РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Велико Търново , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500938 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на
Прокуратурата на РБ против Решение № 260266/12.11.2020г., постановено по
гр.д. № 894/2020г. на ВТРС, с което е осъдена Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша" №2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, да заплати на М. В. М. с ЕГН: ********** от с. В., общ. В. Търново,
№., сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 50 лв. /петдесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от обвинение в извършване на престьпление
по чл. 235, ал. 3, вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство №128/2018г., по
описа на ОД на МВР - Габрово, преписка №294/2018г., по описа на Районна
прокуратура - Габрово, Териториално отделение -Дряново, което е
прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2019г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и сумата от 20 лв. /двадесет лева/, представляващи направени по делото
разноски, като отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в частта за разликата от 1500 лв. до 4000 лв.
Решението се обжалва в осъдителната му част за горницата над 249 лв
1
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 50 лв.,представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, както следва :
- не следва да се приема, че наказателната репресия спрямо ищеца е
продължила 18 месеца.
-Прокуратурата не следва да отговаря за вредите, причинени от задържането
на ищеца на 19.06.2018г. , защото тя не е материално правно легитимирана да
отговаря за вредите, причинени от действия на органите на МВР.
-Сумата от 50 лв. адвокатско възнаграждение е била заплатена на адвокат за
изготвяне на искане за снемане на полицейска регистрация по ДП, а не за
упражнена правна защита на ищеца по същото ДП.
Съдът е подходил формално при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като е игнорирал съдебната практика . Неправилно са
кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел, които
противоречали на останалите събрани по делото доказателства. Според
жалбоподателя не е ясно в какво се изразява приетото от съда нарушение на
нормалния начин на живот на ищеца.
Определеният размер на обезщетението не съответства на конкретната
икономическа обстановка .
Развити са подробни съображения и се отправя искане до съда да отмени
решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 249 лв. , както и в частта
му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че
решението в обжалваната му част е в унисон със съдебната практика , като
ищецът е бил задържан именно в рамките на процесното ДП. Счита размера
на определеното от съда обезщетение за справедлив и моли съда да потвърди
решението в обжалваната му част, като развива подробни мотиви.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
2
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част .
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът М. В. М. твърди, че е бил привлечен
като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение по ДП № ../2018г. по
описа на ОДМВР Габрово, за престъпление по чл. 235, ал. 3 от ГПК, с
постановление от 091.11.2019г. Твърди се, че още преди привличането му
като обвиняем, с образуването на посоченото ДП ищецът е задържан 2 пъти
по реда на ЗМВР.
Твърди се, е към момента на първото му призоваване , за да бъде
привлечен като обвиняем, ищецът е бил регистриран като кандидат за кмет на
с. В., във връзка с насрочени местни избори. Връчването на призовката му е
станало достояние на живущи в селото лица, което повлияло на тяхното
мнение за ищеца. И към настоящия момент ищецът счита, че е налице
загубеното доверие на неговите съграждани. В следствие на воденото срещу
него наказателно производство, ищецът започнал да вдига кръвно и да не
чувства стресиран и напрегнат. Чувствал се обиден от предприетите спрямо
него действия , той като никога не е бил обект на наказателно преследване, не
е бил задържан и изобщо по никакъв начин не се е притеснявал, че може да
бъде обект на разследване за извършено от него престъпление. Затова В.
тежко преживял привличането към наказателна отговорност и то за деяние,
по- тежко от това , което очаквал. Тежестта на повдигнатото обвинени,
взетата мярка за неотклонение „Подписка“, съчетано с извършената
криминалистическа регистрация ,снемане на дактилоскопски отпечатъци и
снимки в профил, довело до негативни изживявания, засилило се чувството
на ищеца за омерзеност, унижение и тн. Допълнително, случаят намерил
3
отражение и в информационното издание на Дарик радио и е оповестен
публично.
Ищецът счита, че парично обезщетение в размер на 4000 лв. би било
достатъчно за да овъзмезди претърпените неимуществени вреди. Отделно от
това твърди, че е сторил разноски за адвокат в размер на 50 лв., за да бъде
представляван в рамките на воденото срещу него ДП.
