнаграждение за 2021 г. в параметрите, договорени с подписания
помежду им договор за поръчка от 22.12.2010 г., покриващ характеристиките
на допълнително трудово споразумение, поради което и исковите претенции
за заплащане на уговорено и неплатено допълнително трудово
възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на
работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия доход на
работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна декларация, като
се приспадне платения годишен данък и за заплащане на уговорено и
неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз, са основателни.
По направеното възражение за погасяване на вземанията по давност,
съдът съобрази разпоредбите на чл.358, ал.1, т.3 и ал.2 т.2 от КТ. Съгласно
същите исковете по трудови спорове, извън посочените в т.1 и т.2 се
предявяват в 3-годишен срок, който започва да тече от деня, в който правото,
предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при
парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по
вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Нормите
обхващат трудови спорове, касаещи вземания за трудово възнаграждение,
каквито са процесните.
Съгласно договорките между страните, възнагражденията за 2021 г.,
необвързани с финансовите резултати на ответника са платими на две равни
вноски с падеж 01.07.2021 г. и 31.12.2021 г., от което следва, че тригодишната
погасителна давност за предявяване на тези вземания тече от същите дати,
като по отношение на вноска с падеж 01.07.2021 г. срокът изтича на 01.07.2024
г., а по отношение на вноска с падеж 01.12.2021 г. - на 01.12.2024 г. Искът е
предявен на 01.08.2024 г. (по пощата), поради което и по отношение на
вземането от 1200 лева, дължимо на 01.07.2021 г., искът ще се отхвърли като
като погасен по давност.
Неоснователността на тази претенция налага отхвърляне на акцесорните
претенции за присъждане на законната лихва, считано от датата на иска и на
обезщетение за забава в размер на 429,20 лева, дължимо за периода 01.07.2021
8
г. – 29.07.2024 г.
По отношение на вноска с падеж 01.12.2021 г., в размер от 1200 лева,
искът е основателен и доказан в предявения размер, поради което и съдът ще
го уважи.
Основателността на тази претенция обосновава основателност на
претенцията за законна лихва за забава върху тази сума, считано от подаване
на иска на 01.08.2024 г. до окончателното му изплащане и на сумата от 367,87
лева, дължима за периода 01.01.2022 г. – 29.07.2024 г., за което свидетелства
заключението на вещото лице по извършената СИЕ.
От приобщения по делото договор за поръчка от 22.12.2010 г., покриващ
характеристиките на допълнително трудово споразумение, е видно, че
страните не са уговорили падеж на задължението на работодателя да заплаща
възнаграждение, обвързано с финансовите резултати за съответната година.
Нормата на чл.53 от ЗДДФЛ обаче предвижда, че годишната данъчна
декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща
годината на придобиване на дохода, от което следва извод, че същото следва
да се изплати на 01.05. на следващата година, в случая 01.05.2022 г., поради
което и тригодишната погасителна давност за предявяване на това вземане не
е изтекла към датата на предявяване на иска на 02.08.2024 г., тъй като изтича
на 01.05.2025 г.
Искът е доказан в размера от 36 388,53 лева, като сумата се дължи ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 02.08.2024 г. до
окончателното му изплащане.
Основателността на тази претенция води до извод за основателност и на
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за периода 01.05.2022 г.
до 29.07.2024 г. Използвайки Калкулатор БГ изчисленията показват, че
претенцията е доказана в размера от 9942,31 лева, до който размер искът
следва да се уважи. За разликата до предявения размер от 11 155,26 лева и за
периода 01.01.2022 г. – 30.04.2024 г. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При частично уважен главен иск, евентуалният не подлежи на
разглеждане.
По отговорността за разноски:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 4908,73 лева, съгласно списъка по чл.81 от ГПК и съразмерно на
уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в случая в размер на
394,33 лева, съгласно списъка по чл.81 от ГПК. Що се отнася до възражението
за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар,
направено за първи път с писмената защита на ищцата, то същото ще бъде
оставено без разглеждане като преклудирано.
Ответникът дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на ОС-
Бургас сумата от 1915,95 лева, представляваща разноски за държавна такса.
9
Воден от горните мотиви и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за разликата над
сумата от 36 388,53 лева до пълния предявен размер от 40 500
лева, представляваща уговорено и неплатено допълнително трудово
възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на
работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия доход на
работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна декларация, като
се приспадне платения годишен данък и за разликата над сумата от 11 155,26
лева до пълния предявен размер от 12 415,67 лева, представляваща лихва за
забава, дължима за периода 01.01.2022 г. (падежа на задължението за плащане
на допълнителното възнаграждение за 2021 г.) - 29.07.2024 г. (датата на
подаване на исковата молба в съда), ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника Н. Ж. Н., ЕГН **********, съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №15, ет.3, чрез адв.И.Илиева да заплати на ищцата
И. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“
№22, чрез адв.Маргарита Александрова, следните суми:
- 36 388,53 лева, представляваща уговорено и неплатено допълнително
трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите
резултати на работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия
доход на работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна
декларация, като се приспадне платения годишен данък, ведно с лихва за
забава в размер на 9942,31 лева, дължима за периода 01.05.2022 г. - 29.07.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба на 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 1200 лева, представляваща уговорено и неплатено трудово
възнаграждение за придобит ценз за 2021 г., платим на 31.12 за текущата
година), ведно с лихва за забава в размер на 367,87 лева, дължима за периода
01.01.2022 г. – 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба на 01.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №22, чрез адв.Маргарита Александрова, за
осъждане на ответника Н. Ж. Н., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Ген.Гурко“ №15, ет.3, чрез адв.И.Илиева, да й заплати сумата от 1212,95
лева, представляваща разликата до предявения размер от 11 155,26 лева -
лихва за забава върху главницата от 9942,31 лева и за периода 01.01.2022 г. –
30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
предявяване на иска на 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №22, чрез адв.Маргарита Александрова, за
осъждане на ответника Н. Ж. Н., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас,
10
ул.“Ген.Гурко“ №15, ет.3, чрез адв.И.Илиева, да й заплати сумата от 1200 лева
представляваща уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит
ценз за 2021 г., платим на 01.07. за текущата година, ведно с лихва за забава в
размер на 429,20 лева, дължима за периода 01.07.2021 г. – 29.07.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника Н. Ж. Н., ЕГН **********, съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №15, ет.3, чрез адв.И.Илиева да заплати на ищцата
И. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“
№22, чрез адв.Маргарита Александрова, сумата от 4908,73 лева,
представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Трайко Китанчев“ №22, чрез адв.Маргарита Александрова, да заплати на
ответника Н. Ж. Н., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Ген.Гурко“ №15, ет.3, чрез адв.И.Илиева, сумата от 394,33 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ответника Н. Ж. Н., ЕГН **********, съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №15, ет.3, чрез адв.И.Илиева да заплати в полза на
ОС-Бургас сумата от 1915,95 лева, представляваща разноски за държавна
такса.
В прекратителната му част решението подлежи на обжалване пред
Бургаски Апелативен съд, с частна жалба, която може да бъде подадена от
страните в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски Апелативен съд, с
въззивна жалба, която може да бъде подадена от страните в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11