Претендира да му се заплатят горните суми от Прокуратурата на
Република България, която счита за отговорна за така нанесените му
психологически страдания и имуществени вреди.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът е оспорил предявения иск по основателност и по размер. Сочи, че
не са налице предпоставките на чл. 2 , ал.1 от ЗОДОВ, защото основанието за
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца е „недоказаност на
обвинението“, като това основание не попада в хипотезата на сочения законов
текст. Счита, при условията на евентуалност, че обезщетението е
претендирано в силно завишен размер. Моли съда да отхвърли исковете, като
развива подробни доводи.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание 2,ал. 1 от ЗОДОВ.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Оплакването, че съдът е присъдил обезщетение за вреди, за които ответникът
не отговаря, е несъстоятелно. Действително ищецът в исковата си молба е
описал подробно събитията, случили се преди привличането му като
обвиняем по ДП ../2018 на ОДМВР Габрово , но фактически не е претендирал
вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове на органите на МВР, а
вреди, резултат от воденото срещу него наказателно производство.
4
По оплакването за неправилно определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът счита, че и това оплакване не е основателно.
Действително ищецът е имал качеството на обвиняем по процесното ДП само
за период от около 3 месеца. Извършените преди това обаче действия по
водене на наказателното производство също са засегнали личната му сфера,
като те не биха били извършени, ако нямаше образувано наказателно
производство. Всички действия – задържането на ищеца, мерките за
процесуална принуда, извършването на полицейска регистрация, наред с
повдигнатото обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление,
са се отразили изключително негативно върху психиката на ищеца. Воденото
срещу него наказателно производство и най- вече , разбира се, повдигането на
обвинение срещу него са уронили доброто му име и са променили
отношението на членовете на обществото спрямо него. Ищецът живее в малко
населено място и се е ползвал с уважението на своите съграждани. Те го
възприемали като „по- учен “ от тях и са се обръщали към него за писане на
молби и разрешаване на проблеми. Информацията, че е обвиняем е
достигнала до голяма част от населението в селото и хората започнали да го
гледат с “друго око“. Ищецът се променил след повдигане на обвинението,
изпитвал притеснения, че ще го вкарат в затвора, въпреки че не е виновен.
Всички тези факти са установени от показанията на св. С., които съдът
кредитира като достоверни. Те не противоречат на събраните по делото
писмени доказателства.
Действително липсват доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че
случаят с воденото срещу него наказателно производство е оповестен в
интернет така, че недвусмислено да се установи, че лично на него е
повдигнато обвинение. Въпреки това няма съмнение относно това, че
информацията за повдигнатото му обвинение е достигнала до широк кръг от
хора, с които ищецът ежедневно общува. Той живее в малко населено място,
където хората общуват помежду си активно и всяка информация , свързана с
личността на лице, което се ползва с уважението на общността,какъвто е
ищецът, се разпространява много по – лесно сред членовете й.
Имайки предвид личността на ищеца- че той е бил високоуважаван член на
обществото, ползвал се е с изключително добро име сред своите съграждани,
бил е известен като човек готов да помогне на всекиго, имайки предвид
възрастта на ищеца и отражението, което неоснователно воденото срещу него
наказателно производство е оказало върху психиката му, съдът намира, че
размерът на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди е
определен правилно от първоинстанционния съд. Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди безспорно зависи и от продължителността на
наказателното производство, но в никакъв случай не е обусловен от тази
продължителност като „средна стойност“ за времеви период, както твърди
жалбоподателят , считайки , че практиката на съдилищата е установила
такава по 1000 лв. за всяка година. Напротив, продължителността на
5
наказателното производство е само един от критериите, които съдът съвкупно
следва да прецени, за да определи какъв е справедливия размер на
обезщетението. В този смисъл, отново следва да се подчертае, че съществено
значение в конкретния случай имат личността на ищеца и неговото
положение в обществото, както и отношението на околните към него, върху
което воденото наказателно производство е дало негативно отражение.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че
претърпените от ищеца такива са в пряка връзка с воденото срещу него
наказателно производство, заради което е извършена и полицейската му
регистрация и ответникът отговаря за тяхното възстановяване. Претенцията
на ищеца в случая е основателна изцяло за сумата от 50 лв.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Същото следва да се потвърди в тази част, понеже не
страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260266/12.11.2020г., постановено по гр.д. №
894/2020г. на ВТРСв частта му, с която осъдена Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша" №2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, да заплати на М. В. М. с ЕГН: ********** от с. В., общ. В. Търново,
№., сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 50 лв. /петдесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от обвинение в извършване на престьпление
по чл. 235, ал. 3, вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство №./2018г., по
описа на ОД на МВР - Габрово, преписка №./2018г., по описа на Районна
прокуратура - Габрово, Териториално отделение -Дряново, което е
прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6